РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 24.04.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в публично заседание на единадесети април две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове: ГЕОРГИ Х.
ДАНИЕЛА
РАДЕВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 44 по описа за 2023 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на Глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба от ТД на
НАП – гр.Велико Търново,
офис гр.Ловеч, чрез
гл. юрисконсулт Д.И., против решение № 117 от 31.10.2022 година, постановено по административно
наказателно дело № 304 по описа за 2022 година на Троянският районен съд, с
което първи състав е отменил Наказателно
постановление № 651109-F666382 от 28.07.2022 г., издадено от директора на
офис за обслужване - Ловеч в ТД на НАП гр.Велико Търново, като
неправилно и незаконосъобразно. Обжалваното решение е допълнено с решение №12
от 22.02.2023г., като на основание чл.63, ал.4 от ЗКПО е предупреден нарушителя,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
В касационната жалбата се съдържат
оплаквания, че
решението е неправилно и немотивирано с искане да бъде отменено и постановено
друго решение, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Касационният
жалбоподател твърди, че случая не обосновава прилагане института на
маловажност. Излага, че тежестта на нарушението по чл.92 от ЗКПО и обществената
опасност на нарушителя са съобразени с налагане на санкция в минимален размер
предвид принципа на съразмерност. Сочи, че депозирането на декларацията със
закъснение административнонаказващият орган не е намерил за обстоятелство,
обосноваващо маловажност, но е съобразил същото за смекчаващо такова.
В съдебно заседание касаторът не
изпраща представител. В постъпилото по делото писмено становище поддържа
подадената жалба по изложените в нея съображения. При условията на
алтернативност при отмяна на издаденото НП се иска нарушителят да бъде
предупреден. Претендира присъждане на разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултска защита. Направено е и възражение за прекомерност на
разноските.
Ответникът
– „Хримонале“ ЕООД, с. Белиш, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира да остане в сила първоинстанционното решение, като
валидно, допустимо и правилно. Споделя
извода за маловажност на нарушението, до който е стигнал РС и счита, че
установената фактическа обстановка мотивира приложимостта на чл.28 от ЗАНН, тъй
като се касае за нарушение, което се отличава с изключително ниска степен на
обществена опасност.
Административен съд Ловеч, в
настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства,
съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните
и като извърши служебна проверка по
чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210,
ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо
на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в
касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона по смисъла
на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата против
решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора
основания за отмяна.
В
съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение
Производството пред Районен съд - Троян е образувано по жалба на представляващият „Хримонале“ ЕООД
–с.Белиш против Наказателно постановление №651109-F666382 от
28.07.2022 г. на директора на офис за обслужване - Ловеч в
ТД на НАП гр.Велико Търново. С наказателното
постановление /НП/, издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № F666382 от 06.07.2022
г., на търговското
дружество е
наложена на основание чл.261, ал.1, предложение второ от ЗКПО административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.92, ал.2 във вр. с чл. 92, ал.1 от ЗКПО.
Административнонаказателната
отговорност е била ангажирана за това, че представляващият и управляващ
посоченото дружество, в качеството си на задължено лице по чл.92, ал.1 от ЗКПО,
не е подал годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО в законоустановения срок
за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за
финансовата 2021 г. до 30.06.2022г., представляващо нарушение по чл. 92, ал.1
вр. ал.2 от ЗКПО.
За да направи своите изводи по фактите, първоинстанционният съд се е
позовал на събраните по делото доказателства, за което е провел съдебно
следствие по предвиденият в НПК процесуален ред в рамките на което е допуснал
събиране на доказателства, установяващи проведеното административнонаказателно
производство. При тези доказателства, за да отмени обжалваното наказателно
постановление е приел, че посоченото деяние в съставения против жалбоподателя
АУАН и издаденото въз основа на него НП не съдържа всички обективни признаци на
административно нарушение по посочения по-горе текст и по смисъла на чл.6 от ЗАНН, поради което се явява несъставомерно от обективна страна. Приел е, че в
случаят липсата на посочване кога и къде е извършено нарушението, представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като опорочава изцяло производството по
ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя и
представлява нарушение на правото на защита на санкционираното лице. Счел е, че
по същество описаното нарушение представлява маловажен случай, предвид
незначителното закъснение за неспазване на срока за подаване на годишна
декларация, разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от този вид, като АНО не е съобразил тежестта на конкретното
нарушение и значимостта на засегнатите обществени отношения, поради което
неправилно е приел, че деянието не може да се квалифицира като маловажно. С
оглед на което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно.
Настоящият
състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за
неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на
решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло
от настоящият касационен състав на съда. Последният споделя и правните изводи
на решаващият съд за маловажност на случаят и незаконосъобразност на
наказателното постановление към които следва да препрати на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК.
Според ангажираните от наказващият орган разпоредби
на чл. 92, ал.1 вр. ал.2 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с
корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Годишната данъчна
декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на
данъчно задълженото лице.
Видно от доказателствата по делото дружеството е осъществило описаното в
акта и наказателното постановление нарушение предвид безспорно установеното, че
на 30.06.2022г. не е подало годишна данъчна декларация по образец за данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Безспорно Годишната декларация
по чл.92 от ЗКПО е подадена от дружеството на 01.07.2022г., посочено и в
процесното наказателното постановление
Обосновано
РС е приел, че по делото не е представена подадената от ответника „ХРИМОНАЛЕ“
ЕООД представлявано от управителя К.С.Х. - в качеството му на представляващ и
управител, декларация вх. 1100И0148346/ 01.07.2022г., както и не са оборени
твърденията на дружеството, че поради технически проблеми със сървъра,
подадената по електронен път декларация е входирана в 00.01 часа на
01.07.2022г., което реално се явява една минута закъснение след срока.
Правилно решаващият съд е приел, че в случаят дори
формално да е извършено нарушението, обстоятелството, че закъснението от една
минута за подаване на данъчна декларация е незначително, както и че
санкционираното дружество няма други такива нарушения ( посочено е, че е
извършено за първи път), обосновава
извод, че са налице предпоставките за приложение на чл.28 от Закона за
административните нарушения и наказания.
В
чл.28 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е предвидено,
че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да
не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административно наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид
и субсидиарното приложение на НК и НПК. В тълкувателно решение №1 от
12.12.2007г. на тълк.н.д.№1/2005г., Общото събрание на наказателната колегия
във Върховния касационен съд категорично се е произнесъл, че преценката на
административно наказващият орган за “маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН
се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
В ЗАНН не е предвиден законен критерий за
маловажни случаи, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено
нарушението, като определяща е ролята на степента на обществена опасност на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
значимостта на конкретно увредените обществени отношения. По смисъла на чл.93
т.9 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН, деянието е маловажен случай
когато степента на обществената му опасност е по-ниска от обикновените случай
на нарушения от
съответния вид, поради липса или незначителност на вредните последици или
поради наличие на други смекчаващи обстоятелства. В тази насока решаващият съд
е отчел обстоятелството, че за жалбоподателят /ответник в настоящото
производство/ извършеното нарушение е първо по ред, както е отразено и в самото
НП, доказателствата сочат на изолиран случай на административно нарушение.
Следва да се съобрази, че във времето закъснението, с което е подадена
Годишната декларация е незначително, както и че същата касае дължимост на данък
в нисък размер от 27.70 лева, за да се предполага, че по някакъв начин
дружеството е целяло увреждане на фиска, при което от нарушението обективно не
са последвали някакви неблагоприятни вредни последици. Затова наложеното
наказание макар и в минимален размер се явява несъразмерно тежко и не
съответства на характера и тежестта на нарушението.
С постановеното допълнително решение, решаващият състав е предупредил нарушителя,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание, съобразно изискването на чл. 63, ал.4 от ЗАНН.
При
реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон,
съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при
обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд
е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление.
От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, а и такива
не се твърдят в касационната жалба.
При постановяване на решението си
районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Решението е постановено от фактическа страна
на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си,
разглеждайки спорът по същество, да установи дали е извършено нарушение и
обстоятелствата, при които е осъществено.
С оглед на изложеното, съдът
намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Троян за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата
отмяна.
От страна на ответника по касация не са
правени разноски в настоящото производство, като липсва и искане за присъждане
на такива, поради което касационната инстанция не следва да се произнася по
въпроса за разноските.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2,
предложение първо АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Ловешки административен съд,
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 117 от
31.10.2022 година, постановено по административно наказателно дело № 304 по описа за 2022 година на Районен
съд-Троян, допълнено с Решение №12/22.02.2023 година по АНД № 304/2022 година
на Районен съд-Троян.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.