Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Предявен е иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Ищцовата страна – А. за П. и С. К., гр. С. - излага в исковата си молба, че на 25.05.1998 година с ответното дружество Министърът на промишлеността, в качеството му на орган по чл. 3 от ЗППДОП /отм./, сключил договор за продажба на 11 881 поименни акции от капитала на „П.”-, с. П.. С нов договор от 30.03.1999 година на ответното дружество били продадени още 2 385 броя акции. По двата договора било уговорена неустойка в размер на 0,06 процента дневно върху неплатената вноска, съгласно предвидения погасителен план за цената на закупените акции. Ответникът не заплатил деветата вноска от 40 183,82 лв., чийто падеж бил на 30.03.2009 година. По реда на настоящото производство се търси присъждане на сумата от 7474,19 лв., неустойка върху горепосочената вноска за времето от 31.03.2009 година до 03.02.2010 година, както и разноските по делото. Ответникът - „П. – 40”-, с. П. – становище не е изразил. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С два договора Министърът на промишлеността е прехвърлил на ответното дружество сочения в исковата молба брой акции от капитала на „П.”-, с. П. при фиксирана цена, платима, на части съгласно подробно уговорени клаузи. Няма спор, че деветата вноска от цената възлиза на сумата от 40 183,82 лв. и е следвало да бъде платена на 30.03.2009 година. Липсват доказателства за плащане или за погасяване на вземането по друг способ. Страните са предвидили мораторна неустойка в размер на 0,06 процента върху неплатеното за всеки ден просрочие – чл. 15.1 от договор с дата на сключване 25.05.1998 година и чл. 10 от договор от 30.03.1999 година. Вземането за неустойка равни на исковата сума – изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявения иск. По безспорен начин е установено твърдяното по исковата молба продажбено отношение, неустоечните задължения в хипотези на забава и начина им на изчисляване. Липсата на доказателства за плащане на деветата по двата договора вноска или за погасяване на вземането по друг способ аргументира съда да приеме, че са възникнали предпоставките за дължимостта на процесното вземане. В този смисъл искът е доказан по основание. Цитираната по-горе експертиза установява вземането в търсения размер. Като основателен вцялост, искът следва да бъде уважен според заявеното. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски, по делото доказани като сума от 618 лв. – 120 лв. възнаграждение за вещо лице по изслушаната експертиза, 298 лв., държавна такса по делото и 200 лв. възнаграждение за юрисконсулт, съобразно представеното по делото пълномощно от ищеца. Следва да бъдат присъдени с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Осъжда „П. – 40”-, с. П. да заплати на А. за П. и С. К., гр. С. сумата от 7474,19/седем хиляди четиристотин седемдесет и четири лева и деветнадесет стотинки/ лв., неустойка върху девета вноска в размер на 40 183,82 лв. по чл. 15.1 от договор с дата на сключване 25.05.1998 година и чл. 10 от договор от 30.03.1999 година за времето от 31.03.2009 година до 03.02.2010 година, на основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, както и сумата от 618/шестстотин и осемнадесет лева/лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено. Съдия: |