РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Търговище, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500218 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна на адв. Н. М., АК- Разград, в качеството й на процесуален
представител на ответника „Енерго - Про Продажби" АД, с ЕИК *********, с адрес гр.
Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК № 258 срещу решение №
139/12.07.2023 г., постановено по гр.д. № 31/2023 г. по описа на РС – Попово, с което
първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от„Енерго-про продажби” АД, ЕИК
*********, гр. Варна, против Ц. Д. Ц., ЕГН **********, от гр.П., ул.“Г.“ №**, ет.**, ап.**
ИСК за признаване за установено, че Ц. Д. Ц. дължи на „Енерго-про продажби” АД, сумата
200.15 лв.- главница за предоставена мрежова услуга „достъп до електроразпределителната
мрежа“ по фактури, издадени в периода 20.07.2020г.-31.05.2021г. за обект с абонатен №
22022050, кл.№**********, находящ се в с.Л. 3, както и сумата 31.97 лв. - лихва за забава
върху всяка една от фактурите от датата, следваща падежа й до 18.08.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №622/2022г. на ПпРС.
Считайки решението за неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено
в нарушение на материалния закон и събраните по делото доказателства, излагайки
подробни съображения по приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
1
направените правни изводи, въззивникът моли за отмяна на решението и отхвърляне на
исковите претенции като неоснователни; претендира разноски за двете инстанции.
Основните доводи в жалбата са, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 29, ал. 1
от ПТЕЕ, съгласно която мрежовите услуги се заплащат върху фактурираните количества
активна ел.енергия и/или предоставена мощност в местата за измерване, определени в
съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1 , т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл.
11, т.1 , 2 и 3 по утвърдените от комисията цени. Поради което, дори и да няма
потребление, както е в случая (видно от процесните фактури, на ответника не е начислена
сума за потребена енергия, не е начисляван акциз и надбавка за фактор мощност по НРЦЕЕ,
а за исковия период 20.07.2020 г- 31.05.2021 г. в посочените фактури на абоната е
начислявана единствено мрежова услуга „достъп до електроразпредилителната мрежа“).
Считано от 01.07.2020 г. и на осн.предвидената в ПТЕЕ възможноснт, както и на основание
Наредба № 1/14.03.2017г. за регулиране на цените на ел.енергия, издадена от КЕВР,
„Електроразпределение Север“ АД начислява цена за процесната мрежова услуга на база на
предоставена мощност до мрежата, като с Решение № Ц-29 от 01.07.20г. КЕВР е определила,
по предложение „ЕС“ АД, цена за достъп до електроразпределителната мрежа за небитови
клиенти (какъвто е и ответникът), формирани на база предоставена мощност, вместо на база
количество потребена енергия, каквато се е прилагала до този момент.
Въззивникът сочи още, че съдът не е взел предвид, че ответникът не е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, а изложените от него твърдения в хода на
производството не са подкрепени с нито едно доказателство, поради което следва да се
приемат за голословни.
В срока по чл. 263 ГПК отговор не е постъпил.
Пред втората инстанция нови доказателства не са събирани.
В с.з. процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата. Ответникът не
се е явил, не изпраща представител, не представя писмени бележки.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Въззивната жалба е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Решението е валидно и допустимо.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 622/2022г. на РС-Попово, по дадено от
ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,
заповедният съд е издал заповед № 257/05.09.23 г. за сумата исковите суми, съответно
200.15-главница и 31.97 лв.-лихва забава, както и разноски в заповедното производство
(75.00 лв.). Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, възразил в срока по чл. 414 от
ГПК с мотивирано възражение вх. № 3786/01.12.22 г. (л. 30 от чгрд 622/22г.) – че от 2004 г.
договорните му отношения с посочения наемодател – бившия завод „Спорт“ Попово са
прекратени; върнал е ключа; оттогава няма достъп до имота и спрямо него не са предявявани
него претенции за заплащане на ток. В указания от заповедния съд срок заявителят е
2
предявил настоящия иск за сумите, предмет на оспорената заповед по чл. 410 ГПК, което
определя правния интерес на ищеца и допустимостта на предявения иск с правно осн. чл.
415, ал. 1 от ГПК.
От събраните по делото доказателства се установява, че представените с исковата
молба ф-ри са издадени на абонатен номер, с адрес на обекта с. Люблен 7843, общ. Попово,
наименование на обекта: Шивашки цех, получател ЕТ „444“ Ц.Ц.- Попово, и касаят
начислени суми за „достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставен
достъп“, за период 20.07.2020 г- 31.05.2021 г.
Няма спор по делото, че за въпросният обект/абонат не е отчетена
потребена/консумирана ел.енергия за исковия период.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия (Изм. и доп. -
ДВ, бр. 40 от 2020 г., в сила от 5.05.2020 г.), в редакцията й, действаща към периода на
исковата претенция: „Мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и
договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени. (2) Клиенти и
производители, присъединени към електропреносната мрежа, дължат утвърдени от
комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната
мрежа, други мрежови услуги по електропреносната мрежа за съответния ценови период,
които заплащат на независимия преносен оператор“
Не е спорен и фактът, че такова задължение имат небитовите абонати. В случая,
видно от отразеното във фактурите, на които се позовава ищецът, става въпрос за търсено
задължение към небитов абонат – ЕТ „444“ Ц.Ц.- Попово, което се установява и от
признанието на ответника (явил се лично и в двете с.з. пред първоинстанция съд), че е
притежавал фирма (ценени като признания, тъй като от справката в ТР не е установено
вписване на такъв ЕТ, а и ищецът, въпреки указанията на съда, не е представил други
доказателства), като е бил наемател на процесния имот. Видно от извършената и от
въззивният съд справка в ТР, за посочената във фактурите фирма- ЕТ „„444“ Ц.Ц. – Попово,
не са установени вписвания, респ. заличавания, което кореспондира и с обясненията на
ответника, че не е пререгистрирал фирмата си, съобразно изискванията за пререгистрация –
ЗТР (обн. Дв.бр.34/25.04.2006 г., в сила от 01.01.2008 г.).
Действително, доколкото става въпрос за ЕТ, в задължение на физическото лице
преминават задълженията на ЕТ, АКО СА съществували като такива, към момента на
твърдяното възникване – в конкретния казус: за исковия период 20.07.2020г.- 31.05.2021 г. В
случая обаче е ясно по делото, че такива задължения на ЕТ „444“ Ц.Ц. – Попово (посочен
във процесните фактури), няма как да са възникнали, след като към този момент, такъв
търговец вече не съществува (съгл. § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ едноличните търговци и
клоновете на чуждестранните търговци, за които не е поискана пререгистрация по § 4, ал. 1
(31.12.2011г.) се считат за заличени от 01.01.2012 г.), и няма как да бъде начислявана
3
процесната такса/задължение за небитов абонат.
Предвид горните съображения, предявеният иск се явява неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
Възражението на въззивника, направено и пред първата инстанция, че ответникът не
е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, очевидно е възражение за преклудиране
възможността за възражения (съгласно чл.133 от ГПК). Разгледано по същество - това
възражение е неоснователно, тъй като още в заповедното производство, с възражение в
срока по чл. 414 ГПК ответникът е въвел възраженията, които поддържа и пред
първоинстанционния съд при участието си в двете съдебни заседания. Съгласно
задължителните постановки на т.11а от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г.: „В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал.1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по
чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал
отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор.“
Първоинстанционният съд е достигнал до същия правен резултат, поради което,
решението (макар и постановено при частично други мотиви) се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, обуславящо неоснователност на искането на
въззивника за разноски.
Водим от горното и на осн.чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 139/12.07.2023 г., постановено по гр.д. №
31/2023 г. по описа на РС – Попово, като правилно и законосъобразно - на осн.чл. 271 от
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване - чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4