О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                            06.01.2021 г.               гр.Ямбол

 

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  І-ви въззивен граждански състав

на       06     януари        2021   година

в закрито заседание в следния състав:

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА   

           ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                     2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

секретар

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №606  по описа на 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано e по частна жалба на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД, с ЕИК ********* против Разпореждане №262/26.10.2020 г., постановено по ч.гр.д.№654/2020 г. по описа на ЕРС, в частта с която е отхвърлено, като неоснователно, заявлението им за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К.Г.М., с ЕГН ********** за сумата от 220.00 лева, представляваща разходи и разноски за извънсъдебно събиране на задължението по кредита.

Частният жалбоподател намира разпореждането, в атакуваната част, за постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения. Иска отмяна на разпореждането и произнасяне по същество, като бъде издадена исканата заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Претенция за разноски за въззивното производство не е заявена.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл.410 ГПК, с което кредиторът „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К.Г.М., с ЕГН ********** за парично вземане в общ размер на 714.87 лева, от които: главница в размер на 400.00 лева, договорна лихва в размер на 13.20 лева за периода от 01.09.2020 г. до 01.10.2020 г., такса за експресно разглеждане на документи в размер на 80.00 лева, разходи и разноски за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 220.00 лева, законна лихва в размер на 1.67 лева за периода от 02.10.2020 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 22.10.2020 г. до окончателното изплащане и разноски, както следва: сума в размер на 25.00 лева - държавна такса и сума в размер 300.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

С Разпореждане №262/26.10.2020 г., постановено по ч.гр.д.№654/2020 г. съдът разпоредил издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за парично вземане в общ размер на 494.87 лева, от които: сумата от 400.00 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 22.10.2020г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 13.20 лева за периода от 01.09.2020 г. до 01.10.2020г., такса за експресно разглеждане на документи в размер на 80.00 лева, законна лихва в размер на 1.67 лева за периода от 02.10.2020г. до 16.10.2020г., дължими по Индивидуален договор за потребителски кредит SO №2231 от 01.09.2020г., както и за направените по делото разноски в общ размер на 224.98 лева, съразмерно на уважената част от заявлението, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и отхвърлил, като неоснователно, заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К.Г.М., за сумата от 220.00 лева, представляваща разходи и разноски за извънсъдебно събиране на задължението по кредита, както и в частта за разноските за разликата над 224,98 лева до претендирания размер от 325.00 лева.

За да отхвърли частично подаденото заявление, в мотивите си решаващия съд изложил, че съгл. чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът отхвърля заявлението, когато искането е в противоречие със закона и добрите нрави и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. За нищожността на договорните клаузи като противоречащи на закона и добрите нрави и неравноправния характер на клаузите в потребителски договор, съдът следи служебно. Процесния договор за кредит е с характер на такъв за потребителски кредит, поради което длъжника има качеството на "потребител", което задължава съда да провери спазени ли са разпоредбите на ЗПК. Преценено е, че претендираните разходи и разноски за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 220.00 лева са в нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право единствено на лихва за времето на забавата. Приел е още, че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и те следва да са включени в годишния процент на разходите (чл. 19. ал.1 от ЗПК), като уговарянето им като отделен разход, основан на тарифа на кредитора, има за цел заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Така постановеното разпореждане, в атакуваната част, е правилно. Настоящия съдебен състав изцяло споделя мотивите на ЕРС, намира за ненужно да ги повтаря и на осн. чл.272 ГПК препраща към тях. Претендираните разходи за извънсъдебно събиране на вземането са такива по управление на кредита, а съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да събира такси, свързани с управлението на кредита. Събирането на просрочени задължения съставлява именно действие по управление на кредита, което попада в описаните хипотези на чл.10а, ал.2 ЗПК, поради което такси за такива действия не се следват. Цитираната в частната жалба съдебна практика не може да бъде споделена, т.к. е постановена преди създаването на новата т.3 в чл.411, ал.2, ГПК (ДВ, бр.100/2019 г.).

С оглед на изложеното, атакуваното разпореждане в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, ЯОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №262/26.10.2020 г., постановено по ч.гр.д.№654/2020 г. по описа на ЕРС, в частта с която е отхвърлено, като неоснователно, заявлението на „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К.Г.М., с ЕГН ********** за сумата от 220.00 лева, представляваща разходи и разноски за извънсъдебно събиране на задължението по кредита.

Определението е окончателно. 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.