Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 13.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова-Младенова
при секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме
Мъгърдичян в.гр.дело №14514 по
описа за 2019 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.06.2019 год., постановено по гр.дело №72235/2017
год. по описа на СРС, ГО, 72 с-в, са отхвърлени предявените от М.Т.Т. срещу ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД иск с правно основание чл.
134 ЗЗД вр. с чл. 199а КЗ /отм./ за осъждане на
ответника да заплати на „Ю.Б.“ АД /конституирано като съищец
по делото/ сумата от 20 127.04 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по сключен между „Ю.Б.“ АД и ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД групов договор
за застраховка „Живот и безработица на получателите на ипотечни кредити“, във
връзка с договор за кредит №HL
72748 от 20.10.2015 год. и настъпило застрахователно събитие – смърт на
кредитополучателя В.П.Т.и иск с правно основание чл. 242, ал. 1 КЗ /отм./ за осъждане
на ответника да заплати сумата от 3 081.44 лв., представляваща заплатени
от ищцата месечни вноски по договор за кредит №HL 72748 от 20.10.2015 год.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищцата М.Т.Т.. Жалбоподателката поддържа, че
между страните било безспорно, че е наследник по закон на В.П.Т., поради което
и неправилен бил изводът на СРС, че тя няма качеството на кредитор на банката.
Ищцата била и солидарен длъжник по договора за банков кредит, ведно с починалия
си съпруг“, но в качеството си на наследник имала право да предяви иск по чл.
134 ЗЗД. Първоинстанционният съд бил приел, че всеки
от солидарните длъжници по процесния
договор за кредит отговарял за половината от дълга, поради което с изплащането
на 1/2 част от остатъка от кредита от страна на застрахователя на банката било
налице изпълнение на задължението по застрахователния договор. Този извод обаче
бил в противоречие с уговореното в застрахователния договор, съобразно което
при настъпването на смърт на застрахованото лице застрахователят следвало да
изплати остатъка от кредита, включващ главница и натрупана лихва до датата на
плащане на застрахователната сума на банката, включително и реално извършените
погасителни плащания по кредита от датата на настъпване на застрахователното
събитие до плащане на застрахователната сума. На практика СРС бил извършил
разпределение на дълга между двамата бивши съпрузи, без да е сезиран с иск по
чл. 127 ЗЗД. Следователно при настъпването на смърт на застрахованото лице
застрахователят дължал остатъка от кредита, а не половината от него, поради
което и ищцата упражнявала правото по чл. 134 ЗЗД за неизплатената част от
застраховката. Видно било от писмото на банката до застрахователя, че
задължението по процесния кредит на В.П.Т.било в общ
размер на 44 655.10 лв. Процесният кредит бил
отпуснат на съпруга на ищцата, като бил обезпечен с ипотека и покрит със
сключена застраховка „Живот“ в полза на кредитора. В този случай при
настъпването на застрахователен риск – смърт на кредитополучателя, за банката
се пораждало притезателното право да получи
застрахователно обезщетение, равняващо се неизпълнените парични задължения по
договора за банков кредит /т.е. всички остатъчни парични задължения/. В случая
обект на застрахователния договор било лично благо на кредитополучателя. Ако
при настъпването на смърт на кредотополучателя
неговите наследници продължавали да изпълняват паричните задължения по договора
за кредит, те можели да искат заплащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя, дори и да не са страна в застрахователното правоотношение. Те
встъпвали в правото на банката по застрахователното правоотношение съгласно чл.
242, ал. 1 КЗ /отм./. Това суброгационно право
възниквало в полза на всяко трето лице, което при възникнал интерес било
изпълнило паричните задължения на кредитополучателя – чл. 242, ал. 1, изр. 2 КЗ
/отм./ вр. с чл. 74 ЗЗД. Ако при настъпил покрит риск
банката като бенефициер по договора за застраховка не
била упражнила своите субективни права, то кредитополучателят, респ. неговите
наследници, можел да предяви иск срещу застрахователя за реално изпълнение. Кредитополучателят,
респ. неговите наследници, притежавали процесуална легитимация чрез косвения
иск по чл. 134 ЗЗД вр. с чл. 199а, ал. 1 КЗ /отм./ да
предявят правата на банката по сключения от нея застрахователен договор /като
процесуални субституенти/, при възникнала съвместна
процесуална легитимация между тях и банката, за заплащане на застрахователно
обезщетение в полза на банката – в този смисъл било приетото в Решение № 138 от
05.01.2016 год. на ВКС по т.дело №1727/2014 год., ІІ т. о., ТК. Законодателят
бил съобразил съществуващата законова празнота и в действащия понастоящем КЗ
бил уредил правото на пряк иск на кредитополучателя или неговите наследници
срещу застрахователя за заплащане на застрахователно правоотношение. В този
смисъл ищцата, като наследник на починалия кредитополучател, се легитимирала
като кредитор на банката – ползващо се лице по застрахователния договор. Налице
било и бездействие на съищеца да упражни имуществените
си права по договора за застраховка, с което правата на ищцата били застрашени.
Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени.
Ответникът
по жалбата ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено. Поддържа, че бил заплатил на банката застрахователно обезщетение в
размер на 1/2 част от остатъка банковия кредит, дължим от В.П.Т.към датата на
неговата смърт, а именно: на 13.03.2017 год. – сумата от 22 260.73 лв.,
представляваща 1/2 част от главницата и на 18.08.2017 год. – сумата от 516.93
лв., представляваща 1/2 част от лихвата. За удостоверяване на застрахователния
договор били издадени два сертификата, по които застраховани лица били В.П.Т.и
ищцата М.Т.Т.. Внесена била една застрахователна
премия. Делът на застрахователното покритие на всеки един от солидарните длъжници бил 50 % /1/2 част/ от остатъка по кредита. Процесният
застрахователен договор намирал своята правна уредба в чл. 199а, ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./. Следователно при настъпването на застрахователно събитие, засягащо
едно от застрахованите лица, застрахователят отговарял до размера на
застрахователната сума, съответстваща на дела на застрахователното покритие. В случая
било настъпило застрахователно събитие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КЗ
/отм./, засягащо едно от застрахованите лица, поради което застрахователят бил
изплатил дела от застрахователна сума, съответстваща на дела на отговорността,
разпределена във вътрешните отношения между двамата солидарни длъжници – чл. 127, ал. 1 ЗЗД. Предмет на застраховане били
животът и телесната цялост на всеки един от двамата солидарни длъжници и застрахователният риск бил разпределен помежду
им поравно. Със смъртта на единия от солидарните длъжници
не се погасявало задължението на останалите от тях, нито се пораждало
задължение за застрахователя да плати целия дълг. Ищцата била съдлъжник по процесния договор за
банков кредит и съзастраховано лице по
застрахователния договор, но нямала качеството на бенефициер,
така че да получи цялата застрахователна сума, уговорена в застрахователния
договор под формата на освобождаване от качеството си на длъжник по договора за
кредит, доколкото застрахователят нямал задължението да плати нейния дял от дълга.
Претендира и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Необходимият другар на жалбоподателката „Ю.Б.“ АД /с оглед първия от предявените
искове/ не изразява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с
правно основание чл. 134 ЗЗД вр. с чл. 199а, алл. 1 КЗ /отм./ и с правно основание чл. 242, ал. 1 КЗ
/отм./.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо, но е частично
неправилно.
По отношение на фактическата обстановка:
Безспорно
е във въззивното производство, че на 20.10.2015 год. бил
сключен договор за банков ипотечен кредит №HL 72748 между „Ю.Б.“ АД, от една страна, и В.П.Т.и М.Т.Т., от друга страна, като „кредитополучател“, по силата на
който банката им предоставила кредит в размер на 46 400 лв. /който бил
усвоен/, като крайната дата за връщането му била 28.08.2031 год. Съгласно
клаузите на договора кредитополучателят имал възможност да сключи застраховка с
ползващо се лице – банката и със застрахователи, посочени от банката и при
условията, приложими за получатели на ипотечни кредити /“лична застраховка“/, за
да ползва преференциални лихвени условия, като подпише съгласие за сключване на
такава застраховка – петгодишен застрахователен пакет „Живот“: смърт в резултат
на злополука и заболяване, трайна неработоспособност над 70 % в резултат на
злополука и заболяване, настъпили със застрахованото лице за период от 5 години
от началото на застрахователното покритие и в този случай да заплаща/осигури
заплащането на дължимите вноски от застрахователната премия /чл. 18и чл. 3а,
ал. 1/.
Не се
спори също така че на 24.08.2009 год. между банката /застраховащ и ползващо се
лице/ и ответното дружество бил сключен договор за групова застраховка „Живот и
безработица на получателите на ипотечни кредити“ за неопределен срок, изменен с
приложените добавъци. По силата на този договор и
даденото писмено съгласие кредитополучателите В.П.Т.и М.Т.Т.
били застраховани срещу рисковете смърт, неработоспособност и безработица –
пакет „Е“, до изтичане на петгодишен срок, считано от началото на
застрахователното покритие – 28.10.2015 год., при платена застрахователна
премия. Застрахователната сума за всяко застраховано лице се определяла в
размер на остатъка от кредита, включващ главницата и натрупаната лихва до
датата на плащане на застрахователната сума от застрахователя на банката,
включително и реално извършените погасителни плащания по кредита от датата на
настъпване на застрахователното събитие до датата на плащане на застрахователната
сума.
Застрахователната
премия в общ размер на 903.36 лв. била преведена еднократно на 28.10.2015 год.
от банковата сметка, обслужваща кредита с титуляр В.П.Т.– 451.68 лв. за
застрахованото лице В.П.Т.и 451.68 лв. за застрахованото лице М.Т.Т.. В.П.Т.починал на 14.12.2016 год., като е безспорно, че
ищцата е негов наследник по закон /съпруга/.
Установено
е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото и от
заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че към момента на смъртта на
кредитополучателя Веселин Ташев дължимият остатък по кредита възлизал на 44
521.44 лв. Застрахователят заплатил на банката застрахователно обезщетение в общ
размер на 22 777.66 лв., а именно: на 13.03.2017 год. – сумата от 22 260.73
лв. /1/2 част от 44 521.44 лв./ и на 18.08.2017 год. – сумата от 516.93 лв.
/лихва/. Към 10.10.2017 год. остатъкът от
непогасената главница бил в размер на 20 127.04 лв. За периода от
19.12.2016 год. до септември 2017 год. включително ищцата погасила месечни
вноски по договора за кредит в общ размер на 2 927.06 лв., като след това
/след образуване на настоящото производство/ продължила да заплаща месечни
вноски на кредитора до 18.02.2019 год., които били в общ размер на
1 010.71 лв., т.е. за времето от 19.12.2016 год. до 18.02.2019 год. заплатила
общо сумата от 3 937.77 лв.
По отношение на правните изводи:
Въззивният съд приема, че страни по сключената групова
застраховка „Живот“ са „Ю.Б.“ АД и ответното дружество, който има за предмет
живота, здравето и телесната цялост на трети лица, в частност
кредитополучателите /солидарните длъжници/ по процесния договор за кредит. Регламентацията на този
договор, към момента на сключването му, се съдържа в разпоредбата на чл. 233,
ал. 1 КЗ /отм./, като по него банката има правното положение на застраховащ.
Именно тя има застрахователен интерес да застрахова живота, здравето и
телесната неприкосновеност на кредитополучателите си, защото при увреждане, при
смърт или намаляване на работоспособността, те в качеството си на длъжници на
банката, няма да могат да издължат погасителните си вноски. Макар да не сключва непосредствено договора
за застраховка „Живот” със застрахователното дружество, кредитополучателят
/кредитополучателите/ има статута на застрахован, защото договорът няма сила
без неговото знание и съгласие, доколкото предмет на договора е неговият
собствен живот и рискът е свързан с неговата смърт или трайна загуба на
трудоспособност.
Особеното при този вид договор,
което обуславя и неговата специфика, е че при реализиране на риска, не
кредитополучателят, а банката има право да получи част от застрахователната
сума до размера на непогасените и дължими вноски за съответния период от време.
Участието на кредитополучателя е свързано с риска. Независимо, че не е страна
по застрахователния договор, в смисъл, че не е направил волеизявление, нито е
трето ползващо се лице по смисъла на чл. 22 ЗЗД, той не е лишен напълно от
права. Както вече бе посочено, без неговото писмено съгласие договорът за
застраховка върху чужд живот не може да се сключи – чл. 233, ал. 1, изр. 2 КЗ /отм./.
Освен това, той има и право да се противопостави на договора през неговото
времетраене и ако изрази писмено възражения пред застрахователя, договорът се
прекратява – чл. 233, ал. 2 КЗ /отм./. Застахователните
премии са за негова сметка, макар паричните суми да се превеждат от банката.
Настъпването на застрахователното събитие, което води до
покрит риск по застрахователния договор има двояко значение – от една страна в
полза на застраховащия /ползващото лице/ възниква притезателно
право да поиска заплащането на застрахователната сума /упражняването на това
право е предоставено на волята на ползващото се лице/, а от друга страна –
погасява задължението на застрахованото лице-кредитополучателя, чието изпълнение
е било обезпечено със сключването на застрахователния договор. Кредиторът по
договора за банков кредит и ползващо се лице по договора за застраховка е
изявил воля при настъпване на застрахователното събитие да се удовлетвори чрез
получаване на застрахователната сума. Същата няма обезщетителен
характер, доколкото не покрива причинени на застраховащия вреди, а обезпечава
изпълнението на договорното задължение на кредитополучателя, т.е., представлява
застрахователна закрила на кредитора /дал кредита/ срещу опасността от
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да върне заетата сума.
В този смисъл ако е настъпил уговореният застрахователен
риск и въпреки това кредитополучателят е погасил задълженията по договора за
кредит, пред него са открити следните възможности за съдебна защита, а именно:
1/ да претендира от банката връщане /реституция/ на недължимо платените суми,
ако те се дублират с направени застрахователни плащания; 2/ на основание чл. 242,
ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./, като суброгирал се в правата
на банката, защото е имал интерес от погасяване на задълженията по договора за
кредит, да поиска заплащане на застрахователната сума направо от застрахователя
и 3/ да поиска застрахователно обезщетение в размер, надвишаващ вземането, в
обезпечение на което е сключен застрахователния договор /т.е. разликата между
застрахователната сума и остатъка от кредита към датата на застрахователното
събитие – това е т.нар. остатъчно право/.
Освен това кредитополучателят /кредитополучателите/,
който е застраховал живота си срещу определени рискове, респективно
наследниците на застрахования по групова застраховка „Живот“ кредитополучател,
има правен интерес и активна процесуална легитимация да предяви иск срещу
застрахователното дружество в защита на имуществените права на банката като иска
осъждането на застрахователното дружество да заплати на ползващото се лице по
застрахователния договор – банката дължимата застрахователна сума при
осъществяване на застрахователното събитие, ако твърди наличието на
предпоставките на разпоредбата на чл. 134 ЗЗД – в този смисъл Решение № 138 от 05.01.2016 г. на ВКС по
т. д. № 1727/2014 г., II т. о., ТК. Следва да се посочи също
така, че в сега действащия КЗ /в сила от 01.01.2016
год./ законодателят изрично е уредил в нормата на чл. 382, ал. 1 КЗ правото на
пряк иск на кредитополучателя или неговите наследници срещу застрахователя за
заплащане на застрахователна сума.
В разглеждания случай ищцата твърди, че тя и нейният
съпруг В.П.Т.имат качеството на застраховани по договор за застраховка „Живот“,
поради това, че застраховката е на кредитополучатели за обезпечаване на
солидарните им задължения по договор за кредит, но в полза на банката –
кредитор, за което били дали съгласието си, и има право да претендира
изпълнение на задълженията на застрахователя да заплати застрахователна сума,
равняваща се на останалата неизплатена 1/2 част от остатъчната сума по кредита,
поради настъпил покрит риск – смърт на В.П.Т., чийто наследник по закон се
явява /във връзка с който застрахователят е заплатил на банката само 1/2 част
от остатъчната сума по договора за кредит/, както и че е заплатила на банката
месечни погасителни вноски по кредита след настъпването на горепосочения покрит
според нея застрахователен риск в общ размер на 3 081.44 лв., поради което
има суброгаторно право по чл. 242, ал. 1 КЗ /отм./. В
исковата молба са изложени твърдения за наличието на правен интерес от
предявяване на иска по чл. 134 ЗЗД – че ищцата в качеството си на наследник по
закон на починалия кредитополучател и на солидарен длъжник е кредитор както по
отношение на правото/задължението на банката да претендира по съдебен ред
изплащането в цялост на уговорената застрахователна сума и че банката
бездейства след частичния отказ на ответника /застрахователя/ и това
бездействие заплашва удовлетворяването на ищцата, така и по отношение на недължимо
платени погасителни вноски по кредита след датата на настъпване на
застрахователното събитие, които подлежат на връщане.
Основният спорен между страните въпрос е свързан с
размера на дължимата застрахователна сума при настъпване на покрит риск по
отношение на един от кредитополучателите – 1/2 част от остатъчната сума по кредита,
включващ главницата и натрупаната лихва, или целият остатък по кредита.
Договорът за застраховка, сключена в полза на кредитор –
чл. 199а КЗ /отм./, е договор в интерес, както на кредитора, чието вземане се
обезпечава, защото при увреждане, смърт или намаляване на работоспособността
кредитополучателите няма да могат да издължат месечните си погасителни вноски /анюитетни вноски/, така и в полза на длъжника
/застрахования/, чието неимуществено благо се застрахова и чието задължение към
кредитора се намалява с получената от последния застрахователна сума. При
реализиране на риска застрахователят отговаря пред кредитора до размера на
непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен
застрахователния договор, заедно с лихвите и разноските към датата на
настъпване на застрахователното събитие /това правило е диспозитивно
и може страните да уговорят друго/.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на
клаузите на процесния договор за групова застраховка
„Живот и безработица“ на получателите на ипотечни кредити на „Ю.Б.“ АД, въззивният съд приема, като съобразява посочената по-горе цел
на договора за застраховка, сключена в полза на кредитор, обичаите в практиката
и добросъвестността, че действителната воля на страните по него /която всъщност
е и ясно изразена в клаузите на чл. 20, ал. 1, чл. 22, ал. 1 и чл. 4/ е била застрахователната
сума за всяко застраховано лице по всеки негов кредит да се съизмерва
с остатъка от задълженията по кредита, за обезпечението на които е сключен
договорът, включващи главницата и натрупаната лихва към момента на
застрахователното плащане, включително и реално извършените погасителни
плащания по кредита от датата на настъпване на застрахователното събитие до
датата на плащане на застрахователната сума. В този смисъл не може да бъде
възприета тезата на ответника, че доколкото в разглеждания случай са
застраховани двама кредитополучатели, които са солидарно отговорни, то при
настъпване на покрит риск по отношение на един от тях се дължи пропорционалната
част от застрахователната сума, определена от броя на съдлъжниците,
респ. от припадащия им се съобразно вътрешните им отношения дял от остатъчната
сума по кредита съгласно чл. 127, ал. 1 ЗЗД, тъй като подобна уговорка липсва.
Такъв начин на определяне на застрахователната сума /освен ако не е бил договорен,
тъй като съответства на интереса на банката/ не може да бъде изведен безусловно
и от уредените в ЗЗД правила за пасивната солидарност – кредиторът притежава
различно материално право и право на иск срещу всеки солидарен длъжник и
предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на
кредитора спрямо останалите съдлъжници – чл. 122, ал.
2 ЗЗД; размерът на задълженията на солидарните длъжници
в отношенията им с кредитора не зависи от вътрешните им отношения, тъй като
самата солидарност е обезпечение за кредитора и всички нейни правила следва да
се тълкуват и в негов интерес; смъртта на един от солидарните длъжници прекратява солидарността и разделя задължението
между наследниците пропорционално на техните части в наследствената маса, но не
погасява задължението на другия солидарен длъжник за цялата престация.
А и настъпилото сливане на качествата наследник на първия солидарен длъжник и втори
солидарен длъжник по процесния договор за кредит прекратява
солидарността и съответно изключва възможността за възникване на регресно право по чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Отделно от това
следва да се отбележи, че в частност застрахователят може да направи на ищцата
/както поначало и на банката/ всички възражения, произтичащи от
застрахователния договор, макар тя да не страна по него – чл. 242, ал. 2 КЗ /отм./
– например възражение че договорът е бил прекратен по време на настъпване на
застрахователното събитие, че рискът не е покрит, възражение за изтекла
давност, но не може да противопоставя възражения, основани на вътрешните
отношения между солидарните длъжници, както и такива
за разделяне на дълга.
Следователно и доколкото по делото е несъмнено
настъпването на покрит застрахователен риск – смърт на кредитополучателя В.П.Т.,
следва да се приеме, че за ответника е възникнало задължението да заплати
застрахователна сума в размер на всички остатъчни парични задължения по
договора за банков кредит, които към момента на настъпване на застрахователното
събитие възлизат общо на 44 521.44 лв. Безспорно е по делото, че
застрахователят е заплатил на банката застрахователна сума в размер на
22 777.66 лв., като е налице бездействие на банката да претендира от
застрахователя останалата 1/2 част от застрахователната сума, както и че ищцата
продължава да изпълнява задълженията си по договора за кредит /в качеството си
на солидарен длъжник и наследник на другия кредитополучател/ и се явява
кредитор на банката. В този смисъл противно на приетото от СРС настоящият
съдебен състав счита, че релевираната претенция по чл.
134 ЗЗД вр. с чл. 199а КЗ /отм./ се явява изцяло
основателна и следва да бъде уважена.
На следващо място доказано е по делото, че за периода
след настъпване на застрахователното събитие – 14.12.2016 год. до м.септември
2017 год. включително ищцата е заплатила на банката месечни вноски по процесния договор за кредит в общ размер на 2 927.06
лв. Доколкото с оглед изложеното вече по-горе ответникът не е платил изцяло
дължимата от него застрахователна сума, въззивният
съд приема, че ищцата, която е платила задълженията по договора за кредит /в
качеството си на наследник на починалия кредитополучател и солидарен длъжник/,
се е суброгирала в правата на банката, поради което
се легитимира като кредитор на вземане за заплащането от ответника на
застрахователна сума в горепосочения размер, до който и релевираната
претенция по чл. 242, ал. 1 ГПК се явява основателна, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ето защо решението на СРС следва да бъде отменено в
частта му, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 134 ЗЗД вр. с чл. 199а КЗ /отм./ и в частта му, в която е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл. 242, ал. 1 КЗ /отм./ за сумата от 2 927.06
лв., които претенции подлежат на уважаване.
В останалата обжалвана част първоинстанционното
решение трябва да бъде потвърдено, като правилно.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените
разноски във въззивното производство за държавна
такса в размер на 230.54 лв., съразмерно с уважената част от въззивната жалба, респ. уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 232.08 лв., представляваща
държавна такса за въззивно обжалване /от внасянето на
която ищцата е била освободена на основание чл. 83, ал. 2 ГПК с определение на
СРС от 10.09.2019 год./.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решението от
05.06.2019 год., постановено по гр.дело №72235/2017 год. по описа на СРС, ГО,
72 с-в, в частта му, в която е
отхвърлен предявения от М.Т.Т. срещу ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“
ЕАД иск с правно основание чл. 134 ЗЗД вр. с чл. 199а КЗ /отм./, по който като съищец е конституирано „Ю.Б.“
АД и в частта му, в която е отхвърлен предявения от М.Т.Т. срещу ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД иск с правно основание чл. 242,
ал. 1 КЗ /отм./ за сумата от 2 927.06 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл.“*******, да заплати на
„Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** /конституирано
като съищец по делото/, сумата от 20 127.04 лв., представляваща
неизплатена част от застрахователна сума по сключен между „Ю.Б.“ АД и ответника
групов договор за застраховка „Живот и безработица на получателите на ипотечни
кредити“, във връзка с настъпило застрахователно събитие – смърт на В.П.Т.– кредитополучател
по договор за кредит №HL 72748 от 20.10.2015 год., по предявения от М.Т.Т.
с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 134 ЗЗД вр. с чл. 199а КЗ /отм./.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл.“*******, да заплати на
М.Т.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, по иск с
правно основание чл. 242, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 2 927.06 лв., представляваща застрахователна сума по сключен
между „Ю.Б.“ АД и ответника групов договор за застраховка „Живот и безработица
на получателите на ипотечни кредити“, във връзка с настъпило застрахователно
събитие – смърт на В.П.Т.– кредитополучател по договор за кредит №HL 72748 от 20.10.2015
год., равняваща се на заплатените от ищцата месечни погасителни вноски по
кредита за периода от датата на настъпване на застрахователното събитие –
14.12.2016 год. до м.септември 2017 год. включително, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2017 год. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 05.06.2019
год., постановено по гр.дело №72235/2017 год. по описа на СРС, ГО, 72 с-в, в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл.“*******, да заплати на
М.Т.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното
производство за държавна такса в размер на 230.54 лв.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл.“*******, да заплати по
сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 232.08 лв.,
представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/