Решение по дело №3772/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 486
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 19 януари 2021 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20192120203772
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                  Р Е Ш Е Н И Е

 

486                                            10.04.2020 г.                           град Бургас

 

                       В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,       наказателно отделение,  XII-ти състав

На седми февруари                                                              година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                             Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                             Съдебни заседатели:

 

Секретар: Камелия Славейкова  

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 3772 по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Б.Н.М., с ЕГН: ********** и адрес на призоваване: с. Извор, общ. Бургас, ул. „****“ № 4 против наказателно постановление № 11-00-70/02.08.2019 г., издадено от заместник- министъра на културата, с което за нарушение на чл. 200в, ал. 2 от ЗКН, на основание чл. 200в, ал. 2, във вр. с ал. 1, предл. второ от ЗКН и чл. 18 и 53, ал.2 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 11 000 (единадесет хиляди) лева и на основание чл. 200в, ал. 2, изр. второ от ЗКН, в полза на държавата е отнет трактор „Беларус МТЗ - 5 МС“, с червен цвят, заводски номер 36633, без регистрационни табели, с механизъм за копаене и за нарушение на чл. 221 от ЗКН, на основание чл. 221 от ЗКН във вр. с чл. 160, ал. 2 от ЗКН и чл. 18 и 53, ал. 2 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 4000 (четири хиляди) лева.

С жалбата се изразява несъгласие с горепосоченото НП, като жалбоподателят моли НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано и заинтересовано лице.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с надлежно упълномощени процесуални представители. Поддържат жалбата. Ангажират доказателства. Молят НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Не правят искане за разноски.

За ответника по жалбата - Министерство на културата на Република България, редовно призовани, се явява надлежно упълномощен процесуален представител. Ангажират доказателства. Молят НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не правят искане за разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С вх. № 11-00-70/01.04.2019 г. в Министерство на културата (МК), било получено Постановление на Окръжна прокуратура (ОП) - Бургас от 27.03.2019 г. с техен изх. № 17554/2017 г. от 28.03.2019 г., за прекратяване на досъдебното производство по преписката. Преписката била разгледана по същество от адмнистративнонаказващия орган, с оглед изпълнението на изискванията на ЗКН и след преценка на приложените по нея материали било установено следното:

Жалбоподателят Б.Н.М. извършил изкопни дейности в местността „Калето“, на територията на археологическа недвижима културна ценност, в землището на с. Извор, общ. Бургас, обл. Бургас, на 19.07.2017 г., като използвал земекопна техника - трактор „Беларус“, без да вземе мерки за опазване на разкритите структури и находки и без да уведоми за съответните органи по реда на чл. 160, ал. 2 от ЗКН. Така той е осъществил фактическия състав на административни нарушения на ЗКН, изразяващи се в повреждане на археологически обект по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗКН, което административно нарушение се наказва по чл. 200в, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗКН, както и не е предприел на мерки по запазването на откритите находки и структури, и не е информирал съответните органи в нарушение на чл. 160, ал. 2 от ЗКН, което административно нарушение се наказва по чл. 221 от ЗКН.

Проверяващите установили, че на 19.07.2017 г., Б.Н.М., с ЕГН: ********** извършил изкопни работи, като е използвал земекопна техника, в местността „Калето“, в землището на с. Извор, общ. Бургас, обл. Бургас, на територията на недвижима археологическа културна ценност с национално значение, регистрирана в АИС-АКБ с Регистрационна карта № ****, идентифицирана като късноелинистическа крепост, и е открил археологически находки и структури, като не е предприел мерки по запазването им и не е информирал съответните органи, като по този начин е осъществил състав на административно нарушение на чл. 200в, ал. 2, във вр. с ал. 1, предл.второ и на административно нарушение на чл. 221 от ЗКН.

Гореизложеното било установено от съдържащите се доказателства в Преписка № 17554/2017 г., по описа на ОП-Бургас, получена в МК с Писмо, вх. №11-00-70/30.05.2019 г. на МК и изх. № 17554/2017/28.05.2019 г. на ОП - Бургас, към Постановление за прекратяване на наказателно производство на ОП- Бургас от 27.03.2019 г.

След разглеждане на преписката от АНО, било издадено обжалваното Наказателно постановление НП, с което за нарушение на чл. 200в, ал. 2 от ЗКН, на основание чл. 200в, ал. 2, във вр. с ал. 1, предл. второ от ЗКН и чл. 18 и 53, ал.2 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 11 000 (единадесет хиляди) лева и на основание чл. 200в, ал. 2, изр. второ от ЗКН, в полза на държавата е отнет трактор „Беларус МТЗ - 5 МС“, с червен цвят, заводски номер 36633, без регистрационни табели, с механизъм за копаене и за нарушение на чл. 221 от ЗКН, на основание чл. 221 от ЗКН във вр. с чл. 160, ал. 2 от ЗКН и чл. 18 и 53, ал. 2 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 4000 (четири хиляди) лева.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по АНП,както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима,подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателят, по отношение извършеното нарушение по чл. 200в, ал. 2 ЗКН. Атакувано в настоящото производство Наказателно постановление е съставено от компетентен орган, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в чл.42 и чл.57 ЗАНН. НП е издадено в съответствие с всички законови изисквания от компетентен орган.

В НП, АНО изрично е посочил форма на вината за извършване на деянието по чл. 200в, ал. 2 от ЗКН, като непредпазливост, но не е уточнена формата на вината. Именно това обстоятелство, според процесуалния представител на жалбоподателя, изключва вината на жалбоподателя и е основание за отмяна на НП.

Съгласно нормата на чл. 7, ал.1 от ЗАНН, деянието обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Нормата на чл. 11 от ЗАНН указва, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. С оглед на това, следва да се има предвид текста на чл.11, ал. 2 от НК, в който е дадено легално определение на понятието непредпазливо деяние, съгласно което деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод, че санкционираното лице е извършило административното нарушение именно при форма на винатанепредпазливост. Както се твърди в съдебно заседание, жалбоподателят не е знаел, че местносттаКалето” е била археологически обект, но е могъл и е бил длъжен да установи това обстоятелство, още повече предвид намерените от него археологически находки, както и предвид обстоятелството, че на живущите в с. Извор е било известно, независимо от липста на официална заповед, издадена от кмета на населеното място, че имат право да вземат пръст само от местносттаПръстниците – факт, потвърден от св. С. в съдебно заседание.

В нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН е указано, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В настоящия случай, липсва текст, който да указва, че административно нарушение по чл. 200в, ал. 2 ЗКН не се наказва, когато е извършено при форма на вината – непредпазливост, поради което правилно и законосъобразно, жалбоподателят е бил санкциониран за констатираното административно нарушение.

По отношение, твърдението на процесуалния преставител на жалбоподателя, че АНО не е доказал наличието на земекопна техника, Съдът намира следното: Безспорно е установено, че трактор „Беларус МТЗ - 5 МС“, с червен цвят, заводски номер 36633, без регистрационни табели е собственост на жалбоподателя, видно от договор за покупко – продажба от 09.08.2014г. Независимо, че няма свидетели – очевидци на момента с разкопаването с горепосочения трактор, това обстоятелство се установява по косвен път, от показанията на свидетелите М., К., Н., А. и Л.. Св. М. заявява, че често е помагал на жалбоподателя при изкопни дейности с горепосочената машина. Потвърждава, че в деня на установяване на нарушението е бил с нарушителя отново с такава цел. Свидетелите К., Н., А. и Л. заявяват, че са заварили Б.М. на мястото на извършване на деянието с трактора му, като в последствие е избягал и е бил установен в дома си, където е бил и въпросния трактор, с лопата, туба и кирка, заснети по-рано от св. А., пръст, сходна с пръстта от м „Калето” в каросерията на камионче и артефакти, подробно описани от свидетелите. Свидетелят Л. – археолог с опит е категоричен, че изкопите в м „Калето”, са били направени видимо със земекопна машина, каквато е горепосочения трактор.

Обстоятелството, че АНП започва без издаване на АУАН не представлява административно нарушение и основание за отмяна на НП, тъй като попада в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН „Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган”. С вх. № 11-00-70/01.04.2019 г. в Министерство на културата (МК) е получено Постановление на Окръжна прокуратура (ОП) - Бургас от 27.03.2019 г. с техен изх. № 17554/2017 г. от 28.03.2019 г., за прекратяване на досъдебното производство по преписка № 17554/2017 г. на същата прокуратура, т.е. настоящият случай, попада в тази хипотеза и твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, са несъстоятелни.

Съдът кредитира изцяло дадените от горепосочените свидетели показания, като намира същите за логични, последователни, безпротиворечиви, безпристрастни, взаимно допълващи се и подкрепени от останалите събрани и приложени по делото доказателства, още повече, че горепосочените свидетели са поели и наказателна отговорност по чл.290 от НК и независимо от родствените връзки на св. М. с жалбоподателя, няма индиция за тяхната заинтересованост.

В показанията на горепосочените свидетели не са открити вътрешни противоречия, които да изключват достоверността им в тяхната цялост. Горепосочените показания, депозирани в настоящия процес са единни и напълно правдоподобни относно основните факти по делото във връзка с извършеното деяние от страна на жалбоподателя, квалифицирано като съставомерен състав на чл.200в ал. 2 от ЗКН.

Преценявайки горепосочените писмени и гласни доказателства, Съдът намира, че те съставляват в своята съвкупност система от факти, свързани помежду си с основния факт, представляват отделни звена от веригата, намират се в хармония и водят до извод, който е единствено възможен, изключващ всички останали, относно авторството на административното нарушение.

Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано в тази му част, поради което следва да бъде потвърдено.

По отношение индивидуализацията на наказанието, Съдът намира следното: Разпоредбата на чл.200в, ал. 2 ЗКН предвижда: „Който унищожи или повреди археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 3000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв. (2) Когато за извършване на нарушението по ал. 1 са използвани специални технически средства или земекопна техника, глобата е в размер от 7000 до 15 000 лв., а имуществената санкция - в размер от 7000 до 20 000 лв. В тези случаи използваните специални технически средства или земекопна техника се отнемат в полза на държавата”.

Имайки предвид свързаните с индивидуализацията на санкцията и отразените в наказателното постановление обстоятелства, а именно, че няма данни за извършени от нарушителя предходни нарушения по ЗКН, настоящия състав намира, че наказанието следва да бъде намалено до предвидения в Закона минимален размер от 7000лв. Съдът намира, че с това наказание ще се постигнат целите по чл. 12 от ЗАНН, без да се засяга прекалено имуществената сфера на жалбоподателя, като така ще се спази принципа за пропорционалност между обществената опасност на нарушението и наказанието.

Относно второто наложено наказание по този текст на ЗКН – отнемане в полза на държавата на трактор „Беларус МТЗ - 5 МС“, с червен цвят, заводски номер 36633, без регистрационни табели, същото не може да бъде отменено, с оглед кумулативното му прилагане при доказано нарушение разпоредбата на чл. 200в, ал. 2 ЗКН.

Съдът счита, че не са налице основания за проложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не се отличава с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на нарушение от съответния вид, поради което не представлява маловажен случай.

По отношение извършеното нарушение по чл. 221 от ЗКН, Съдът намира следното: Разпоредбата на чл. 221 от ЗКН предвижда, че „Който не вземе мерки за запазване на откритите структури и находки и не уведоми незабавно съответния орган по реда на чл. 160, ал. 1 и 2, се наказва с глоба в размер от 3000 до 5000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.” Разпоредбата на чл. 160 ЗКН, препраща към нормата на чл. 72, ал. 1 ЗКН: „При наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или ползвателят на имота е длъжен да уведоми кмета на общината, директора на регионалния музей и регионалния инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождението на недвижимата културна ценност и да предприеме незабавни действия по обезопасяването и”. Видно от събраните по делото доказателства, жалбоподателят няма качеството на собственик, концесионер или ползвател на м „Калето”, поради което не може да бъде субект на извършеното нарушение и не следва да носи отговорност по чл. 221 от ЗКН. Съдът споделя тезата на процесуалния представител на жалбоподателя в тази насока и намира, че НП следва да бъде отменено в тази част, без да се разглежда спора по същество.

По делото няма направено искане за разноски, поради което Съдът не дължи произнасяне и те остават както са направени от страните.

Мотивиран от гореизложеното на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН Бургаският районен съд

 

                                               Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 11-00-70/02.08.2019 г., издадено от заместник- министъра на културата против Б.Н.М., с ЕГН: ********** и адрес на призоваване: с. Извор, общ. Бургас, ул. „****“ № 4 в частта, с която за нарушение на чл. 200в, ал. 2 от ЗКН, на основание чл. 200в, ал. 2, във вр. с ал. 1, предл. второ от ЗКН и чл. 18 и 53, ал.2 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 11 000 (единадесет хиляди) лева, като намалява наложеното наказание „глоба” от 11 000 (единадесет хиляди) лева на 7 000 (седем хиляди) лева.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 11-00-70/02.08.2019 г., издадено от заместник- министъра на културата против Б.Н.М., с ЕГН: ********** и адрес на призоваване: с. Извор, общ. Бургас, ул. „****“ № 4 в частта, с която за нарушение разпоредбата на чл. 200в, ал. 2 ЗКН, на основание чл. 200в, ал. 2, изр. второ от ЗКН, в полза на държавата е отнет трактор „Беларус МТЗ - 5 МС“, с червен цвят, заводски номер 36633, без регистрационни табели, с механизъм за копаене.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11-00-70/02.08.2019 г., издадено от заместник- министъра на културата против Б.Н.М., с ЕГН: ********** и адрес на призоваване: с. Извор, общ. Бургас, ул. „****“ № 4 в частта, с която за нарушение на чл. 221 от ЗКН, на основание чл. 221 от ЗКН във вр. с чл. 160, ал. 2 от ЗКН и чл. 18 и 53, ал. 2 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 4000 (четири хиляди) лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

                   

                                                                      

 

        СЪДИЯ:

 

.