Р Е
Ш Е Н
И Е № 260018
Гр. Оряхово, 19.04.2021
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховския
Районен Съд, наказателна колегия в открито съдебно заседание на 17.03.2021г. / седемнадесети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия:Николинка Крумова
с участието на секретаря В.Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Крумова НАХД №349/2020г. по описа на
Оряховски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на М.Б.В., ЕГН:********** *** срещу електронен фиш серия К №3998323
на ОД на МВР - Враца.
С
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К №3998323 на ОД на МВР - Враца на М.Б.В.,
ЕГН:********** *** за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 400.00
лева / четиристотин лева /.
С жалбата се оспорва издаденият
електронен фиш.Сочи се, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като е
постановен при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила.В тази връзка се твърди, че макар електронният фиш
формално да отговарял на изискванията по чл.189, ал.4 от ЗДвП, съдържащите се в
него твърдения относно извършеното нарушение и неговото авторство не кореспондирали
с действителните факти.В заключение се иска отмяна на електронния фиш.
В съдебно заседание
жалбоподателят прилага копие от писмо, изпратено от „ Тинел Електроникс „ ООД
до МВР, в което са инкорпорирани техническото описание и инструкциите за
експлоатация на мобилна система за видеоконтрол – TFR1 – М.Сочи,
че на кадъра, който е относим към случая, а именно когато Т = 0, т.е. когато
радара сработва с камерата, не се виждал регистрационният номер на заснетия
автомобил.Счита, че камерата не е била сработила в един и същи момент с радара.
В съдебно заседание
са разпитан свидетеля Б.П.Д..
Съдът на база на събраните писмени и гласни
доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:
На 11.09.2020г. в
РУ на МВР – Оряхово бил съставен протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система.В същия било отразено, че на 11.09.2020г., с автоматизирано техническо средство „ ТFR1-M-624 ” ще
бъде осъществен контрол в с.Липница, обл.Враца на ул.“ Георги Д. „, до №56, с
посока на движение на контролираните МПС от с.Липница към с.Алтимир, със
служебен автомобил ВР 52 06 и с начало на работа 09.30 часа и край на работа – 12.30
часа.
На същата дата служителят на РУ на МВР – Оряхово – Б.П.Д. ***..Полицейския
служител бил установил на автоматичен режим на работа автоматизирано техническо
средство – мобилна система за видеоконтрол „ ТFR1-M-624 ”, което без намесата
им, отчитало скоростта на движение на преминаващите МПС, като в случаите,
когато същата превишавала максимално допустимите стойности , заснемало
автоматично автомобила.В 11.36 часа в обсега на действие на техническото
средство попаднал лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Пасат „ с ДКН:ВР 56
21 ВР, собственост на жалбоподателя, като същото отчело скорост на движение на
горепосоченото МПС от 93 км./ч., при разрешена скорост от 50 км./ч..Тъй като лекият
автомобил се движел със скорост над максимално допустимата, същият бил заснет
от техническото средство.Процесното МПС не било спряно.
След извършена в последствие обработка на данните от
процесното техническо средство и въз основа на информация относно собствеността
на МПС, служебно бил издаден електронен фиш серия К №3998323 на
ОД на МВР - Враца на М.Б.В., ЕГН:********** *** за извършено нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, с който на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 400.00 лева / четиристотин лева /.
След като анализира събраните доказателства и
взе в предвид възраженията изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитания по
делото свидетел, както и от приложените и приети по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти
и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като
последователни и логични.
Съдът кредитира
показанията на разпитания по делото свидетел.
Съдът кредитира и
писмените доказателства по делото, които са еднопосочни, последователни и
безпротиворечиви.
Жалбата е подадена от
активно легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което е допустима, като съдът
притежава материална и териториална компетентност за разглеждането й.Макар по
делото да липсват точни данни кога точно жалбоподателя е уведомен за издадения
електронен фиш, след като възражения в тази насока не са направени и не са
представени доказателства, съдът намира, че жалбата е депозирана в срок и е
допустима.
Съгласно чл.189, ал.4
от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.Електронният фиш съдържа данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане.Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра
на вътрешните работи.
Настоящият
съдебен състав намира, че електронният фиш за налагане на глоба / ЕФНГ /, е
издаден от компетентен орган и в рамките на неговите компетенции, съгласно
разпоредбите на ЗДвП, ЗМВР и ЗАНН, като при реализиране на административнонаказателната
отговорност не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които в своята цялост и/или поотделно да водят до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание и/или до съществено
нарушаване правото на защита на наказаното лице.
В случая ЕФ е издаден
на жалбоподателя за това, че на инкриминираната дата управляваният от него
автомобил се е движел със скорост , надвишаваща максимално допустимата такава
от 50 км./ч. за населено място, с което е нарушен чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената максимална скорост в
населено място, за превишаване от 31 до 40 км./ч. се наказва с глоба от 400.00
лева.
По делото е приложена
снимка, снета от клип №9608, заснет от Радар №624 на 11.09.2020г. в 11.36.41 часа,
от чието съдържание е видно, че измерената скорост на движение на процесния
автомобил е 93 км/ч при максимално разрешена за този пътен участък в населено
място 50 км/ч..
Съгласно чл.189,
ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес.На тази база настоящият състав счита за
безспорно установено обстоятелството, че на инкриминираната дата МПС,
управлявано от жалбоподателя, се е движило със скорост над максимално
разрешената такава за населено място, което е довело до нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Също така, с
обжалвания ЕФ жалбоподателят е бил наказан за управление на МПС със скорост 90
км./ч., тъй като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в
полза на нарушителя в съответствие с указанията за работа с техническото
средство.
Също така, жалбоподателят
като собственик на МПС не е попълнил декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и при
това положение съдът приема, че тъй като не е посочил друго лице за нарушител,
на инкриминираната дата автомобилът е управляван именно от него.
На следващо място,
този съд приема, че не са допуснати нарушения при установяване на описаното във
фиша нарушение.С измененията на чл.165, ал.2, т.8 и ал.3 и на чл.189, ал.4 и
ал.8, всички от ЗДвП / обн.ДВ бр.19/2015г. в сила от 22.05.2015г. / и с
приетата Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи / обн. ДВ
бр.36/19.05.2015г. /, процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез
използване на мобилни технически средства за видеоконтрол е изрично
регламентиран.С посочените законодателни изменения, противоречията и
непълнотите в законодателството, обсъдени в ТР №1/26.02.2014г. на ОС на ВАС,
практически са били преодолени, поради което съображенията на жалбоподателя не
се споделят от настоящият състав.С промените в ЗДвП, както и с разпоредбите на
посочената по - горе Наредба, бе преодоляна празнотата относно работата с
мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения.За първи път
беше дадено и легално определение на понятието „ автоматизирани технически
средства и системи “ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които
работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес.
Според
доказателствата по делото, автоматизираното техническо средство, с което
процесното нарушение е било установено, е мобилно, като задачата на
присъстващите служители като контролни органи се е свеждала единствено и само
до поставяне начало и край на работния процес на техническото средство.При това
положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в
съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при наличие на които се
издава именно фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН.
На следващо място, разпоредбата
на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, в която бяха визирани изискванията за
обозначаване на участъка на пътя, на който е осъществяван контрол на
безопасността на движението чрез мобилното техническо средство, посредством
поставяне на пътен знак и оповестяване на контрола на интернет страницата на
МВР е отменена с ДВ бр.54/2017г. и съответно това изискване не е приложимо към
датата на извършване на нарушението – 11.09.2020г..
Спазено е и
изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото
изискване е вменено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от Министъра на вътрешните работи / обн.ДВ бр.36/19.05.2015г. /.
По отношение съдържанието
на обжалваният ЕФ, съдът приема, че същото изцяло съответства на реквизитите за
съдържание на ЕФ, изчерпателно изброени в чл.189, ал.4 ЗДвП и липсват
предпоставки за отмяна на ЕФ поради несъответствие на съдържанието му с
реквизитите, визирани в чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Съгласно Тълкувателно
решение №1/26.02.2014г. по т.д. №1/2013г. на ВАС – Общо събрание на колегиите,
легалната дефиниция на понятието " електронен фиш " се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП.Електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно - информационна система въз основа на постъпили
и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.Тълкуването
на легалната дефиниция на това понятие налага извода, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.В този смисъл
той се приравнява едновременно към АУАН и НП единствено по отношение правното
му действие ( съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП ), но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване.От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш.От гледна точка на адресатите,
електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна
принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен
характер.С оглед на тази характеристика, при издаването на електронния фиш следва
да намери приложение общият принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез
тълкуване по аналогия ( чл.46 ал.3 от Закона за нормативните актове ).В чл.189,
ал.4 до ал.11 от ЗДвП, законодателят е предвидил
особено производство за ангажиране отговорността на нарушителите, като
единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочена
приложимостта на ЗАНН ( ар.чл.189, ал.8 от ЗДвП ).
