Р Е Ш Е Н И Е
№
……… 29.01.2019 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 15 януари 2019 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: МАРИЯ ЙОРДАНОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 3407 по описа за 2018 година.
Предявен
е иск за увеличаване на издръжка с правно основание чл. 150 от СК.
Ищцата А.Х.З., действаща със съгласието на
своята майка и законен представител С.А.М., твърди в исковата си молба, че
ответникът е неин баща. С решение от 05.01.2004 г. по гр.д. № 1626/2003 г. по
описа на РС Стара Загора гражданският брак между родителите й бил прекратен,
като упражняването на родителските права над нея били предоставени на майка й,
а баща й бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 50 лв., считано
от 26.06.2003 г. Сочи, че м. февруари 2011 г. ответникът заминал за родната си
страна – Виетнам и от тогава не се завръщал в България. Сочи, че от момента на
определяне на издръжката са изминали повече от 14 години, през който период са
се изменили трайно и съществено нуждите на същата. Майката на А. била личен асистент на своята
майка, която паради напредналата си възраст била с установена прогресираща
деменция и почти незряща. Ищцата понастоящем била на 16 години, ученичка в Х
клас в Търговската гимназия. Предвид нарасналите потребности на ищцата се
явявали крайно недостатъчни средствата от 50 лв. За задоволяване дори на
елементарните потребности на детето само за храна, облекло и отопление били
необходими повече средства, които да могат да осигурят поне нормални условия за
живот. Към настоящият момент,
определената издръжка се явявала много под минимума, определен в чл. 142, ал.2
от ГПК.
Моли съда да
постанови решение, с което да измени размера на присъдената издръжка по гр.д. №
1626/2003 г. на РС Стара Загора, като увеличи размера на същата от 50 лв. на
200 лв. месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от назначения особен представител на ответника З.В.Х., в който
заявява, че предявеният иск е допустим, като оспорва същия частично досежно
размера на претендираната издръжка.
Твърди, че действително е налице трайно съществено изменение на нуждите
на издържания, както и това, че е изминал дълъг период от определяне размера на
издръжката. Предвид това, че не са
посочени специфични нужди на детето А.З., които да изискват по-голям размер на
издръжката от нормативно установения, счита че размерът на издръжката е
завишен.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установено следното:
Видно
от приложеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт № 1469 от
21.09.2001 г. на Община Стара Загора
детето А.Х.З. е родено на *** г. от родители С.А.М.-З. и З.В.Х.. Не се спори по
делото, а и от приложеното по делото решение по гр.д. № 1626/2003 г. е видно,
че бракът между родителите на детето е прекратен, като съдът е осъдил бащата да
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 50 лв.
От
определяне на издръжката са изминали 15 години, през което време потребностите
на детето, както и разноските по отглеждането му безспорно са се увеличили
многократно. Налице е и промяна в икономическите условия на страната,
обусловени от ръста на инфлацията, както и промяна на минималната работна
заплата за страната, която от 01.01.2019 г. е в размер на 560 лв..
При
преценка материалните възможности на майката, съдът се съобрази с представеното
удостоверение изх. № 2406-УД-5100 от 14.12.2018 г., видно от което същата
получава средно месечно брутно възнаграждение в размер на 315 лева. Видно от
представената декларация на ищцата, същата притежава 1/2 ид.ч. от апартамент в
гр. Стара Загора, няма доходи от свободни професии, наеми и хонорари, няма
други непълнолетни или малолетни деца, на които да дължи издръжка. Видно от
представената по делото епикриза от 2.04.2015 г.същата е с влошено здравословно
състояние.
При
преценка материалните възможности на ответника З.В.Х., съдът се съобрази с
обстоятелството, че въпреки дадената му възможност същият не е представил
декларация за семейно и имотно състояние, както и удостоверение за получаваното
брутно трудово възнаграждение за една година назад, поради което приема, че
същият получава брутно трудово възнаграждение в минимален размер, както и че
няма други непълнолетни или малолетни деца на които да дължи издръжка.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Румяна Димитрова Ганчева
сочи, че от 2011 г. ответникът заминал във Виетнам, като от тогава свидетелката
не го е виждала. Ищцата й споделяла, че се чували от време на време, но той не
пращал пари за детето, като за 7-8 г. 1-2 пъти пратил подарък на детето.
Свидетелката сочи, че в момента С. не работила, тъй като била асистентка на
болната си майка, която е трудно подвижна. Семейството на ищците живеело крайно
бедно, на границата на мизерията. Издържали се от пенсията на майката на С.. Приятелките
на С. й помагали с каквото могат.
По
делото е представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Стара
Загора, в който се сочи, че от
присъждането на първоначалния размер на издръжката на детето са изминали 15
години, като потребностите му от различно естество са се увеличили многократно,
предвид и увеличаването на възрастта му. Детето било ученичка, редовна форма на
обучение, в паралелка с профил „Бизнес администрация”. Само през настоящата
учебна година, в програмата на детето са включени 18 учебни предмета, като за
нормалното протичане на образователния процес
е необходимо да бъдат закупени различни учебници, помагала и училищни
пособия, което налагало отделянето на
значителни средства за посрещане на съответните образователни потребности на
детето от храна, джобни за училище, средства за пътуване, подходящо облекло и
обувки. Считат, че е в интерес на детето размерът на присъдената издръжка да бъде
изменен, тъй като това ще позволи по-адекватно задоволяване на потребностите
му.
Детето А.Х.З. е родено на *** г.
и към настоящия момент е на 17 г., като
видно от представеното уверение № 193 от 4.05.2018 г. на Търговска гимназия гр.
Стара Загора, същата е записана през учебната 2017/2018 г. в специалност
„Бизнес администрация”.
Съгласно
разпоредбата на чл. 142 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите
на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка се определят съобразно
обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта,
образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка – според неговите
доходи, имотно състояние и квалификация. Съгласно чл. 142, ал.2 от СК, минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Разпоредбата на чл. 150 от СК предвижда
възможност за изменение на издръжката при изменение на тези обстоятелства. При
новата нормативна уредба, съдът не е обвързан от определени максимални размери
и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка, може да
определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на
родителя. При изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на
обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице,
като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от
алтернативно посочените предпоставки.
В
настоящия случай, безспорно са се
изменили социално - икономическите условия в страната с оглед на инфлационните
процеси, както и нуждите на децата с нарастването на възрастта им
- от определяне размера на издръжката са изминали около 15 години, което
обуславя нарастването на нуждите, както и е налице изменение на минималната
работна заплата в страната. Към настоящия момент, определената издръжка за детето
се явява такава много под минимума, определен в чл. 142, ал.2 от ГПК, което
също е основание за увеличаване размера на издръжката.
Предвид изложеното съдът намира, че
е налице безспорно трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, свързани с нарасналите нужди на детето. С оглед възможността на родителите
да дават издръжка, възрастта, и нуждите на детето, както и с оглед социално -
икономическите условия в страната, съдът приема, че за детето А.Х.З. е необходима обща месечна
издръжка в размер на 320 лв., като бащата следва да осигурява ежемесечна
издръжка в размер на 200 лв. При
разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при
майката и същата полага ежедневни грижи за него, а ответникът
е освободен от полагането на лична грижа, а и от поддръжката на домакинството,
в което живеят. Ангажиментът за това е поет изцяло от майката.
Водим от горните съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА
размера на присъдената издръжка по гр.д. № 1626/2003 г. по описа на РС Стара
Загора, както следва:
ОСЪЖДА З.В.Х.
гражданин на Виетнам, с назначен особен представител адв. М.П.С. *** да заплаща
ежемесечна издръжка на А.Х.З., ЕГН **********, действаща със съгласието на
своята майка и законен представител С.А.М., ЕГН ********** и двете от гр. Стара
Загора, кв. Железник, ул. „ИВ.Киров Вазов” № 4, вх.О, ет.6, ап.17 в размер на 200 лв. /двеста лева/, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 03.07.2018 г., до настъпване на основание
за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З.ВАН Х. гражданин на Виетнам, с назначен
особен представител адв. М.П.С. от АК
Стара Загора да заплати ДТ върху
увеличеният размер на присъдената издръжка в размер на 216 лв. в полза на Държавата по Бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено, пред Окръжен съд – Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :