Р Е Ш
Е Н И Е № 705
гр. Пловдив,31.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично
заседание на четвърти април,през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова Анна Дъбова
при секретар Петя Цонкова,като разгледа
докладваното от председателя в.гр.д.№ 452 по описа на ПОС за 2019г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Образувано по две въззивни
жалби против решение № 4020/23.11.18г.на РС-Пловдив,11-ти гр.с.,постановено по
гр.д.№ 2310/18г.
Жалбоподателят Е.К.В. атакува решението
в частта му,с която е отхвърлен
предявеният от него иск с правно основание чл.200 от КТ за осъждане на
ответника „Сеферинкин транспорт“ЕООД да му заплати обезщетение за неимуществени вреди,претърпени вследствие на настъпила на
15.09.2017г. злополука,за разликата над присъдената сума от 10 000лв.до размера
от 30 000лв. Твърди се неправилност на решението в тази му част,като съдът неправилно бил
приложил установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост и присъдил
обезщетение,което не отразявало действителната тежест на причинения
противоправен резултат и не съответствало на степента на търпените от
жалбоподателя неимуществени вреди.Иска се отмяната му в атакуваната
част.Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемото по
тази жалба дружество-„Сеферинкин транспорт“ЕООД,ЕИК-*********,гр.Пловдив не е
изразило становище по същата.
С въззивната жалба
на „Сеферинкин транспорт“ЕООД решението се обжалва в частта му,с която е
осъдено дружеството да заплати на Е.К.В. сумата от 10 000лв.,представляваща
обезщетение на осн.чл.200 от КТ за претърпени неимуществени вреди–болки и
страдания,вследствие на трудова злополука,претърпяна на 15.09.2017г., призната
за трудова с разпореждане № 5104-15-299/03.10.2017г.на ТП на НОИ–Пловдив,при
която на ищеца е причинено закрито счупване на тялото–диафизата,на бедрената
кост,довело до трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник; мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма,протекло със степенно разстройство
на съзнанието под формата на леко зашеметяване,довело до разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, и повърхностна травма на
окосмената част на главата,довела до болка и страдание,без разстройство на
здравето,което е довело до временната нетрудоспособност на Е.К.В. за период от
45 дни, а впоследствие до затруднение в движението на долен ляв крайник за
период от няколко месеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на настъпване на увреждането до окончателното плащане на дължимата сума; сумата
от 1 658лв.– обезщетение за претърпените от ищеца Е.К.В. имуществени вреди
вследствие на трудовата злополука,претърпяна на 15.09.2017г., в размер на
направените разходи за операция за поставяне на имплант–касова бележка от
същата дата,и за болничен престой–58 лева,за които е издадена фактура №
**********/28.09.2017г.и касова бележка от същата дата от МБАЛ „Пазарджик”, ведно
със законната лихва върху тази главница от датата на плащането– 28.09.2017г.до
окончателното плащане на дължимата сума.Навеждат се доводи за неправилност и
немотивираност на решението в тази му част и се иска от съда същото да се
отмени и се постанови друго,с което да се отхвърлят исковете като
неоснователни.Не се претендират разноски.
Въззиваемият по тази жалба Е.К.В. в писмен отговор излага съображения за неоснователност на жалбата.
ПдОС,след преценка
на събраните по делото доказателства,допустимостта и основателността на въззивните жалби,намира за
установено следното:
Жалбите
са подадени в законния срок и са процесуално допустими.
Разгледани по
същество и двете жалби са неоснователни.
Пред ПдРС са
предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.200,ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди от ищеца Е.К.В. против „Сеферинкин
транспорт“ЕООД.
По делото е
безспорно установено,а и е видно от
представените писм.доказателства,че
ищецът В. е работил при ответника по тр.договор от 23.11.16г. на длъжността „***“.Безспорно
е също,че на 15.09.2017г. по време на работа при извършване на курс
към гаража на дружеството-работодател в гр.Пазарджик, превозвайки натоварени празни
бутилки от гр. Харманли за Виноградец,ищецът претърпял ПТП с управлявания от
него автомобил „Ивеко” рег. № РА **** ВХ, собственост на ответника.
От представените
по делото медицински документи-епикриза от 28.09.17г, болничен лист за периода
15.09.2017г. – 28.10.2017г.,разпореждане № 5104-15-299/03.10.2017г. на ТП на
НОИ–Пловдив се установява,че в резултат на злополуката ищецът е получил закрито
счупване на тялото–диафизата,на бедрената кост; мозъчно сътресение,без открита
вътречерепна травма и повърхностна травма на окосмената част на главата.Видно е
още от представените от ответника ЕР на ТЕЛК от 18.03.2016г.,че преди
злополуката ищецът е страдал от заболяване– последици от други уточнени травми
на долен крайник,което не се оспорва от ищеца.За това заболяване с ЕР на ТЕЛК
от 18.03.2016г., влязло в сила на 26.04.2016г. на ищеца са определени 52%
трайно намалена работоспособност за срок от една година, до 01.03.2017г.С ЕР на
ТЕЛК от 01.03.2018г.,в сила от 16.03.2018г.на ищеца отново са определени 52%
ТНР за срок от 2г.до
01.03.2020г.,след преосвидетелстване,с начална дата на
инвалидизацията–същата,посочена в ЕР преди процесната
злополука-01.03.2016г.,отново е определен същият процент ТНР,за същите
заболявания,посочени в предходното ЕР на ТЕЛК–последици от други уточнени
травми на долен крайник–състояние след фрактура на двете петни кости,артроза на
двете петни кости,анколоза на двете стави и двустранно плоскостъпие,причинени
от общо заболяване.В графа „трудова злополука” няма добавени
заболявания,в мотивите са цитирани диагнозите от предходното ЕР на ТЕЛК и не се
споменава счупването на тазобедрена става да е допринесло или да определя
процент от тази ТНР, същото изобщо не е коментирано или упоменато в това ЕР.
За претърпяното
от ищеца ПТП в района на АМ Тракия,км.90 в посока София е съставен протокол за
ПТП,в който са посочени следните обстоятелства- водачът Е.В. при избиране скоростта си на
движение не се съобразил с релефа на пътя,извършил маневра
завой надясно, за да напусне магистралата, и с превозвания товар – празни
стъклени шишета,изгубил контрол над управлението и се преобърнал наляво,при
което настъпило ПТП с материални щети–тотална щета на автомобила и 10 метра
огъната мантинела.При така настъпилото ПТП ищецът е получил мозъчно
сътресение,без открита вътречерепна травма,с повърхностна травма на окосмената
част на главата,усукан ляв крак и силни болки в същото бедро.Извършено му е
рентгеново изследване,поставена е диагноза–закрито счупване на тялото–диафиза,
на лявата бедрена кост и е извършена оперативна интервенция,при която е
имплантиран интрамедуларен заключен пирон.Ищецът е престоял в болница от 15.09.до
28.09.2017г., като е ползвал отпуск поради временна неработоспособност в
периода 15.09-28.10.2017г., а на 17.11.2017г. ТПО между страните е било прекратено
по взаимното им съгласие.
Представени са по делото рецепта от 28.09.2017г.,два броя фактури и касови бележки– от 28.09.2017г.,датата
на изписване на ищеца, за сумата 1600лв. и от същата дата за 58лв.,от които се
установява,че ищецът е закупил 1бр. комплект заключен бедрен пирон на стойност
1600лв.и е платил потребителска такса за болничен престой в размер на 58лв.за
десет дни.
Претърпяната от В.
злополука е призната за трудова с разпореждане
№ 5104-15-299/03.10.2017г. на ТП на НОИ–Пловдив.В
разпореждането е прието, че злополуката е настъпила по следния начин: на
15.09.2017г. около 20:30 часа ищецът като шофьор на лекотоварен автомобил с
рег.№ РА **** ВХ,собственост на ответника,след като е натоварил
празни бутилки от Харманли за Виноградец,е пътувал към гаража на работодателя в
гр.Пазарджик,на изхода от АМ Тракия към гр. Пазарджик, в отбивката, вероятно е
загубил контрол върху буса, като е навлязъл в десен завой с несъобразена
скорост,кабината се е преобърнала и ударила в мантинелата,при което е
предизвикано ПТП.Вследствие на сплескването на кабината В. е получил счупване
на тялото–диафиза, на лявата бедрена кост, закрито.
По делото е изслушана и приета СМЕ с
в.л.травматолог и съдебен лекар д-р Б..Събрани са и гласни
доказателства.Разпитани са по двама свидетели на страните:на ищеца св.Е. Т. и М.С.
и на ответника св.Н.Т. и Г.С.
Твърденията на ищеца са,че злополуката
е станала в резултат на претоварването на товарния автомобил ,докато
възраженията на ответника в тази връзка са за изключителна вина на ищеца,който шофирал
с несъобразена скорост и по този начин допуснал груба небрежност.Като основание
за съпричиняване ответника посочва и наличието на предходна травма на В.,в резултат на която
било настъпило ПТП.
Районният съд след анализ на събраните по делото
доказателства е стигнал до извода,че исковете са основателни.Намерил е за недоказани
възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат,а по
отношение на размера е уважил претенцията за имуществени вреди изцяло,докато
тази за неимуществени вреди-до размер от 10 000лв.
За да се уважи иск
с правно основание чл.200 от КТ за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди е необходимо ищецът да установи,че е работил по трудово
правоотношение с ответника; че по времетраенето на трудовото му правоотношение
при изпълнение на служебните задължения е настъпила посочената злополука; че
същата е призната за трудова по съответния ред; че злополуката е довела до
временна неработоспособност на ищеца, или до трайно намалена такава 50% и
повече,както и че в резултат на увреждането на здравето му,настъпило при злополуката,е
претърпял вреди: неимуществени вреди – болки и страдания, неудобства, причинени
по време на лечението,усложнения и неудобства в ежедневието му,които са
последица в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната злополука, и
имуществени такива,които да са в причинна връзка с настъпилата травма при
злополуката и лечението на травмата.
В случая се доказва от събраните по
делото доказателства,че към момента на злополуката ищецът е бил в трудовоправни
отношения с ответника,че злополуката е призната за трудова по съответния
ред,както и че е довела до временна нетрудоспособност на В..
Относно претърпените от ищеца
неимуществени вреди освен
представената медицинска документация следва да се има предвид и заключението
на СМЕ,от което се установява,че закритото счупване на тялото на лявата бедрена кост е довело до трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник,а мозъчното сътресение без
открита вътречерепна травма е протекло със степенно разстройство на съзнанието
под формата на леко зашеметяване и е довело до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК.Повърхностната травма на окосмената част на
главата му е причинила болка и страдание без разстройство на здравето.Според
вещото лице оздравителният процес по отношение на гореописаните травми към
датата на изготвяне на заключението–м.май 2018г.,не е приключил.В заключението
се посочва,че е налице причинно-следствена връзка между така описаните
травматични увреждания и претърпяното от В. ПТП на 15.09.2017г.Тъй като е
изминало кратко време между ПТП и изготвянето на експертизата,то вещото лице не
се е ангажирало със становище дали пострадалият ще се възстанови напълно,но
изказва предположение,че ако спазва предписаният физиотерапевтичен режим,
вероятността да се възстанови напълно е много голяма,тъй като е млад и
организмът му има добри регенеративни способности.Относно ЕР на ТЕЛК, към
датата на завеждане на ИМ ищецът е нямал такова нито за старата травма от
2014г.,нито за процесната,но с ЕР на ТЕЛК от м.март 2018г.отново му са
определени 52 % ТНР заради влошаване на старата травма от 2014г.за 2г.,като за
тази травма няма данни да се е провеждало лечение.Според вещото лице търпените
от ищеца болки в глезенните стави през зимата и при влошаване на времето са
вследствие на предходната злополука от 2014г.и ищецът ги е търпял и преди
процесната такава от м.септември 2017г.Прогнози относно бъдещото възстановяване
от травмата от 2014г.вещото лице не е дало предвид възрастта на ищеца и
динамичността на процеса.Вещото лице обаче е категорично,че към момента на
изготвяне на експертизата болките и страданията от двете травми– старата от
2014г. и процесната,са напълно разграничими,поради различното им разположение.Категорично
е също,че представените две фактури – за 1600лв. за имплант и за 58лв.потребителска
такса, са свързани с лечението на ищеца, тъй като имплантите не се поемат от
здравната каса и се закупуват от пациента, а потребителската такса е
задължителна и фиксирана,като и двата разхода са целесъобразни и свързани с
лечебния процес на пострадалия.В заключението е отбелязано също,че наличието на
старата травма ще доведе до забавяне възстановяването от процесната такава,за
което са необходими още поне 7-8 месеца.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на първостепенния
съд досежно основателността на исковите претенции.Намира също за
недоказани възраженията на ответника за
съпричиняване от страна на ищеца:
Във връзка с твърденията,че процесната злополука е
настъпила поради наличието на предходна травма следва да се отбележи,че това
твърдение е останало напълно недоказано.Установява се от събраните писмени и
гласни доказателства, а и ищецът не е
оспорил,че още при постъпването си на работа при ответника той е имал предходна
травма-счупване на двете петни кости,имал е затруднения в придвижването,като се
е движел с патерици.Свидетелите обаче
посочват,че тази предишна травма не е пречела на ищеца да управлява поверения
му товарен автомобил.Нещо повече,преди ищецът да започне работа при
ответника,последният е изискал становище
от службата по трудова медицина и то е било положително.Именно поради
предходната травма за улесняване на ищеца ответникът му е предоставил за
управление товарен автомобил тип фургон,защото по-лесно се товари и разтоварва
предвид проблемите му с предвижването.Не се посочват обаче някакви затруднения
на В. да управлява автомобила.В подкрепа
на свидетелските показания са и
обясненията на вещото лице,според което състоянието на ищеца след травмата от
2014г.не води до медицински противопоказания
да управлява товарен автомобил,нито наличието на болка от старата травма е довело до обръщането на
камиона.
Що се касае до твърдението,че ищецът е шофирал с
несъобразена скорост,което е довело до процесното ПТП,и тук районният съд
правилно е приел,че не се доказва такова
съпричиняване,доколкото за да е налице съпричиняване,то следва при условията на
пълно и главно доказване да се установи виновно допринасяне от страна на
пострадалото лице за настъпване на увреждането.Твърденията на ответника,че на
ищеца е съставен АУАН и наказателно постановление за извършено от него
нарушение при ПТП-движение с несъобразена скорост,не се доказват по никакъв
начин по делото.Не са представени нито АУАН,нито наказателно
постановление.Единственият документ,който хвърля светлина върху механизма на
настъпване на ПТП е представеният констативен протокол за ПТП,който е
съставен след посещение на местопроизшествието
от лице с фамилия Д.,без посочване на име и длъжност на същия.Не се представят
други доказателства-няма данни за свидетели на ПТП,не е изслушана САТЕ,която да
установи с каква скорост се е движил
автомобила,как е бил разположен товара и кои са причините за преобръщането на
камиона.
От друга страна ищецът доказа,че вследствие на
злополуката е претърпял операция с имплантиране на бедрен пирон,бил е в отпуск
по болест за 45 дни,като първоначално е бил на легло,без възможност изобщо да
се придвижва,което налагало да бъде обслужван от други лица.Доказа се също,че
злополуката е довела до изостряне на старите травми на В.,за което му е бил
удължен срока за трайна неработоспособност
с още две години(СМЕ).
По отношение размера на неимуществените вреди въззивната
инстанция намира за неоснователни доводите в жалбата на ищеца,че ПдРС неправилно е приложил залегналия в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост.Първостепенният съд е отчел всички относими към
размера на обезвредата обстоятелства,които е обсъдил подробно: взел е предвид
вида и характера на увреждането,възрастта на ищеца,продължителността на
причинените болки и страдания,прогнозата за възстановяването му,наличието на
предходна травма,претърпените физически болки и психическо състояние на
ищеца.Определеното от съда обезщетение в размер на 10 000лв.е напълно
достатъчно,за да репарира претърпените от
В. неимуществени вреди,а един по-висок размер на обезщетението би довел
до неоснователно обогатяване на
ищеца,както правилно е отбелязал и районният съд.
Размерът на имуществените вреди е доказан до претендирания размер от представените по
делото писмени доказателства.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира
обжалваното решение за правилно и законосъобразно и като такова същото следва
да се потвърди.
С оглед
изхода на делото разноски не следва да се присъждат.
Водим
от горните мотиви Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 4020/23.11.18г.на РС-Пловдив,11-ти гр.с.,постановено по гр.д.№
2310/18г.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: