РЕШЕНИЕ
№ 521 /
23.12.2019
г. град Пазарджик
В
И М Е
Т О Н А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
На двадесет и шести ноември две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
секретар:П. Борисова
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
гражданско дело №342 по описа за 2019 година
Предявен
е иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Производството по настоящето дело е
образувано по искова молба, предявена от Г.П.К.,
с ЕГН**********, със съдебен адрес *** адв.Д.С.Т.,***, представлявана от кмет Т. П., в която са изложени
обстоятелства от ищеца, че на 14.11.2018 г., около 07:15 часа, Г.К., вървейки
по левия тротоар на ул. „Б.“, с посока на движение от входа на жилищния си блок
към кръстовището с ул. „Г. М.“ в гр. П. преди кръстовището с ул. „Г. М.“ /срещу
блока на ищеца, находящ се на адрес: гр.П., ул. „Г.М.“ № / бил стъпил в
несигнализирана и необезопасена дупка, образувана от липсваща плочка /от
изваден стар пътен знак/ на тротоара,поради което изгубил равновесие и паднал
на дясната си страна. Към момента на събитието на мястото, където е настъпило
събитието имало свидетели - очевидци. Това били съпругата на ищеца – Т. Г. К.,
която поради онкологично заболяване е трябвало да бъде закарана в болница в гр.П.
и дъщерята на ищеца М. Г. Т. Сочи се,че тримата излизали от блока, където
живеели и се отправили по тротоара на междублоковото пространство /паркинга
пред блока/, където се намирал автомобила, собственост на семейството, когато,
преминавайки по тротоара, ищецът се спънал в дупката.
От
произшествието на ищеца били причинени вреди, изразяващи се в счупване на
костта на дясната ръка - на две места и др. Непосредствено след инцидента,
братовчедът на ищеца – Ж. К. Ч. пристигнал на местопроизшествието и закарал
ищеца по спешност в средно - тежко общо състояние в „МБАЛ - Пазарджик" АД.
Твърди
се, а и било видно от епикриза ИЗ № 17935/2018
г. по КП: 222 по описа на „МБАЛ -Пазарджик" АД, че ищецът бил
хоспитализиран за периода от 14.11.2018 г. /непосредствено след инцидента/ до
16.11.2018 година и за престоя си в лечебното заведение, ищецът бил подложен на
редица изследвания, рентгенографии и оперативни интервенции.
Ищецът
К. бил постъпил по спешност за оперативно лечение и след обстоен преглед,
лекарите му поставили следните окончателни диагнози, които по своя
медико-биологичен характер се изразявали в следното: /„Счупване на долния край на лъчевата
кост". 2. Фрактура на дистален радиус и улна. 3.Контузия на десен долен
крайник/. Поради горепосочените травми на 14.11.2018 г., пострадалият бил претърпял
сложни оперативни интервенции с вътрешна фиксация и стабилизация е К-игла, поставяне
на подпорна плака с 6 отвора. Раните били хирургично обработени и зашити с
конци, като била поставена и гипсова имобилизация.
Пострадалият
бил получил придружаващи заболявания, изразяващи се в силни болки в областта на
горните крайници, главата, /кръвонасядания и отоци/, десния крак, тазобедрената става, и
гръбначния стълб, торса, оплаквал се от дезориентация, главоболие, световъртеж,
виене на свят и гадене. Поради получените травматични увреждания, ищецът К. бил
подложен на редица интервенции, като с оглед на естеството на травмите му и
възрастта на пострадалия бил
поставен за постоянно наблюдение и последващи контролни прегледи. Поради
желанието на ищеца да бъде изписан и да се грижи за онкоболната си съпруга, той
бил изписан на 16.11.2018 г.
Представено
е и съдебномедицинско удостоверение №
266 - 1/30.11.2018 г., изд. от д-р Б. Х. П. - съдебен лекар и началник ОКПСМ
при МБАЛ „Пазарджик" АД, за това, че пострадалият бил получил счупване на
долния край на лъчевата кост на дясната предмишница, което било причинило на
пострадалия трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за период
от три месеца. Твърди се, че след изписването му от болничното заведение, той
продължавал лечението си в домашни условия. В резултат на причинените му
травми, той имал множество болки в областта на дясната ръка (лакът, китка,
длан, рамо), на дясната подбедрица, десния крак, главата и тазобедрената става.
Сочи се,че ищецът бил претърпял скорошна операция на десния долен крайник с
поставяне на импланти, като с оглед на естеството на падането и поради обстоятелството, че
счупването в областта на десния крак не било заздравяло, към настоящия момент -
десният долен крайник на ищеца бил силно изкривен. Твърди се, че вследствие от
падането било налице разместване и било започнало неправилно зарастване на
ставата на десния долен крак.Пострадалият бил потърсил допълнителна медицинска
помощ поради тази причина. Към настоящия момент се очаквало становището на
лекари, работещи в „МБАЛ София ВМА“, като прогнозите били неблагоприятни и се
очаквали последващи операции.
В
исковата молба се твърди още, че в резултат на получените травматични
увреждания, ищецът изпитвал болки и страдания. Съгласно лекарските предписания
му било препоръчано да извършва минимални движения и да не се
натоварва.Предписана му била медикаментозна терапия.Лечебният и възстановителен
период на същия продължавала и в настоящия момент.
В
исковата молба се твърди също, че в следствие на горепосочения инцидент
физическото състояние на пострадалия било увредено, но по-голямата травма била
в душевността на ищеца К..Получените травми се отразявали изключително зле на психическото му
здраве.След инцидента, ищецът бил силно потиснат, лесно раздразнителен и
нервен. Към настоящия момент, ищецът се оплаквал от понижено настроение,
тревожност, нарушения на паметта и вниманието, изпитвал панически страх, че
случилото се може да се повтори. Страхувал се, че инцидентът е можело да
завърши фатално за него и бил силно разтревожен от бездействието и липсата на
обезопасяване. Споделял за преживения ужас и че инцидентът ще го съпътства до
живот. Сочи се,че поради възрастта си, ищецът
К. се възстановявал изключително бавно и трудно.
Правят
се твърдения, че към настоящия момент, ищецът се оплаквал от невъзможност да се
грижи сам за себе си, което предполагало до него да има постоянно човек, който
да се грижи за него.Сочи се,че от инцидента до днес ищецът живеел при близките
си,а от медицинските документи, било видно, че инцидентът рефлектирал по изключително
болезнен начин физически и психически на пострадалия.Сочи се,че поради
необходимостта от допълнително последващо лечение, провежданата до момента
терапия била с болкоуспокояващи лекарства и била продължена за неопределено
време.
Твърди
се още в исковата молба, че към днешна дата, ищецът често се връщал към спомена
за случилото се, страдал от нарушения на съня. Обръща се внимание, че ищецът е
на 68 години, когато претърпява този тежък за психическото и физическото му
състояние инцидент, което се превръщало в шок за него и за семейството й. След
инцидента изпитвал страх да ходи пеша по улиците, изпитвал силно безпокойство когато разказва за преживяното произшествие. Станал
раздразнителен.Поради това, че страдал
от безсъние, му се налагало да употребява успокояващи и сънотворни медикаменти.
Сочи
се, че претърпените неимуществени вреди
ищецът оценявал на 30 000 лева.Също така се твърди, че от процесното събитие
ищецът Г.К. търпял и имуществени
вреди в размер па 714 лева.Имуществените
вреди били за направените разходи
от ищеца във връзка с процесното
събитие и били направени, както следва:на 20 ноември 2018 година - 714 лева за
Т плака с 3 отвора, за дист. и комплект заключващи винта титаний. Представя се
фактура № **********/20.11.2018г. и фискален
бон към нея.
Ищецът
сочи, че били направени и много повече разходи по закупуване на лекарствени
продукти, медицински консумативи, административни разходи и т.н., но поради
липсата на предоставени документи не били приложени, съотв. претендирани.
Твърди
се в исковата молба, че всички посочени неимуществени вреди били причинени
вследствие неизпълнение на задълженията на общината да обезопаси опасните
участъци на пътя, която стопанисвала и имала задължението да поддържа в добро
състояние, съгласно чл.31 от Закона за пътищата: "Изграждането, ремонтът,
и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините." Твърди
се, че посочените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка с
настъпилото произшествие, причина за което било неизпълнението на задълженията
на общината да подържа в цялост участъци от пътя, които са нейна собственост (§
7, ал.1, т.4 от ЗМСМА) и за който път тя била длъжна да полага грижи за
поддържането му в изправно състояние ( чл.167 от ЗДвП ).
Тротоарът,
на който се е случил процесният инцидент бил публична общинска собственост.
Съгласно чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища
се осъществявали от общините. В същия смисъл била и нормата на чл.167 ал.1 от ЗДвП. Ищецът твърди, че към датата на подаване на настоящата искова молба
бетоновите плочи в този участък били все още в окаяно състояние.
Прави се възражение в исковата молба, че получените
от пострадалия телесни увреждания са пряка и непосредствена последица от
инцидента, настъпил на 14.11.2018 г., около 07:15 часа, на тротоара преди
кръстовището на ул. Г.М. и ул. Б., в жилищна зона (паркинг) в гр. П. Вредите се
изразявали както във физически болки и страдания от получените телесни
увреждания и последващото болезнено и незавършило възстановяване, така и в
претърпян психически и емоционален стрес.
Твърди
се също така, че противоправното бездействие на служителите на община П. било
станало причина за настъпване на процесния инцидент. Това ангажирало
отговорността на община П., съгласно чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД и за Г.К.
бил налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на обезщетение
за претърпени от имуществени и неимуществени вреди пряко от ответника.
Недопустимо било противоправното бездействие на служителите на ответника.
Липсата на обезопасеност, ограждения и предпазни съоръжения било в
причинно-следствена връзка с уврежданията на пострадалия.
Твърди
се още, че обсъждайки съдебната практика за подобен вид телесни увреждания и разбирането
на съда, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост се съобразявали, че същото обезщетение трябвало да
бъде съобразено с икономическата обстановка в страната. Приемането па Република
България в Европейския съюз и поемането на договорните ангажименти спрямо
същия, било съпроводено и с настъпващи промени относно размера на
обезщетенията, които следвало да се изплащат за претърпени неимуществени вреди.
Тази тенденция била необратима и тя оказвала влияние при определяне напоследък
на по-голям размер на обезщетенията, присъждани от съдилищата. При определяне
размера на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следвало да
се вземе предвид, че са налице трайни последици за здравословното му състояние
- физическо и психическо. Физическите и психически болки и страдания, не можели
да бъдат съизмерими с пари, но тяхното обезщетяване следвало да бъде равностоен
еквивалент на всички
претърпени от увреденото лице щети.
Във
връзка с изложеното и на основание чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД, се моли съдът да постанови съдебно решение,с което да осъди Община П., да заплати на Г.П.К., парично
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на инцидент,
настъпил на 14.11.2018 г., около 07:15 часа, на левия тротоар на ул. „Б.“ към
кръстовището с ул.“Г.М.“ в гр.П. /срещу блока на ищеца, находящ се на
адрес гр.П., ул. „Г. М.“ № в размер на 30 000 лв., ведно с лихва за
забава върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди за периода от
датата на настъпване на инцидента -14.11.2018г. до окончателното изплащане на
обезщетението,както и 714 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законна лихва за забава считано от датата на депозиране на исковата молба -
23.05.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендират се и сторените разноски.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от община Пазарджик, ЕИК
*********, адрес гр.П., бул.“Б.“ № , чрез Т. П. – Кмет на Общината.
Прави
се искане, да бъде оставена исковата молба без движение, тъй като от
обстоятелствената част на исковата молба изобщо не било ясно къде точно е
станал твърдения от ищеца инцидент - ищецът твърдял, че „вървейки по левия
тротоар на ул. „Б." с посока на движение от входа на жилищния си блок към
кръстовището с ул.„Г. М." преди кръстовището с ул. „Г. М." /срещу
блока на ищеца, находящ се на ул. „Г. М." № стъпва в несигнализирана и необезопасена
дупка." Сочил също така и тротоара на междублоковото пространство
/паркинга пред блока/. Не ставало ясно къде е станал инцидента - на тротоара на
ул. „Б.", или на тротоара на ул. „Г. М.", или на тротоара на
междублоковото пространство /паркинга пред блока/, където се е намирал
автомобила на ищеца, каквито били твърденията в исковата молба.
Не
ставал ясен и механизма на травмата - стъпване в несигнализирана и
необезопасена дупка, спъване в дупка или попадане на патерицата на ищеца в
дупка, каквито са данните в представеното с исковата молба съдебно-медицинското
удостоверение.
Конкретизирането
било наложително с оглед организирането на защитата на интересите на Община П.
Изразява
се становище по допустимостта и основателността на иска. Алтернативно ако съдът приемел, че исковата молба е ясна,
заявяват, че исковете са допустими, но неоснователни.
Също
така се изразява становище по
обстоятелствата, на които се основават исковете. Описаните в
исковата молба обстоятелствата не
отговаряли изцяло на
действителното положение.
Правят
се възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават:
Възраженията си основавали на следните обстоятелства: Не било ясно къде е
станал инцидента. Ако се твърди, че инцидента е станал на тротоара на ул. „Б."
до блока на ищеца - не било вярно твърдението, че там имало извадена тротоарна
плочка, тъй като на място нямало и не можело да има извадена плочка - по тротоара
на ул. „Б." пред блока, в който живеел ищеца настилката била от
бетон,респ. нямало плочки. И на левия, и на десния тротоар на ул. „Б."
настилката била от бетон, а не от плочки. Именно поради това не било вярно, че
на място е имало дупка от липсваща плочка, образувана от изваден стар пътен
знак.
Ответникът
оспорва и твърдението, че на място е имало стар пътен знак, който бил
премахнат. В партерния етаж на блока имало гаражи и пред тях нямало поставян
пътен знак, поради наличието на гаражи пред тях не се поставяли и не можело да
се постави пътен знак, който да е бил премахнат.
Освен
това до блока на ищеца имало и преместваеми метални, гаражни клетки, поради
което там също нямало как да е имало пътен знак, който да е премахнат. Освен
това поставянето и премахването на пътни знаци от Община П. се извършвало по
специална технология, при която се гарантира възможно най-малко увреждане на
пътната, респ. тротоарната настилка, при което не се образувала дупка, от която
ищецът да е пострадал по какъвто и да е начин.
Ако
инцидента бил станал на тротоара на паркинга пред блока на ул.„Г. М." -
плочки имало на самия паркинг, но на паркинга не се поставяли знаци, не бил
поставян изобщо и не бил премахван пътен знак.Пред блока, в който живеел ищеца,
имало паркинг, където се паркирали колите, и между блока и паркинга имало
тротоар с плочки, които били поставени преди години и върху този тротоар нямало
поставян пътен знак, пред входа на блока не се поставял пътен знак.По този
тротоар плочките били в цялост, нямало извадени плочки, нито бил извършва
ремонт върху тях.
Ищецът
трябвало да докаже къде /на кое място/ е станал инцидента, къде е бил поставен
пътен знак и кога са премахнати знакът и тротоарната плочка.
Твърдят,
че по време на процесния инцидент ищецът е бил със счупен крак и се е
придвижвал с патерица. При наличието на това обстоятелство ищецът е трябвало да
бъде внимателен при придвижването си, още повече, че особеността на настилката
на паркинга му е била известна от момента, от който живее на адреса на ул. „Г.
М." № 13.Оспорва се механизма на увреждането.
Сочи
се,че инцидентът бил станал по вина на ищеца и той носел отговорността и
последиците от поведението си, поради своята непредпазливост и в този смисъл се
твърди, че било налице съпричиняване от страна на ищеца.Инцидентът бил станал в
светлата част на деня и ако ищецът бил внимателен е могъл да забележи дупката
на тротоара, ако такава наистина е имало, и е следвало да съобрази физическото
си състояние /счупен крак/.
Твърди
с също така, че ищецът страда от заболяване на костите и/или ставите, което се
характеризира с повишена чупливост на костите и/или травмиране на ставите.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и представените по делото доказателства, прецени ги при условията на
чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Въз основа на възприетите
правнорелевантни обстоятелства, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.49 от ЗЗД от
ищеца Г.К.,*** представлявана от кмета Т. П. за сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в резултат
на падането му на 14.11.2018 г. поради стъпване в необезопасена дупка на
тротоара от липсваща плочка от изваден стар пътен знак и счупване костта на дясна
ръка на две места и контузия на десен долен крайник,като се твърди
бездействието на служителите на ответната Община, които следвало да поддържат в
изправно състояние процесния общински участък.претендират се и имуществени
вреди в размерна 714 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Съгласно разпоредбата на чл.50 изр.1 от ЗЗД за вредите, произлезли
от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто
надзор те се намират.С посочените разпоредби са регламентирани различни
фактически състави. С ППВС № 17/1963 г., допълнено с ППВС № 4/75 г.,
т.3 на ВС са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на
отговорността по чл.45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД.
Отговорността по чл.49 ЗЗД и по чл.50 ЗЗД е различна и предпоставя различни обстоятелства, които следва да бъдат
установени в производството, като едната от тях изключва другата. Възможни са
обаче и случаи, когато вредите настъпват както в резултат на качествата на
вещта, така и на виновно поведение на дадено лице. В тази хипотеза
отговорността е на този, който едновременно е собственик на вещта или същата се
намира под негов надзор и едновременно е възложил работата свързана с вещта при
и по повод, на която е настъпило увреждането. При отговорност по чл. 49 ЗЗД,
както е в настоящият случай, увреждането трябва да е в резултат на виновно
поведение на дееца, допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при
ползването на вещта или извършване на други действия със същата.
Следва да се
посочи, че отговорността както на лицето, под чиито надзор е вещта, така и
отговорността на лицето, възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД е обективна и
безвиновна по отношение на самите лица, като в хипотезата на чл.49 ЗЗД същата е
гаранционно – обезпечителна, тъй като се отговаря за виновно поведение на
лицата, на които е възложена работата.
В тежест на ищеца в производството е
да докаже, че е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди -
болки и страдания от твърдяното увреждане на здравето му, настъпило на
посочената в ИМ дата в резултат на противоправно бездействие на служители на
ответника, както и наличието на пряка причинна връзка между
деянията и претърпените неимуществени вреди.
В тежест на ответника е да докаже, че е поддържал в
изправност тротоара в процесния участък и наличието на съпричиняване на
вредоносносния резултат.
Не се спори между страните, че мястото
на тротоара на посочената улица „Г. М.“ около № е собственост на общината.Не се оспорва, а и се
установява от разпита на св.Г. Ш. /управител на БМ „Паркинги и охрана“/ при
ответника,че е бил поставен пътен знак Б-1 „забранено влизането и указателна
табела Б17, която в началото на 2018 година е била премахната.След
освобождаване на тръбата отвора който е бил около 5 - 6 см., се насипвал с
инертни материали до горе.Свидетелят установява,че само патерицата на ищеца и
евентуално дамско токче би попаднало в тази дупка.
Св.О.К. пряк очевидец на падането на ищеца
установява,че станал рано и се придвижвал към входа им,когато видял ищеца да
отива към колата си че отива към колата, но в същия момент паднал и свидетелят изтичал
към него да му помогне, защото той бил с патерицата. Видял, че патерицата е
счупена и той е паднал.Свидетелят установява,че било малко преди 7 часа,
мъгливо време. Опитал се да вдигне ответника и той изохкал и не отговарял като
го попитал „как е“, първоначално бил неадекватен и в шок. При вдигането го
хванал за дясната ръка и разбрал от охкането,че там е травмата.Изправил го,
понеже той бил близко до колата му и се опитал да го придвижи някъде да се
подпре.Ищецът му казал да извика братовчед му Ж. и жена му.Свидетелят
установява,че дупката била по-голяма от дебелината на знака и нямало разкъртени
плочки, а долната дървена част на патерицата била счупена.Установява,че я е
виждал до последно незасипана и необезопасена.
Св.Ч.братовчед на ищеца
установява,че К. го повикал навън с новината за падането на К. и той го поел
оттам, завел го до болницата и през цялото време бил до него и му помагал за
неговото възстановяване. Минала цяла година и възстановяването не било
приключило, след тази травма започнал да вдига кръвно. Приели го в болницата,а
след престоя в болница ходел да го взема и на всички процедури, необходими за
неговото лечение го откарвал и връщал. Всичките процедури били негов
ангажимент, защото нямало кой да помага. В болницата бил 3-4 дни, а домашното
лечение продължавало и до ден днешен.Установява,че бил паднал на оперирания
крак и му се изкривил от това крака. Комоцио имал, тъй като си ударил главата.
Ищецът повтарял, че не е излекуван, защото травма останала в неговото съзнание
и почнал да вдига и кръвно и през
седмица бил на лекар.Установява,че 3-4 месеца бил на легло и имал нужда от помощ,
допълнителна помощ за завеждане до баня, до тоалетна за което свидетелят помагал ежедневно/бил
пенсионер, а и жената на ищеца не била добре здравословно.
Установява,че
след този период започнали рехабилитация.Имал изменение в психиката, след това
падане самочувствието му паднало и почнал да вдига кръвно. Преди тази травма
имал операция на двата крака на тазобедрените стави и на коленете и вследствие
на това падане коляното, което било оперирано, на него паднал и крака му се изкривил.Установява,че имало
голямо натрупване на много нерви, натоварване на физиката му, поредната травма,
понеже всичко станало много скоро, няколко месеца след последната му операция.
Установява, че не бил добре и в момента, защото пластината му се изместила.
Установява,че едната патерица при падането се била счупила и парчето се
намирало в дупката, било потънало, а
другата патерица била здрава.Свидетелят установява, че дупката била с диаметър
7-8 см.,а преди това имало знак, че е разрешено паркирането само за живущите в
блока. Установява, че седмица преди това
бил демонтиран знака, а в самата плочка била пробита дупка, нямало ограничение да се вижда, че не е
затворена и плочката била цяла.Свидетелят установява още,че не дали е имало
счупена плочката след демонтирането на знака,но дупката доста време не била
затворена, сега не я е погледнал. Установява,че
до преди около месец не била затворена. Свидетелят
установява,че търсил парчето от патерицата за да го взема, /свидетелят показва
около 20-30 см./, но не успял да го извади и така останало.Патерицата имала
гумичка накрая, по-малка от ширината, свидетелят описва,че пъхнал ръка, не могъл
да достигне до парчето от патерицата.
От свидетелските показания съдът приема, че се установи точното място на
падане на ищеца и то съвпада с посоченото в исковата молба и изготвената скица
от ищеца,а механизма на падането на ищеца,не е и поради твърдяна разместена
плочка, а е само подхлъзване и падане поради попадане на основата на патерицата
в дупката.
По
възражението на ответника за съпричиняване съдът намира за установено, следното
при условията на чл.51 ал. 2 ЗЗД
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, а не и на вина.В случаят не се
установи такова поведение от разпита на свидетелите, които са смислени,
последователни и на единственият очевидец К. се установява,че в ранната утрин на 14.11.2018г.
около 7.оо часа ищецът се е придвижвал с патерици към автомобила си, когато е
паднал.Установи се,че първата дървена част от патерицата е попаднала в
дупката.по отношение на точното място, страните приеха скица изготвена на ищцовата
страна, а и св.Ш. служител на общината разказа и установи,че това е точното
място на премахнатия знак.Не се установи посоченото в исковата молба,че е имало
счупена плочка около демонтирания знак.Установи се, категорично,че дупката е
била запълнена с пясък, дали това станало и кога,ответника не ,установи с
допуснатите гласни доказателства.Обстоятелството,че дълбочината на дупката е
такава,че позволява да потъне около 15 см. от патерица или дамски ток или
детска обувка на дете до 5 годишна възраст, говори за некачествено изпълнение
по затварянето с инертни материали след демонтирането на знака.
Поради изложеното по-горе, съдът не
приема възраженията на ответника за случайно събитие и за съпричиняване от
страна на ищеца.
По отношение на
неимуществените вреди.
От представените писмени доказателства епикриза
И.З. №17935/2018 г. на „МБАЛ - Пазарджик" АД, съдебномедицинско
удостоверение №266-1/30.11.2018 г., на д-р Б. Х. П. и допуснатата приета и
неоспорена СМЕ, се установява,че описаното травматично увреждане
се получавало при падане на дясно и подпиране на дланта и е в пряка
причинно-следствена връзка с процесния инцидент. Счупването на дясната ръка
водело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за период от
около 3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. В конкретния случай
оздравителния период е бил по-дълъг. Характерът на счупването е наложил
оперативно лечение с вътрешна фиксация и метална остесинтеза с подпорна плака.
Вещото лице при прегледа за целите на експертизата е установило, че движенията
в ставата не са възстановени в пълен обем и на ищеца е била предложена
реоперация. Предстояло и премахване на остеосинтезния материал, което
предполага повторна хоспитализация и рехабилитация след това.
От СМЕ се установява,че при получаване
на увреждането пострадалият е получил остра болка в дясната китка, засилваща се
с напредването на травматичния оток и невъзможност за движения в гривнената
става.Болките са били интензивни и в ранния следоперативен период. Повторната
операция също е свързана с болеви усещания.Според експерта след приключването
на оздравителния процес не би следвало да останат трайни последици за общото
здравословното състояние на ищеца.
Посочените диагнози в медицинските
документи са: Счупване на долния край на лъчевата кост,като същото е на
„типично" място. Счупване на долен край на лъчевата и лакетната кост.
Контузия на десен долен крайник. Контузия на главата.От медицински документи,
не се доказвало наличие на негативни психиатрични последици за здравословното
състояние на ищеца.
Според експерта е възможно след
правилно и комплексно проведено лечение да се постигне пълно възстановяване на
движенията на крайника.Налице бил и
ръбец от извършената оперативна интервенция в областта на дясната ръка с
дължина 7 см.
Направените разходи за закупуване
на остесинтезни средства- плака и винтове бил в причинно следствена връзка с
процесното събитие.
От СМЕ се установява още,че с
експертно решение №3677 от 13.12.15г. е определена след преосвидетелстване ищецът
имал 85% трайно намалена работоспособност с дата на инвалидност 17.11.2000 г. с
водеща диагноза:Коксартроза двустранна.Анкилоза на двете тазобедрени стави.
Контрактура на лявата тазобедрена става. Състояние след инфаркт на миокарда-
хроничен стадий. Хипертонична болест II ст.
По повод на двустранната
коксартроза е била извършена алопластика на лявата тазобедрена става през 2016
г. и на дясната тазобедрена става през 2017 г.
Установява се, още че при ПТП на 9.07.2018г. е получил счупване на
главичката на малкопищялната кост в дясно и е лекуван консервативно- мануална
репозиция и гипсова имобилизация- крачол. Ищецът е използвал помощни средства
за придвижване- патерица. Вещото лице не е открило медицински данни, ищецът да страда
от остепороза.
Въз основа на
обсъдените по - горе писмени и гласни доказателства и заключението на
изслушаната съдебно – медицинска експертиза, които кореспондират изцяло помежду
си, съдът приема, че по делото се доказа наличието на предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответната Община по реда на чл.49 ал.1 от ЗЗД, а
именно наличието на непозволено увреждане, изразяващо се в увреждане на
здравето на ищеца, осъществено на 14.11.2018 г. около 7.оо часа в резултат на
попадане в немаркирана и необезопасена дупка от демонтиран знак на тротоара на
ул.“Г. М.“ до блок №/за местоположението на която страните след събиране на
доказателства не спорят/,при което ищецът придвижвайки се с патерици се е
препънал от попадане на патерицата в дупката и е паднал, като увреждането на
здравето на ищеца е пряка и непосредствена последица от стъпването му в на това
немаркирано и необезопасено място на тротоара.
Съдът приема,
че след като безспорно общината е собственик на пътното платно на улицата и
тротоарите и отговаря за поставяне то на знаци и демонтирането им съгл. ЗОбС, и
ЗМСМА - същата съществуват задължения за поддръжка така, че да обезпечи безопасността
на участниците в движението и пешеходците. В случая е налице бездействие на служители на
ответната Община от БМ „Паркинги и
охрана“/ или
на други изпълнители на които е било
възложено поддържането на тротоара след отстраняване на знаци.
Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.1 изр.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида на страданията и болките,
които ищецът е преживял, както и обстоятелството дали същите ще се задълбочават
за в бъдеще и какви са прогнозите за пълното му възстановяване.
При преценяване
на обема на претърпените вреди съдът съобрази събраните писмени и гласни доказателства,
както и заключението на изслушаната съдебно – медицинска експертиза относно
състоянието на ищеца към момента на увреждането, в периода след това и до
датата на приключване на съдебното дирене, както и последиците за здравето и
личността му за в бъдеще. Безспорно се установи от показанията на свидетелите,
които кореспондират помежду с и с представените по делото писмени доказателства
и със заключението на вещото лице, поради което съдът кредитира същите, че
периодът на възстановяване на ищеца е продължил по-дълго около 6 месеца.
Отчитайки
всичко описано по-горе и претърпяната интервенция, съдът намира за справедливо
обезщетение за неимуществени вреди от посочените травматични увреждания, които ищецът е търпял
да бъде в размер на 11 000 лева, а в останалата част претенцията до пълния
претендиран размер на сумата от 30 000 лева, като неоснователна и недоказана по
размер следва да бъде отхвърлена.Законната
лихва следва също да бъде присъдена от датата на деликта- 14.11.2018 година до
окончателното изплащане.
По
отношение на имуществените вреди.
Съдът счита,
че след анализ на представените фактура №5362/20.11.2018 година и касов бон на
стойност – 714 лева с ДДС за закупуване на - „Т“ плака …с комплект винтове“,
съвпадаща по дата с болничният престой на ищеца, следва да бъде уважена
предявената претенция за целият размер от 714 лева ведно със законната
лихва,считано от 23.05.2019 година.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, тъй като
първоначалният ищец е бил освободен от внасяне на държавна такса,с оглед изхода
на делото,следва ответната Община Пазарджик,
да бъде осъдена да заплати държавна такса върху уважените размери на исковете- 468.56
лева по сметка на окръжен съд Пазарджик.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК
на ищеца,следва да бъдат присъдени и сторените разноски съобразно уважената
част от исковете.Ищецът е представил списък на разноски съобразно който се
претендира сумата от 105 лева,както и присъждане на адв.възнаграждение по реда
на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
Доколкото
по делото адвокатът на Г.К. е осъществил безплатна адвокатска помощ, което е
обективирано в договора за правна защита и съдействие, процесуалният
представител има право на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата, в размер не по нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал. 2 ЗАдв. Съобразно чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, и уважената част от
материалния интерес по двете обезщетения, ответникът следва да заплати на
процесуалния представител на ищеца- адв.Д.Т. сумата от 881.42 лева или общо разноски – 986.42 лева.
Ответната община Пазарджик е направила
разноски в размер на 1700 лева, от които 1600 лева за адв.хонорар и 100 лева
депозит за вещо лице, съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК.Съобразно
отхвърлената част от исковете на ответника се полагат разноски в размер на
989.77 лева или по компенсация ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски в размер на 3.33 лева.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.235
и чл.236 от ГПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пазарджик, с адрес
гр.Пазарджик, бул.“България“ №2, представлявана от кмет Т. П., да заплати на
Г.П.К., с ЕГН**********,с адрес *** със съдебен адрес ***
адв.Д.С.Т.,
на
основание чл.49 от ЗЗД, обезщетение за неимуществмени вреди в размер на
11 000 лева, ведно със законната лихва считано от 14.11.2018 година до
окончателното изплащане,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от
11 000 лева до претендираният размер от 30 000 лева,като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и имуществени вреди в размер на 714 лева, ведно със законната
лихва считано от 23.05.2019 година до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г.П.К., с ЕГН**********, със съдебен
адрес *** адв.Д.С.Т.,***, представлявана
от кмет Т. П., разноски по компенсация в размер на 3.33 лева.
ОСЪЖДА Община Пазарджик, с адрес гр.Пазарджик,
бул.“България“ №2, представлявана от кмет Т. П., на основание чл.78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Окръжен
съд Пазарджик, държавна
такса в размер на 468.56 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд гр.Пловдив, с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на връчването
му, на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: