Р Е
Ш Е Н И Е
№
1621 13.07.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
районен съд XXXVIII - ми граждански състав
На
девети юли две
хиляди и двадесета година
в
открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар:
Станка Добрева
Като
разгледа гражданско дело № 9858/2019
г. по описа на Бургаския районен съд,
докладвано
от съдията Ковачева,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Княз Ал.
Дондуков № 68, представляван от
изпълнителните директори Д.Х.Д.и Ж.М.Д, срещу Й.С.А., ЕГН * адрес: ***9, с искане за приемане
за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 2750,71 лева
главница, представляваща регресно парично задължение за изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № ********* за репариране на имуществените вреди на лек
автомобил „Хонда”, модел „Ледженд“ с рег. № А 8237 НВ, причинени от ответника
на 06.03.2018 г. при управление на лек автомобил „Ауди“, модел „А 6”, с рег. № DY * без наличието на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”, сумата от 15 лева
ликвидационни разноски, както и сумата от 417,17 лева мораторна лихва за
забавено плащане на главницата, считано от 06.03.2018 г. до 30.08.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 09.09.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7581/2019 г. на БРС.
Твърди се, че на 06.03.2018 г. в гр. Бургас по ул.
Крайезерна ответникът като водач на лек автомобил „Ауди“, модел „А 6”, с рег. №
DY * е
причинил увреждане на лек автомобил „Хонда”, модел „Ледженд“ с рег. № А * НВ.
Според съставения протокол за ПТП причините за ПТП се дължат на поведението на А..
Към датата на произшествието управляваният от него автомобил не е бил обект на
застраховка „Гражданска отговорност”. Увреденият автомобил е бил застрахован по
застраховка „Автокаско” в ищцовото дружество, образувана била преписка по щета
№ *, по която на застрахования била изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 2750,71 лева.
Поради това застрахователят се е суброгирал и
претендира от ответника възстановяване на заплатеното от застрахователното
дружество обезщетение.
Ответникът чрез особен представител е посочил, че
претенциите са неоснователни, като са оспорени механизма на възникналото ПТП и уврежданията
по лекия автомобил, застрахован при ищеца. Оспорен е и размерът на щетите по
определените цени. Моли се съда да отхвърли претенцията, евентуално да се уважи
само до размера, посочен от вещото лице по приетата по делото експертиза.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Приложена е
застрахователна полица № */ 03.01.2018 г. за застраховка „Каско”, сключена
между „Дженерали застраховане” и Стилиян Сабетай Калдерон за автомобил „Хонда
Ледженд” с рег. № *, валидна от 03.01.2018 г. до 02.01.2019 г.
Представен
е протокол за ПТП от 06.03.2018 г., съставен от длъжностно лице към МВР, видно
от който е увреден лек автомобил „Хонда Ледженд” с рег. № * от страна на Й.А. като водач на лек
автомобил „Audi А6” с рег. № DY7799. Посочено
е, че А. е причинил ПТП-то, като е навлязъл в насрещната лента за движение и е
допуснал ПТП с движещия се в нея увреден автомобил. Посочени са щетите по
автомобила – предна и задна лява врата, ляв праг, заден ляв калник, декоративна
лайсна на двете врати. Протоколът е подписан от длъжностното лице и двамата
участници в произшествието.
Приложени
са уведомление за щета, опис на уврежданията, в които са посочени щетите по
автомобил „Хонда Ледженд”,
възникнали в резултат на нанесени повреди по автомобила от посоченото ПТП. Извършен
е ремонт на автомобила на стойност 2750,71 лева, видно от представената фактура,
към която са приложени и разходите по детайли,. Ремонтът е извършен от сервиза
с възлагателно писмо от застрахователя, като видно от преводно нареждане за
кредитен превод от 04.05.2018 г. застрахователят е превел по сметка на „Амарант
2003” ООД сумата.
От
направената от съда проверка в публичния http://eisoukr.guaranteefund.org/ се
установява, че към дата 06.03.2018 г.
МПС с ДКН DY7799 няма активна застраховка „Гражданска отговорност”, действаща на територията на Република България.
Приета е
съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е категорично
установило механизма на ПТП и е посочило, че при обстоятелствата, посочени в
протокола, биха могли да настъпят посочените щети по увредения автомобил, т. е.
уврежданията са в причинно-следствена връзка с механизма на настъпилото
произшествие. Вещото лице е посочило, че стойността на разходите за
възстановяване на щетите по автомобила възлизат на 2750,71 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
Съобразно
разпоредбата на чл. 213 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Правото на застрахователя да иска от третото лице,
причинило повредата на застрахована вещ, след плащането на застрахования, е
регресно право, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу
третото лице – суброгационно право. В хода на производството по иск по чл. 410 КЗ следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение между
пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от
страна на застрахователя в полза на пострадалия в изпълнение на задълженията му
по застрахователното правоотношение. От друга страна, следва да бъдат
установени елементите от фактическия състав на деликта – противоправно
поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, която се
предполага до доказване на противното (съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
Съдът приема за доказано наличието на валидно
застрахователно правоотношение към момента на увреждането между „Дженерали застраховане” и
собственика на увредения автомобил Стилиян Сабетай Калдерон.
Представената
и приета по делото
застрахователна полица удостоверява, че застрахователна полица за застраховка „Каско”,
сключена за автомобил „Хонда Ледженд” с рег. № *, е била валидна към
датата на процесното ПТП. При действието на този
договор е образувана щета № *********
във връзка с настъпило на 06.03.2018 г. увреждане на автомобила, като на сервиза, в който е извършен ремонтът, е изплатена
сумата 2750,71 лева (видно от приложеното платежно
нареждане от 04.05.2018 г.).
По делото са установени всички предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответника като причинител на вредата по смисъла на чл. 213, ал. 1 КЗ. При липса на валидна на територията на България застраховка „Гражданска отговорност” за управлявания от последния автомобил той е пасивно легитимиран да отговаря по иска на встъпилия в правата на увредения застрахован застраховател.
За да се ангажира отговорността на виновното лице по
чл. 410 КЗ,
трябва да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за носене на деликтна
отговорност от лицето, което е причинило вредите. В процесния случай се
установява от събраните доказателства – протокол за ПТП, съставен от компетентно длъжностно лице и подписан от ответника, че на 06.03.2018 г. е настъпило застрахователно събитие –
ПТП, при което на ударения лек автомобил са
причинени щети. Тези обстоятелства се установяват от
приложените по делото писмени доказателства, включително приложеният протокол
за ПТП, който има обвързваща съда доказателствена стойност за обстоятелствата, посочени
в документа и
лично констатирани от съставителя на документа. Останалите елементи от
юридическия факт непозволено увреждане се установяват по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и
съдебна автотехническа експертиза – вредата за собственика
на увредения автомобил, изразяваща се в имуществени вреди от поведението на А., и причинната им връзка
с виновното и противоправно деяние на виновния за настъпване на произшествието.
Причинната връзка между вредите и механизма на деянието се установяват от
приетата по делото експертиза, която съдът изцяло кредитира. Съдът приема за
установено, че са причинени именно описаните описа-заключение на застрахователя
щети, като те се установяват от протокола за ПТП, от описа на щетите и
приложението към издадената фактура. Размерът им се установява и от изготвената
съдебна
автотехническа експертиза.
Поради това
и по силата на разпоредбата на чл. 410 КЗ, доколкото застрахователят е изплатил
застрахователното обезщетение на застрахования (видно от приложената по делото вносна бележка),
той е встъпил в неговите права против причинителя на щетата до размера на платеното
обезщетение. Ето защо съдът приема, че искът на застрахователя е основателен и
доказан до размера на обезщетението, което е изплатено, за отстраняване на
щетите по автомобила, в размер на процесната сума, тъй като същото е съобразено
с изискванията на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, ведно с направените от застрахователя
ликвидационни разноски за определянето му в размер на 15 лева.
По отношение на иска по чл. 86
ЗЗД съдът намира същия за неоснователен. С плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
увредения, но това само по себе си не поставя длъжника в забава, тъй като нито
закона, нито страните по спорното отношение определят срок за изпълнение на
паричното задължение. Ето защо и на общо основание длъжникът изпада в забава
след покана – чл. 84 (в този смисъл е константната съдебна практика). По делото е представена покана до ответника за доброволно изплащане на щетата по регреса, но няма данни същата да
е получена. Ето защо претенцията се
явява неоснователна.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично
заявеното искане ответникът дължи на ищеца сторените в производството разноски в размер на
общо 849,24 лева съобразно представения
списък и съразмерно на уважената част от претенциите, които се дължат за
заповедното и за настоящото производство.
По изложените съображения
Бургаският районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.С.А.,
ЕГН * адрес: *9, че дължи на „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Княз Ал.
Дондуков № 68, представляван от
изпълнителните директори Д.Х.Д.и Ж.М.Д, сумата от 2750,71 лева (две
хиляди седемстотин и петдесет лева и седемдесет и един лева) главница, представляваща регресно
парично задължение за изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета
№ ********* за репариране на имуществените вреди на лек автомобил „Хонда”,
модел „Ледженд“ с рег. № А * НВ, причинени от ответника на 06.03.2018 г. при
управление на лек автомобил „Ауди“, модел „А 6”, с рег. № DY 7799 без наличието на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”, сумата от 15 лева
(петнадесет лева) ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 09.09.2019 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 7581/2019 г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 417,17 лева мораторна лихва за забавено плащане на главницата,
считано от 06.03.2018 г. до 30.08.2019 г.
ОСЪЖДА Й.С.А., ЕГН * адрес: ***9, да заплати на „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Княз Ал. Дондуков № 68, представляван от изпълнителните директори Д.Х.Д.и Ж.М.Д, сумата от 849,24 лева (осемстотин четиридесет и девет лева и
двадесет и четири стотинки) съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева