РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. гр. Хасково , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Кристина П. Стоева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640200497 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от ИВ. К. Ж. от град Хасково срещу
Наказателно постановление № 20-1253-002340 от 13.01.2021 г. на Началник –
група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания: „Глоба” в размер
на 200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“
за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената
жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се от жалбоподателя, че в хода на
производството било допуснато нарушение, налагащо отмяна на
наказателното постановление на процесуално основание, свързано с липсата
1
на надлежно описание на деянието. Счита, че следвало да бъде уведомен и за
изтичане на срока на полицата на сключената задължителна застраховка
„гражданска отговорност“, както предвиждала Наредба № I - 45 от 24.03.2000
г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, което не
било изпълнено, а се явявало от изключително значение при решаване на
казуса. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото
процесуален представител.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП
при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото, като в съпроводителното писмо изразява становище
по жалбата като моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани предвид и
същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 03.06.2020 г. свидетелят КР. М. М. и Вл. Ж. Д., двамата на длъжност
„мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково
били на работа и установени със служебен автомобил на МВР в град Хасково.
В около 10:30 часа възприели по бул. „Освобождение“, срещу
бензиностанция „Шел“ движение в посока център на град Хасково на
моторно превозно средство - автомобил марка „Хонда“, модел „ЦРВ“ с рег. №
2
********, което спрели за извършване на проверка. В хода на проверката
било установено, че за превозното средство, управлявано от ИВ. К. Ж. и
негова собственост, не била налице валидна и действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, както и че лекият автомобил бил със
служебно прекратена регистрация от дата 27.01.2020 г. по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, на
място и в негово присъствие, бил съставен от свид. КР. М. М. Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 210857 за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят ИВ. К. Ж.,
подписал, а в графата за обяснения и възражения срещу съставения акт
вписал, че няма такива, като бил уведомен за правото да подаде възражения в
3 – дневен срок от връчване на акта. Възражения срещу съставения АУАН не
са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от
връчването му, осъществено на дата 03.06.2020 г., според отразеното в
приложената разписка. С извършване на действието по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение били иззети Контролен талон
№ 3829074, СРМПС № 010228 и два броя регистрационни табели №
********.
С резолюция на наказващия орган, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН,
административнонаказателното производство за нарушението по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП било прекратено, поради това, че деянието съставлява престъпление,
а материалите били изпратени на РП – Хасково по компетентност.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
04.01.2021 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че деянието е
осъществено от обективна страна и има признаците на престъпление по чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, отчел, че липсвал субективният момент, свързан със
знанието и умисъла на дееца, а при условията на евентуалност – дори да се
приемело, че било осъществено както от обективна, така и от субективна
страна, то поради своята малозначителност, деянието се характеризирало с
явно незначителна степен на обществена опасност и това, на основание чл. 9,
ал. 2 НК, изключвало определянето му като престъпление, отказал
образуването на ДП и прекратил образуваната пр. пр. № 2324/2020 г. по описа
на РП – Хасково, и е посочено препис от постановлението, ведно с
преписката да се изпратят на Началника на КАТ на МВР – Хасково.
3
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и наложил процесната санкция, вписвайки, че издава
наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 04.01.2021
г., прокурор в РП – Хасково, представляващо пр. № 2324/2020 г. по описа на
РП – Хасково.
Междувременно, видно от приложената по преписката справка, в деня
на извършване на процесната проверка – 03.06.2020 г., регистрацията на
моторното превозно средство била служебно възстановена, след уведомление
от Гаранционен фонд за сключена валидна полица за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ з апроцесното моторно превозно
средство.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира най – напред показанията на свидетеля КР. М. М.
относно фактите, възприети от него при извършването на процесната
проверка – пряко, а така също и тези касаещи процедурата по съставяне на
акта за установяване на административно нарушение като логически
последователни и вътрешно безпротиворечиви.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
4
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени
административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН
относно необходимото съдържание, за визираното нарушение, макар и
лаконично, е описано в достатъчна степен ясно откъм всички,
характеризиращи го от обективна страна признаци, по начин да бъде
обезпечено правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от
закона обем. И най – вече в аспекта да е в състояние да разбере всички факти
от състава на нарушението, за което е привлечен към административно
наказателна отговорност, за да може да организира защитата си. Още повече,
предвид хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съставянето на акт за
установяване на административно нарушение не е било и необходимо.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но в процеса на
реализиране на отговорността, при издаването му са допуснати съществени
процесуални нарушения. В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че
сам наказващият орган с резолюция е прекратил
административнонаказателното производство, отпочнато на 03.06.2020 г. със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу
жалбоподателя ИВ. К. Ж., на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, поради това, че
деянието съставлява престъпление, а материалите били изпратени на РП –
Хасково по компетентност. Такова прекратяване на
административнонаказателното производство по отношение на описаното в
процесния АУАН нарушение е било необходимо, поради реализиране на
основанието по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и конкуренцията между наказателната и
административно наказателната отговорност в аспекта на спазване на
5
принципа non bis in idem и съобразяване на примата на наказателната
отговорност. Впрочем тъкмо това, законосъобразно е приел и наказващият
орган и пристъпвайки към издаване на наказателното постановление в
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление за отказ да
се образува ДП, доколкото същата към момента на произнасянето е успешно
реализирана и поради липсата на конкуренция с висящо наказателно
производство, административнонаказателното е реализирано без нарушаване
на принципа non bis in idem.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за
законосъобразност на санкционния акт относно деянието, квалифицирано по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира за уместно да
отбележи и следното:
Както вече бе отбелязано по – горе, с постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 04.01.2021 г., прокурор в РП – Хасково,
след като приел, че деянието е осъществено от обективна страна и има
признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, отчел, че липсвал
субективният момент, свързан със знанието и умисъла на дееца, а при
условията на евентуалност – дори да се приемело, че било осъществено както
от обективна, така и от субективна страна, деянието, поради своята
малозначителност се характеризирало с явно незначителна степен на
обществена опасност и това, на основание чл. 9, ал. 2 НК, изключвало
определянето му като престъпление. Преценката на прокурора за доказаност
от обективна и субективна страна и за степента на обществената опасност на
деянието не обвързва наказващия орган, нито пък съда, но всеки от
решаващите органи следва да прецени наличието на деяние, неговата
обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност
лице. В случая, издавайки наказателното постановление, наказващият орган
неправилно е преценил, че от материалноправна страна се установява
осъществяването на деяние. Действително, на пръв поглед формално
извършеното консумира признаците от обективна страна на състава на
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, както иначе правилно би било квалифицирано, доколкото
служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, обосновава тезата, че
превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред след тази дата,
6
в който момент действително е осъществено и процесното управление. Това
деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която би била
подбрана от наказващия орган в съответствие с описаните факти, но при
преценка на материалноправните предпоставки за реализиране на
отговорността е следвало, още на етапа на привличане на жалбоподателя със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а след
това и при реализирането й - с издаване на наказателното постановление, да
бъде отчетена в необходимата конкретика цялостната фактология по случая и
всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка. Тогава щеше да бъде изначално
ясно, че моторното превозно средство все пак в предходен момент е било
регистрирано по надлежния ред и същото е било с регистрационни табели,
поставени на съответното място, а жалбоподателят макар да е бил наясно, че
не е заплащал съответните вноски за задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ по никакъв начин не е бил наясно, нито е можел да
бъде, че към момента на осъществяване на процесното управление това ще
бъде в нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не е бил
уведомен за служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, каквото изрично законово изискване е поставено тъкмо в диспозицията
на тази норма. Изискване, което очевидно не е било изпълнено в конкретната
хипотеза, и без значение от вида на въздействащите фактори и причините за
това – висок брой на постъпващите уведомления от ГФ и обективна
невъзможност на служителите на СПП при ОД на МВР – Хасково да изготвят
и изпратят уведомления, то те водят до също така обективния резултат да не
бъде изпълнено законовото задължение за уведомяване на собственика на
превозното средство в лицето на жалбоподателя за служебно прекратената
регистрация, за да е наясно той, че предприемане на управление след тази
дата, ще бъде в нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Оттук се изключва и
тезата за наличие на негово виновно поведение, което да може да бъде
санкционирано на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, както необосновано е
приел наказващият орган.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и
следва да бъде уважена, а наказателното постановление, като необосновано,
оттам неправилно и незаконосъобразно – отменено от съда.
Мотивиран така, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1253-002340 от 13.01.2021
г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
8