№ 214
гр. С., 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20232200500270 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от адв.Р., пълномощник на Л.
Л. Л., ЕГН ********** от гр.Б., кв. „И. ** против решение №474/07.06.2023г.,
по гр.д. №3377/2022г. на С.ския районен съд, с което е бил отхвърлен
предявеният от жалбоподателя против Н. Х. К. с ЕГН ********** и Т. Д. К. с
ЕГН **********, двамата от гр. С., ул. Байкал № 3 установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на тях, че Л. Л. Л. е собственик по придобивна
давност на навес със застроена площ от 545 кв.м., представляващ западната
част от сграда с идентификатор № 29194.203.15. 1, по кадастралната карта на
с.Ж.в., община С., цялата сграда със застроена площ от 980 кв.м. С
обжалваното решение жалбоподетелят е бил осъден да заплати на
въззиваемите деловодни разноски в размер на 1300.00лв.
Решението е обжалвано като неправилно и постановено в противоречие
със събраните по делото доказателства. Съдът неправилно бил приел, че
1
ответниците по иска са придобили процесния имот чрез участие на публична
продан от ТД на НАП – Б.. Всъщност никога не била съществувала сграда с
идентификатор 29194.203.15.1. Вещото лице изготвило техническата
експертиза по делото било посочило, че между сграда със ЗП 545 кв.м. и
сграда със ЗП 532 кв.м. съществува открит навес със ЗП 125 кв.м. Тези сгради
били отделни, с отделни конструкции и покриви. Процесната сграда с
ламаринен покрив никога не била описвана от НАП и никога не била владяна
от „МИЛЕНА 90“ ЕООД. Твърди се, че въззивникът е осъществявал владение
на процесната сграда в продължителен период от време и че придобивната
давност е изтекла още през 2012г. От свидетелските показания на
св.Булеваров и Булеварова, както и от представената по делото скица по
чл.27, ал. 6 ЗСПЗЗ от 17.11.2003г. се било установило, че ищецът е
предприемал действия по закупуването на земята под сградата и я е владял
лично и чрез Станимир Кънчев Стоянов от 2002г. Всички изпълнителни
действия от НАП били осъществявани по отношение на имотите собственост
на длъжника „МИЛЕНА 90“ ЕООД, а представляващата дружеството
св.Булеварова била категорична, че дружеството никога не е владяло
процесния имот. С извършената публична продан били прехвърлени само
правата притежавани от длъжника, но не и правото на собственост по
отношение на процесния имот. Моли се обжалваното решение да бъде
отменено и предявеният иск да бъде уважен.
Страната претендира деловодни разноски за двете инстанции.
Няма направени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв.Р., процесуален представител на Н. Х. К. и Т. Д. К., с който въззивната
жалба е оспорена като неоснователна. Обжалваното решение било правилно и
законосъобразно и съдът се бил съобразил с всички събрани по делото
доказателства при постановяването му. Посочва се, че в исковата молба
ищецът изрично е претендирал придобиване по давност на западната част от
сграда с идентификатор 29194.203.15.1. Едва в последното с.з. страната
направила опит да измени иска като посочила, че претендира придобиването
по давност на източната част от сграда с идентификатор 29194.203.15.1.
Необяснимо било след като съдът отхвърлял иск за собственост по
отношение на западната част от сграда с идентификатор 29194.203.15.1 (
2
нещо което не се претендирало от ищеца според становището му в
последното с.з.) е предявена настоящата жалба. Във въззивната жалба не се
съдържало оплакване за допуснато процесуално нарушение от РС по
отношение отказа му да допусне изменение на иска (че се претендира
източната част от сградата вместо първоначално посочената западна част). На
следващо място е посочено, че при анализа на събраните по делото
доказателства не се установява упражняването на владение от ищеца по
отношение на процесния имот. Нещо повече не се било установявало дори
упражнено държане от него. Данните сочели, че друго лице е искало
определяне на прилежащ терен към сградата. Ищецът не бил установил
елементите на владение на процесната част от сградата.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
деловодни разноски. Няма направени нови доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява. В
писмено становище процесуалният му представител по пълномощие адв.Р.,
заявява че поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли
тя да бъде уважена. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемите, редовно призовани не се явяват.
Представлява се от представител по пълномощие адв.Р., който оспорва
въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение.
Претендира разноски.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на
08.06.2023 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на
22.06.2023г. е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, но разгледана по
същество е неоснователна.
3
Пред Районен съд С. е бил предявен установителен иск за признаване
по отношение на ответниците/въззиваеми Н. и Т. К.и, че ищецът/въззивник Л.
Л. е собственик по придобивна давност на навес със застроена площ от 545
кв.м., представляващ западната част от сграда с идентификатор №
29194.203.15. 1, по кадастралната карта на с.Ж.в., община С.. С исковата
молба ищецът определя предмета на делото. В случая по делото е била
разпределена доказателствена тежест и са събирани доказателства за
установяване изтекла придобивна давност/придобито право на собственост в
полза на ищеца Л. по отношение на навес със застроена площ от 545 кв.м.,
представляващ западната част от сграда с идентификатор №
29194.203.15. 1. Направеният от въззивника опит за изменение на
първоначално предявения иск чрез „уточняване петитума на исковата молба“
в последното съдебно заседание по делото ( за това, че се претендира
установяване на собственост по отношение на навес със застроена площ от
532 кв.м., находящ се в ИЗТОЧНАТА част на сграда с идентификатор №
29194.203.15.1), след като е бил изготвен и приет за окончателен доклад на
съда по предмета на делото, след като доказателствената тежест е била
разпределена, след като са били събрани множество гласни и писмени
доказателства, съдът намира за недопустимо. Чрез т.н. „уточнение на
петитума“, ищецът/въззивник е направил опит изцяло да подмени предмета
на делото като напълно е променил искането си по отношение
местонахождението на обекта предмет на исковата му претенция и по
отношение неговата площ, което е недопустимо, тъй като на практика
представлява предявяване на нов иск.
Първоинстанционният съд и въззивната инстанция следва да разгледат
събраните по делото доказателства установяващи правото на собственост на
въззивника/ищец по отношение на исковата му претенция - навес със
застроена площ от 545 кв.м., представляващ ЗАПАДНАТА част от сграда
с идентификатор № 29194.203.15. 1.
Следва да се отбележи, че по отношение правото на собственост на
ответниците/въззиваеми по отношение на имот с идентификатор №
29194.203.15 и разположените в него сгради с идентификатор №
29194.203.15.1, идентификатор № 29194.203.15.2 и идентификатор №
29194.203.15.3, са налице безспорни доказателства за собственост. Те са
4
придобили имота и сградите в него чрез участието им в публична продан
извършена от НАП. Ясни са праводателите, както и тези преди тях. От
извършената по делото съдебно – техническа експертиза е установено, че по
документите, представени от ОДЗ и ОСЗ могат да се проследят всички
промени, настъпили в територията на поземлен имот 4012. Вещото лице е
посочило категорично, че в историята на имота и в предоставените от ОСЗ
преписки за изменение на парцеларния план няма никакви данни за
образуване на имоти 203012 и 203024, конфигурация от приложените по
делото скици от 17.11.2003 г. и 5.04.2005 г.
В разпоредбата на чл. 68 от ЗС са дадени легалните определения на
понятията „владение“ и „държане“. Законодателят посочва, че владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично
или чрез другиго, като своя, а държането е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която лицето не държи като своя.
За да бъде придобито право на собственост по давност е необходимо
комулативното наличие на обективни и субективни предпоставки. От
обективна страна е необходимо придобиващият правото на собственост да
упражнява фактическа власт – държане на вещта в продължение на
предвидения от закона срок - 10 години при недобросъвестно и 5 години при
добросъвестно владение ( чл.79 ЗС). От субективна страна е необходимо да е
налице намерение за своене и то да е било явно, непрекъснато, сведено до
знанието на собствениците. За да установи субективния елемент
придобиващият по давност следва да докаже, че е владеел веща само за себе
си и че е извършвал такива действия, които недвусмислено сочат, че счита
вещта за своя и ако другите съсобственици опитат да установят фактическа
власт върху нея, ще бъдат отблъснати. На практика тези действия могат да са
най – различни – поставяне на ограда, поставяне на ключалка, недопускане до
имота и т.н.
В случая по делото единствено свидетелят Радка Булеварова е посочил,
че ищецът е собственик на навес с площ около 550 кв.м., който е бил
съхраняван от нейния син – Станимир Кънчев Стоянов, както и че ищецът е
ползвал имота в периода 2002г. – 2004г., след което го оставил на съхранение
на Станимир Стоянов, който го ползвал непрекъснато оттогава. Тя е посочила
също така, че навесът никога не е бил собственост на управляваната от нея
5
фирма - длъжник пред НАП – „Милена90“ ЕООД, както и че при
извършените опис и въвод във владение е предупредила служителите на
НАП, че навесът не е собственост на дружеството – длъжник. Съдът счита, че
показанията на свидетеля Булеварова са напълно компроментирани и той не
им дава вяра. От данните по делото е видно, че самата Радка Булеварова,
бидейки управител на „Милена90“ ЕООД е прехвърлила собствеността на
всички сгради находящи се в имот с идентификатор 29194.203.15 на своята
дъщеря Милена Булеварова ( в частност на навеса). Това е довело до съдебно
производство, при което сделката е била обявена за относително
недействителна по отношение на НАП. В продължение на опитите за
препятстване на принудителното изпълнение, в настоящото производство
свидетелят Булеварова посочва, че част от сградите находящи се в имота са
собственост на трето лице – ищеца, който обаче ги е владял лично само в
периода 2002г. – 2004г. Очевиден е стремежът и за непрехвърляне на правото
на собственост поне на част от сградите находящи се в процесния имот. От
друга страна разпитаните по делото свидетели Конарева и Андонова са
посочили, че по време на извършените от тях действия по принудително
изпълнение са били заплашвани с физическа разправа от св.Булеварова и
нейния съпруг, били са затруднявани при извършването на описа на сградите
и при осъществяване на въвода в тях като им е било отказано осигуряването
на достъп до част от тях, но писмени възражения не са били постъпили.
Следва да се отбележи, че по изготвената съдебно- техническа експертиза,
вещото лице е посочило, че част от извършените промени на първоначалния
поземлен имот 4012 са вследствие предприети действия за закупуване на
прилежащия терен на сградите, които Милена Булеварова е притежавала
(вследствие прехвърлителната сделка осъществена от „Милена90“ ЕООД с
управител св.Радка Булеварова).
Съдът намира, че по делото няма данни, от които по безспорен начин да
се установи, че ищецът/въззивник е придобивал по давност навес със
застроена площ 545 кв.м., представляващ западната част от сграда с
идентификатор № 29194.203.15. 1. Не се доказа да са осъществени нито
обективната предпоставка- владение в продължение на 10 и повече години,
нито субективната предпоставка по чл.79 от ЗС – владение за себе си и
демонстриране на действия отричащи правата на собствениците ( във времето
ЕТ „НАК – Нииколай К.“ до 2005г. и „Милена 90“ ЕООД след 2005г.).
6
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за недоказан и като такъв
същия следва да бъде отхвърлен.
Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни
разноски в полза на въззиваемите. За въззивна инстанция деловодните
разноски са за заплатено адвокатско възнаграждение по 900.00лв. за всеки от
въззиваемите.
Ръководен от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №474/07.06.2023г., по гр.д. №3377/2022г.
на С.ския районен съд.
ОСЪЖДА Л. Л. Л., ЕГН ********** от гр.Б., кв. „И. ** да заплати на
Н. Х. К. с ЕГН ********** деловодни разноски за въззивна инстанция в
размер на 900.00 (деветстотин)лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л. Л. Л., ЕГН ********** от гр.Б., кв. „И. ** да заплати на Т.
Д. К. с ЕГН **********, от гр. С., ул. Байкал № 3 деловодни разноски за
въззивна инстанция в размер на 900.00 (деветстотин)лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението на основание чл.280, ал.2 ГПК подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок, считано от съобщаването на страните пред
ВКС на Република България.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8