Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 02.08.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на седемнадесети май две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №3216 по
описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ.
Ищецът Б.Н.Б. твърди, че на
13.12.1997 г. е образувано предварително производство по сл.д. №242/1997 г. по
описа на ОСлС – гр. Благоевград по описа на ОП – гр.
Благоевград за извършено престъпление по чл.212 ал.4 вр.
чл.20 ал.2 НК, по което с постановление от 23.06.1998 г. бил привлечен като
обвиняем и във връзка с така повдигнатото му обвинение му е взета мярка за
неотклонение „Парична гаранция“. Сочи, че му било повдигнато обвинение за това,
че през периода 03.02.1997 г. – 20.05.1997 г. в гр. София, в качеството му на
длъжностно лице-митнически инспектор в С.М., не изпълнил служебните си
задължения, съгласно изискванията на нормативните актове, необходимото оформяне
на митнически декларации и съпровождащите ги документи, като задействал ЕАД с
№1-0565 и с №1-0566, и двете от 03.02.1997 г., ЕАД с №1-1932 и с №1-1933, и
двете от 03.04.1997 г., ЕАД с №№1-2881, 1-2882, 1-2889, и трите от 20.05.1997
г., с което деяние бил допуснал осъществяването на фиктивен износ на машини и
статични памети с цел да набави за фирмите-износителки – ЕТ „К.-Е.Н.“, ЕТ „А.-В.Ч.“,
ЕТ „А.-М.Й., ЕТ „Д.-В.А.и „В.“ ООД, като от деянието са настъпили значителни
вредни последици – 715 117 000,00 лв. – възстановен данъчен кредит на
описаните фирми – престъпление по чл.282 ал.2
вр. ал.1 НК вр. чл.93
ал.1 т.1 б. „а“ НК. Сочи още, че със заповеди на зам. министъра на финансите и на
началника на ГУ „Митници“е наредено отнемане на поверените му лични печати,
преместване на друго място за недопускане да осъществява митническо оформяне на
внасяни, изнасяни и транзитирани стоки за, от и през
страната, а със заповед НПВР-ДНП № 37491/1998 г. му е наложено ограничение „забрана
за напускане пределите на Република България“ и на 06.07.1998 г. предал
задграничния си паспорт в СПВ – СДВР. Поддържа, че по случая бил внесен
обвинителен акт на 23.02.2004 г. в Окръжен съд – Благоевград за това, че през
периода 03.02.1997 г. – 03.04.1997 г. в гр. София, при условията на
продължавано престъпление е съставил документи с невярно съдържание – ЕАД –
митнически декларации, като съзнателно дал възможност на други физически лица /Е.Н.и
В.Ч./ да получат без правно основание чуждо движимо имущество – възстановен
данъчен кредит от републиканския бюджет, общо в размер на
246 764 000,00 стари лв., като имуществото било в особено големи
размери и случаят бил особено тежък – престъпление по чл.21 ал.4 вр. ал.2 пр.1 вр. чл.26 НК, по
който обвинителен акт бил образувано НОХД №257/2004 г. по описа на Окръжен съд
– Благоевград, което с разпореждане на съда от 25.03.2004 г. било прекратено и
върнато на ответника за отстраняване на допуснати на предварителното
производство съществени процесуални нарушения. На 03.05.2004 г. бил внесен нов
обвинителен акт за престъпление по чл.212 ал.4 вр.
ал.1 пр.1 вр. чл.26 ал.1 и вр.
чл.20 ал.4 НК, по който обвинителен акт било образувано НОХД №1224/2004 г. по
описа на Окръжен съд – Благоевград, като междувременно на 30.09.2004 г. със
заповед №10861 от същата дата на директора на Агенция „Митници“ бил временно
отстранен от работа като държавен служител /Главен инспектор в Митница „София“
при Регионална митническа дирекция – София/, съгласно чл.100 ЗДСл. По делото
били проведени 27 съдебни заседания през периода 08.02.2005 г. – 09.09.2010 г. и с присъда от 09.09.2010
г. бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.212 ал.4 вр. ал.1 пр.1 вр.
чл.26 ал.1 и чл.20 ал.2 и ал.4 НК и било отменена наложената му мярка за
неотклонение „парична гаранция“, като оправдателната присъда било протестирана от прокурор при ОП – Благоевград. В резултат
на подадения от ответника протест било образувано ВНОХД №233/2011 г. по описа
на САС, НО, 6 състав, по което с решение от 02.05.2011 г. присъдата на ОС –
Благоевград е отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на
същия съд. На 21.06.2011 г. с разпореждане на ОС – Благоевград по НОХД №207/2011
г. делото е прекратено и е върнато на прокуратурата, поради съществени
процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство. На 21.07.2011 г.
отново бил внесен обвинителен акт, на базата на който било образувано НОХД
№355/2011 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, което също било прекратено
с разпореждане от 22.07.2011 г., тъй като е образувано за същото престъпление
срещу същите лица, а предходното производство – НОХД №257/2011 г. е висящо. На
14.11.2011 г. бил внесен нов обвинителен акт, въз основа на който е образувано
НОХД №561/2011 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, производството по
което било прекратено с разпореждане на съда от 08.12.2011 г., поради
неподсъдност и делото било изпратено на Софийски окръжен съд, където било
образувано НОХД №668/2011 г. по описа на СОС, НО, 6 състав, по което били
проведени общо 11 съдебни заседания през периода 16.03.2012 г. – 04.03.2014 г.
Излага, че с присъда от 04.03.2014 г. бил признат за невиновен по повдигнатото
му обвинение в извършване на престъпление по чл.212 ал.4 вр.
ал.1 пр.1 вр. чл.20 ал.4 вр.
чл.26 ал.1 НК, като оправдателната присъдата била протестирана
от прокурор при СОП, въз основа на който било образувано ВНОХД № 1006/2014 г.
по описа на САС, НО, 3 състав, което приключило с решение №128 от 08.04.2016
г., с което била потвърдена първоинстанционната
присъда. Срещу въззивното решение бил депозиран
касационен протест от прокуратурата, въз основа на който било образувано КНД
№865/2016 г. по описа на ВКС, ІІ НО, по което с решение №250 от 23.02.2017 г. е
оставено в сила изцяло решението на САС, с което е потвърдена оправдателната
присъда на СОС.
Ищецът поддържа, че в
резултат на действията на длъжностни лица при ответника в рамките на описаното
наказателно производство е бил незаконосъобразно обвинен в извършване на тежко
умишлено престъпление – документна измама. Заявява, че в резултат на
повдиганите му обвинения и наказателното преследване от разследващите органи и
тези на П.е претърпял и продължава да търпи болки и страдания. Наказателното
производство против него продължило повече от 18 г., като през цялото това
време бил под постоянно напрежение, че срещу него се води наказателно
преследване за престъпление, което не е извършил. Изпитвал
затруднение в продължение на осем
години /от 1998 г. до 2006 г./
поради наложеното му във връзка с обвинението ограничение „забрана за пътуване зад граница”, тъй като по този начин бил лишен от възможността да извършва
отговаряща на квалификацията му работа и да издържа семейството си не само в
България, но и в чужбина, откъдето бил получавал официални писма - покани за
работа. Излага, че наказателно преследване е съсипало живота му в личен и
професионален план, а семейството му разчитало основно на доходите на съпругата
му. Бил уронен професионалният му авторитет и кариерното развитие, бил
злепоставен пред колегите си - митнически и полицейски служители. Сочи още, че
заради отстраняването му от работа бил принуден да изкарва прехраната си с
нискоквалифициран и непостоянен труд - като строителен работник и шофьор, бил
е лишен да се развива професионално в областта, в която
е желаел, в най-активната си възраст. Твърди също, че бил засегнат
авторитетът му пред съседите, тъй като многократно бил призоваван от домашния
си адрес, в резултата на което обвинението станало достояние на съседите, както и че периодично е бил атакуван чрез публикации в
медиите. Твърди, че в
резултат на обвинението се изолирал, ограничил контактите си,
чувствал се е демотивиран и стресиран от случващото се, периодично е изпадал в депресии и апатия. В
резултат на това станал избухлив, проявявал нетърпимост, предизвиквал скандали
без повод или внезапно изпадал в апатия, не излизал от вкъщи и не вдигал телефона си, тъй като нямал желание да се
чува и вижда с никого. Най-тежко било
обстоятелството, че е обвинен незаконно във връзка с работата му, която била
смисъл и кауза на живота му. Счита, че справедливото
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е в размер на сумата от
577 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната
лихва от 23.02.2017 г. до окончателното изплащане. Претендира и разноски.
Ответникът
Прокуратура на Р.Б.в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между повдигнатото обвинение и
сочените от ищеца неимуществени вреди, както и размера на същите.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
При предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ в тежест на
ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за
извършване на престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна
присъда, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер.
Установява се по делото, че с постановление за привличане на обвиняем от
23.06.1998 г. на следовател при РСлС -
Благоевград по сл.д. №242/1998 г. на ОСлС - Благоевград ищецът е привлечен в качеството на
обвиняем за това, че през периода 03.02.1997 г. – 20.05.1997 г. в гр. София, в
качеството му на длъжностно лице-митнически инспектор в С.М., не изпълнил
служебните си задължения, съгласно изискванията на нормативните актове,
необходимото оформяне на митнически декларации и съпровождащите ги документи,
като задействал ЕАД с №1-0565 и ЕАД с №1-0566, и двете от 03.02.1997 г., ЕАД с
№1-1932 и с №1-1933, и двете от 03.04.1997 г., ЕАД с №№1-2881, 1-2882, 1-2889 ,
и трите от 20.05.1997 г., с което деяние е допуснал осъществяването на фиктивен
износ на машини и статични памети с цел да набави за фирмите-износителки – ЕТ „К.-Е.Н.“,
ЕТ „А.-В.Ч.“, ЕТ „А.-М.Й., ЕТ „Д.-В.А.“ и „В.“ ООД, като от деянието са
настъпили значителни вредни последици – 715 117 000,00 лв. –
възстановен данъчен кредит на описаните фирми – престъпление по чл.282
ал.2 вр. ал.1
НК вр. чл.93 ал.1 т.1 б. „а“ НК. Със същото
постановление му е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на
5 000 000,00 лв.
Със заповед №261 от 30.11.1999
г. на зам. министъра на финансите и със
заповед №260 от 29.12.1999 г. на началник на ГУ „Митници“ е наредено отнемане
на поверените на ищеца лични печати, преместване на друго място за недопускане
да осъществява митническо оформяне на внасяни, изнасяни и транзитирани
стоки за, от и през страната.
Със заповед №10861 от 30.09.2004 г.
а директора на Държавна агенция „Митници“ ищецът е отстранен временно от работа
до приключване на образуваното срещу него наказателно производство, считано от
01.10.2004 г.
По делото не е спорно, че със заповед НПВР-ДНП №37491/1998 г. на ищеца е
наложено ограничение „забрана за напускане пределите на Република България“.
Не се спори между страните, че на 23.04.2004 г. Окръжна прокуратура - Благоевград е внесла
обвинителен акт в Окръжен съд - Благоевград, въз основа на който е образувано
НОХД №257/2004 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, което с разпореждане
на съда от 25.03.2004 г. е било прекратено и върнато на ответника за
отстраняване на допуснати на предварителното производство съществени
процесуални нарушения.
На 03.05.2004 г. е внесен нов обвинителен акт за престъпление по чл.212
ал.4 вр. ал.1 пр.1 вр.
чл.26 ал.1 и вр. чл.20 ал.4 НК, по който обвинителен
акт е образувано НОХД №1224/2004 г. С Разпореждане от 11.11.2004
г. съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в о.с.з., като са
проведени общо 27 съдебни заседания - съответно на датите 08.02.2005 г., 19.04.2005 г., 21.06.2005 г., 15.11.2005 г.,
14.02.2006 г., 27.04.2006 г., 30.06.2006 г., 10.07.2006 г., 09.10.2006 г.,
21.11.2006 г., 12.12.2006 г., 13.02.2007 г.,
26.04.2007 г., 15.05.2007 г., 21.06.2007 г., 28.09.2007 г. 22.11.2007
г.,11.01.2008 г., 15.07.2008 г., 23.09.2008 г., 04.11.2008 г., 20.01.2009 г.,
15.02.2010 г., 29.03.2010 г., 31.05.2010 г., 12.07.2010 г., 09.09.2010 г., на които ищецът се е явявал лично.
Страните не спорят и по отношение на това, че с присъда от 09.09.2010 г. ищецът е бил признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.212 ал.4 вр.
ал.1 пр.1 вр. чл.26 ал.1 и чл.20 ал.2 и ал.4 НК,
както и е била отменена наложената му мярка за неотклонение „Парична гаранция“.
Присъдата е протестирана
от прокурор при ОП – Благоевград. Въз основа на подадения от ответника протест е
било образувано ВНОХД №233/2011 г. по описа на САС, НО, 6 състав.
С решение от 02.05.2011 г.
присъдата на ОС – Благоевград е отменена, а делото върнато за ново разглеждане
от друг състав на същия съд.
С разпореждане от 21.06.2011 г. на
ОС – Благоевград по НОХД №207/2011 г. делото е прекратено и е върнато на
прокуратурата, поради съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебното
производство.
Не се спори, че на 21.07.2011 г.
отново бил внесен обвинителен акт, на базата на който било образувано НОХД
№355/2011 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, което също е прекратено с
разпореждане от 22.07.2011 г. от съдията-докладчик, тъй като е образувано за
същото престъпление срещу същите лица, а предходното производство – НОХД №207/2011
г. е висящо.
Страните не спорят, че на
14.11.2011 г. е бил внесен нов обвинителен акт, въз основа на който е
образувано НОХД №561/2011 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград,
производството по което е прекратено с разпореждане на съда от 08.12.2011 г.,
поради неподсъдност и делото е изпратено на Софийски окръжен съд, където е било
образувано НОХД №668/2011 г. по описа на СОС, НО, 6 състав.
С Разпореждане от 10.02.2011 г.
съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в о.с.з., като са проведени
общо 11 съдебни заседания - съответно на датите 16.03.2012 г., 22.05.2012
г.,
24.07.2012 г., 20.11.2012 г., 29.01.2013 г.,
26.03.2013 г., 11.06.2013 г., 03. 09.2013 г., 19.11.2013 г., 28.01.2014 г., 04.03.2014
г.,
на които ищецът се е явявал лично.
Не се спори и по отношение на това, че с присъда от 04.03.2014 г. ищецът
е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение в извършване на
престъпление по чл.212 ал.4 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.20 ал.4 вр. чл.26 ал.1 НК.
Въз основа на протест от прокурор в СОП е образувано ВНОХД №1006/2014 г. по
описа на САС, НО, 3 състав. С постановеното по въззивното
дело решение №128 от 08.04.2016 г. въззивният съд е
потвърдил присъдата на първоинстанционния съд.
Срещу въззивното решение е депозиран касационен
протест от АП - София, въз основа на който е образувано КНД №865/2016 г. по
описа на ВКС, ІІ НО, по което с решение №250 от 23.02.2017 г. е оставено в сила
изцяло решението на САС, с което е потвърдена оправдателната присъда на СОС.
Съгласно чл.2 ал.1 т.3 пр. 1 ЗОДОВ, държавната отговаря за вреди,
причинени от обвинение в извършване на престъпление, по което обвиняемият е
оправдан. Съгласно разрешенията, дадени в ТР №5 от 15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС
по тълк.д. №5/2013 г., съдът е легитимиран да
представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ /ред.
преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1 т.4 и
т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни
медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и
за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде
отменено като незаконосъобразно. В останалите хипотези на чл.2 ЗОДОВ, какъвто е
настоящият, пасивно легитимирана да отговаря по тези искове е П.на РБ.
Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна, безвиновна - тя отговаря независимо дали вредите са причинени
виновно от длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ, държавата отговоря чрез органите,
от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. При
обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е
без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно
лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, в
конкретния случай - П.на РБ.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт, с който ищец е оправдан, какъвто в
случая безспорно се установи, че е налице, ищецът следва да докаже и
действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна
връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само
действително настъпилите вреди - в този
смисъл т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. по тълк.д.
№3//2004 г. на ОСГК на ВКС.
Размерът на претърпените неимуществени вреди се определя на базата на
критерия за справедливост, като това понятие по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера
на обезщетението. Последното следва да е съразмерно с конкретно претърпените
вреди, като удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства
са: продължителността на наказателното производство, тежестта на
престъплението, за което е обвинението, броя на деянията, по които е било
незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на гражданските права, вида
на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца,
общественото му положение и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца
- върху личния, професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и
достойнството му, продължителност и интензитет на терзанията. От правно
значение са само действително търпените неудобства в резултат на обвинението.
/В този смисъл Постановления №4/1964 г. и №18/1968 г. на Пленума на ВС; Решение
№344/24.11.2014 г. по гр.д. №2378/2014 г. на ІV ГО на ВКС; Решение
№18/20.02.2014 г. по гр.д. №2721/2013 г. на ІV ГО на ВКС; Решение
№26/04.03.2009 г. по гр.д. №4724/2007 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение
№23/03.02.2009 г. по гр.д. №816/2008 г. на ІІ ГО на ВКС; Решение
№1199/11.02.2009 г. по гр.д. №4997/2007 г. на І ГО на ВКС/.
Не са нужни специални знания, а и безспорно се доказа в настоящото
производство, че ищецът в следствие на образуваното срещу него наказателно
производство е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в редица неприятни
преживявания, като тревога, несигурност, напрежение и безпокойство относно
неясното си бъдеще. Повдигането на обвинение срещу някого има свойството да
създаде силни негативни емоции у него, с оглед не само на потенциалната
възможност да понесе предвидената в закона наказателна репресия, а и относно
възможността това да повлияе в отрицателен план на отношенията му с неговите
роднини, приятели и въобще с всички, с
които има социалния контакти.
От показанията на свид. Л.Н.се установява, че е научила за воденото срещу
ищеца наказателно дело от пресата през 1998 г., което дело е било за некоректно
попълнени документи, свързани с неговата работа. Сочи, че ищецът е бил митничар
в Митница „София“ и първоначално е бил понижен в длъжност, а след това през
2004 г. - отстранен от работа. Твърди, че след понижението му в работата ищецът
се е променил – бил е сринат психически, започнал да избягва общите им сбирки, съпругата
му е поела издръжката на цялото семейство, защото не е могъл никъде другаде да
започне работа. Свидетелят сочи още, че едва през 2016 г. - 2017 г. ищецът е
започнал работа, като преди това е пропуснал изгодни шансове за работа в
чужбина, защото му бил отнет задграничният паспорт. Сочи, че преди незаконното
обвинение ищецът е бил жизнен, авторитетен в работата си, обучавал млади кадри,
всички имали добро отношение към него, допитвали се по служебни въпроси, а след
обвинението никой не поддържал контакти с него, в семейството му настъпил срив,
роднините на съпругата му я съветвали да се разведе с него, а дори майка му и
сестра му се дистанцирали от него.
От показанията на свид. Е.Б./съпруга на ищеца/ се
установява, че ищецът много трудно е преживял
обвинението, започнали семейни проблеми, тъй като веднага се появили публикации
по вестниците, че ищецът е престъпник заедно с В.Ч.. В резултат на публикациите
в пресата бащата на ищеца получил инсулт и починал, майка му и сестра му спрели
да контактуват е него, другите роднини и приятелите – също, престанал да
съществува и за колегите му. Свидетелят сочи още, че ищецът излизал от вкъщи
само, за да ходи на разпити и по делата, от весел и контактен станал затворен.
Сочи, че преди обвинението ищецът е бил уважаван митнически служител, израснал в кариерата
си, ходил в командировки в Холандия, развеждал
чуждестранни представители, дошли в България, обичал работата си, поради което
тежко преживял незаконното обвинение, заради което се разделил не само с
професионалните си амбиции, но и с възможността да води нормален живот.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото, като ги цени при условията на
чл.172 ГПК, а именно с оглед на другите събрани данни по делото, като има
предвид възможната заинтересованост на тези свидетели от изхода на делото.
Личните впечатления на тези свидетели са логични и последователни, изнесените с
тях факти относно личните терзания и преживявания на ищеца са житейски
оправдани, предвид ситуацията, в която се е намирал към този момент.
Впечатленията им са трайни и регулярни, продължили не само през целия период на
воденото наказателно преследване, а и преди него. Доколкото претендираните
неимуществени вреди се изразяват в засягане на емоционалното и душевно
състояние на индивида, то напълно нормално е за такъв тип вреди да
свидетелстват близки до ищеца хора.
От ангажираните по делото писмени
доказателства се установи безспорно наличието на оправдателна присъда спрямо
ищеца, като до момента на влизането и в сила същият е понесъл неимуществени
вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания. Наказателното производство срещу него в двете
му фази е продължило в период от 23.06.1998 г. - 23.02.2017 г. или 18 г. и 8 мес. Следователно може да се приеме категорично, че този
период надвишава рамките на „разумния срок“ по смисъла на ЕКЗПЧОС и НПК. В този
смисъл е нарушено и правото на ищеца за справедливо и публично гледане на
делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, съгласно чл.6 ЕКЗПЧОС.
Ищецът е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление против
собствеността по чл.212 ал.4 вр. ал.1 пр.1 НК, за
което е предвиденото наказание „лишаване от свобода“ от три до петнадесет
години. Наложено му е била мярка за неотклонение „парична гаранция“, наложено
му е ограничение „забрана за напускане пределите на Република България“, както
и е бил отстранен от работа до приключване на наказателното производство.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази, както
събраните по делото писмени и гласни доказателства, така и отзвукът на факта на
повдигнато обвинение сред близки и познати на ищеца, влошаването на семейния му
живот, нарушеното спокойствие, засегнатото чувство за справедливост, чест и
достойнство, обидата от приетите във връзка с наказателното производство
действия срещу него, обстоятелството, че по отношение на него е били взета мярка
за неотклонение „парична гаранция“, наложено му ограничение „забрана за
напускане пределите на Република България“, както и е бил отстранен от работа
до приключване на наказателното производство, обстоятелството, че е изпитвал
стрес и срам във връзка с образуваното наказателно преследване, че е станал
необщителен и се е отдръпнал от своите приятели и познати, както и че
повдигнатото обвинение се е отразило и на професионалната му дейност. Наред
това следва да се отчете обаче, че паралелно с процесното
обвинение срещу ищеца през същия период е имало висящи и други наказателни
производства, които също са били предмет на обезщетения по други граждански дела,
поради което следва да се съобрази наличието и на други наказателни
производства, които също са допринесли за понесените от ищеца неимуществени
вреди. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че неимуществените вреди
от всички паралелно водени в един и същи период наказателни производства имат
глобален характер и следва да се разпределят по отделно водените дела за вреди
от всяко от незаконните обвинения.
С оглед на
изложеното, съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на сумата от 50 000,00 лв. и искът следва да
бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитните органи по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ възниква от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда, в случая това е датата 23.02.2017 г., от който
момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е и прието в т.4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005 г. по тълк.д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Поради това съдът
приема, че акцесорната претенция за лихва се явява
основателна и ответника дължи такава върху определеното от съда по-горе
обезщетение за причинените неимуществени вреди
от 23.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от иска, в размер на сумата от 10,00 лв., представляваща
държавна такса.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на Б.Н.Б., ЕГН
**********, адрес: ***, на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ сумата от 50
000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.02.2017 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление по
чл.212 ал.4 вр. ал.1 пр.1 вр.
чл.26 ал.1 и чл.20 ал.2 и ал.4 НК, по което ищецът е
оправдан с влязла в сила на 23.02.2017 г. присъда по НОХД
№668/2011 г. по описа на СОС, НО, 6 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 577 000,00 лв., а на основание чл.78 ал.1 ГПК да заплати сумата от 10,00 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: