Решение по дело №590/2023 на Районен съд - Несебър

МОТИВИ към Решение № 182/05.10.2023г. по НОХД № 590/2023г. на
НРС.

Производството по делото е по реда на глава 28 от НПК.
Районна прокуратура – Бургас, ТО Н., е внесла постановление с
предложение за освобождаване на обвиняем от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание срещу К.Й.К. с ЕГН **********, за
това, че на 02.08.2022 г., в с. Р., общ. Н., ул. „М.з.“ № ** в ресторанта към
хотел „Б.“ чрез нанасяне на удари с юмруци, причинил лека телесна повреда
на А.А.Т. в качеството му на длъжностно лице – сервитьор, при изпълнение
на службата му, изразяващи се в охлузвания на главата, на лява
предмишница, кръвонасядания в поясната област ляво и дясно, оток и болка в
областта на устните, които увреждания довели до болка и страдание без
разстройство на здравето - престъпление по чл. 131, ал. 1, т.1, предл. първо,
във вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП – Бургас, ТО – Н. поддържа
така направеното предложение изцяло, като намира че са налице
предпоставките визирани в чл.78а от НК и следва обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание.
Обвиняемият К.Й.К. не се явява. За него не се явява и представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.16 и чл.18 от НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият К.Й.К. с ЕГН **********, роден на **** г. в гр. Д.,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, шофьор, с
адрес гр. А., ул. „С.“ № **, неосъждан, включително не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
глава 28 от НПК.
На 02.08.2022 г. обвиняемият К.Й.К. бил в с. Р., общ. Н.. Около обяд
обвиняемият решил да посети плажа, който бил точно пред хотел – ресторант
„Б.“. По това време той бил със свои приятели, мъж и жена, които са с
неустановена самоличност. Около 13, 30 ч. обвиняемият и неговите приятели
се настанили пред шезлонгите, които били в района на платената зона.
По това време св. А.Т., който бил назначен на длъжност „сервитьор“
в хотел ресторант „Б.“, изпълнявал служебните си задължения на работното
си място. Там била и св. Я.И., която била барман в същото заведение. Св. Т.
отишъл до настанилите се в платената зона лица, сред които бил и
обвиняемия К., като им обяснил, че тази част от плажа е платена и следва да
бъде заплатена съответната сума за ползването й. Между св. Т. и лицата
започнал спор. Обвиняемият възразил срещу заплащането на сума за
използването на плажната ивица, като в същото време не желаели да се
преместят в свободната зона, тъй като с тях имало деца и това било неудобно
за тях. Спорът между тях приключил със заплащането на исканата от св. Т.
1

парична сума от страна на обв. К.. Около 14 и 30 ч. обвиняемият и неговите
приятели решили да си тръгнат от плажа.
От ресторанта на хотела към плажната ивица се слизало по няколко
стъпала. В момента, в който обвиняемият и неговите приятели си тръгвали от
плажната ивица по тези стъпала, минавал и св. Т., който носел поръчка с
храна за клиенти. Едно от лицата, с които бил обвиняемият К. подложил крак
точно пред минаващия през това време св. Т., в резултат на което същият се
спънал и изтървал носената от него храна. Св. Т. успял да запази равновесие,
като не паднал. Непосредствено след това обв. К. се приближил към св. Т.,
като започнал да му нанася удари с юмруци в областта на лицето. Св. Т.
паднал на земята, като обвиняемият продължил да му нанася удари с юмруци
в поясната област на тялото, докато бил над него. Свидетел на нанесените
удари била барманката на заведението, която се обадила по телефона на
управителя на ресторанта – св. Ц.С.. След като нанесъл няколко удара на св.
Т., обвиняемият, заедно с приятелите си се качили на л.а. марка „Ауди“,
модел „Q7“ с рег.№****, собственост на обвиняемия и си тръгнали.
След това на място пристигнал свидетеля А.А., който отговарял за
поддръжката на чадърите в платената зона, който забелязал отдалечаващият
се обв. К. и приятелите му, които се качили в посочения лек автомобил.
Свидетелят се свързал с Ц.С., като му посочил регистрационния номер на
автомобила, като след няколко минути св. Стойков видял посочения
автомобил, като се опитал да го проследи, но поради високата скорост, с
която се движел, не успял да го настигне. За случая св. Стойков подал сигнал
на тел. 112.
Назначена е съдебно-медицинска експертиза, видно от
заключението по която е установено, че следствие на нанесените удари от
обвиняемия с юмруци на пострадалия Т., на същия били причинени
охлузвания на главата, на лява предмишница, кръвонасядания в поясната
област ляво и дясно, оток и болка в областта на устните, които увреждания
довели до болка и страдания и отговарят на медико – биологичните признаци
на причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
В рамките на досъдебното производство са представени трудов
договор и длъжностна характеристика на св. Т., от които е видно, че същият
бил назначен на длъжност сервитьор, считано от 06.07.2022 г. Видно от
приложената длъжностна характеристика лицето следва да приема парични
суми, издава касови бележки и при поискване фактури за платените сметки,
отчита оборота след приключване на работа, като сред материалните и
финансови отговорности на длъжността е да опазва повереното му имущество
- техника, инвентар и продукти.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства,
прочетени по реда на чл. 283 от НПК - изцяло от показанията на свидетелите
А.Т. /л. 31-32 от ДП/, Я.И. /л. 34 от ДП/, Ц.С. /л. 33 от ДП/, Христо Божинов
/л. 39 от ДП/, А.А. /л.91 от ДП/, както и от писмените доказателства,
включително – трудов договор и длъжностна характеристика /л.28-30 от ДП/,
протокол за разпознаване на лица и предмети и албум /л.40 – 48 от ДП/,
2

справка за съдимост /л.67 от ДП/; и експертните заключения на извършените
в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза /л. 51-53 от ДП/ и фоноскопска
експертиза /л.108-110 от ДП/, приобщени по делото.
Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята
съвкупност и по отделно, категорично и без противоречия, установяват
описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло
основа на тях своите фактически изводи.
Показанията на свидетелите са последователни и безпротиворечиви,
кореспондират помежду си и се допълват. Всички останали писмени и
експертни доказателства потвърждават така установената фактическа
обстановка, както и изнесеното от разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели.
За настоящия съд се налага краен извод, че събраните писмени и
експертни доказателства, в съвкупност с гласните такива, допринасят за
категоричното установяване на гореописаната фактическа обстановка, като по
делото не са налице доказателства, които да поставят под съмнение така
установените факти.
В хода на съдебното следствие не са ангажирани доказателства
противни на така възприетата фактическа обстановка, което да налага
отделното им обсъждане.
От правна страна:
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема, че
извършеното от обв.К.Й.К. осъществява от обективна и субективна страна
състава на чл.131, ал.1, т.1, предл.първо, вр.чл.130, ал.2 от НК.
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи
телесната неприкосновеност, физическата цялост и здравето на личността, а
субект - вменяемо физическо лице.
За да е налице фактическия състав на чл.131 ал.1 т.1, предл.1, вр.
чл.130 ал.2 от НК следва да са налице от обективна страна следните
предпоставки: да е налице лека телесна повреда; същата да е причинена на
длъжностно лице; деянието да е извършено умишлено. Едва при наличието на
тези предпоставки би бил осъществен фактическия състав на посоченото
престъпление от общ характер.
В конкретния случай деянието е извършено от обвиняемия К. като
на 02.08.2022 г., в с. Р., общ. Н., ул. „М.з.“ № ** в ресторанта към хотел „Б.“
чрез нанасяне на удари с юмруци, причинил лека телесна повреда на А.А.Т. в
качеството му на длъжностно лице – сервитьор, при изпълнение на службата
му, изразяващи се в охлузвания на главата, на лява предмишница,
кръвонасядания в поясната област ляво и дясно, оток и болка в областта на
устните, които увреждания довели до болка и страдание без разстройство на
здравето. Така деянието е извършено чрез действие – удари с юмруци в
областта на главата и поясната област на А.Т., като това действие е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, а именно с него е
причинено на свидетеля телесно увреждане с характер на лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, тъй като на същия са причинени
болки и страдания.
3

Телесната повреда е понятие с медицинско и правно съдържание. В
медицината с понятието "телесна повреда" се означава всяко нарушение на
анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите и органите на
човешкия организъм вследствие въздействие на увреждащи фактори от
външната среда. В медицински аспект понятието "телесна повреда" съдържа
медико-биологичната характеристика на анатомични и функционални
нарушения на организма, които той е претърпял от външния вредоносен
фактор.
Правното понятие "телесна повреда" съдържа в себе си освен
медико-биологичната характеристика на увреждането, така и социалния,
общественоопасен характер на деянието, както и субективния елемент /вината
в съответен вид и форма/. Казано с други думи, правното понятие "телесна
повреда" е по-широкото и по-богато на признаци в сравнение с чисто
медицинското понятие за телесна повреда. Здравето на човека се изразява в
неговата телесна цялост и нормално функциониране на органите му като
конкретно състояние по време на посегателството. Към леките телесни
повреди се отнасят тези, които са причинили разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 от НК и чл.129 от НК. Заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-медицинската експертиза по делото е, че в конкретния
случай се касае за увреждания, които са причинили болка и страдание, без
разстройство на здравето. Според ППВС№3/1979г. болката е краткотрайно
преживяване и неприятно усещане, произтичащо от физическо въздействие, а
страданието е продължаваща болка.
Деянието е извършено и спрямо длъжностно лице по смисъла на
чл.93, т.1 от НК. Видно от дефинитивната разпоредба, е това, на което е
възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:
служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само
на материално изпълнение; ръководна работа или работа, свързана с пазене
или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация,
обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен
търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен
изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител. Това се установява от
приложените трудов договор и длъжностна характеристика по несъмнен
начин. Видно от същите, лицето е имало задължение да приема парични
суми, издава касови бележки и при поискване фактури за платените сметки,
отчита оборота след приключване на работа, като сред материалните и
финансови отговорности на длъжността е да опазва повереното му имущество
- техника, инвентар и продукти, тоест пострадалия притежава качеството
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „б“, предл.2 от НК.
Деянието е извършено от обвиняемия с пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК. Същият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване. Това се установява от механизма на извършване на
деянието. Лицето се насочило, като е нанесло удари с юмруци в областта на
лицето и поясната област на пострадалия. Следва да се посочи, че за
субективната страна на деянието може да се съди по обективните признаци на
4

престъплението, като същите именно говорят за наличие на пряк умисъл у
дееца за извършване на престъплението. Деецът е съзнавал при извършване
на деянието и длъжностното качество на лицето, доколкото св. Т. се е
представил като служител на заведението, като от извършваните към момента
на посещение на обвиняемия и приятелите му действия и дейности от св. Т.,
за същите било видно, че пострадалият е сервитьор към заведението, което е
стопанисвало и чадърите, на които те се настанили.
Налице са и предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на дееца
от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.
Предвидените в чл. 131, ал. 1, т.1, предл. първо от НК наказания са
"Лишаване от свобода" до една година или пробация по чл.130, ал.2 от НК.
От изготвената актуална справка за съдимост на обвиняемия се установява, че
същият е с чисто съдебно минало, както и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а и сл. от НК. С оглед изложеното
съдът достигна до извод, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК и
освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание “глоба“ в размер на 1500 лева.
По вида и размера на наказанието:
При освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание за престъпление по чл. 131, ал. 1, т.1, предл.
първо, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, законодателят с чл. 78а от НК е предвидил
наказание „Глоба“ в размер от 1000 лева до 5000 лева.
При определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от
Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н. д. № 4/1985 г., Пленум на ВС.
Съгласно посоченото постановление, след освобождаването от наказателна
отговорност, когато съдът налага административно наказание по чл. 78а от
НК, се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/, включително и чл. 27 от ЗАНН. С разпоредбата на чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя.
В така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното наказание „Глоба“
следва да бъде определено в размер от 1500 лева. Съдът намира, че
наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите
обстоятелства. Такива се явяват чистото съдебно минало на дееца,
сравнително леките увреждания, които са причинени на пострадалия. Като
отегчаващи обстоятелства следва да се отчете проявената агресия на
обществено място през светлата част на деня в присъствието на други лица,
както и предшестващото поведение на обвиняемия преди извършване на
деянието, което е показател на демонстрация към явно незачитане на
установените правила. Размерът на наказанието е съобразен и с
имущественото състояние на обвиняемия, който към датата на постановяване
на решението не разполага с високи трудови доходи и е вдовец.
По разноските:
С оглед изхода по делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест
5

на обв.Калоян К. са възложени сторените в досъдебното производство
разноски в размер на 238, 45лв., които следва да бъдат да заплатени в полза
на Държавата, по сметка на ОД на МВР- гр.Бургас.
Воден от горните мотиви, съдът обяви решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	182
Дата:	5 октомври 2023 г. (в сила от 21 октомври 2023 г.)
Съдия:	Димитър Пенчев Стоянов

Дело:	20232150200590
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	11 септември 2023 г.

Решение по дело №590/2023 на Районен съд - Несебър

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите