№ 2
гр. Троян , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла И. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла И. Иванова Гражданско дело №
20204340100738 по описа за 2020 година
Цитираното по-горе дело е образувано по искова молба от П. П. А. и А.
П. А. и двете чрез пълномощник адв.А.Ч. от ЛАК против „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД гр.София, с правно основание чл.124 ал. от ГПК във вр. с
чл.439 от ГПК с цена на иска – 7015.10лв.
Твърди се, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист издадена по ч.гр.д. № 657/2008 год. по описа
на Районен съд - гр. Троян, техният наследодател П.А.С. е бил осъден да
заплати на „Първа инвестиционна банка“АД сумата от 3000.00лева, по
сключен между страните договор за револвираща международна кредитна
карта с чип, в едно със законната лихва, считано от 06.11.2008г. до
окончателното изплащане на задължението, в едно с дължимата лихва за
забава и разноски в производството.
Излага се, че в полза на заявителя „Първа инвестиционна банка“АД е
издаден изп.лист и е образувано изп.дело №249/2008г. по описа на ДСИ при
РС-Троян на 24.11.2008г., което в последствие, през 2014г. е изпратено на
ЧСИ Р.Д., с рег.№880 на КЧСИ , по описа на който е образувано под
№428/2014г. Твърди се, че в периода 17.01.2011г. до 12.03.2014г. взискателят
по изп.дело е бздействал, поради което и съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1
1
т.8 от ГПК изп.производство се прекратява /перемира/ по силата на закона.
Излага се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
14.11.2016г., процесните вземания са били прехвърлени от „Първа
инвестиционна банка“АД на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД.
Молят съда да признае за установено по отношение на „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД, че ищците, в качеството си на наследници на своя баща
П.А.С. не дължат сума в общ размер на 7015.10 лева, по изп.дело №428/2014г.
по описа на ЧСИ Р.Д., с рег.№880 на КЧСИ. В предвидения едномесечен
срок по реда на чл. 131 от ГПК, ответното дружество е представило писмен
отговор, в който излага съображения за допустимост и основателност на
претенцията. Прави се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.
В съдебно заседание, редовно призования ищец се представлява от
адв.А.Ч. от ЛАК, който поддържа становище за основателност на претенцията
в хода на производството и по съществото на спора.
За редовно призования ответник, в с.з. се явява адв.А.К. от АК-
Монтана, като поддържа становището изложено в отговора на исковата
молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищците са наследници по закон на покойния си баща и общ
наследодател П.А.С., с ЕГН: ***. починал на 28.05.2018 год., видно от
приложеното на л.12 у-ние за наследници на Община гр.Троян.
От приложеното по настоящото дело изп.д.№ № 249/2008 год. по описа
на Съдебно-изпълнитслна служба при Районен съд - гр. Троян се установява,
че същото е инициирано по молба на „Първа инвестиционна банка" АД,
депозирана в Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - гр. Троян на
24.11.2008 год. Установява се, че със Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 264/11.11.2008 год.
на ТРС, издадена по ч.гр.д. № 657/2008 год. по описа на Районен съд - гр.
Троян, съдът е разпоредил наследодателят на ищците - П.А.С. да заплати на
„Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК: ***, сумата от 3000 лв. /три хиляди
лева/, произтичаща от Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип № *** от 10.10.2007 год.. ведно със законната лихва,
считано от 06.11.2008 год. до окончателното изплащане на сумата; законната
2
лихва за времето на забавата, считано от 06.04.2008 год. до 06.11.2008 год. в
размер на 420.31 лв. /четиристотин и двадесет лева и тридесет и една
стотинки/, както и сумата от 211.02 лв. /двеста и единадесет лева и две
стотинки/
С предявеният срещу ответника - взискател иск за установяване
несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който
се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК, ищецът в настоящото
производство цели да получи защита в изпълнителния процес срещу
незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство. Те обхващат съществуването на изпълняемото
право в полза на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към
имуществото на длъжника по изпълнението.
Предмет на разглеждане е дали вземането по издаден по реда на чл.418
ал.2 от ГПК, по ч.гр.д. № 657/2008 год. по описа на Районен съд - гр. Троян,
изпълнителен лист въз основа на което е образувано изп.д. № 249/2008 год. по
описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - гр. Троян,
преобразувано в изп.дело под № 428 по описа за 2014г. на ЧСИ Р.Д., с per. №
880 на КЧСИ, а в последствие - изпълнително дело № 309/2020 год. по описа
на Частен съдебен изпълнител Р.Д., с per. № 880 на КЧСИ, с район на
действие: Окръжен съд - гр. Ловеч, е погасено по давност, поради изтичане на
предвидената давност по чл.117 ал.2 ЗЗД, каквото е твърдението на ищците в
настоящото производство.
Твърдението е основателно и следва да бъде уважено, поради следното:
Установява се, че в периода от образуването на изпълнителното дело на
24.11.2008 год. до 17.01.2011 год. взискателят по изпълнителното дело е
проявявал необходимата активност, като по негово искане по делото са били
предприети множество изпълнителни действия от страна на съдебния
изпълнител.
На 17.01.2011 год. взискателят по изпълнителното дело е подал молба с
вх. № 71/17.01.2011 год., с която е поискал от ДСИ при ТРС да бъде събрана
допълнителна информация относно недвижим имот, собственост на
длъжника.
Последвала е молба от страна на взискателя с вх. № 694/12.03.2014 год, с
която е поискал изпълнително дело № 249/2008 год. по описа на Съдебно-
3
изпълнителна служба при Районен съд - гр. Троян да бъде препратено на
Частен съдебен изпълнител Р.Д., с per. № 880 на КЧСИ, с район на действие –
Окръжен съд Ловеч, по описа на който е било образувано изп.дело под № 428
по описа му за 2014 год. Изпълнителното дело е било прехвърлено при
условията на $ 3 от ПЗР на ЗЧСИ - за продължаване на изпълнителните
действия по него.
Установява се, че в периода от 17.01.2011 год. до 12.03.2014 год.,
взискателят по изпълнителното дело е бездействал, като не е искал
извършването на каквито и да е било изпълнителни действия по делото в
продължение на повече от три години – от 17.01.2011 год. до 12.03.2014 год .
Съгласно разпоредбата на чл. 433. ал, 1. т. 8 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години.
Съгласно константната съдебна практика, прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата
на закона. В Решение № 31 от 09.09.2010 г. по т.д. № 400/2009 г. на Върховен
касационен съд, „ с настъпване на основанията, визирани в чл. 433, ал. 1 ГПК
прекратяването на изпълнението, схванато като изпълнително
правоотношение, настъпва по силата на закона, като в хипотезата на чл. 433,
ал. I, т. 8 от ГПК изпълнителният процес се прекратява ех lege ".
В подкрепа на изложеното е и Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
год. по тьлк. д. № 2/2013 год. на ВКС, съгласно което прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като когато прекратяването е по
силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на
съответните правно релевантни факти - в случая с изтичането на
двугодишния срок, в който взискателя! не е искал извършването на
изпълнителни действия по делото.
Съдебната практика е категорична, че визираният двугодишен срок е
преклузивен, като след изтичането му изпълнителното производство се счита
за прекратено, като без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конетитутивен
ефект. /В този см.: Решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/, т.е., производството по
изпълнително дело № 249/2008 год. по описа на Съдебно-изпълнителна
служба при Районен съд — гр. Троян е било прекратено по право на
основание чл. 438. ал. 1, т. 8 от ГПК още към 17.01.2013 год., когато е изтекъл
двугодишният преклузивен срок, в който взискателят не е искал
извършването на изпълнителни действия по делото.
Независимо, че това обстоятелство не е било констатирано от
4
Държавния съдебен изпълнител, пред когото делото е било висящо, правната
теория и съдебна практика е категорична, че прекратяването на
производството на въпросното основание настъпва по право, с изтичането на
срока, като постановлението на съдебния изпълнител само констатира
прекратяването.
Междувременно, с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 14.11.2016 год., то процесиите вземания са били прехвърлени от
„Първа инвестиционна банка" ЛД, ЕИК: ***, на друга фирма - ответника
„ЕОС Матрикс'* ЕООД, с ЕИК: ***.
На 14.05.2020 год. новият кредитор ..ЕОС Матрикс" ЕООД е депозирал
молба пред Частен съдебен изпълнител Р.Д., с per. № 880 на КЧСИ. с район на
действие: ЛОС - Молба с вх. № 5507/14.05.2020 год., с която е ответникът е
поискал образуването на ново изпълнително дело за събиране на процесиите
вземания срещу баща ни П.А.С..
Установява се от представените по делото доказателства, че Частният
съдебен изпълнител е прекратил производството по изпълнителното дело
едва на 13.05.2020 год. - по искане на взискателя на основание чл. 433, ал. 1, т.
2 от ГПК с Постановление за прекратяване на изпълнително дело с изх. №
460/13.05.2020 год. В действителност обаче, изпълнителното дело е било
прекратено по право в много по-ранен момент - на 17.01.2013 год., н на
съвсем различно основание - на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
След прекратяването по право на образуваното изпълнително дело, то е
започнала да тече нова погасителна давност за вземането, съгласно чл. 117.
ат. 2 от ЗЗД.
В конкретния случай, е оглед на гореизложените факти, новата
петгодишна погасителна давност на вземането на взискателя, визирана в чл.
117, ал. 2 от ЗЗД, е започнала да тече от 17.01.2011 год., на която дата са били
поискани последните изпълнителни действия по делото преди настъпването
на перемпцията.
Както беше отбелязано по-горе, независимо, че съдебният изпълнител
не е издал своевременно постановление за прекратяване на делото, то
правните последици на прекратяването са настъпили към този момент -
17.01.2013 год. /В този см.: Решение № 76 от 07.06.2011 г. по т.д. № 634/2010
г. на Върховен касационен съд/, като погасителната давност на вземането е
изтекла на 17.01.2018 год.
При това положение, съдът намира, че по изпълнително дело №
309/2020 год. по описа на Частен съдебен изпълнител Р.Д., с per. № 880 на
КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд - гр. Ловеч, образувано по молба на
5
ответника въз основа на Изпълнителен лист от 11.11.2008 год., издаден на
основание Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 264/11.11.2008 год. на Районен съд - гр. Троян,
издадена по ч.гр.д. № 657/2008 год. по описа на Районен съд - гр. Троян,
вземанията на взискателя по него вече са били погасени по давност, като
изложените аргументи мотивират съда да приеме, че искът по чл.439 ГПК се
явява основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
Тъй като ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на
делото – образувал е изпълнително производство, макар да не оспорва
изложените в исковата молба обстоятелства, съдът намира, че са налице
основанията на чл. 78 ал. 2, тълкувани по аргумент на противното и
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за
настоящото производство, които са направени- внесена държавна такса в
размер на 280.60 лева и 650 лева - адвокатско възнаграждение. Доколкото
обаче в случая ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищците, то и същото следва да се разгледа.
Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, дава възможност да се иска на насрещната
страна да бъде присъден по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от
тази страна възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото.
С оглед разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 680.76 лв., с
оглед цената на иска, а ищците претендират адв.възнаграждение в размер на
650.00лева, т.е. под минимума, а редуцирането не може да засегне минимално
определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата, поради което
претенцията за прекомерност съдът намира за неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че П. П. А., ЕГН
********** и А. П. А., ЕГН **********, в качеството си на наследници на
П.А.С., с ЕГН: ***, починал на 28.05.2018 год., НЕ ДЪЛЖАТ на „ЕОС
6
МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Витоша", ж.к. „Малинова долина", ул. „Рачо Петков
Казанджията" № 4-6, представлявано от Управителите си Р.И.М.-Т. и Т.И.В.
сумата в общ размер на 7015.10 лв. /седем хиляди и петнадесет лева и десет
стотинки/, от които: главница в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/ и лихви в
размер на 4015.10 лв. /четири хиляди и петнадесет лева и десет стотинки/, по
изпълнително дело № 309/2020 год. по описа на Частен съдебен изпълнител
Р.Д., с per. № 880 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр. Ловеч,
образувано по молба на ответника въз основа на Изпълнителен лист от
11.11.2008 год., издаден на основание Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 264/11.11.2008 год.
на Районен съд - гр. Троян, издадена по ч.гр.д. № 657/2008 год. по описа на
Районен съд - гр. Троян, като погасена по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша", ж.к.
„Малинова долина", ул. „Рачо Петков Казанджията" № 4-6, представлявано от
Управителите си Р.И.М.-Т. и Т.И.В. ДА ЗАПЛАТИ на П. П. А., ЕГН
********** и А. П. А., ЕГН ********** сторените по делото разноски в
размер на 930.60 /деветстотин и тридесет лева и шестдесет стотинки/ лева,
съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
7