С оглед
гореизложеното, макар и чл.189, ал.11 от ЗДвП да предвижда, че влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това
приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се
ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не
обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата
за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в
разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш.За разликите между НП и
електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и
връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната
законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както
и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно
електронния фиш.В случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган,
а в закона е употребено понятието „ издател на електронния фиш ”, сред
реквизитите, на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице
и печат на учреждението.
В ЕФ е отразено
мястото на извършване на нарушението, а именно с.Липница, общ.Мизия, обл.Враца,
ул.“ Георги Д. „ до №56 в посока с.Алтимир.Също така с посочените в снимковия
материал GPS координати, мястото на нарушението е
определяемо с точност.
Съгласно
легалната дефиниция по § 6, т.65, " Автоматизирани технически средства и
системи " са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, Министъра на МВР е издал Наредба №8121З-532
от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата ( обн.ДВ бр36
от 19.05.2015г. ).С горепосочената Наредба се уреждат условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата.Въз основа на посочената нормативна регламентация
следва извод, че към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при
установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани техни-чески средства и системи за контрол, обозначени със
съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин.
След
измененията на ЗДвП ( обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 год. ) и издаването на Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издаването
на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения
на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени
и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи
автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г..Присъствието или отсъствието на контролен орган / оператор на
системата / в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху
точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението.Контролният
орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство.Измерването и регистрирането на скоростта и записа на
доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата
радар – камера - компютър.
От доказателствата по
делото се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4
от Наредбата - контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона
за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване
и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, удостоверено с представен по делото Протокол
№4-12-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол „ TFR – 1M
„.
Съгласно
техническото описание и инструкция за експлоатация от „Тинел Електроникс” ООД системата
№ TFR1-M е мобилна система за
видеоконтрол, предназначена за работа в движещ се или неподвижен патрулен
автомобил, в присъствието на контролен орган.В същите тези инструкции е
отбелязано, че момента на регистриране на измерената скорост / момента на сработване на радара / е отразен в
съответстващия по време кадър / снимка / от доказателствения снимков материал,
като в горния ляв ъгъл на снимката е изписано „ Измерен Т = 0s „.Отразено е, че
кадрите преди сработването на радара са означени като „ Т = - Хs „, а кадрети след
това като „ Т = Хs
„, като Х е времето от момента на сработването на радара, с точност една десета
от секундата.
В
случая от допълнително изискания от РУ на МВР – Оряхово снимков материал се
установява, че е наличен както моментът на регистриране на измерената скорост
/ момента на сработване на радара /,
означен с „ Измерен Т = 0s „, така и кадрите преди сработването на
радараq
и тези след това.Също така, самият клип, като веществено доказателство съдържа
необходимата информация за автомобила, с който е било извършено нарушението,
като на две от снимките ясно личи, че същият е с ДКН: ВР 56 21 ВР.С оглед
горното съдът намира, че наведените в тази връзка възражения от страна на жалбоподателя
са неоснователни.
За описаното във фиша
нарушение на жалбоподателя е било наложено административно наказание глоба в
размер на 400.00 лева по силата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, действащ към
момента на установяване на нарушението.Имайки предвид скоростта на движение на
управляваното от жалбоподателя МПС, както и възприетата административнонаказателна
разпоредба, настоящият състав приема, че размерът на наложената санкция е
правилно определен и в този смисъл същият е законосъобразен.
Настоящият съдебен
състав намира, че в конкретния случай по отношение на нарушенията не може да
намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай.Това е
така, тъй като нарушението е формално и липсват съставомерни вреди, като
законодателя е възприел, че самото нарушение на правилата за движение по
пътищата е с достатъчно висока степен на обществена опасност.Контролът върху
скоростта за движение е насочен към осигуряване на безопасността на движение,
която дейност е с повишена опасност.Крайната цел на контрола е недопускане на ПТП,
поради превишена скорост.Без правно значение, дали водачът е наказван за други
нарушения по ЗДвП, тъй като глобата е определена във фиксиран размер и не
подлежи на индивидуализация.
Водим от горното и на
осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане
на глоба серия К №3998323 на ОД на МВР – Враца, с който на М.Б.В., ЕГН:**********
*** за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4,
вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 400.00 лева /
четиристотин лева /.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва от страните, в 14 –дневен срок след получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: