Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
02.06.2020 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 2237 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 517, ал. 4 от Гражданския процесуален
кодекс.
Ищецът Н.В.Д. твърди, че е кредитор на парично вземане
срещу едноличния собственик на капитала на ответното дружество В.Н.Ц.. За това
парично вземане в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист от 19.04.2019 г.
на Софийски апелативен съд, по гр. д. № 1792/2018 г. За принудителното събиране на присъдената в
полза на ищеца сума е образувано изп. дело № 20198030400633 по описа на ЧСИ Т.М.,
рег. № 803 КЧСИ, с район на действие –
ОС Бургас. Изпълнението е насочено върху дяловете на длъжника в ответното
дружество, които дялове представляват 100 % от капитала на дружеството, като е
наложен запор върху тях. Поддържа, че по изпълнителното дело длъжникът не е
изпълнил задължението си, поради което
взискателят е овластен от съдебния изпълнител с нарочно постановление от
19.08.2019 г. да поиска по съдебен ред прекратяване на дружеството. Ето
защо ищецът поддържа, че има правото да
поиска по съдебен ред прекратяване на ответното дружество. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът „В.5.“ ЕООД не подава писмен отговор в рамките на срока по чл. 367, ал. 1 ГПК и не
изразява становище по предявения иск.
Съдът, след като взе предвид доводите на ищеца и прецени
събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства и от
извършената справка по партидата на дружеството „В.5.“ ЕООД, ЕИК*********в Търговския
регистър към Агенция по вписванията, се установява, че въз основа на
изпълнителен лист от 19.04.2019 г. на Софийски апелативен съд, по гр. д. №
1792/2018 г., е образувано изп. дело №
20198030400633 по описа на ЧСИ Т.М., рег. № 803 КЧСИ, с район на действие – ОС Бургас. Взискател по
това изпълнително дело е ищецът, а длъжник е В.Н.Ц., който е едноличен
собственик на капитала на ответното дружество. Принудителното изпълнение по
делото е насочено върху дяловете на длъжника в ответното дружество, като е
наложен запор върху тях, вписан в ТР към
АВ по партидата на дружеството на 03.06.2019 г. с вписване № 20190603132518. Предвид липсата на последвало удовлетворяване
на вземанията, с постановление от 19.08.2019 г. взискателят
е
изрично овластен от съдебния изпълнител да
поиска по съдебен ред прекратяване на ответното дружество.
Видно от удостоверение от 28.05.2020 г. на ЧСИ Т.М., към
19.06.2015 г. образуваното срещу длъжника В. Ц.изп. дело № 20198030400633 по
описа на ЧСИ Т.М., рег. № 803 КЧСИ, с
район на действие – ОС Бургас все още е висящо, като останалото дължимо задължение
на длъжника е в общ размер от 231515.19 лева.
С оглед гореустановеното, Съдът приема, че предпоставките
за прекратяване на ответното дружеството по реда на чл. 517, ал. 4 от ГПК са
налице. Установи се, че ищецът има качеството на кредитор и взискател по
изпълнително дело изп. дело № 20198030400633 по описа на ЧСИ Т.М., рег. № 803
КЧСИ, с район на действие – ОС Бургас,
по което изпълнението е насочено върху
дяловете на длъжника В.Н.Ц., които дялове представляват 100 % от
капитала на ответното дружество. Наложен е запор върху тези дружествените
дялове, който е вписан в ТР към АВ. Има нарочно постановление на съдебния
изпълнител за изрично овластяване на ищеца
да предяви иск за прекратяване на дружеството.
Ответникът, съобразно носената от него доказателствена
тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, не
ангажира никакви доказателтва, че е изплатил на взискателя вземането, за
принудителното събиране на което е образувано изпълнителното дело. Правилата за
разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че
фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща
тежестта на доказване, не са осъществени.
Предвид изложеното Съдът намира, че предявеният иск
е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на производството на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 80 лева и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, еднолично дружество с ограничена
отговорност с наименование „ВТС 51“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, по иска на Н.В.Д., ЕГН **********.
ОСЪЖДА „В.5.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.В.Д., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски по делото в размер на 1580 /хиляда
петстотин и осемдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му. Да се връчи на ответника по реда на
чл. 50, ал. 2 от ГПК.
След влизане в сила на решението, да се изпрати заверен
препис от него на Агенция по вписванията – Търговски регистър.
Съдия: