Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 09.08.2021 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, трети граждански състав
на шести юли две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
гражданско дело № 1262 по описа за
2020 г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 240
от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че вземанията, за които е
издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 2671/2019 г. по описа на АРС,
произтичат от неизпълнение на задължения по договор за потребителски кредит №
PLUS-14938825 от 06.06.2017 г., сключен между
ответника Р.К. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД г. В изпълнение на договора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е отпуснал сумата от 10000 лв. в заем, както и
сумата от 4032,00 лв. застрахователна премия, заплатена директно на
застрахователният агент „Директ Сървисис“
ЕАД и разпределена на равен брой вноски, към уговорените в погасителния план
вноски по договора за кредит. Освен това ответникът се задължил да заплати
такса ангажимент, която се удържала от кредита при получаването му, срещу която
кредиторът се задължавал да не променя лихвения процент в течение на срока на
договора. Уговорена била и възнаградителна лихва в
размер на 4797.44 лв., като така общо уговореното плащане по договора било в размер
на 18829.44 лв. Ответникът се задължил да заплати сумата на 72 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка от по 261.52 лв., от 05.08.2017 г. до
05.07.2023 г. Поради това, че кредитополучателя не изпълнявал в срок
задълженията си, била обявена уговорената в чл. 5 от договора за кредит
предсрочна изискуемост на цялото задължение, на всички посочени в погасителния
план погасителни вноски, в пълен размер, за което кредитополучателят бил
уведомен на 13.11.2019 г. От датата, на която е преуставено
изпълнение на задълженията на ответника за заплащане на уговорените погасителни
вноски – 06.12.2018 г. било начислено обезщетение за забава в размер на 866.43
лв. до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение за
посочените задължения.
Твърди се още, че кредиторът
по договора за кредит е прехвърлил вземанията, заедно с всички обезпечения,
възмездно на ищеца с Приложение 1 от 13.05.2019 г., към договор за цесия от 27.07.2017 г., като ответникът е уведомен
за извършеното прехвърляне, както и за настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането, с уведомително писмо, получено на 20.05.2019 г., чрез съпруга си.
Било образувано заповедно производство по подадено заявление с искане да бъде
издаден изпълнителен лист срещу ответника за заплащане на горните суми, ведно с
обезщетение за забава. След издаване на заповедта за изпълнение постъпило
възражение от длъжника – ответник в настоящото производство, поради което
възникнала необходимостта да бъде предявен установителен
иск за съществуване на вземането.
Ето защо ищецът моли да бъде
установено по отношение ответника, че същия му дължи следните суми: 8843.17
лева главница, 3001.95 лева договорна лихва за периода от 05.12.2018 г. до
05.07.2023 г., дължими по договор за потребителски кредит № PLUS-14938825 от 06.06.2017 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по отношение на които вземания е обявена
предсрочна изискуемост на длъжника, считано от 13.11.2019 г., 866.43 лева обезщетение за забава за периода
от 06.12.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 09.12.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 09.12.2019 г. до окончателното й изплащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по чл. 410 ГПК
в производство по ч.гр.д. № 2671/2019 г. по описа на Асеновградския
РС.
Евентуално, при положение, че
съдът не приеме доказано твърдението за надлежно обявена предсрочна изискуемост
на задълженията по договора за кредит, моли да бъде прието, че предсрочната
изискуемост е обявена на ответника с получаване на препис от исковата молба и
съдържащите се в нея изявления и приложения, да бъде осъден ответника да му
заплати сумата от 8843,17 лева главница, сумата от 3001,95 лева договорна лихва
за периода от 05.12.2018 г. до 05.07.2023 г., дължими по договор за
потребителски кредит № PLUS-14938825 от 06.06.2017 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, по отношение на които вземания е
обявена предсрочна изискуемост на длъжника, считано от 13.11.2019 г., сумата от
866.43 лева обезщетение за забава за периода от 06.12.2018 г. до датата на
предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.08.2020 г. до окончателното
й изплащане.
Твърденията на ищеца, че
съществува задължение, породено от неизпълнение на поето задължение по договор
за потребителски кредит, прехвърлено на ищеца, което е оспорено от ответника,
както и искането за признаване на съществуване на вземането, обуславят
квалификация на заведения иск - чл. 422 от ГПК, във вр.
с чл. 9 от ЗПК, и чл. 86 от ЗЗД.
Евентуалният иск за осъждане
на ответника да заплати сумите по договор за кредит, прехвърлени на ищеца,
обуславят квалификация на предявения иск по чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК, и чл. 86 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
оспорва изцяло съществуване на задължението, като твърди, че договорът за
кредит е недействителен, поради което ответникът е дължал единствено получената
чиста стойност на кредита от 10 000 лв. Твърди нарушение на разпоредбата
чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, доколкото не са посочени условията за
прилагането на лихвения процент, както и каква част от погасителната вноска
представлява главница и каква лихва. Твърди, че не са спазени разпоредбите на
т. 10 на цитирания текст на ЗПК, доколкото не се посочени компонентите,
включени в ГПР, като оспорва размера на посочения ГПР, доколкото в същият не са
включени разходите за застрахователна премия. Поради неяснотата относно размер,
брой, периодичност, дати на плащане на погасителни вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти, счита недействителен договора и на осн. чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Твърди също, че договорът не
отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, доколкото текстът е изписан
на шрифт по-малък от 12, което е основание за недействителност на договора.
Поради изложеното счита, че договорът за кредит е недействителен и ответникът
дължи само чистата стойност на кредита, поради което и ищецът не е могъл да
придобие от кредитодателя вземане, различно от
непогасената част на дължимата по договора главница, в размер на разликата
между 10 000 лв. и направените плащания в размер на 4184.32 лв.
Възражението на ответника за
недействителност на договора за кредит е с правно осн.
чл. 22 от ЗПК.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 2671/2019 г. по описа на Районен
съд – Асеновград е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено ответникът да заплати на кредитора
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД описаните в исковата молба суми, както и
че по същата е постъпилото възражение от длъжника в предвидения по ГПК срок. Настоящият
иск е предявен в предвидения едномесечен срок от съобщаване на това
обстоятелство на заявителя, поради което е допустим.
Не е спорно между
страните, че на 06.06.2017 г. между “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и
ответника Р.К. е сключен договор за потребителски кредит № PLUS-14938825,
по силата на който на К. е отпускат заем от 10000 лв., както и сумата от 4032.00 лв.
застрахователна премия, заплатена директно на застрахователният агент „Директ Сървисис“ ЕАД -
разпределена на равен брой вноски, към уговорените в погасителния план вноски
по договора за кредит. Освен това ответникът се задължил да заплати такса
ангажимент, която се удържала от кредита при получаването му, срещу която
кредиторът се задължавал да не променя лихвения процент в течение на срока на
договора. Уговорена била и възнаградителна лихва в
размер на 4797.44 лв., като така общо уговореното плащане по договора било в
размер на 18829.44 лв. Ответникът се задължил да заплати сумата на 72 броя
равни месечни погасителни вноски, всяка от по 261.52 лв., за периода от
05.08.2017 г. до 05.07.2023 г.
От приетото по
делото ССчЕ на вещото лице М.А., което съдът
кредитира като компетентно изготвено се установява, че на 06.06.2017 г. е усвоена договорената сума от
кредитополучателя по договора.
Кредиторът по банков път е привел чиста сума 9650 лв. по кредита (с приспадната
сума 350 лв. за такса ангажимент). По договора за кредит към 07.08.2020 г. и
датата на експертизата са извършени плащания в размер, подробно описан по
пера на задължение в раздел ІІІ на
заключението: към “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД – 4184.32 лв., към „АСВ“ АД – 0 лв., общо
4184.32 лева. Съгласно счетоводните документи, начисленото задължение по
Договора към 09.12.2019 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК/ от
кредитополучателя Р.В.К., съгласно клаузите на същия е както следва: главница+застраховка 8843.17 лв. (от 05.12.2018 г. до
05.07.2023 г.) – в това число: главница 8507.17 лв. + застрахователна премия от
336 лв., договорна лихва 3001.95 лв. (от 05.12.2018 г. до 05.07.2023 г.),
законна лихва за забава 866.43 лв. (от 06.12.2018 г. до 09.12.2019 г.) – общо
12 711.55 лева. Съдебните разноски по ЧГР 2671/2019 г. 304.23 лева (от
които 254.23 лв. внесена ДТ и 50 лв. юристконсултско
възнаграждение) – общо 13015.78 лева. Съгласно счетоводни документи,
начисленото задължение по договор за потребителски кредит № PLUS-14938825/06.06.2017 г. от
кредитополучателя Р.К., съгласно клаузите на същия е: главница+застраховка 1529.36 лв. (от 05.12.2018 г. до 09.12.2019
г.), договорна лихва 554.81 лв. (от 05.12.2018 г. до 13.05.2019 г.), законна
лихва за забава 500.30 лв. (от 06.12.2019 г. до 07.08.2020 г.) – общо
2 584.47 лева, съдебните разноски по ЧГР 2671/2019 г.- 304.23 лева (от
които 254.23 лв. внесена ДТ и 50 лв. юристконсултско
възнаграждение) – общо 2 888.70 лева.
Ответникът изпълнил частично задължение до размер от 4184.32
лв., като начисленото задължение по
договора е следното: главница 8507.17 лв. + застрахователна премия от 336 лв.,
договорна лихва 3001.95 лв. и законна лихва за забава 866.43 лв. Това вземане е
прехвърлено от кредиторът на ищцовото дружество, за
което е сключен договор от 27.07.2017 г. Ответникът не твърди и не сочи
доказателства, че е изпълнил изцяло поетите с него задължения, а от заключението по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че размерът на дължимите суми е този, посочен в
исковата молба.
От приетото по
делото СТЕ на вещото лице М. С., което съдът кредитира като компетентно
изготвено се установява, че шрифтът и размера, на който е изготвен
представеният за изследване договор е Garamond 11 пункта.
Едно от Възраженията на
ответника е за недействителност на
договора, поради това, че шрифтът му е по-малък от 12. Изискването относно
размера на същия се съдържа в чл. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен
и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра
- по един за всяка от
страните по договора. От представения договор за кредит и приетата по делото СТЕ е видно, че
това изискване не е спазено, като ищецът не е доказал твърденията си, че
оригиналът на договора е различен от представения препис, като в него шрифтът е
12. По тази причина и на основание чл. 22 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен. В този случай чл. 23 от ЗПК предвижда, че потребителят връща
само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
След като ищецът твърди, а и от приетата експертиза се установи, че по
договора от ответника са заплатени общо 4184.32 лева, следва да се приеме, че с
тях е погасено част от главното задължение, поради което остатъкът за плащане
на същото е 5 815.68 лева. Поради което следва да бъде признато за
установено, че се дължи тази сума, а искът до пълния му размер, както и искът
за заплащане на договорна лихва следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 86 от ЗЗД се дължи обезщетение за забава, което за периода
от 06.12.2018 г. до 07.08.2020 г. – датата на подаване на заявлението в съда е 594.49 лева, изчислено със софтуерна програма от съда. Но тъй като тази
претенция е за сумата 866.43 лева, то искът ще следва да се уважи за сумата 594.49 лева, а до пълния и предявен размер ще следва да се отхвърли.
По останалите възражения и по предявения евентуален иск, с оглед
разглеждане на установителния иск, съдът не следва да
ги разглежда.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът имат право на разноски,
направени в настоящото и в заповедното производство, по съразмерност или от
общо 769.58 лева в исковото и 304.23 лева в заповедното, ответникът дължи на
ищеца по съразмерност: 388.08 лева за исковото производство и 153.42 лева за
заповедното производство.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на разноски, но само в настоящото
производство, доколкото такива не се дължат за подаване на възражение в
заповедното. От представения договор за правна защита и съдействие е
видно, че е уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38,
ал.1 от ЗА. В случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица от
кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за присъждане на
деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда съобразно Наредба
№ 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата определя минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
с определен интерес възнагражденията. Или с нея се има
предвид интереса по делото общо, а не цената на всеки отделен иск. Тъй като
общият размер на претендираните суми е 12 711.55
лева, то минималният размер на адвокатското възнаграждение е 911.35 лева, от
които страната има право на 451.70 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът също
има право на разноски, на осн.чл.78 ал.3 от ГПК по
съразмерност, в размер на 74.36 лева.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.В.К., ЕГН ********** ***, дължи на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.
София, Ж.К.“Люлин 10“, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от Д.Б.Б., сумата
от 5 815.68 лева (пет хиляди
осемстотин и петнадесет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща
главница, дължима по договор за потребителски кредит № PLUS-14938825 от 06.06.2017 г., сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ведно с обезщетение за
забава в размер на 594.49 лева (петстотин деветдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки) за
периода от 06.12.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 09.12.2019
г., и в размер на законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 1454 от 13.12.2019 г. по
ч.гр.д.№ 2671/2019 г. по описа на Асеновградския РС,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
заплащане на главница до пълния му размер от 8 843.17 лева (осем хиляди
осемстотин осемдесет и три лева и седемнадесет стотинки) главница, искът за
заплащане на договорна лихва в размер на 3001.95 лева (три хиляди и един лева и
деветдесет и пет стотинки) за периода от 05.12.2018 г. до 05.07.2023 г., както
и предявения иск за заплащане на обезщетение за забава за периода от 06.12.2018
г. до датата на подаване на заявлението 09.12.2019 г. до пълния му размер от
866.43 лева (осемстотин шестдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки).
ОСЪЖДА Р.В.К., ЕГН **********
***, да заплати на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.
София, Ж.К.“Люлин 10“, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от Д.Б.Б., сумата
от 388.08 лева (триста осемдесет и осем лева и осем стотинки) направени по производството
разноски и сумата от 153.42 лева (сто петдесет и три лева и четиридесет и две стотинки), направени разноски
в заповедното производство.
ОСЪЖДА “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, Ж.К.“Люлин 10“, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. да заплати на Р.В.К.,
ЕГН ********** ***, сумата 74.36 лева
(седемдесет и четири лева и тридесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, Ж.К.“Люлин 10“, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., да заплати на адвокат М. М.О.,***, със служебен адрес град Рудозем 4960,
бул.“Бъългария“ № 9, сумата от 451.70 лева (четиристотин петдесет и един лева и седемдесет
стотинки) – адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: