0О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 21.02.2020 г.
Апелативният специализиран наказателен съд, пети състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
като разгледа
докладваното от съдията Райчева внчд № 84/20 г. по описа на АСНС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.341
ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба на подс.Ю.К.М. чрез
служебния му защитник адв.С.М. срещу протоколно определение на СНС 12 - ти
състав от 10.02.2020 г. по нохд №3455/2019г., с която е оставено без уважение
искането на подс.М. за изменение на мярката му за неотклонение „задържане под
стажа“ в по-лека.
Определението е атакувано и от подс.Й.В.В., поради
отказът на съда да измени изтърпяваната от него мярка за неотклонение „домашен
арест“ в по- лека.
В частните жалби се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на определението, поради приетото в него, че
на този етап не са налице основания така определените мерки за неотклонение на
двамата подсъдими да бъдат променени в по-леки. Защитникът на подс.М. изразява становище, че опасността от укриване
за този подсъдим е неправилно изведена от доказателствата по делото, като
липсвали и такива въз основа на които да се приеме, че е налице риск от
извършване на престъпление. Обоснованото подозрение за обвинението по чл.330
ал.3 НК също не било налично с оглед дадените обяснения на подс.К.О. в съдебното
заседание на 10.02.2020г. Срокът на задържане също се явявал неразумен и несъобразен както с доказателствата по вмененото на подс.М. обвинение, така и с данните от справката му
за съдимост, според което същият следвало да се третира като неосъждан. Подобни
възражения са направени и от страна на защитника на подс.В., който също оспорва
наличието на риск от извършване на престъпление, позовавайки се на чистото му
съдебно минало. Претендира се мярката за неотклонение „домашен арест“ да бъде променена
в по-лека и с оглед влошеното
здравословно състояние на подс.В., тъй като затруднявала в достатъчна степен
свободното му придвижване и нормалното му лечение.
Настоящият състав на АСНС, след като се запозна с
доводите изложени в протеста, мотивите на атакуваното определение и материалите
по делото, намери за установено следното:
Частните жалби са
процесуално допустими, а разгледани по същество НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Подсъдимият Ю.К.М. е предаден на съд на 18.09.2019г. с
обвинителен акт на Специализираната прокуратура №348/2016г по обвинение в престъпление по чл.330 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1
вр. чл.20 ал.4, ал.3 вр. ал.1 НК, а подсъдимият Й.В.В. по обвинения в престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал.2 НК,
две деяния по чл.214 ал.2 вр.чл.213а ал.3вр. ал.1вр. чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2
вр ал.1 НК, както и за престъпление по чл.330 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20
ал.4 и ал.3 вр. ал.1 НК заедно с още 11 подсъдими
лица, въз основа на който е образувано
настоящото нохд №3455/2019г. на СНС 12
ти състав.
Към момента на внасяне на обвинителния акт подс.В. е бил
с мярка за неотклонение „домашен арест“. Първоначално същият е изтърпявал мярка
за неотклонение „задържане под стража“ взета с определение от 04.08.2018г. на
СНС 13-ти състав по чнд №2531/2018г., която впоследствие на 09.10.2018г. е била
изменена в „домашен арест“, поради здравословни причини.
При предходното разглеждане на делото в СНС под
№1064/2019г. на същия съдебен състав подс.М. е бил с мярка за неотклонение
„парична гаранция в размер на 1000 лв. С определение на съда от 21.05.2019г. на
основание чл.66 НПК мярката му е била
изменена в „задържане под стража“, а паричната гаранция е била отнета в полза
на държавата, като е бил обявен за общодържано издирване. В резултат на него е
бил задържан на 19.06.2019г. на
територията на к.к.“Слънчев бряг“ и на 21.06.2019г. е приведен в СЦЗ.
Последното произнасяне по въпросите свързани с мерките за
неотклонение на двамата подсъдими Ю.М. и Й.В. е сторено от въззивната инстанция
на 20.01.2020г. с определение по внчд №11/2020г. От тогава до настоящият момент
е изтекъл срок от един месец, за който следва да се преценява в светлината на
обективните юридически критерии на чл.270 НПК дали към настоящият момент от
развитието на производството е налице промяна в обстоятелствата, налагаща изменение
на изтърпяваната мярка за неотклонение от страна на двамата подсъдими. Обвиненията, за които
същите са предадени на съд касаят тежки
умишлени престъпления, наказуеми с
лишаване от свобода, ако бъдат признати за виновни. Събраните в хода на
досъдебното производство гласни, писмени, веществени доказателства, както и заключения на
експертизи не разколебават обоснованото предположение по тези обвинения, при
спазване и гарантиране призумцията за невиновност. Обясненията на подсъдимия К.О.
дадени пред съда в заседанието на 10.02.2020г. сами по себе си не могат да
разколебаят обоснованото подозрение по вмененото на подс.Ю.М. обвинение по
чл.330 ал.3 от НК. В случая съдебно следствие е в началната си фаза, като
видно от материалите предстои да бъдат разпитани множество свидетели
за изясняване на обективната истина.
Според въззивният понастоящем все още не е отпаднал риска
от извършване на престъпление на привлечените към наказателна отговорност М. и В., независимо от чистото им съдебно
минало. Този риск е изводим от тежестта на вменените им деяния, които предстоят
да бъдат разгледани и обсъдени в съдебната фаза, характера и спецификата на
инкриминираната престъпна деятелност, при условията на съучастие с други лица,
обстоятелството, че по отношение на подс.В. тези обвинения са четири на брой,
все за тежки престъпления.
Въззивният състав не се съгласява с възраженията на подс.М.
и неговия защитник за липсата на
опасност от укриване. Според материалите по делото този подсъдим е бил
призоваван безуспешно на всичките му известни адреси, след което е бил обявен
за общодържавно издирване. Впоследствие въпреки, че бил редовно призован отново
не се е явил в съдебно заседание пред СНС. С поведението си същият е станал причина за отлагане
на делото в няколко поредни заседания, още повече, че то е с фактическа и
правна сложност води се срещу тринадесет
подсъдими лица, предстоят да бъдат разпитани над сто свидетели и четиридесет
вещи лица, предметът на изясняване касае множество тежки обвинения при
усложнена и разнородна престъпна дейност.
Не може да бъде възприето оплакването, че съдебното
производство се провежда в неразумен срок, в това число и срокът, в който се
изтърпява мярката за неотклонение „задържане под стража“ от страна на подс.М. и
„домашен арест“ по отношение на подс.В..
Доколкото в съдебната фаза задържането не е ограничено с конкретни
срокове разумният характер се преценява от гледна точка на спецификите на
конкретното производство, обстоятелства по делото, неговият предмет, сложност и
страни, поведението на жалбоподателя и националните органи. В конкретния
случай следва да бъде отчетено недоброто
процесуално поведение на подсъдимия М., включително в съдебното заседание на
10.02.2020г., насочено към възпрепятстване нормалната работа на съда. Настоящото
производство се отличава с фактическа и правна сложност, води се срещу
тринадесет подсъдими лица, предстоят извършването на множество процесуално
следствени действия за разкриване на обективната истина, която преди всичко е в
интерес на привлечените към наказателна отговорност лица. Мярката за
неотклонение има за цел да обезпечи подсъдимия за нуждите на наказателен
процес, която процесуална принуда в конкретния случай е била съобразена
индивидуално с всички обстоятелства предвидени в чл.56 ал.3 и чл.66 НПК, както и
в съответствие с целите в чл.57 в НПК за всеки един от подсъдимите, като в
никакъв случай не може да се възприеме изразеното от защитата становище, че е
самоцел. Насрочени са множество съдебни заседания по делото, през кратки
интервали от време, като съдът е взел всички необходими мерки за приключване на
разследването в разумен срок, съобразявайки се с исканията и ангажиментите на страните.
Следва да се отбележи на плоскостта на
изтеклите срокове, в които се изтърпяват мерките за неотклонение от страна на подс.В. една година и шест месеца, а подс.М. – осем
месеца , че тези срокове са разумни и
съобразени с НПК и европейските стандарти.
До момента по делото не са налице доказателства мярката
за неотклонение „домашен арест“ по отношение на подс.В. да възпрепятства
лечението на заболяванията съобразно направените от него оплаквания. При всяко
депозирано искане съдът е давал необходимите
разрешения с оглед правомощията си за охраняване здравето и живота на
лицето. Поради това с оглед наличието все още на коментираните по-горе рискове
за всеки един от обвиняемите настоящият състав преценява жалбите за неоснователни,
а атакуваното определение за правилно и законосъобразно, което следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.341 ал.2 НПК, АСНС
V
с-в
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.02.2020 г. по нохд № 3455/19 г. на СНС 12
с-в, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия М.К.М. за изменение
на мярката му за неотклонение „Задържане под стража в по-лека, и оставено
без уважение искането на подсъдимият Й.В.В.
за изменение на мярката му за неотклонение „домашен арест“ в по-лека.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: