№ 12192
гр. С, 27.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20221110170039 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е образувано по заявление на „ПКБ“ ЕООД срещу Н. Ж. К. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, УЛ.Р, бл.24, вх.1, ет.1, ап.9, общ. С, обл. С (столица) за сумата
200,00 лева (двеста лева), представляваща главница по Договор за кредит Номер:
**********/29.03.2018 г., ведно със законна лихва от 22.12.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 141,56 лева (сто четиридесет и един лева и 56 стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 20.08.2018 г. до 21.12.2022 г., сумата 8,06 лева (осем лева и
06 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 21.05.2018 г. до 20.08.2018 г.,
сумата 30,00 лева (тридесет лева), представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, 17,44 лева (седемнадесет лева и 44 стотинки), представляваща
договорна възнаграждителна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 20.08.2018 г., 131,40 лева
(сто тридесет и един лева и 40 стотинки), представляваща възнаграждение за пакет
допълнителни услуги, както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лева (сто и осемдесет лева).
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона
или с добрите нрави.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните, породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
По претенцията за възнаграждение за пакет допълнителни услуги
Заявителят претендира възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
които претенции са в противоречие с изричните разпоредби на ЗПК.
Заявителят посочва, че длъжникът е получил приоритетно разглеждане и становище на
искането му за потребителски кредит преди клиентите, без закупен такъв пакет и е получил
1
възможността да променя едностранно погасителния си план. Разпоредбата на чл.10а от ЗПК
предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да събира повече от веднъж
такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3). Следователно, законът не допуска в
полза на кредитора присъждане на допълнителните такси за разглеждане на искането за
кредит и за управлението му. От друга страна когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения. Съдът намира, че уговарянето
на възнаграждение в размер, повече от половината от размера на главницата по кредита за
посочените „услуги“, дори и да се приеме за допустимо съгласно ЗПК, се явява
нееквивалетно на насрещната престация на заемодателя. Посочените клаузи за уговаряне на
възнаграждение за допълнителни услуги драстично нарушават принципа на справедливост и
създават условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. Поради изложеното, съдът
счита, че уговорката за посоченото възнаграждение освен че противоречи на чл. 10а ЗПК е в
противоречие и с добрите нрави, поради което е нищожна и на това основание. В
допълнение следва да се отбележи, че клаузата се явява и пряко насочена към заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като видно от договора за
потребителски кредит годишният процент на разходите по кредита е 49,88 % и добавянето
на разходите за посочените услуги би формирало краен размер на ГПР, по-висок от
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. При тези
съображения и на това самостоятелно основание уговорката за дължимост коментираните
възнаграждения се явява нищожна като заобикаляща императивна правна норма.
По отношение таксата извънсъдебно събиране на вземането:
Заявителят претендира такса разходи за събиране на вземането, която претенция е в
противоречие с изричните разпоредби на ЗПК. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, в размер на законната лихва. Заявителят твърди в резултат настъпилото
неизпълнение на задълженията на длъжника в негова полза да е възникнало и вземане за
лихва за забава, за което вземане също е поискано издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК. На допълнителни такси вследствие забавата на
длъжника кредиторът няма право с оглед императивната законова разпоредба, а и отделно
не се твърди и няма данни такива разходи действително да са направени. Разпоредбата на
чл.10а от ЗПК от своя страна, предписва, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не
може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3).
Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане и на допълнителна
такса за извънсъдебно събиране на вземане, която се претендира в настоящото
производство.
По претенциите за обезщетения за забава
Поради недължимост на главните задължения за възнаграждение за допълнителен
2
пакети за такси по тарифата в тежест на заявителя не е възникнало задължение за заплащане
на обезщетение за забава. Поради това и претенциите на заявителя са неоснователни и в
частите относно претендираното обезщетение за забава, припадащи се на главниците, за
които се отхвърля заявлението, а именно за сумата 3,43 лева като част от претенцията за
141,56 лева мораторна лихва за периода от 20.08.2018 г. до 21.12.2022 г. и за сумата 60,31
като част от претенцията за 8,06 лева мораторна лихва за периода от 21.05.2018 г. до
20.08.2018 г. Предвид посоченото заявлението следва да се отхвърли съответно за разликата
над сумата 4,63 лева и над 81,25 лева до пълните предявени размери за лихва за забава за
посочените периоди.
С оглед отхвърляне на заявлението за част от претенциите, то на заявителя не се
дължат разноски, съответно на тези част и искането му за съответните разноски следва да
бъде отхвърлено.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2,
т.2 ГПК в посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление на „ПКБ“ ЕООД срещу Н.
Ж. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, УЛ.Р, бл.24, вх.1, ет.1, ап. 9 в частта, с която се
иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист за претендирани вземания по Договор за кредит Номер:
**********/29.03.2018 г. за сумата 30,00 лева (тридесет лева), представляваща такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, за сумата 131,40 лева (сто тридесет и един
лева и 40 стотинки), представляваща възнаграждение за пакет допълнителни услуги, за
разликата над 81,25 лева до пълния заявен размер за сумата 141,56 лева, мораторна лихва за
периода от 20.08.2018 г. до 21.12.2022 г. и за разликата над 4,63 лева до пълния заявен
размер за 8,06 лева мораторна лихва за периода от 21.05.2018 г. до 20.08.2018 г. както и за
разноски за разликата над 14,35 лева до пълния претендиран размер за държавна такса и
над 28,70 лева до пълния претендиран размер от 180 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3