№ 757
гр. София, 12.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601103 по описа за 2022 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от СРП срещу определение
от разпоредително заседание, проведено на 3.02.2022 г. на СРС, НО, 102-ри
състав по НОХД № 11536/2021 г., с което е прекратено съдебното
производство по делото и същото е върнато на СРП за отстраняване на
посочени в определението процесуални нарушения, допуснати в хода на
досъдебното производство.
В протеста се излагат доводи, че неправилно в атакуваното определение
е възприето, че по досъдебното производство са допуснати посочените от
районния съд съществени процесуални нарушения. Твърди се, че при
изготвянето на постановлението за привличане на обвиняем и на
обвинителния акт са спазени всички законови изисквания за съдържание на
тези актове на органите на досъдебното производство, като не е било
ограничено правото на обвиняемото лице да разбере за какво деяние се води
наказателното производство срещу него. Предлага се определението да бъде
отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
разглеждането му.
1
Въззивният съдебен състав намери, че протестът е допустим, като
подаден в срок, от легитимирана да атакува определението страна.
Разгледан по същество, протестът e основателен.
Видно е от мотивите на протестираното определение, районният съд е
приел, че е налице противоречие между постановлението за привличане на
обвиняемия и заключителната част на обвинителният акт, тъй като същите
съдържали различно описание на инкриминираните действия на обвиняемото
лице. Въззивният съдебен състав намира така изложеното становище на
първата инстанция за несъответстващо на материалите по делото, доколкото е
налице пълна идентичност между съдържанието на заключителната част на
обвинителния акт и текста на последното предявено в хода на досъдебното
производство постановление за привличане, приложено на л. 12, т. 4 от
досъдебното производство.
Въззивният съдебен състав намира за необосновано и следващото
изложено в протестираното определение съображение за връщане на делото
на прокурора, а именно неяснота и неописване на действията на обвиняемото
лице, осъществяващи състава на вмененото му престъпление. Въззивният
съдебен състав счита, че приложените по делото последно постановление за
привличане на Николай Зехиров като обвиняем, както и и внесеният срещу
него обвинителен акт съответстват на изискванията съответно на чл. 219, ал. 3
и на чл. 246, ал. 2 от НПК, тъй като в постановлението за привличане и в
заключителната част на обвинителния акт са посочени конкретните действия
на обвиняемия, които според органите на досъдебното производство
представляват престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като това са действията,
изразяващи се в хвърляне на предмети – камъни, към стъклените прозорци и
врати на клуб на ПП „ГЕРБ“, намиращ се на инкриминираното място.
Съставът на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК не инкриминира
определена проява, съставена от различни действия, които последователно
или поотделно да отговарят на елементите от обективна страна на това
престъпление. Напротив, от съдържанието на посочената норма следва, че за
да е осъществен съставът на това престъпление, следва определени действия,
включително и когато е налице едно такова самостоятелно действие, по
своето съдържание едновременно да съдържат характеристиките на
непристойност, да са довели до нарушаване на обществения ред и да сочат
2
явно неуважение към обществото. Видно е от съдържанието на
заключителната част на обвинителния акт, че според държавното обвинение,
действията на обвиняемия по хвърляне на камъни по стъклените прозорци и
врати на партийния клуб, отговарят съвкупно на посочените характеристики.
В този смисъл и няма основания тезата на първоинстанционния съд за
необходимост от посочване на отделни действия на обвиняемото лице, които
поотделно да съответстват на елементите от състава на престъплението по чл.
325, ал. 1 от НК. Въпрос по същество е дали инкриминираните действия са
били извършени от обвиняемото лице и ако да, дали те имат
характеристиките, съответстващи на признаците от обективна страна на
посоченото престъпление.
Въззивният съдебен състав намира за неправилни и необосновани и
изводите на първоинстанционния съд, според които внесеният обвинителен
акт не позволявал на обвиняемото лице да разбере в какво е обвинено.
Съдържанието на заключителната част на обвинителния акт напълно дава
възможност на обвиняемия да разбере както какви действия са му вменени, да
се защити срещу това обвинение, както и да разбере за какво престъпление е
предаден на съд, респективно и да организира защитата си и срещу правната
част на обвинението. Наличието на допълнително описание в
обстоятелствената част на обвинителния акт на факти, които не представляват
съставомерни такива, а именно за счупване на съответните стъкла, за
стойността на причинени по този начин вреди, по никакъв начин не
ограничава правото на обвиняемия на защита, доколкото ако желае, той може
да оспори това съдържание, но установяването или опровергаването на тези
допълнителни обстоятелства по никакъв начин не обуславя съставомерността
или несъставомерността на деянието, за което е повдигнато обвинение в
заключителната част на обвинителния акт. Правомощието по повдигане на
обвинението е дадено от закона на прокурора, като упражнявайки това свое
правомощие, той може и да „спести“ определени обстоятелства, изложени
във фактическата част на обвинението, като не ги инкриминира и в
заключителната част, когато тези обстоятелства не представляват такива,
отнасящи се до съставомерни признаци от състава на престъплението.
С оглед на изложеното настоящият въззивен състав счита, че следва да
3
бъде отменено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на
съдебното производство по делото и следва същото да бъде върнато на СРС
за продължаване на процесуалните действия по него.
Водим от горното, СГС, НК, ІV въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от разпоредително заседание, проведено на
3.02.2022 г. на СРС, НО, 102-ри състав по НОХД № 11536/2021 г., с което е
прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на СРП за
отстраняване на посочени в определението процесуални нарушения,
допуснати в хода на досъдебното производство И ВРЪЩА ДЕЛОТО на съда
за продължаване на процесуалните действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4