№ 19968
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110100771 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск по чл.410 КЗ във връзка с чл.49 ЗЗД.
В исковата молба от името на ищеца ЗД„Е”АД неговият представител твърди, че на
24.02.2021г. на републикански път ІІ-82 (11111) срещу бензиностанция „ОМВ” в посока
към град София било реализирано пътно-транспортно проишествие, при което бил увреден
единственият участник- лек автомобил „11111, застрахован по застраховка "Каско на
МПС" към датата на ПТП-то при ищцовото дружество. Ищцовата страна посочва, че
причина за настъпване на автопроишествието е попадането на движещия се автомобил в
„необезопасено и несигнализиранопрепятствие на платното за движение (дупка)”. В
ищцовата застрахователна компания била заведена щета № 1111 , по която след направената
оценка на имуществените вреди на застрахования собственик на автомобила било
изплатено застрахователно обезщетение общо в размер на 295,20 лева. Според ищцовата
страна отговорността за осъщественото ПТП е на СО, тъй като увреждането на
застрахования автомобил е било резултат от неподдържането и неизправността на пътния
участък.
Искането към съда е да осъди СО в качеството й на въложител на лицата , които не
са изпълнили задълженията да поддържат изправността на пътното платно на
републикански път ІІ-82 (11111) в границите на град София , да му заплати сумата от
295,20 лв, представляваща платеното от дружеството застрахователно обезщетение по
щета № 1111 по риск "Каско на МПС" за имуществените вреди на лек автомобил „11111,
причинени при реализираното на 24.02.2021г. на републикански път ІІ-82 (11111) срещу
бензиностанция „ОМВ” в посока към град София пътно-транспортно проишествие , при
което посоченият автомобил пропаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното
1
платно, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата
молба до плащането , както и разноските по делото , включително юрисконсулско
възнаграждение.
Ответната страна – СО оспорва предявения иск по основание и по размер според
изявлението на пълномощника й в представения на 09.02.2023г. отговор на исковата
молба. Изткъва се , че застрахователното обезщетение е платено неправомерно, тъй като са
допуснати „множество нарушения” на Общите условия на застрахователя. Оспорват се :
механизма на процесното ПТП ; щетите по автомобила и причинно-следствената връзка
между проишествието и вредите по колата, както и размера на претендираното
обезщетение. Посочва се , че липсват каквито и да било доказателства за твърдените щети ,
за скоростта на движение на автомобила към момента на попадане в дупката, както и дали
тази скорост е била съобразена със съСието на пътя и на превозното средство, с
интензивността на движението и с метеорологичните особености, а най-същественото е,
че липсват доказателства за наличието на дупка на този пътен участък. Твърди се
наличието на съвина от страна на водача на МПС-то, който не е съобразил поведението си
на пътя с конкретната пътна обстановка. Предявено е възражение за съпричинителство на
проишествието от страна на водача на автомобила , поради което се претендира
намаляване на размера на обезщетението , ако бъде присъдено такова на ищеца.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК, намира за
установено от фактическа и от правна страна следното :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По настоящото дело ищецът, (чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154,ал.1
ГПК и чл.8,ал.2 ГПК), не е доказал по категоричен начин чрез т.нар.пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че причина за процесното ПТП , осъществено на
24.02.2021г. е необезопасена дупка на републикански път ІІ-82 (11111) срещу
бензиностанция „ОМВ” в посока към град София , както се твърди в исковата молба. Това
обстоятелство изрично се оспорва от пълномощника на ответната страна.
С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства за твърдяното от него
ПТП – Протокол № 1787178/25.02.2021г. на ОПП-СДВР и Искане за завеждане на претенция
по застраховка „Каско на МПС” , „Гражданска отговорност на автомобилистите” и
„Застраховка на мПС срещу ПТП , посетено на място от органите на полицията” от С К. К.
от 25.02.2021г. до ищцовото дружество.
Пълномощникът на ответника изрично е оспорил верността на съдържащите се в
Протокола за ПТП № 1787178/25.02.2021г. констатации относно причините за
настъпването на проишествието. В Протокола за ПТП не е вписано актосъставителят да е
извършил оглед на местопроишествието, нито да е разпитал свидетели на ПТП-то, което
означава , че изводите му се основават единствено на твърденията на водача на увреденото
МПС. Отбелязването на формално „да” в съответната графа на протокола за
„посещаване на място”, не означава , че е бил извършен оглед на местопроишествието ,
2
както и , че е бил установен точния механизъм на ПТП-то чрез проверка и на други данни,
освен твърденията на водача на самокатастрофиралия автомобил. Следователно в
Протокола за ПТП (както и в искането за завеждане на претенция от 25.02.2021г. –б.с.) се
съдържат единствено твърдения на водача на увреденото МПС относно причината според
него за процесното ПТП. Тези твърдения не са потвърдени от доказателства, не са и
проверявани от полицейските и застрахователните органи относно тяхната вярност
(например чрез оглед на местопрошествието за констатиране на съответната дупка ,
причинила процесното ПТП според водача на МПС-то).
Тъй като са оспорени констатации , изготвени само въз основа на изявления на
частно лице– участник в ПТП-то, ищецът следва да установи верността им, а не
ответникът да доказва тяхната неистинност. Това е така , тъй като изявленията на частно
лице, независимо че са удостоверени в официален документ, нямат обвързаща
доказателствена сила за съда, доколкото препредаването им в този документ не означава , че
е проверена тяхната истинност , а само , че са били направени пред длъжностното лице,
съставило Протокола за ПТП.
По настоящото дело няма представени доказателства за наличие на „необезопасена
и несигнализирана дупка” на пътното платно на републикански път ІІ-82 (11111) срещу
бензиностанция „ОМВ” в посока към град София. Не са представени никакви
доказателства, няма дори данни, потвърждаващи писмено удостоверените твърдения на
заинтересованото лице – водача на увреденото МПС за механизма на проишествието.
По делото не са представени други доказателства (освен писмено удостоверените
твърдения на водача на увредения автомобил) , от които да се установява точната причина за
щетите , нанесени по процесния автомобил. Приетото в съдебното заседание на 10.11.2023г.
заключение по съдебната авто-техническа експертиза не може да бъде доказателство за
механизма на процесното ПТП , тъй като е изготвено въз основа на документите по
делото , т.е.въз основа на удостоверените в тези документи изявления на водача на
порцесното ПТП.
По делото не е доказан по безспорен начин механизма на процесното ПТП, т.е.
причините за щетите по процесния автомобил. По-конкретно не е доказано наличието на
необезопасена дупка на пътното платно на републикански път ІІ-82 (11111) срещу
бензиностанция „ОМВ” в посока към град София на 24.02.2021г. , т.е. неизпълнение на
задълженията на ответната страна. Не е установено, че единствената причина за процесното
ПТП и за щетите по увредения автомобил е незправност на пътното платно. Следователно
не е доказано , че за ответната страна е възникнало задължение за обезвреда по чл.49 ЗЗД.
Предвид изложеното доколкото претендираното от ищеца право не е налице, искът по
чл.410 КЗ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Относно разноските по делото:
Пълномощникът на ответната страна– СО е предявил искане за присъждане на
юрисконсулско възнаграждение. С оглед чл.78,ал.8 ГПК такова му се полага, тъй като СО е
3
представлявано по настоящото дело от юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК
(50 лв).
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявеният от ЗД "Е"АД, ЕИК: 1111,
гр.София, бул. "11111, против СО, гр.София, ул. "1111, осъдителен иск по чл.410 КЗ във
връзка с с чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 295,20 лв (двеста
деветдесет и пет лева и двадесет стотинки), представляваща платеното от дружеството
застрахователно обезщетение по щета № 1111 по риск "Каско на МПС" за имуществените
вреди на лек автомобил „11111, причинени при реализираното на 24.02.2021г. на
републикански път ІІ-82 (11111) срещу бензиностанция „ОМВ” в посока към град София
пътно-транспортно проишествие , при което посоченият автомобил пропаднал в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, заедно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на исковата молба до плащането , както и разноските по
делото , включително юрисконсулско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД "Е"АД, ЕИК: 1111, гр.София, бул. "11111, ДА ЗАПЛАТИ на СО,
гр.София, ул. "1111 на основание чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.78,ал.3 ГПК сумата от
50 лв (петдесет лева), представляваща полагащото се на общината юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4