№ 1618
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510573 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 7784/08.07.2022 г. по гр.д. № 42062/2021 г. по описа на СРС, 74
състав „И. И.“ ЕООД е осъдено да заплати на Ч. С. Г. на основание чл. 128, т. 2 от КТ
сумата в размер на 8442 лева – неплатено трудово възнаграждение през периода от
02.08.2019 г. до 05.01.2021 г., ведно със законната лихва от 16.07.2021 г. до
окончателното плащане.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 159356/29.07.2022 г.,
подадена от „И. И.“ ЕООД, в която са изложени съображения за неговата
неправилност. Поддържа, че съдът не е изследвал всички доказателства по делото,
поради което бил достигнал до грешни изводи. Безспорно било, че ищецът е бивш
служител на дружеството, като трудовото правоотношение било прекратено.
Установило се, че на ищеца били давани оборотни средства за закупуване на стоки и
материали, което не било направено, поради което и тези суми били приспаднати от
дължимото му се трудово възнаграждение. Размерът на предоставените средства
значително надвишавал претенцията му. Установило се, че по жалба на ответното
дружество било образувано ДП № 3382-ЗМК510/21 г. по описа на 7 РПУ. Поддържа, че
видно от представените доказателства на ищеца били внасяни осигуровки и нетното
възнаграждение било 473,35 лева. Моли да бъде постановено решение, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
207803/04.10.2022 г. от въззиваемия Ч. С. Г., с който заявява, че първоинстанционното
решение е правилно. Поддържа, че тезата за жалба до 7 РПУ е неоснователна и
неотносима в настоящото производство. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира направените разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 28387/16.07.2021 г. по описа на СРС, 74 състав е
образувано по искова молба, подадена от Ч. С. Г. против „И. И.“ ЕООД, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на
труда.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника трудов договор на 02.08.2019 г., по
силата на който е заемал длъжността „Работник поправка на джанти и гуми“ и било
уговорено възнаграждение в размер на 603 лева, изплащано на 15 число на следващия
месец. Твърди, че на 05.01.2021 г. трудовият договор бил прекратен. Твърди, че за
периода на действие на трудовия договор не му било изплащано трудово
възнаграждение, освен за три месеца, като плащанията били на 01.10.2020 г., на
02.11.2020 г. и на 02.12.2020 г. Поддържа, че дължими били общо 5 заплати за м.
август 2019 – м. декември 2019 г. и 9 заплати за м. януари 2020 – юли 2020 и за м.
ноември и декември 2020 г. Посочва, че общият размер на дължимите суми бил 8442
лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати исковите суми, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и
направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „И. И.“ ЕООД, с
който оспорва предявените искове. Поддържа, че не дължи плащане на исковите суми.
Заявява, че не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение.
Твърди, че на работника са внасяни осигуровки и нетното му възнаграждение е 473,35
лева. Поддържа, че на ищеца са давани суми за закупуване на стоки и материали, което
той не е направил, поради което и сумите са му приспаднати от трудовото
възнаграждение. За получените суми било образувано досъдебно производство. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
В мотивите на обжалваното решение съдът е приел, че между страните не се
спори, че е съществувало трудово правоотношение, че размерът на трудовото
възнаграждение е 603 лева, както и че не било установено по делото, че са налице
основания за извършване на извънсъдебно прихващане на получени от ищеца суми.
2
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл.
272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
Във връзка с доводите за неправилност на съдебното решение, изложени във
въззивната жалба съдът намира следното:
Трудовото правоотношение по своя характер е възмездно правоотношение, тъй
като срещу престираната от работника или служителя работна сила стои задължението
на работодателя да заплаща трудово възнаграждение. Това негово задължение е
закрепено законово в чл. 128, т. 2 от КТ, в който се предвижда, че работодателят е
длъжен в законоустановените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа. Работодателят има задължението да изплаща дължимото
възнаграждение в пълен размер и в уговорените срокове.
Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото доказателства, че
на 02.08.2019 г. между „И. И.“ ЕООД и Ч. С. Г. е сключен трудов договор с №
017/02.08.2019 г., по силата на който Г. е приел да изпълнява длъжността „работник –
поправка на джанти и гуми“. Уговорено е възнаграждение в размер на 603 лева, което е
следвало да бъде платено на 15-то число на следващия месец.
С определение в открито съдебно заседание от 01.02.2022 г. ответникът „И. И.“
ЕООД е задължен на основание чл. 190 от ГПК да представи ведомости за начислени
трудови възнаграждения на ищеца за исковия период, от които да е видно какъв е
размерът на трудовото възнаграждение на ищеца, направените удръжки за осигуровки
и чистата сума за получаване. В изпълнение на дадените указания, с молба от
08.06.2022 г. ответникът е представил преписи от ведомости за заплати, както и
извлечения от банкови сметки, свързани с установяване на плащане на дължими
данъци и осигуровки. От представените ведомости се установява, че в исковия период
са начислявани суми за трудово възнаграждение, но не се установява сумите да са били
платени в брой, доколкото не е положен подпис на ищеца и не се установява плащане
по друг начин.
Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че от събраните по делото
доказателства не се установява основателността на направеното от ответника
възражение, че е извършил извънсъдебно прихващане на сумите за трудово
възнаграждение. На първо място, не се установява от събраните по делото
доказателства, че работодателят е предоставял суми на Ч. Г. във връзка с изпълнение
3
на възложените му трудови функции – за закупуване на стоки и материали.
Посоченото в отговора на исковата молба досъдебно производство е образувано за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК за това, че за времето от 10.01.2021 г. до
15.01.2021 г. в гр. София, ул. „******* ******* по плана на гр. София, местност
Горубляне, от сервиз за монтаж и демонтаж на „гуми“ чрез използване на техническо
средство – ключ за врата и дистанционно управление за щора и чрез използване на
МПС, са отнети чужди движими вещи – неустановени количества гуми, джанти,
електроуреди, телевизор Сони, 5 бл. Перални машини, газова печка с 4 котлона, 1 бл.
Печка с фурна, 1 бл. Бензинова косачка и ръчни инструменти, собственост на „И. И.“
ЕООД. Следователно от приетите по делото като доказателства материали от
досъдебното производство, образувано във връзка с жалба на работодателя, не се
установява, че на ищеца са предоставяни суми, така както се твърди в отговора на
исковата молба, а е за престъпление срещу собствеността – кражба, което деяние не е
свързано с изпълняваните от ищеца трудови функции. На следващо място, правилно
съдът е приел, че в случай, че твърденията на въззивника са за реализирана
имуществена отговорност на работника. В Кодекса на труда, обаче, е предвиден
специален ред за това. По делото не са представени доказателства, от които да се
установява, че работодателят е приложил разпоредбите относно ограничената или
пълната имуществена отговорност, които да му дават право да прави удръжки от
трудовото възнаграждение на работника. Следователно и правилно при постановяване
на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че не е реализирана
имуществена отговорност, поради което и не е налице основание да бъде удържано
трудовото възнаграждение.
На следващо място, правилно първоинстанционният съд е определил и размера
на дължимото трудово възнаграждение като е отразил, че той е брутен, т.е. отразява
възнаграждението, така както е уговорено от страните при сключване на трудовия
договор без да са взети предвид задължителните плащания и удръжки. В диспозитива
на решението е отразено изрично, че сумата от 8442 лева е размерът на брутното
трудово възнаграждение. Въпросът дали са платени осигуровки и данъци е относим
към момента на изпълнение на съдебното решение, като задължение на съда е
единствено да посочи дали дължимите суми са за брутно или нетно трудово
възнаграждение.
Предвид на изложеното, правилно първоинстанционният съд е уважил
предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда и
постановеното решение следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сумата от 1200 лева, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство. Направеното възражение за
4
прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно с оглед
разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 7784/08.07.2022 г. по гр.д. № 42062/2021
г. по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „И. И.“ ЕООД, ЕИК – *******,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. ******* да заплати на Ч. С. Г.,
ЕГН-**********, гр. София, ж.к. ******* сумата от 1200 лева, представялваща
направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от
връчване на препис от него пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5