Решение по дело №215/2024 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 70
Дата: 11 март 2024 г. (в сила от 27 март 2024 г.)
Съдия: Галя Иванова Митева
Дело: 20243230200215
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Д. 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д. III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20243230200215 по описа за 2024 година

РЕШИ:
№
ПРИЗНАВА обвиняемия Ш. А. К., ..., ЕГН **********,
за ВИНОВЕН в това, че:
На 08.12.2021 г. в Д. потвърдил неистина в писмена декларация вх. №
851000-16520/08.12.2021 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
- Д. която по силата на чл. 160, ал. 1 от Закон за движение по пътищата и чл.
17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, се дава
пред орган на властта - Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Д.
за удостоверяване истинността на изложеното в декларацията обстоятелство,
а именно, че св. за упр. на м. п. с. №...., издадено на 22.04.2021 г. от ОД МВР -
Д. на името на Ш. А. К., ЕГН ********** било изгубено, като знаел, че
същото му било отнето в Р. Р. поради шофиране на състав от пътни пр. ср. - м.
превозно средство марка „...“ с peг. ... и р. марка „....“ с peг. ...., без да е
притежавал свидетелство за управление на МПС със съответната категория,
даващо право да го управлява - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
На основание чл. 78а, ал. 1 от НК ОСВОБОЖДАВА Ш. А. К., с
гореснета самоличност, от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, като му НАЛАГА административно
1
наказание ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Ш. А. К. ДА ЗАПЛАТИ сумата от 81,57 лева по сметка на
ОД на МВР гр. Д. представляващи разходи по досъдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в петнадесетдневен
срок пред Окръжен съд - гр. Добрич.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


М О Т И В И
към
Решение № 70/11.03.2024 г. по АНД № 215/2024 г.
по описа на Д.кия районен съд

Срещу обвиняемия Ш.А.К., ЕГН ********** Районна прокуратура – гр.
Д. е внесла в Районен съд – гр. Д. Постановление с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за извършено от него престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК за това,
че:
На 08.12.2021 г. в Д. потвърдил неистина в писмена декларация вх. №
851000-16520/08.12.2021 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
- Д., която по силата на чл. 160, ал. 1 от Закон за движение по пътищата и чл.
17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, се дава
пред орган на властта - Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Д.,
за удостоверяване истинността на изложеното в декларацията обстоятелство,
а именно, че свидетелство за управление на м. п. с. № ..., издадено на
22.04.2021 г. от ОД МВР - Д. на името на Ш. А. К., ЕГН ********** било
изгубено, като знаел, че същото му било отнето в Р. Р. поради шофиране на
състав от пътни превозни средства - моторно превозно средство марка „....“ с
peг. ....и р. марка „...“ с peг. № ...., без да е притежавал свидетелство за
управление на МПС със съответната категория, даващо право да го
управлява.
В съдебно заседание РП – Д. е редовно призована, не се представлява.
Обвиняемият се явява лично, признава вината си, съгласен е с
описаните факти в постановлението на ДРП и прави искане за налагане на
наказание в минимален размер.
След преценка на събраните по делото относими, допустими и
възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Обвиняемият Ш.А.К. притежавал свидетелство за управление на МПС с
№ ..., издадено на 22.04.2017 г. от ОД МВР — Д..
На 07.12.2021 г. К. управлявал товарна композиция, състояща се от вл.
марка „....“ с per. ... и ремарке марка „...“ с peг. .... в Р. Р.., като в резултат на
проверка било установено, че е притежавал свидетелство за правоуправление
на МПС, несъответстващо на категорията, към която спадала товарната
композиция, управлявана от него. Вследствие на което му било отнето
свидетелство за управление на МПС с № .....
На 08.12.2021 г. обв. Ш. А. К. посетил Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Д.. Там той попълнил и подписал няколко документа, които били
1
необходими за издаване на ново свидетелство за управление на МПС -
Заявление, към което приложил Декларация вх. № 851000-16520 от
08.12.2021 г., в която заявил, че е изгубил Свидетелство за управление на
МПС № ..., издадено на 22.04.2017 г. от ОД на МВР Д..
Заявлението и декларацията са били подадени пред служителя на
Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Д. – св. П. Н. М., която приела
посочените документи - Заявлението и Декларацията. Обв. К. собственоръчно
е подписал заявлението и декларациите при подаването им за издаване на
СУМПС, като бил запознато с отговорността, която носи по чл. 313, ал. 1 НК
за деклариране на неверени данни и обстоятелства.
След като документите били подадени от заявителя, същите били
регистрирани в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Д. и на 09.12.2021 г.
бил издаден дубликат на Свидетелство за управление на МПС с № ... от
Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Д. на обв. Ш. К..
В хода на разследването била назначена графическа експертиза, видно
от заключението на която положеният подпис в графа „Декларатор“ в
Декларация по ЗДвП по чл. 160 и чл. 17 от Правилника за издаване на
българските документи за самоличност, с peг. .... от 08.12.2021 г. е изпълнен
от Ш. А. К..
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин въз основа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства -
приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване
на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения
материал по делото: материалите по досъдебно производство № 24/2023 г.
по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР - гр. Д., както следва:
Постановление от 07.04.2023 г.; Писмо с рег. № 851000-12745/28.10.2022 г.;
Копие на писмо с рег. № 3286р-53723/2-19.10.2022 г.; Копие на писмо с рег.
№ 328600-52237/10.10.2022 г.; СУМПС № ...; Копие на Заявление за издаване
на СУМПС – 2 л.; Копие на АУАН № 073850; Копие на Удостоверение за
здравословното състояние на водач/ кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на МПС с № 2479/08.12.2021 г.; Копие на
Декларация по чл. 160 от Закона за движени по пътищата и чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на българските документи за самоличност от
08.12.2021 г.; Копие на Декларация от 08.12.2021 г.; Копие на СУМПС №
*********; Копие на Справка за лице - АИС „Български документи за
самоличност“; Копие на Обяснение от Ш. А. К. от 17.11.2022 г.;
Характеристични данни на Ш. А. К. от 23.11.2022 г.; Справка за съдимост с
рег. № 221121005000091334/21.11.2022 г.; Писмо с рег. № 255р-
10902/18.11.2022 г.; Докладна записка от 07.02.2023 г.; Постановление за
привличане на обвиняем от 11.05.2023 г. – 2 л.; Протокол за разпит на
обвиняем от 11.05.2023 г. – 2 л.; Протокол за разпит на обвиняем от
08.02.2024 г. – 2 л.; Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние от 11.05 2023 г. – 2 л.; Справка за съдимост с рег. №
2
240125005000039048/25.01.2024 г.; Справка за съдимост с рег. №
230314005000120945/14.03.2023 г.; Писмо с рег. № 697600-2480/23.02.2023 г.;
Справка УИС на Прокуратурата на Република България към 23.02.2023 г.;
Характеристични данни на Ш. А. К. от 15.03.2023 г.; Протокол за разпит на
свидетел П. Н. М. от 10.03.2023 г. – 2 л.; Протокол за разпит на свидетел А.
Н. А.от 16.05.2023 г. – 2 л.; Постановление от 20.03.2023 г.; Копие на
Протокол за графическа експертиза № 26/19.04.2023 г. – 4 л.; Писмо с рег. №
4138/20.12.2023 г., ведно с писмен превод от румънски език на български език
на пр. пр № 4138/2022 г. по описа на ДРП – 47 л.; Писмо с рег. № 697600-
8280/04.07.2023 г., ведно с Предложение за международна правна помощ,
Въпросен лист и Докладна записка – 17 л.; Писмо с рег. № 6212р-
6001/13.03.2023 г. – 2 л.; Писмо с рег. № 697р-1984/28.04.2023 г.; Справка за
пътуване на превозно средство от 16.05.2023 г.; Справка за съвместни
пътувания с данни за повторяемост от 16.05.2023 г.
Гореописаните писмени доказателства бяха преценени от съда както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, след което съдът ги прие като
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и в резултат на това за съда се
налага следният обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
При изложените фактически констатации и съображения, съдът намира
за доказано, че обвиняемият, като на 08.12.2021 г. в Д. потвърдил неистина в
писмена декларация вх. № 851000-16520/08.12.2021 г. по описа на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР - Д., която по силата на чл. 160, ал. 1 от Закон
за движение по пътищата и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
българските лични документи (ПИБЛД), се дава пред орган на властта -
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Д., за удостоверяване
истинността на изложеното в декларацията обстоятелство, а именно, че
свидетелство за управление на моторно превозно средство № ..., издадено на
22.04.2021 г. от ОД МВР - Д. на името на Ш. А. К., ЕГН ********** било
изгубено, като знаел, че същото му било отнето в Р. Р. поради шофиране на
състав от пътни превозни средства - м. п. с. марка „....“ с peг. ... и ремарке
марка „...“ с ..., без да е притежавал свидетелство за управление на МПС със
съответната категория, даващо право да го управлява, от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 313, ал. 1 от
НК.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав.
Обвиняемият е годен субект да носи наказателна отговорност,
доколкото същият е пълнолетен и вменяем. Като извършител на
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК може да бъде всяко лице, изразено от
законодателя с формулировката „който”.
Обект на посегателство са обществените взаимоотношения, свързани с
лъжливо деклариране в документ – писмена декларация или съобщение,
изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или
3
постановление на министерския съвет се дават пред орган на властта, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства. С такова престъпление
се засяга правната сигурност на документирането и документооборота и се
затруднява дейността на държавните и обществените органи, както и
отношенията между гражданите
От обективна страна, на посочената в обвинението дата обвиняемият
е декларирал с Декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД с Вх. № 851000-
16520/08.12.2021 г. обстоятелството, че свидетелството му за управление на
МПС е било изгубено, което обаче не отговаряло на действителното
фактическо положение, т. е. не е било истина, тъй като свидетелството му за
управление на МПС в действителност му било отнето от полицейските власти
в чужбина. Следователно обвиняемият съзнателно и целенасочено е
потвърдил неистина в посочената декларация, тъй като желаел да му бъде
издадено ново СУМПС, с което да управлява ползвания от него автомобил.
От обективна страна, деянието е формално и бива довършено с
потвърждаването на неистина в декларацията. В този смисъл с деянието не са
причинени имуществени вреди.
По силата на чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи
„При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен
документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най -
близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в
дипломатическите или консулските представителства на Република България
в чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството на отбраната или в
дипломатическите и консулските представителства на Република България в
чужбина”.
Съгласно чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата „Дубликат
на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава,
когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден
или унищожен, за което притежателят подписва декларация”.
От субективна страна, деянието е извършено от обвиняемия виновно
при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 1, пр. І от НК,
тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
на тези последици.
Съдът не намира, че извършеното може да бъде определено като
малозначително деяние, като не е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК. Това е
така, защото потвърждаването на неистина в писмена декларация, която се
дава пред орган на властта по силата на закон, указ или ПМС, е деяние с
висока обществена опасност, като криминализирано му в състава на чл. 313,
ал. 1 НК гарантира спазването на правовия ред в страната от гражданите и
държавните органи. При това деянието е наказуемо алтернативно и с
лишаване от свобода. Следователно законодателят е счел, че всяко такова
деяние е общественоопасно до степен да бъде обявено от закона за
4
наказуемо. В конкретния случай обществената опасност на извършеното от
обвиняемия е висока, тъй като по този начин същият, вместо да изтърпи
наложеното му наказание за извършеното от него нарушение на правилата за
движение по пътищата, е съставил неистински документ и е отразил
неверните обстоятелства в декларацията пред надлежните държавни органи.
Поради изложеното съдът счита, че в конкретния случай не може да намери
приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.
Ето защо съдът приема, че повдигнатото на лицето обвинение се
доказва по несъмнен и безспорен начин от събраните в хода на
производството доказателства, още повече че самият обвиняем чрез
процесуалния си представител не оспорва установената фактическа
обстановка, признава вината си и не желае да бъдат събирани други
доказателства.
При определяне НАКАЗАНИЕТО на обвиняемия за извършеното
престъпление, съдът взе предвид следното:
За да определи наказанието на обвиняемия съдът взе предвид степента
на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните
за личността му и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността на обвиняемия:
В санкцията на правната норма на чл. 313, ал. 1 от НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до три години или глоба до хиляда
лева.
Обвиняемият е неосъждан, не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ от Общата част на НК. В пряк и
непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили
имуществени вреди.
С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл.
78а, ал. 1 от НК, съдът намира, че следва да освободи обвиняемия от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание
“глоба” в минималния, предвиден от законодателя, размер, което би
изпълнило целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл.
12 от ЗАНН, предвид факта, че обществената опасност както на деянието,
така и на самия извършител са невисоки - спрямо обвиняемия не са били
образувани други наказателни дела на производство, с добри
характеристични данни по местоживеене, които обстоятелства мотивираха
съда да приеме, че се касае за инцидентна противоправна проява и поправяне
и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на
минимално по размер административно наказание “глоба”. Ето защо, на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът постанови по отношение на обвиняемия
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание “глоба” в размер на хиляда лева.
От друга страна този размер на наказанието е съобразен и с
ограничаващата разпоредба на чл. 78а, ал. 5 от НК, съгласно която когато за
5
извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-
леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера
на тази глоба.
В този смисъл, съдът определи административното наказание като
справедливо, респективно съответно на извършеното.
С Решението, съдът осъди обвиняемия да заплати сторените по делото
разноски в размер на 81,57 лв. по сметка на ОД на МВР - гр. Д..

По изложените съображения, съдът постанови решението си.


Съдия:
26.03.2024 г. /Галя Митева/

6