О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 755
03. 08.2020 година град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД……………………….втори граждански състав, на трети август………2020 година, в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРЯНА ХРИСТОВА
секретар………………………………………………………………………..
Прокурор………………………………………………………………………,
като разгледа
докладваното от…………..съдията В. МИШОВА…………..
частно гражданско
дело номер 1469……………по описа за 2020……………...година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обжалвано е разпореждане от 03.07.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. № 1839/2020 г. на Старозагорския районен съд, с което е
отхвърлено заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК в частта, с която се претендира лихва за периода от
28.08.2019 г. до датата на подаване на заявлението.
Частният жалбоподател
счита, че съдебният акт е неправилен и следва да бъде отменен. Излага
съображения в подкрепа на становището си.
Съдът, като обсъди
направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:
Частната жалба е
ОСНОВАТЕЛНА, но по различни от изложените в частната жалба съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със
заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу С.Д.Д.за
вземане в размер на 549,87 лв. за главница; 146,21 лв. за възнаградителна лихва
за периода от 20.11.2018 г. до 28.08.2019 г.; 623,70 лв. за възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги; 30 лв. за такса за извънсъдебно събиране на
вземането; 80 лв. лихва за забава за периода от 21.09.2018 г. до 28.08.2019 г.
– датата на предсрочната изискуемост, както и за законната лихва считано от
тази дата до окончателното изплащане на сумите. Заповедният съд е издал заповед
за изпълнение на парично задължение № 807 от 11.06.2020 г. за сумите 549,87 лв. за главница; 146,21 лв.
за възнаградителна лихва за периода от 20.11.2018 г. до 28.08.2019 г.; 623,70
лв. за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги; 80 лв. лихва за
забава за периода от 21.09.2018 г. до 28.08.2019 г. – датата на предсрочната
изискуемост, както и за законната лихва, считано от 10.06.2020 г. до изплащане на
вземането. С разпореждане от същата дата съдът е отхвърлил заявлението в
частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 30 лв.
за такса за извънсъдебно събиране на вземането. С молба от 02.07.2020 г.
заявителят е поискал поправка на очевидна фактическа грешка в издадената
заповед за изпълнение, като бъде присъдена законната лихва от датата на
предсрочната изискуемост на вземането до окончателното погасяване на
задължението. С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че е пропуснал
да се произнесе по искането за присъждане на лихва за периода от 28.08.2019 г.
до датата на подаване на заявлението, но това искане следвало да бъде
отхвърлено, тъй като заявителят не е посочил размера на вземането, респ. не е
внесъл дължимата държавна такса.
Неоснователно в частната
жалба се претедира, че заявителят няма законово задължение да конкретизира
законната лихва по размер и период, когато окончателният период е неопределяем
към момента, доколкото законната лихва се претендира до окончателното изплащане
на вземането; че няма основание, на което да се дължи държавна такса за
претендираната законна лихва; че не следва да се разделя на отделни периоди и
размери в производството и че не е в хипотеза, в която предявява като
самостоятелен иск обезщетение за забава, в който случай би се дължало
заплащането на държавна такса.
Видно е, че законната лихва
се търси поради неизпълнение на парично задължение в срок. Съгласно общото
правило на чл.86, ал.1 ЗЗД в този случай длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Независимо, че в закона са употребени
думите „законна лихва“, става дума за мораторна лихва, която по правната си
същност е форма на договорна отговорност, специфична за паричните задължения.
Когато се предявява пред съд, това обезщетение под формата на мораторна законна
лихва, съставлява самостоятелен иск, независимо дали е предявен с искова молба
по пътя на общото производство или е предявен със заявление по реда на
заповедното производство. И в двата случая искането за вземане на мораторна
законна лихва трябва да отговаря на изисканията на чл.127, ал.1 ГПК, в т.ч. и
да бъде посочен конкретният размер и период, за който се претендира. Искът по
чл.86, ал.1 ЗЗД трябва да се отграничава от присъждането на законната лихва за
времето след подаването на исковата молба или заявлението. Само в този случай
присъждането на законната лихва е последица уважаването на главния иск. В два
случая законодателят е предвидил специално норма, при която мораторното
обезщетение не съставлява самостоятелен иск и не се присъжда от датата на
исковата молба. Това е хипотезата на присъждане на обезщетение от непозволено
увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана, и на присъждане на
трудово възнаграждение. Във всички останали случаи претенцията за присъждане на
мораторна законна лихва, независимо как е заявена, съставлява самостоятелен
иск. В тази връзка позоваването на определение № 406 от 15.07.2009 г. на І т.о.
на ВКС е неприемливо, тъй като то касае случая на претенция за вреди от
непозволено увреждане.
Неправилно обаче заповедният
съд е отхвърлил искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за
законната лихва за периода от 28.08.2019 г. до датата на подаване на
заявлението поради неконкретизацията на тоза искане. Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът отхвърля искането за издаване на заповед за изпълнение, ако то не
отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в 3-дневен срок от съобщението.
По делото обаче няма данни първоинстанционният съд да е давал указания
на заявителя относно конкретизацията на размера и периода на претендираната
законна лихва, както и указания за представяне на доказателства за внесена
държавна такса. Затова отхвърлянето на заявлението е преждевременно, в
нарушение на процесуалните правила, което налага неговата отмяна. След връщане
на делото заповедният съд следва да даде конкретни указания относно редовността
на заявлението в частта за мораторната законна лихва за периода от 28.08.1019
г. до 10.06.2020 г., в т.ч. и ако е необходимо – указания за довнасяне на
държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното,
Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от
03.07.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1839/2020 г. по описа на Старозагорския
районен съд и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: