№ 3532
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110110695 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр.
ххх, срещу В. П. Н., ЕГН: ********** и с адрес: гр. ххх, при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от
ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №58400/2022г. на СРС, 140 състав, както следва: 1065,90 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.10.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 162,14 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 16.10.2020 г. до 14.10.2022 г., сумата в размер на 23,52 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
27.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 4,98 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 31.10.2019 г. до 14.10.2022 г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови
нужди за процесния период, но не е изпълнил в установените срокове задълженията си
за заплащане на дължимите суми за доставената топлинна енергия, поради което
ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК и по ч.гр.д. №58400/2022г. на
СРС, 140 състав, в негова полза била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответникът за горепосочените суми. В законоустановения срок
постъпило възражение от длъжника, поради което на ищеца било указано да предяви
искове за установяване на вземанията си. С оглед изложеното ищецът моли съда да
постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът му дължи
претендираните суми, както и да бъде осъден да му заплати направените по делото
1
разноски. В съдебно заседание предявените искове се поддържат.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока
на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове. Излага твърдения, че
всички отоплителни тела са демонтирани и изнесени от имота, а вертикалният щранг е
затапен.
Привлеченото от ищеца трето лице – помагач „Б“ ООД не взема становище по
делото.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №58400/2022г.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т С“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30
дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С
тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
2
С проекта за доклад по делото, изменен и приет за окончателен в проведеното
открито съдебно заседание от 15.11.2023 г., като безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните е отделен фактът, че в процесния период ответникът е
собственик на процесния недвижим имот, а именно: ап. 8, находящ се в гр. ххх, поради
което на основание чл 153 ГПК съдът приема за установено, че ответникът е
собственик на процесния имот, респ. потребител на топлинна енергия.
Спорни по делото са обстоятелствата дали реално е доставяно процесното
количество топлинна енергия в процесния имот, стойността на които е в посочените
размери.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, е бил с демонтирани отоплителни тела.
Посочено е, че топлинна енергия за отопление, както и за топла вода, не е начислявана
от ищцовото дружество. Установява се, че отоплението на стълбите не е било
изключено. За процесния период била начислявана единствено топлинна енергия за
отопление на общите части на сградата и топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите
за периода. Посочено е, че отдадената топлинна енергия от сградна инсталация е
изчислявана коректно. Посочва се още, че топломерът е преминал през метрологични
проверки на 22.04.2019 г. и на 22.11.2021 г., като е констатирано, че съответства на
одобрения тип. Съдът кредитира експертното заключение като пълно и компетентно
дадено.
Следва да се посочи, че е вярно твърдението на ответника, че не е ползвал
топлинна енергия за отопление на имот и за доставка на топла вода. Той обаче остава
задължен за доставката на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация. В тази
връзка, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата и дължат плащането й. Такива са и разясненията, дадени със
задължителното за националния съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела
С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, съгласно което се допуска национална правна уредба,
която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите
за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Количеството потребена енергия, за което се дължи
заплащане на цена, се равнява на претендираното от ищцовото дружество, поради
което искът за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен в пълен размер.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата дялово
разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а
3
ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор
за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3,
т. 4 ЗЕ . Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния
период, потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за
потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от
избрания от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на
партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за
отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Предвид изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за
заплащане на услугата дялово разпределение. През процесния период е извършвано
дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна
уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение
за абонатен № ххх. Ето защо искът следва да бъде уважен в пълния претендиран
размер от 23,52 лв., доколкото ответникът не твърди и не установява извършено
плащане.
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана
топлинна енергия през процесния период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. са приложими
Общи условия на "Т С" ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 2016 г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален
отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите
по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не
са заплатени в срока по ал. 2. Тъй като според събраните доказателства на ответника е
начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 ОУ. Спрямо
общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от
ОУ от 2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера,
4
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило
след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на
възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
потребителят изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил до ответника. Поради изложеното искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за
горепосочения период подлежи на отхвърляне като неоснователен. Неоснователна е и
претенцията за присъждане на мораторна лихва върху вземанията за дялово
разпределение, тъй като същите стават дължими след покана, каквато не се установи
да е отправена от ищеца до ответника.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 65,14 лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от
368,36 лв. – разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от
исковете. Доколкото ответникът не претендира разноски и не представя доказателство
за извършване на такива, на същия не се следва присъждането им.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ, предявени от „Т
С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, срещу В. П. Н., ЕГН:
********** и с адрес: гр. ххх, че В. П. Н. дължи на „Т С“ ЕАД сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 58400/2022г. на СРС, 140 състав, както следва: 1065,90 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ххх, аб. № ххх,
ведно със законна лихва за период от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 23,52 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на следните вземания: 162,14
лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 14.10.2022 г.,
сумата в размер на 4,98 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.10.2019
г. до 14.10.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. П. Н., ЕГН: ********** и с адрес: гр.
ххх, да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх,
разноски по делото в размер на 368,36 лева, както и разноски за заповедното
производство в размер на 65,14 лева.
Решението е постановено при участието на „Б“ ООД, като трето лице –
помагач на страната на ответника.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. № 58400/2022г. на СРС, 140 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6