№ 26
гр. Троян, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20214340100217 по описа за 2021 година
ИВ. ХР. П. от гр. Троян е предявил против М. ХР. ХР. от същия град
няколко обективно съединени иска с правно основание чл. 109 от Закона за
собствеността – негаторен иск за прекратяване на неоснователно действие –
постоянно паркиране и държане на собствения й лек автомобил марка
„Москвич“ в общия двор на страните, като по този начин възпрепятства
спокойното упражняване правото на ползване на ищеца; възстановяване
основите на сградата. П. претендира и обезщетение по реда на чл. 45 от ЗЗД в
размер на 500 лева – неимуществени вреди, които са му причинени в
следствие на неправомерните действия на ответницата.
Ищецът се представлява в процеса от пълномощника си адв. Е.Ц. от
ЛАК, който моли съда да уважи исковата претенция със законовите
последици.
В законовия едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК ответницата е
представила писмен отговор, с който заявява, че изцяло оспорва предявения
иск. Х. е предявила насрещен иск срещу ищеца, с който претендира ответника
да бъде осъден да прекрати неоснователното си действие, като паркира
личния си автомобил в общата част от двора и обхвата на входната врата, с
което пречи на Х. да упражнява спокойно правото си на ползване, да
1
премахне около 40 метра от металната конструкция на посятата в двора лоза,
да премахне камерата за видеонаблюдение и да възстанови оградата, както и
П. да бъде осъден да заплати на Х. обезщетение в размер на 500 лева за
претърпените от нея неимуществени вреди.
В с.з. ответницата се явява лично и е представлявана от пълномощника
си адв. Н.Х. от АК - Русе
От приложените писмени доказателства: Договор за доброволна делба
на съсобствен наследствен недвижим имот от 24.06.1992 година, 2 решение
№ 278 от 19.07.2019 г. по гр.д. № 539 от 2018 г. на ТРС, скицапроект –
вариант 5 за разпределение на ползването на имот № 73198.501.143,
неразделна част от решение по гр.д. № 539 от 2018 г. на ТРС, скица на
поземлен имот № 15-431719 от 31.08.2016 г., писмо на Община гр. Троян №
З-РД-1139 от 06.11.2019 г., Технически паспорт рег. № 48 от 27.05.2016 г. на
строеж: Многофамилна жилищна сграда в гр. Троян, ул. „В.Л.“ № ...,
Протокол за проведено общо събрание на сдружението на собствениците с
адрес гр. Троян, ул. „В.Л.“ № ..., нотариален акт за учредяване на право на
строеж върху недвижим имот № 153, т. 3, н.д. № 465/2016 г. на нотариус
Д.Кънчевски, Становище от 01.08.2017 г. от инж. Р.Ц., Жалба от М.Х. до
Община гр. Троян от 28.03.2018 г., писмо на Община гр. Троян из. № Ж-РД-
40 от 09.05.2018 г., Възражение от М.Х. до Община Троян вх. № В-РД-24 от
16.10.2020 г., Писмо на Община гр. Троян изх. № В-РД-24 от 10.12.2020 г.,
показанията на разпитаните свидетели А.Н.С., Р.Д.К., Р.В.Т. и Н.К.П., както и
от допуснатите и приети съдебно-техническа експертиза с вещо лице П.М.,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът И.П. и ответницата М.Х. са съсобственици при равни права от
Поземлен имот с идентификатор 73198.501.143 по КККР на гр. Троян,
одобрени със Заповед РД-18- 11/20.04.2007 г. на Изпълнителен директор на
АГКК, с адрес на имота - гр. Троян, ул. "В.Л." № ..., целия с площ 701 кв. м., с
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване —
ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план - 127, при съседи: ПИ
№ 73198.501.639; ПИ № 73198.501.144; ПИ № 73198.501.197 и ПИ №
73198.501.131. Построената в този имот жилищна сграда с идентификатор
73198.501.143.1 е поделена между ищеца и ответницата с Договор за
доброволна делба от 24.06.1992 г. при следните квоти: Ответницата е
получила в дял целия втори етаж, както и две трети идеални части от
приземния етаж и две трети идеални части от мазето. Ищецът е получил
целия първи етаж, както и едно трета идеална част от приземния етаж и една
2
трета идеална част от мазето.
Не е спорно, че с Решение № 378 от 19.07.2019 г. по гр. дело №
539/2018 г. на ТРС, съда на основание чл. 32 от ЗС е разпределил ползването
на общите части на страните от процесния имот, съобразно правата на всеки
от тях. При постановения вариант на ползване, 105 кв. м. от имота са
определени за общо ползване. Процесната площ се намира в западната част
на имота, като на запад е уличната регулация с тротоар, а на изток се намира
жилищната сграда. Установи се, че П. ползва 253,5 кв. м. в североизточната
част на имота, а Х. – 253,5 кв. м. в югоизточната част на имота. В
определената за общо ползване част от двора попада входната част за имота –
малка и голяма порта и съответно се осигурява достъпа на хора и
автомобили. Ищецът твърди, че за да стигне с автомобил до частта на имота,
който е разпределен на него се налага да ползва голямата порта и
преминавайки до северната част на сградата да достигне до ползваната от
него част, но достъпа му постоянно е възпрепятстван от Х., която в по-голяма
част от времето държи автомобила си марка „Москвич“ паркиран пред
портата. В тази връзка ищеца е ангажирал гласни доказателства. От
показанията на разпитаните свидетели Р.К. и А.С. се установява, че М.Х. е
паркирала автомобила си в непосредствена близост до портата, от която се
влиза в двора и по този начин са създавани пречки на ищеца и на семейството
му да влизат безпрепятствено в двора, да пренасят по-обемни вещи.
Свидетелите излагат, че ответницата е паркирала автомобила си през лятото
на миналата година и го е махнала от там, когато е получила призовка за
делото. Х. е паркирала автомобила по начин, по който да създава пречки на
ищеца да преминава, да пренася багаж. П. бил принуден всеки път да ходи да
й се моли да измести колата, когато има нужда. Ищецът се е оплаквал, че
всеки път се притеснява когато минава покрай автомобила, не може да си
ползва мястото, не може нищо да си внесе. П. е претърпял операция на
сърцето си и неговата съпруга е излагала притесненията си пред свид. Коева,
която е нейна сестра, че много се ядосва, което може да е фатално за него.
Във връзка с твърденията на ищеца, че през м.октомври - ноември 2017
г., ответницата чрез наети от нея работници, разрушила част от основата на
къщата в нейната южна част, където се намира входа за избените помещения,
ползвани от нея и от основата са извадени камъни за направата на отходна
тръба за мръсна вода, съда е назначил съдебно-техническа експертиза с вещо
лице П.М.. Експертът е извършил оглед и е установил, че основите на
3
сградата представляват ивични фундаменти от каменна зидария с дебелина 50
см под всички тухлени зидове. Камъни от основите на сградата под външната
входна врата за помещенията в приземния етаж са премахвани с цел
създаване и оформяне на необходимия отвор за преминаване през него на
канализационна тръба, положена върху дренажна възглавница.
На този етап не е възможна физическа идентификация на камъните на
място, имайки предвид степента на завършеност на обекта, който е приет с
удостоверение на 05.01.2018 г. През направения тогава отвор е изведена
канализационна тръба с диаметър Ф 110 мм. Изведената канализационна
тръба започва приблизително от средата на вътрешния коридор, който е
между двете приземни помещения на ответника, които са съответно в ляво и
в дясно от коридора. М. е констатирал при огледа си, че тръбата не е видима,
тъй като е разположена под циментовата замазка на пода. Същата извежда
мръсната вода от двете съседни помещения, чрез заустване на други две
тръби с диаметър Ф 50 мм и Ф 110 мм.
Основната канализационна тръба, излизайки под входа на приземния
етаж и продължавайки успоредно на сградата в източна посока е заустена
/или свършва/ в изградената колекторна шахта на новоизградената улична
канализация. Към тази тръба е свързана и вертикалната водосточна тръба в
ъгъла на сградата, довеждаща покривните води.
От заключението се установява, че премахването на част от основите на
сградата всъщност представлява направа на отвор в околовръстния ивичен
фундамент точно под прага на входната врата за приземния етаж и под
съответния стоманобетонов пояс на това място. Отворът, който е направен, е
с размери около 120/120 мм, за който извод вещото лице е използвало
показания на свидетеля Р. Т., с цел полагане на самата тръба и необходимата
под нея дренажна възглавница от пясък и дребни камъни, и след това с
замонолитен заедно с тръбата.
Подобни отвори са направени и под прага на вътрешната врата в дясно както
и под тухления зид на лявото помещение.
Така както е изпълнен този отвор за канализационната тръба под прага
на вратата, не създава опасност за целостта на конструкцията на сградата,
която е монолитна скелетно-гредова, състояща се от колони, които са
насадени в ивичните фундаменти, от греди, пояси и от междуетажни плочи.
При огледа на сградата и на конструкцията експерта не е забелязал
видими повреди и деформации. М. е направил извод, че възстановяване на
първоначалното положение на основата на жилищната сграда в описания
участък не е необходимо.
С предявения си насрещен иск, ответницата М.Х. претендира на
същото основание, съда да постанови П. да преустанови неправомерните
действия, като паркира „семейния си автомобил“ в процесната част от двора,
разпределена за общо ползване, което възрпрепятсва Х.. В тази връзка са
4
възприети показанията на свид. Невенка П., която е съсед на процесния имот.
Същата излага, че страните по делото са съсобственици и живеят в процесния
имот. Винаги между тях е имало конфликти. В последно време колата на М. е
паркирана на улицата, отпред на спирката. Постоянно има промяна на
паркирането на колите в двора на страните. Накрая М. е паркирала колата на
улицата, пред жилището на свидетелката. Отпред имотът е заграден. П.
излага, че видяла зетя на ищеца да носи кол и след това Х. й казала, че са й
взели оградата.
Свидетелят Р.Т. излага, че живее на съпружески начала с дъщерята на
ответницата. Имотът на М.Х. е общ на нея и на брат й И.. М. ползва втория
етаж, а брат й ползва първия етаж. През годините взаимоотношенията не са
били добри. Имало е дело за разпределяне на ползването на двора. Преди това
дело, през годините М. си е държала колата под навес от северната страна на
къщата. А пък колата на зетя на И. е стояла пред къщата от западната страна в
двора. И двете коли са били в двора и страните не са си пречили. Т. излага, че
по принцип в двора има място за три коли. След разпределението за ползване
Х. си изкарала Москвича отвън на тротоара. Автомобилът на зетя на И. е
стояла на различнлаиместа вътре в двора, в общата част, като много често е
бил на това място, на което е стоял Москвича на ответницата, за което ищеца
претендира, че му пречи. Относно ремонта на сградата – Т. излага, че лично е
участвал. Направили са дренаж и отводнителна тръба за отпадните води, за да
може да се заустят в новата шахта, която е изградена от общината.
Непосредствено преди санирането на сградата, при заустването е изкопана
дупка, защото освен тази тръба е положена и дренажна възглавница от пясък
и камъни, за да може да се извърши, освен отвеждане на водите и дренаж на
мазана, тъй като е влизало вода. Тръбата минава под стената и горе-долу по
средата на прага, не са нарушавани фундаментите, върху които са положени
колоните. Основите на къщата са от камъни, суха зидария.
В тази връзка като доказателства са представени документите по
извършеното саниране и ремонт на къщата по европейска програма за
регионално развитие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
В настоящия казус ответницата е предявила срещу ищеца насрещен иск на
5
същото правно основание.
Предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС предоставя правна
защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но
ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта
(имота) според нейното предназначение, отдадено от собственика й.
Съда приема, че в процеса беше установено, че през различни периоди
от време и Х. и П. са паркирали автомобилите си в частта от двора с площ 105
кв. м, която се ползва съвместно и от двамата, по начин, който възпрепятства
спокойното ползване на имота и от двамата.
За пълнота следва да се отбележи, че с предявяването на насрещния
иск, ответника търси самостоятелна защита срещу ищеца, поради което
същия не е акцесорен и съда дължи произнасяне и по основния и по
насрещния иск.
Следва и П. и Х. да бъдат осъдени да преустановят неправомерните си
действия, касаещи паркиране на автомобилите си, по начин, който пречи на
другия съсобственик да упражнява спокойно правото си на ползване.
Относно предявените и от П. и от Х. искове за другите
неправомерни действия, а именно: нарушаване основите на жилищната
сграда – с приетата СТЕ се установи, че при полагането на тръбата не са
нарушени основите на сградата и това не представлява опасност от
срутване. Относно претенцията на Х. ищеца да възстанови оградата,
както и да премахне 40 кв. м от металната конструкция на дворната
лоза, в процеса не бяха представени никакви доказателства, които по
безспорен начин да установят тези твърдения. Не се установи, каква
ограда е премахната и от кого, не се установи посочените 40 кв. м от
металната конструкция къде се намират и по какъв начин пречат на
ответницата да ползва имота. Не се установи в процеса и наличието на
видеокамера в имота.
Относно предявените и от двете страни искове по реда на чл. 45 от
ЗЗД – обезщетение в размер на 500 лева за претърпени неимуществени
вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД „всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму.”, т. е. в случая следва да бъдат
установени наличие на следните кумулативно дадени елементи: деяние –
действие или бездействие; противоправност на деянието; вреда – претърпяна
загуба или пропусната полза; причинна връзка между деянието и вредата и
вина на дееца. В процеса тези елементи не бяха доказани и по претенцията на
ищеца и по тази на ответницата по насрещния иск.
При тези изводи съда намира, че следва да уважи исковете с правно
6
основание чл. 109 от ЗС, като И.П. и М.Х. бъдат осъдени да преустановят
неправомерните си действия, касаещи паркирането на автомобилите си в
частта от двора, която е разпределена за общо ползване. Останалите
предявени искове по исковата молба и насрещния иск, следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на делото ще следва на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответника да заплати на ищеца сторените от него съдебно-деловодни
разноски в размер на 612,50 лева /от 1 225 лева/, съразмерно с уважената част.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК следва ищеца да за плати на ответника
съдебно-деловодни разноски в размер на 816,12 лева /от 1 632,23 лева/,
съразмерно с отхвърлената част.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 от ЗС М. ХР. ХР., ЕГН **********,
адрес: гр. Троян, ул. „В.Л.“ № ... да преустанови неоснователните си
действия, изразяващи се в държане и паркиране на лек автомобил марка
„Москвич“ с рег. № ОВ ..... АН, в обхвата на голямата порта, в частта от
двора с площ 105 кв. м, която се ползва съвместно и от двамата, като по този
начин възпрепятства ищеца И.П. да упражнява правото му на ползване на
съответната част от поземлен имот с идентификатор 73198.501.143 по КККР
на гр. Троян, одобрени със Заповед РД-18- 11/20.04.2007 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, с адрес на имота - гр. Троян, ул. "В.Л." № ....
Отхвърля предявените по реда на чл. 45 от ЗЗД и чл. 109 от ЗС искове
от ИВ. ХР. П., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ул. „В.Л.“ № ... против М.
ХР. ХР., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ул. „В.Л.“ № ... за сумата от 500
лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди в следствие на неоснователните действия на Х., както и да бъде осъдена
Х. да възстанови основата на жилищната сграда в южната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 109 от ЗС ИВ. ХР. П., ЕГН **********,
адрес: гр. Троян, ул. „В.Л.“ № ... да преустанови неоснователните си
действия, изразяващи се в държане и паркиране на „семейния лек
автомобил“, в обхвата на голямата порта, в частта от двора с площ 105 кв. м,
която се ползва съвместно и от двамата, като по този начин възпрепятства
ответницата М.Х. да упражнява правото му на ползване на съответната част
7
от поземлен имот с идентификатор 73198.501.143 по КККР на гр. Троян,
одобрени със Заповед РД-18- 11/20.04.2007 г. на Изпълнителен директор на
АГКК, с адрес на имота - гр. Троян, ул. "В.Л." № ....
Отхвърля предявените от М. ХР. ХР., ЕГН **********, адрес: гр.
Троян, ул. „В.Л.“ № ... против ИВ. ХР. П., ЕГН **********, адрес: гр. Троян,
ул. „В.Л.“ № ... искове по реда на чл. 45 от ЗЗД и чл. 109 от ЗС за сумата от
500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди в следствие на неоснователните действия на П.; да бъде осъден ищеца
да премахне 40 кв. м от металната конструкция на дворна лоза, да премахне
камерата за видеонаблюдение, да възстанови премахнатата ограда.
ОСЪЖДА М. ХР. ХР., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ул. „В.Л.“ №
... да заплати на ИВ. ХР. П., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ул. „В.Л.“ №
..., сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 612,50 – шестстотин и
дванадесет лева и 50 ст., съразмерно с уважената част.
ОСЪЖДА ИВ. ХР. П., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ул. „В.Л.“ №
... да заплати на М. ХР. ХР., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ул. „В.Л.“ №
... сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 816,12 – осемстотин и
шестнадесет лева и 12 ст., съразмерно с отхвърлената част.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
8