Р
Е Ш Е Н И Е
№ 145
гр. Кюстендил, 13.07.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и
трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: АСЯ СТОИМЕНОВА
ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
с участието на секретар: Ирена Симеонова и в присъствието на прокурора: Михаил
Крушовски, като
разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД № 117/2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на директора на Национално тол управление към Агенция
"Пътна инфраструктура" – гр. София, чрез процесуалния му представител
юрк. М.Н.-А., срещу решение № 110/30.03.2023 г., постановено по а.н.д. №
1178/2022 г. по описа на Районен съд - Дупница, с което е отменено наказателно постановление
№ BG10032022/4000/P8-209 от 09.09.2022 г. на директора на Национално тол
управление към Агенция "Пътна инфраструктура", с което на Д.Г.М., на
основание чл. 179, ал. 3а
от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800,00 лв.
В
касационната жалба се излагат подробни съображения неправилност на оспореното
решение, като постановено при наличие на касационни основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НПК.
Прави се искане за отмяна на решението и за потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответната
страна – Д.Г.М., чрез процесуалния си представител адв. И.М., в писмени бележки
изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Заключението
на представителя на Окръжна прокуратура - Кюстендил е за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд – Кюстендил, в настоящия си състав, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК
и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са
следните:
От
фактическата страна на спора е установено, че на 25.02.2022 г., в 10:45 часа,
по път І-1, км. 325+277, който път е включен в обхвата на платената пътна
мрежа, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101/20.02.2020 г. на МС за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние – тол такса, е засечено да преминава без заплатена пътна
такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата, ППС - влекач, марка и модел "Волво ФМ 340" с рег. № РK **** ВМ,
с обща техническа допустима маса над 12 тона. Това нарушение било установено на
10.03.2022 г., в 08.41 ч. в направление излизане от територията на Република
България на ГКПП – Калотина, след извършена справка в електронната система за
събиране на пътни такси.
За
извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис от
електронна система по чл. 167а, ал. 3
от ЗДвП,
към който са приложени статични изображения във вид на снимков материал.
Описаното било квалифицирано като нарушение на чл. 179, ал. 3а
от ЗДвП,
за което на ответника по касация бил съставен АУАН № BG10032022/4000/P8-209 от
10.03.2022 г., който е подписан от лицето без възражения. Въз основа на
съставения АУАН, от директора на Национално тол управление към Агенция
"Пътна инфраструктура" било издадено процесното наказателно
постановление.
За
да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че по делото не са
представени доказателства, че именно лицето Д.Г.М. е управлявал процесното ППС.
Посочил е, че АНО е следвало да санкционира собственика, респективно ползвателя
на превозното средство за допуснатото нарушение на чл. 102, ал. 2
от ЗДвП.
Анализирал е посочените разпоредби и е направил извод, че за
наказателноотговорно лице е следвало да бъде посочен собственикът на ППС, което
не било сторено. По тези съображения районният съд е намерил, че извършеното от
посоченото лице нарушение е недоказано
от събраните по делото доказателства и е отменил наказателното постановление.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно
посочената в АУАН и наказателното постановление санкционна норма на чл. 179, ал. 3а
от ЗДвП
субект на нарушението е водач, който управлява пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3
от Закона
за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Прието
е, че по делото не са представени доказателства относно лицето управлявало
процесното пътно превозно средство.
Съгласно
чл. 187а, ал. 1
от ЗДвП,
при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя
се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в
случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство
е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице. Съгласно чл. 187а, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП,
ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен
търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата,
на собственика се налага имуществена санкция в размер 1800 лв. Вписаният
собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна
отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал.
3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на
административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която
посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. От тези
разпоредби следва да се направи извода, че за наказателноотговорно лице е
следвало да бъде посочен собственика на превозното средство, който впоследствие
разполага с възможността да посочи лицето, което е управлявало превозното
средство на датата на нарушението.
За пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че характерът на производството изисква именно наказващият орган да докаже по несъмнен начин, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на конкретно лице за реализирано от него правонарушение. По преписката изобщо не се съдържат доказателства да е спазена процедурата по установяване на лицето, което в действителност е управлявало процесното ППС на посочената дата. Недоказаността на извършителя на административното нарушение води до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и с оглед заявените в срок разноски от процесуалния представител на ответника и представените в тази насока писмени доказателства, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски по делото в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 63в от ЗАНН АПК, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 110/30.03.2023 г., постановено по а.н.д. № 1178/2022 г. по описа на Районен съд - Дупница.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София да заплати на Д.Г.М. ***, направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: