Р Е Ш
Е Н И Е
№……………….…
23.01.2020, гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Мая Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 14101 по
описа за 2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
226, ал.1 от Кодекса на застраховането КЗ, отм.) и чл. 86, ал.1 изр. 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищцата К.К.И. твърди, че при
пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 06.11.2015 г. на първокласен
път I-6, в района на км 280+300, починал синът й Н.И.Н.. Произшествието
било причиН.виновно от водача на лек автомобил „Ауди“ с рег. № ******* – А.Р.О.,
който изгубил контрол върху управлявания от него автомобил, навлязъл в срещу
положната лента за движение и ударил движещия се срещу него л.а. „Мерцедес“ с
рег. № *******, управляван от сина на ищцата Н.Н.. От удара синът на ищцата
починал на място, както и водачът на л.а. „Ауди“, поради което образуваното
досъдебно производство било прекратено. Ищцата твърди, че водачът на л.а.
„Ауди“ е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество, на което тя изпратила покана за уреждане на отношенията, възникнали
от процесното ПТП. Предложеното й обезщетение обаче било недостатъчно. Ищцата
твърди, че е поддържала много близки отношения със своя син, той й бил опора в
трудни моменти. Тя много страдала, че трябва да се научи да живее без него.
Мъката й не стихвала, а синът й бил непрестанно в спомените и в молитвите й.
Допълнително се измъчвала от обстоятелствата, при които загинал. Починалият син
оказвал финансова подкрепа на своята майка, живеели в едно домакинство,
придружавал я при посещения при лекари и различни институции. По изложените
съображения претендира осъждане на ответника да й заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 200000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на ПТП до окончателното изплащане на сумата.
В отговор на исковата молба ответникът З.
„Л.И.“ АД оспорва предявения иск. Твърди, че на ищцата е предложено постигане
на извънсъдебно споразумение. Оспорва механизма на ПТП. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, който пътувал без поставен
предпазен колан. Намира за прекомерно завишен размерът на претендираното
обезщетение, като неотговарящо на принципа на справедливостта.
Трети лица-помагач Р.Р. и А.Р. не заявяват
становище по спора.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от
фактическа страна:
Между страните не се сопри, че на
06.11.2015 г. е настъпило ПТП между л.а. „Ауди“ с рег. № *******, управляван от
А.О.и л.а. „Мерцедес“, рег. № *******, управляван от Н.И.Н.. В резултат на
инцидента е починал Н.И.Н. е. Негов наследник по закон е майка му К.К.И..
С постановление от 16.11.2016 г. по пр.
пр. 3851/2015 г. на ОП гр. Стара Загора е прекратено образуваното досъдебно
производство ЗМ 1592/2015 г. на основание чл. 24 ал. 1, т. 4 НПК – поради смърт
на виновния водач. С определение № 131/06.03.2017 г. по ВНЧД 89/2017 г. на
Пловдивски апелативен съд обжалваното постановление е потвърдено.
От приетата по делото Съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р М.Г. се установява, че е налице
причинно-следствена връзка между получените телесни увреждания от процесното
ПТП и настъпилата смърт на Н.Н.. Вещото лице уточнява, че в конкретния случай
травматичните увреждания отговарят на водач без поставен предпазен колан.
Травматичните увреждания на гръдния кош и корема отговарят да са в резултат на
воланна травма.Установените лицева, гръдна и коремна травма отговарят да са
резултат на удар върху предното панорамно стъкло и волана. Тази воланна травма
е причинила смъртоносно разкъсване на черния дроб и другите травматични
увреждания в областта на главата и гръдния кош. При поставен колан разкъсване
на черния дроб не би се получило.
Определената концентрация на етилов алкохол в кръвта на А. А. в момента
на произшествието е била 1,88 ‰, което отговаря на средна степен на
алкохолно повлияване.
В Комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза вещите лица д-р М.Г. и инж. С.А. посочват, че в
случая за смъртта е изиграла роля силната деформация на купето на автомобила.
Гръбначно-мозъчната травма не е в пряка причинна връзка със смъртния изход. В
съдебно заседание експертите допълват, че поставеният предпазен колан не би
предотвратил леталния изход.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля И.С.М.. Свидетелят посочва, че е син на ищцата. Заедно
живеят в къща в гр. Казанлък, заедно с двете деца на свидетеля и съпругата му.
Свидетелят е едноутробен брат на починалия. Посочва, че Н.и майка му били в
домри отношения, взаимно си помагали. Въпреки, че се бил задомил, пострадалият
идвал често в дома им, боядисвал в къщата. Заедно се събирали по празници. След
смъртта на Н.майка им рухнала. Десетина пъти идвала бърза помощ, за да й
постави успокоителни инжекции. Три години по-късно ищцата се била поотпуснала,
но продължавала да плаче и да споменава името на брат му. Посочва, че
свидетелката страда от Паркинсон и клаукома. Приживе Н.не я е водил на лекар,
това правел свидетеля. Н.основно живеел в с. Устеново, но й пращал пари.
Взаимно си помагали финансово.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на л.а.
„Ауди“, управляван от А.О. В това си качество той е поел риска да застрахова
отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по
българското законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през който
е настъпило произшествието. По аргумент от § 22 ПЗР КЗ приложими са правилата
на КЗ (отм.), доколкото договорът за застраховка е сключен при действието на КЗ
(отм.) и няма данни страните да са договорили друго.
Застрахованото при ответника лице на общо
основание отговаря при причиН.непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на
непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от
което са произлезли вреди, наличие на причинна връзка между деянието и вредите.
В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и
отговорността на ответника, се доказват събраните по делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие, съдът приема за доказано от представените
писмени и веществени доказателства, както и от заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Изводът, който се налага при
преценка на тези доказателства е, че водачът на товарния автомобил е допуснал
настъпване на произшествието поради управление на същото със скорост,
несъобразена скорост с налични неравности в платното за движение и при употреба
на алкохол в кръвта 1,88 ‰ - нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗдвП, чл. 21 ЗдвП, чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗдвП и
Съдът споделя изцяло изводите на вещото
лице ударът да е бил изцяло предотвратим за водача на л.а. „Ауди“.
По делото не се доказват обстоятелства,
които да оборват презумпцията за вина на водача на лекия автомобил „Ауди“. Ето
защо съдът приема, че той виновно е допуснал настъпването на
пътно-транспортното произшествие.
От разпита на свидетеля М., чийто
показания се базират на лични впечатления и възприятиясъдът намира ищцата да е
преживяла тежко загубата на сина си, като и до момента се разстройвала при
споменаване на името му. В периода след смъртта поради загубата на детето си се
налагало търсене на съдействие от Бърза помощ с цел поставяне на успокоителни
инжекции. Същевременно следва да се отчете, че ищецът е живеел със свое
семейство в друго домакинство – жена и две деца. Не се установи починалият да е
полагал грижи за здравословното състояние на ищцата – твърденията, че е
съдействал за посещение на лекар.
При това положение отговорността на
ответника за обезщетяване на вредите от настъпилия деликт следва да бъде
ангажирана.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и
характера на доказаните вреди, доказания интензитет на страданията на ищцата и
начина, по който тя е приела смъртта на сина си. Съдът съобразява също
необратимите последици на увреждането – загубата, която не може да бъде
преодоляна и добрите отношения между ищцата и сина й. Човешкият живот е висша
ценност, подлежаща на защита от правовия ред и загубата му следва да бъде
компенсирана с подходящо обезщетение.
Като се вземат предвид посочените
обстоятелства, съдът приема, че обезщетение от 130 000 лева отговаря на
принципа на справедливост и е от естество да компенсира претърпените вреди.
Искът до пълния частично предявен размер от 200 000 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира за неоснователно възражението
за съпричиняване. Съдът отчита изводите на вещите лица, че Н.Н. е управлявал
л.а. „Мерцедес“ без предпазен колан и причинената смърт е в резултат на воланна
травма, довела до разкъсване на черния му дроб. Същевременно обаче експертите
сочат, че поради изключително силните
деформации на автомобила смърт би настъпила и поради навлизане на части от
купето на автомобила.
Върху обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде присъдена лихва за забава от 06.11.2015 г.
По отговорността за разноски:
Ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса и разноски по делото с разпореждане от 21.11.2017 г. Ответникът
дължи да заплати на адв. С. А.адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
в размер на 3594,50 лв.
При този изход на спора и на основание чл.
78, ал.3 от ГПК ответникът също има право да получи разноски и възнаграждение
за юрисконсулт и депозит за вещо лице, съобразно отхвърлената част от иска, в
размер на 135 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
дължи заплащане по сметка на СГС на държавна такса и разноски за вещи лица
съобразно уважената част от иска в общ размер 3919,50 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на К.К.И., ЕГН **********, на основание чл. 226 от КЗ (отм.) сумата от 130 000,00 (сто и
тридесет хиляди) лева – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в следствие на претърпяно застрахователно събитие, настъпило
на 06.11.2015 г. по причина на противоправното поведение на водача на автомобил
с рег. № *******, ведно със законната лихва 06.11.2015 г. до окончателното й
изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА
за разликата до пълния предявен размер от 200 000,00 лева.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК *******, да
заплати на адв. С.С. А., на основание чл. 38 ЗАдв. адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 3594,50 лв. .
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК *******, да
заплати на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 3919,50 лева – държавна такса и
разноски за производството съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К.К.И., ЕГН ********** да заплати на З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК *******
на основание чл. 78, ал. 3 вр.
ал. 8 от ГПК сумата от 135 лева – разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на
трети лица-помагачи Р.А.Р. и А.А.Р..
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа
на страните.
СЪДИЯ: