Р Е Ш Е Н И Е
№2295
гр. Пловдив, 20 декември 2017
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХVІІІ състав в публично заседание на двадесети
ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като
разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело №
1747 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по жалба на «**» ЕООД, ЕИК ***срещу
РА № Р-16002116002931-091-001/19.12.2016 г. на
ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 292/25.05.2017 г. на Директора на Дирекция «ОДОП» – Пловдив.
В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като се претендира
неговата отмяна от Съда, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила необоснованост и противоречие с материалния закон. Жалбоподателят
оспорва част от горната констатация- начислен допълнително ДДС
за продажба на стоки с мотива, че не е
получавал посочените във фактурите стоки, поради което и те не са
заприхождавани в счетоводството му. Според
него не са осъществявани доставки от контрагентите на посочените дати
във фактурите, т.е. не са налице данни за укрити приходи. Оспорват се и
констатациите в РА, свързани с установени разминавания в оборотните ведомости
за 2014г. и 2015г. В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.
М. поддържа подадената жалба. Допълнителни съображения излага в представена писмена
защита. Претендира се и присъждане на направените разноски по
производството.
Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител, счита жалбата за неоснователна и претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни доводи излага в представена писмена
защита.
Административен
съд – Пловдив, осемнадесети състав след преценка на становищата на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е
обжалван пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е
потвърдил. Така постановеният от
директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това
процесуален срок, налагат извод за нейната допустимост.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения.
Предмет на настоящото оспорване е РА № Р-16002116002931-091-001/19.12.2016 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 292/25.05.2017г. на
Директора на ДОДОП – Пловдив, относно допълнително начислен ДДС в размер на 37824,65 лв. с прилежащи лихви 7623,48 лв., както и следните
допълнително установени задължения
за внасяне на корпоративен данък,
както следва: за 2012г.-72,10лв. и лихва- 27,26лв.;
за 2013г.-58,07лв. и лихва- 16,06лв.; за 2014г. 237,82лв. и лихва- 41,60лв. и за 2015г. – 321,58лв. и
лихва- 23,50лв.
При
извършената ревизия, органите по приходите са констатирали, че през съответните
отчетни периоди задълженото лице е извършвало търговия на дребно с хранителни,
нехранителни стоки и мебели. За ревизираните периоди дейността е упражнявана в
магазин, находящ се в гр. Смолян, ул. „Тракия“
№ 35. Дружеството е
регистрирано по ЗДДС на 01.04.2016 г.
Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК,
поради установено наличие на обстоятелства по ал. 1, т. 2 от същия, а именно – налице са данни за укрити приходи или доходи.
По реда на
ДОПК от „**“ ЕООД са били изискани всички първични и вторични счетоводни
документи, инвентаризационни описи, доказателства за дата и място на предаване
на стоките от доставчиците, за лицата предали и съответно приели стоките в
търговския обект на дружеството, за начина на транспортиране на стоките, данни
и обяснения относно установените разлики и други. В отговор на връчените ИПДПОЗЛ, от ревизираното дружество са представени документи, обяснения и справки, описани в РД.
В хода
на ревизията е установено, че „**“ ЕООД
не е осчетоводило по надлежния ред фактури за извършени покупки на хранителни и
нехранителни стоки, мебели и други, издадени от доставчиците „А.А.“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ООД, „***“ ЕООД, ЕТ „***“, „***“
ООД, „***“ ООД,
„***“ ООД, „***“ ЕАД, „***“ ООД и „***“ ЕООД.
Ревизиращите органи са изпратили до описаните доставчици искания за
представяне на документи и писмени обяснения.
Дружествата - доставчици са приложили копия на фактури, описани в
исканията, представили са доказателства за наличието на кадрова и материална
обезпеченост, посочили са предмета на доставките, представили са обяснения за
транспорта на стоките, приложили са пътни листове и са посочили имената и
ЕГН-та на лицата, доставили стоките до обекта на ревизираното лице, както и
информация за товарните автомобили, с които е извършен превозът на стоките. В
представените от тях писмени обяснения е посочено, че фактурите са платени в
брой, а дружествата „***“ ЕАД и „***“ ЕООД представят документи, от които е
видно, че част от фактурите са платени по банков път. Доставчиците посочват, че
стоките са превозени с техен транспорт до обекта на клиента. В получените
отговори доставчиците твърдят, че са осъществили доставките по издадените от
тях фактури, като разплащанията са извършени в брой, а стоките са получени от „**“ ЕООД.
Предвид така
установените обстоятелства, събраните доказателства и направените на тяхна база
констатации, органът по приходите е формирал извод, че въпросните фактури са
издадени от доставчици - регистрирани по ЗДДС лица и доставките по тях са
реално извършени, но същите не са намерили отражение в счетоводните регистри на ревизираното
лице, не са заведени в патримониума на предприятието и търговецът не е отчел както разходите при покупката, така
и приходите от извършени
продажби на съответните стоки. По силата на така изложеното органът по
приходите е констатирал, че закупените стоки са реализирани на вътрешния пазар, като за
тяхната продажба не е издаден документ, а получените приходи не са отчетени
като такива, а са укрити. Това представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за наличие на данни за укрити
приходи или доходи.
В резултат на
този извод ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК. Връчено е било уведомление по
чл. 124, ал. 1 от ДОПК, в което е посочено, че данъчната
основа ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Установеният размер на неотчетените покупки на стоки е определен въз основа
на фактурите, издадени от гореописаните доставчици.
Органът по
приходите е посочил, че „**“ ЕООД е осъществявал търговия на дребно с хранителни стоки,
нехранитерни стоки и мебели и е направил извод, че извършваните продажби
представляват облагаеми доставки и същите формират облагаем оборот по смисъла
на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС.
При определяне на размера на неотчетените приходи,
ревизиращите органи са приели, че тя е равна на покупната стойност на стоките
по неосчетоводените фактури, увеличена с търговска надценка за хранителните и
други стоки, посочена по години в справка от ревизираното лице.
За 2014 г. и за 2015 г. органите по
приходите сравняват представените оборотни ведомости в хода на ревизията и при
извършена проверка, приключила с протокол № 217384/ 04.03.2016 г. При
съпоставката на данните от оборотните ведомости е констатирано, че данните за
наличните стоки към 31.12.2014 г. се разминават със сумата от 13 716,67
лв. Според органите по приходите сумата от 13 716,67 лв. представлява
размерът на продадените стоки по балансова стойност, за които обаче не са
отчетени приходи от продажби на стоки. Установено е, че данните за наличните
стоки към 31.12.2015 г. се разминават съществено със сумата от 19 384,56
лв., която според органите по приходите представлява размерът на продадените
стоки по балансова стойност, за които
обаче не са отчетени приходи от продажби на стоки. При съпоставката на данните
от оборотните ведомости е констатирано, че данните за наличните стоки към
31.12.2014 г. - крайното дебитно салдо по сметка 303 „Стоки“ в размер на
29 926,51 лв. и началното дебитно салдо на сметката към 01.01.2015 г. в размер на 16 209,84 лв. се разминават със
сума от 13 716,67 лв. От дружеството няма осчетоводени брак и липси на
активи в 2014 г. и не са представени протоколи за брак и липси. От органите по
приходите е прието, че сумата от 13 716,67 лв. представлява отчетна
стойност на продадени стоки, за които не са отчетени приходи от продажби на
стоки и не е начислен ДДС по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС.
Установено е, че данните за
налични стоки към 31.12.2015 г. - крайното дебитно салдо на сметка 303 „Стоки“
е в размер на 39 996,88 лв. и те се разминават със сума в размер на
19 384,56 лв. със Счетоводен баланс към 31.12.2015 г., в който стоките са
размер на 21 хил. лв. От дружеството няма осчетоводени брак и липси на активи в
2015 г. От органите по приходите е прието, че сумата от 19 384,56 лв.
представлява отчетна стойност на продадени стоки, за които не са отчетени
приходи от продажби на стоки и не е начислен ДДС по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС.
С протокол № 0217384/04.03.2016 г., са
констатирани следните факти: установена е фактическата наличност на стоки
/мебели/ към дата 04.03.2016 г., представен е опис на мебелите по счетоводни
данни по количества към дата 04.03.2016 г., представена е оборотна ведомост за
периода 01.01.2016 г.-29.02.2016 г. При извършената
съпоставка на наличните мебели в обекта на дружеството и предоставения опис са
установени различия с продажна стойност 4 529,00 лв. За периода 01.03.2016 г. -
04.03.2016 г. от страна на дружеството няма продажби на мебели. Към документите
представени в хода на ревизията няма представени протоколи за брак или
протоколи за липсващи стоки, а в счетоводството на дружеството не е
осчетоводяван брак на стоки и липси. От органите по
приходите е прието, че сумата от 4 529,00 лв. представляват продадени
стоки, които не са отчетени като приходи от продажби на стоки и не е начислен
ДДС. Съгласно чл. 67, ал. 3 от ЗДДС, данъкът се смята включен в
обявената цена когато се предлагат стоки - предмет на доставка на дребно, в
търговската мрежа. В резултат за тези стоки е определен дължим ДДС в размер на
754,83 лв. изискуем за период м. март 2016 г. на основание чл. 86, ал. 1 и ал.
2 от ЗДДС във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС.
По
искане на жалбоподателя по делото беше допусната и прието заключение по
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е дало отговори на поставените
въпроси и ги е обосновало с представените по делото документи. Съдът кредитира
заявеното от експерта, но основният спор по делото е дали са реализирани
стоките, по неосчетоводените фактури и крайните салда за 2014г и 2015г.
С оглед делегирането на
правомощия за възлагане на ревизии и определяне на компетентен орган по реда на
чл. 112 и съответно чл. 119 от ДОПК, по делото е приложена Заповед №
РД-09-456/04.04.2016г.
Настоящият
състав на Административен съд – гр.Пловдив, намира следното от правна страна:
При така установените факти, съдът намира, че оспореният ревизионен акт е издаден
от компетентен приходен орган в необходимата форма и в нарушение на
изискванията на материалния закон в частта му по облагането по реда на чл. 122
от ДОПК. Спорът се концентрира от една
страна относно наличието на основания за извършването на ревизия по реда на
чл.122 от ДОПК, в частност наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, и от друга страна относно реалното извършване на доставки, обективирани в процесните
фактури, подробно описани в РД, издадени на жалбоподателя през процесния период от процесните
доставчици. В случая следва да се
съобрази изискването на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съгласно което в производството
по обжалване на ревизионен акт, издаден в хода на извършена ревизия по реда на
чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е
подкрепено от събраните доказателства. В тежест на ответника е да докаже
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК.
Съдът намира изводите на приходните органи относно
наличие на данни за укрити приходи /доходи/ през процесния
период от страна на жалбоподателя за недоказани: за да определи облагаемата
основа на жалбоподателя по ЗДДС по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК приходната
администрация е приела, че са налице данни за укрити приходи, формирани от
продажби на неосчетоводени стоки. Този извод е обоснован с обстоятелството, че
ревизираното лице е получател по процесните фактури,
подробно описани в РД, издадени му през процесния
период, които не са намерили отражение в счетоводните регистри и дневниците му
за покупки и за продажби за съответните данъчни периоди. С оглед на тази
констатация на приходния орган следва да се посочи, че за жалбоподателя би
възникнало задължение за осчетоводяване на процесните
фактури, само ако същите са му редовно издадени, т.е. при наличието на законоустановените предпоставки за това. На фактуриране
подлежат само действително извършените доставки. Според чл. 6, ал. 1 от ЗДДС
доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката. За да е осъществена доставка
по смисъла на чл. 6, ал. 1 от закона, обаче, е необходимо освен сключването на
сделка, да бъде прехвърлена и собствеността върху стоката срещу насрещната престация.
В конкретния случай, за да приеме, че процесните доставчици, изчерпателно изброени в настоящото
решение, са доставили на жалбоподателя стоките по процесните фактури, органът по приходите се е позовал на
самите фактури, като по-голямата част от същите са без подписи и печати на
страните, съответно за приел и предал стоките в нарушение на изискванията на
чл. 7 от ЗСч, в друга част подписът не се чете, на извлечения от счетоводни
сметки, аналитичен регистър на
сметки 304, 411 и 702, оборотни
ведомости и писмени обяснения. Въз основа на тези именно
доказателства ревизиращият орган е направил извод, че собствеността върху
стоките по процесните фактури е прехвърлена към
момента на покупката. Фактурата като първичен счетоводен документ е носител на
информация за регистрирана за първи път стопанска операция. При преценката за
съдържащите се във фактурата реквизити, за целите на данъчното облагане, винаги
трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена
стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и за начисления
данък. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ,
удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Съгласно трайно
установената съдебна практика, липсата на реквизити във фактурата не следва да
се разглежда изолирано, а трябва да се преценява с оглед наличието на реално
осъществени стопански операции, обективирани със
съответния първичен счетоводен документ. По отношение на плащането е
констатирано, че последното е извършено по касов път, но няма приложени касови
бележки или приходни касови ордери за огромна част от фактурите, удостоверяващи
физическото плащане на парите по процесните фактури
от управителя или друго лице, представляващо дружеството.
Съдът намира, че събраните доказателства в хода на
ревизионното производство не доказват по безспорен и категоричен начин реалното
извършване на доставките на стоки по процесните
фактури. Законът /ЗЗД и ТЗ/ не установява изискване за форма за действителност
на покупко-продажбата на този вид стоки – хранителни и нехранителни стоки,
поради което и с факта на издаването на фактурите принципно е възможно да е
постигнато съгласие между продавача и купувача за продажба на определено
количество и вид стока. Но в случая предмет на процесните
сделки са родово определени вещи. Собствеността върху родово определени вещи се
прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна
става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или
бъде предадена – чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. От това следва, че само фактът на
сключване на сделка с предмет родово определени вещи, не представлява данъчно
събитие, доколкото с нея не се прехвърля собствеността върху стоката. Сделката
с родово определени вещи може да се сключи и по нея да не последва предаване,
което съответно изключва прехвърлянето на вещни права на купувача и за целите
на облагането с ДДС ще липсва облагаема доставка, а фактурите ще бъдат издадени
без основание. Фактът на получаване на стоките, фактурирани на жалбоподателя,
остана недоказан в настоящето производство. Този факт е останал недоказан и в
хода на ревизионното производство. В тази връзка следва да се посочи, че
изводите на приходната администрация относно наличието на реални доставки между
жалбоподателя и доставчиците по спорните фактури, са напълно необосновани и
формирани в противоречие с принципа на законност, установен в чл. 2, ал. 1 от ДОПК, който изисква ревизиращите органи да прилагат законите точно и еднакво
спрямо всички лица. При изследване на реалност на доставката приходната
администрация винаги събира достатъчно доказателства, свързани с приемо-предаването на стоките, транспортирането им,
наличието на стоките при доставчика към момента на доставката, произходът на
стоките, кой и как е натоварил и разтоварил стоките и др. обстоятелства се
изследват и анализират. Когато се касае за данъчен кредит, приходната
администрация никога не е признавала това право само и единствено въз основа на
налични фактури само при доставчика и то без подписи, с отбелязани други
получатели, без приемо-предавателни протоколи, без
първични документи за разплащане. В случая въобще не се доказа транспортирането
на стоките и начинът им на приемане-предаване, не е изследван произходът на
стоките. Не са събрани несъмнени доказателства относно извършване на
транспорта, доколкото този факт само е деклариран от доставчиците и отречен от
ревизираното лице. Там, където има някакви съпътстващи документи (пътни
листове) не може да се направи обвръзка между тях и процесните фактури. Представените в хода на ревизията
трудови договори на шофьори по никакъв начин не доказват, че стоките по процесните фактури са транспортирани от тези лица.
Събраните в хода на ревизионното производство доказателства и обяснения не
дават еднозначен отговор на основните въпроси по делото - кога, къде и на кого
са предадени процесните стоки и как са транспортирани
същите. Наличието на счетоводен регистър на сметка
702 „Приходи от продажба на стоки” в кореспонденция със сметка 453/2 „ДДС на
продажбите” и сметка 501 „Каса” и счетоводен регистър на сметка 411 „Клиенти”
при доставчиците не променя тези изводи.
Приетата по делото ССЕ също по никакъв начин не променя
изградените изводи относно действителното извършване на спорните доставки. Факт
е, че в хода на делото не беше поискана СГрЕ, но и по
делото няма данни от страна на ответника да са представени оригинални
екземпляри на процесните фактури, останали при
съответния доставчик в хипотезата на чл. 113, ал. 2 от ЗДДС. Тези
обстоятелства, наред с липсата на подписани от жалбоподателя и доставчиците приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването
на фактурираните стоки, липсата на каквито и да е други първични счетоводни
документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, изписването им
от склад или транспортирането им като складови разписки, товарителници, искания
за отпускане на материални ценности и др. подобни, налагат несъмнения извод за
липса на действително извършени доставки по спорните фактури. Липсата на
доставка съставлява отрицателен факт от обективната действителност, а наличието
на доставка положителен такъв. След като в случая ответникът твърди наличието
на реална доставка, като основание за начисляване на ДДС, то в негова тежест е
да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен
факт. Жалбоподателят твърди обратното, липсата на факт от обективната
действителност, поради което при обжалването следва да бъде проверено от съда
това твърдение на база на логичен анализ на фактите и обстоятелствата по
делото. Само ако действително жалбоподателят е получил тези стоки, е възможно последващото им разходване и съответно наличието на приходи
от продажбата им, които да са укрити, както се твърди от органите по приходите.
Тези факти, обаче, не са доказани, доколкото ответникът не ангажира достатъчно
убедителни доказателства за реални доставки по процесните
фактури, включително не са представени обичайно изискваните в хода на ревизиите
от приходната администрация доказателства за този факт като подробни счетоводни
документи за придобиването на стоките, транспортирането и съхраняването им,
материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците да извършат
доставките и пр. Същевременно, по делото са налице достатъчно косвени
доказателства по отношение на обратното - че не са получени доставки по процесните неосчетоводени фактури. В хода на ревизията е
установено, че жалбоподателят не разполага с тези фактури, съответно стоките
описани в тях не са заприходени в счетоводството му,
като се съобразява обстоятелството, че по делото липсват доказателства,че
счетоводството на жалбоподателя не е водено редовно през процесните
периоди. Липсват и разходи, свързани с процесните
доставки, включително каквито и да е доказателства (първични документи и
вторични счетоводни регистри) за извършеното плащане. Следователно, налага се изводът, че по
делото липсват доказателства за доставки по процесните
фактури.
При това положение, след като не са налице
действително извършени доставки, то фактурите за тях са издадени без основание
и като такива не подлежат на осчетоводяване, нито при доставчиците по тях, нито
при получателя им - жалбоподателят в настоящето производство. Както се посочи,
след като не е доказано получаването на стоките, предмет на процесните
фактури, то фактурите за тях са издадени без основание и евентуалното
осчетоводяване на такива би довело до нередовност на счетоводството на
получателя им с произтичащи от това последици. Същевременно, липсата на
доказателства за реално получените доставки от жалбоподателя изключва последващото отчуждаване на тези стоки, вкл. евентуалното
задължение за начисляване на ДДС за тези последващи
доставки. За да е законосъобразно облагането по реда на чл. 122 от ДОПК, следва
задължително да са налице доказателства за наличие на някоя от хипотезите по
ал. 1 на същия член от кодекса. Посоченото правно основание в ревизионния акт е
това по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи.
Събраните по делото доказателства, обаче, не обосновават извод за укрити
приходи за процесните периоди. При липса на
доказателства за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по
приходите, в нарушение на закона, е пристъпил към определяне на данъчната
основа по реда на този текст, поради което не следва да се обсъжда дали
определената от него данъчна основа е съобразена с изискванията на чл. 122, ал.
2 от ДОПК. Поради това настоящият съдебен състав счита, че при липса на
доказателства за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК,
фактическите констатации в РА не се ползват от презумпцията за вярност до
доказване на противното в производството по неговото обжалване. В този смисъл,
макар че по принцип недоказването на предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК
само лишава РА от материалната му доказателствена сила по чл. 124 от същия
кодекс, без да прави непременно РА и незаконосъобразен, то в конкретния случай,
доколкото се касае за доначисляване на ДДС и
допълнително определяне на пряк данък върху укрити приходи от последващата реализация на получените стоки по
неосчетоводените фактури, то в тежест на ответника е да докаже предпоставките
за това доначисляване на съответния данък. Като не е
доказал наличието на укрити приходи, но е приел същите като база за определяне
на облагаемата основа по съответния материален данъчен закон, приходният орган
е постановил и материално незаконосъобразен РА в частта, с която допълнително е
начислен ДДС, по реда на чл. 122 ДОПК в общ размер на 37824,65 лв., ведно с
прилежащите лихви.
По изложените съображения, съдът намира ревизионният акт, в
обсъжданата част, за незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По
установените различия в оборотните ведомости за 2014г. и 2015г.
Безспорно е установено от събраните по
делото писмени доказателства, че процесните стоки са
били придобити от страна на дружеството-жалбоподател.
По делото от страна на търговеца не са
ангажирани доказателства за това, че описаните вещи и материални запаси в
протоколите за брак да са налични в помещение, стопанисвано от същия. Липсват
по делото и евентуални протоколи от съответните институции за настъпили
форсмажорни обстоятелства, което пък от своя страна означава липса на официални
документи, които да удостоверят евентуална действителност на стоките.
От правна страна, съгласно разпоредбата на
чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС
не се извършват корекции по чл. 79 от ЗДДС
в случаите на унищожаване, липси или брак, причинени от аварии и катастрофи, за
които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина.
Само ако регистрираното лице може да
докаже, че унищожаването, липсата или бракуването на стоките, причинени от
аварии и катастрофи, не са по негова вина, на осн.
чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС
не следва да коригира ползвания данъчен кредит. За доказателства могат да
послужат документи, издадени от компетентните органи, които подлежат на
преценка и анализ. Жалбоподателят не е ангажирал каквито и да е доказателства,
издадени от компетентни органи, доказващи унищожаването и бракуването на
стоките, поради което същия не следва да се полза от изключението на
разпоредбата на чл. 80, ал. 2,
т. 2 от ЗДДС.
Твърденията в жалбата са недоказани от
събраните по делото доказателства, поради което съдът намира, че обжалваният
ревизионен акт в частта му, с който органът по приходите е начислил ДДС в
размер на 2514,72лв. за м.12 2014г., 3715,37лв. за данъчен период м.12.2015г. и
754,83лв. за м. март 2016г. е законосъобразен и обоснован. Подадената жалба в
тази част като неоснователна, следва да се отхвърли.
В частта
по ЗКПО.
В
резултат на установената незаконосъобразност на РА в частта му чл.122 ДОПК,
същият следва да се отмени за задълженията по ЗКПО за 2012г. в размер на
72,10лв. и за 2013г.-58,07лв. и съответните лихви. А за 2014г. и 2015г. следва
да се вземе предвид заключението по ССчЕ отговорът на
въпрос 5,4. При това положение задълженията по ЗКПО за 2014г. са в размер на
100,65лв., а за 2015г. в размер на 30,81лв. и съответни лихви за забава.
По разноските.
От жалбоподателя е
направено искане за присъждане на разноски, поради което такива следва да бъдат
присъдени, съобразно уважената част от жалбата. Те се установиха в размер на
3752лв. На ответника ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от жалбата, а именно сума в размер на 303 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.160, ал.1 от ДОПК съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на «**» ЕООД, ЕИК
***РА № Р-16002116002931-091-001/19.12.2016 г.
на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение №
292/25.05.2017 г. на Директора на Дирекция «ОДОП» – Пловдив, в частта относно допълнително начислен ДДС по реда на
чл. 122 ДОПК в размер на 30839,73 лв. с прилежащи лихви, както и в частта за задълженията по ЗКПО за
2012г. в размер на 72,10лв. и за 2013г.-58,07лв. и съответните лихви.
ИЗМЕНЯ РА №
Р-16002116002931-091-001/19.12.2016 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 292/25.05.2017 г. на Директора на
Дирекция «ОДОП» – Пловдив, в частта за задълженията
по ЗКПО за 2014г. от 237,82лв на 100,65лв., а за
2015г. от 321,58лв. на 30,81лв. и съответни лихви за забава.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
в останалата й част.
ОСЪЖДА
Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно
управление на Национална агенция
по приходите да заплати на «**» ЕООД, ЕИК ***сторените разноски в размер на
3752 лв. /три
хиляди седемстотин петдесет и два лева/
съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА
«**» ЕООД, ЕИК ***да заплати на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” гр.Пловдив при Централно управление на Национална
агенция по приходите сумата
от 303/триста и три/лева юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената
част от жалбата.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република
България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/