РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Габрово, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
П. Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора П. П. Д.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20244200600038 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна
жалба от адв. П. К. К. от САК, в качеството на защитник на подсъдимия В. М. Г. от гр.
Габрово, срещу присъда № 1 от 18.01.2024 г. по НОХД № 142/2023 г. по описа на
Районен съд - Дряново.
С обжалваната присъда подсъдимият В. М. Г. е признат за виновен в това, че на
12.11.2023 г., около 01,20 ч., на ПП I-5, км. 127 + 800 м., управлявал товарен
автомобил „***“ с peг. № ***, собственост на К.Н.М. от гр. Габрово, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,42 промила, установена по надлежен ред с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNA - 0153, с което е
извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 55,
ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК е осъден на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимия
В. М. Г. наказание лишаване от свобода е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда, на основание чл. 343г, във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК,
1
подсъдимият В. М. Г. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за
срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание
чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 12.11.2023
г.
С присъдата, на основание чл. 343б, ал. 5 от НК, подсъдимият В. М. Г. е осъден
да заплати в полза на държавата сумата от 4510,00 лв., представляваща
равностойността на товарен автомобил „***“ с peг. № ***, собственост на К.Н.М. от
гр. Габрово.
Със съдебния акт, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, на подсъдимия В. М. Г.
са възложени разноските по делото, като е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР
– Габрово сумата от 113,75 лева – разноски от досъдебното производство, както и да
заплати по сметка на Районен съд- Дряново сумата от 200,00 лв. - разноски за
съдебната фаза на процеса.
Във въззивната жалба се развиват съображения за несправедливост на
наложените наказания. Заявява се, че подсъдимият отдавна не е извършвал
престъпления, натрупал е достатъчен житейски опит и живее като добър гражданин,
изпълнявайки своите съпружески и родителски задължения, като се грижи за жена си и
трите си деца; съдействал е на разследването; разкайва се за постъпката си. Твърди се,
че лишаването му от право да управлява МПС е санкция много по-тежка за него от
финансовите последици на присъдата, тъй като работата му е свързана с постоянно
ползване на МПС. Претендира се наличието на основанията за определяне на
наказанията по реда на чл. 55 от НК. Прави се искане присъдата на районния съд да
бъде изменена като се намалят наказанията – лишаването от свобода на три месеца, а
лишаването от право да управлява МПС на четири месеца.
В проведеното пред настоящия съд съдебно заседание подсъдимият В. Г.
поддържа въззивната жалба по изложените в нея доводи. При упражняване на правото
си на последна дума моли за намаляване на размера на наказанията.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово оспорва жалбата. По
съществото на делото пледира за потвърждаване на присъдата, като правилна и
законосъобразна.
Въззивният съд разгледа жалбата на подсъдимия и като обсъди становищата на
страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание
чл. 314 от НПК, приема следното:
Жалбата е допустима. Същата е депозирана от страна в процеса, която е
легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за
обжалването му. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
2
съображения:
Въззивната инстанция счита, че за да постанови присъдата си
първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото
доказателства, като е анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност
обясненията на подсъдимия В. Г., показанията на свидетелите Л.А. и Б.Г. (вкл.
показанията им от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК);
писмените доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум (л. 5-
7 от ДП); АУАН (л. 17), талон за изследване; справка от КАТ за собствеността на
управляваното от подсъдимия МПС; справка за нарушител/водач на името на
подсъдимия, изготвена от МВР; справка за техническата годност на ползваното при
проверката техническо средство; справка за съдимост на подсъдимия; както и
заключението на оценъчната експертиза, изготвена от вещото лице Е.Д. След собствен
комплексен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд намира че
установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и
добросъвестна интерпретация на доказателствата, като без да я променя съществено по
всички основни моменти от предмета на доказване по делото, я възприема, както
следва:
Подсъдимият В. М. Г. е роден на *** г. в гр. **. Живее в гр. Габрово. Същият е
български гражданин, ***.
Подсъдимият Г. е правоспособен водач на МПС от 1988 г. и притежава
СУМПС, издадено на *** г. (със срок на валидност до ** г.) за категории „А“, „В“, „М“
и „АМ“. От справката за нарушител/водач се установява, че за периода от 2000 г. до
2023 г. същият е наказван 17 пъти по административен ред с НП за нарушения на ЗДвП
и 19 пъти му е нагана глоба с фиш.
На 11.11.2023 г., вечерта, подсъдимият Г. се намирал в с. С., общ. П., където с
колеги консумирал алкохол. След възникнал конфликт, същият решил да се прибере в
гр. Габрово. Качил се в товарен автомобил „***“ с peг. № ***, собственост на К.Н.М.
от гр. Габрово, привел го в движение и се насочил към гр. Габрово.
На 12.11.2023 г., около 01,20 ч., на ПП I-5, км. 127 + 800 м., на влизане в гр.
Дряново, до отбивката за язовира, подсъдимият бил спрян за проверка от автопатрулен
екип на РУ на МВР - Дряново, в състав свидетелите Л.А. и Б.Г.. На място В. Г. бил
изпробван за употреба на алкохол с „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNА-0153.
Уредът отчел алкохол в издишвания въздух от 1,42 на хиляда. Показанието на
техническото средство било отразено и в изготвения и приложен по делото АУАН
серия GA № 1049110/12.11.2023 г., който подсъдимият отказал да подпише, което
обстоятелство е удостоверено с подпис на свидетел. С АУАН е иззето СУМПС № ***
на В. Г.. Полицейските служители издали талон за медицинско изследване № 0054463,
в който подсъдимият саморъчно вписал, че приема показанията от техническото
3
средство. Екземпляр от талона бил връчен на провереното лице в 01.30 часа на
12.11.2023 г. Подсъдимият бил придружен от полицаите до ЦСМП – филиал Дряново,
където отказал да даде кръв за химически анализ. Отказът му бил удостоверен от лекар
от спешния център, положен в талона за изследване.
От приложената в досъдебното производство справка от КАТ се установява, че
товарен автомобил „***“ с peг. № *** е собственост на К.Н.М. от гр. Габрово.
Съгласно заключението на назначената в съдебното производство и неоспорено от
страните съдебно-оценъчна експертиза, изготвено от вещото лице Е.Д., което съдът
цени като правилно и обосновано, дадено след оглед на процесния автомобил,
пазарната стойност на лектоварен автомобил „***“ с peг. № *** към 12.11.2023 г. е 4
510,00 лв.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички относими доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл. Пред
състава на първоинстанционния съд подсъдимият е депозирал подробни обяснения,
чрез които на практика изцяло е признал фактите, описани в обвинителния акт.
Аналитично обясненията на подсъдимия са съпоставени с показанията на свидетелите
и писмените доказателства, които в своята съвкупност водят до заключението, че на
посочената дата и място В. Г. е управлявал МПС, след употреба на алкохол с
концентрация от 1,42 на хиляда, установена по надлежен ред чрез ползваното
техническо средство.
Фактите по делото и доказателствата, които ги установяват, не са предмет на
оспорване от страните, в частност от подсъдимия.
При правилно установената фактическа обстановка районният съд е достигнал
до обоснован и законосъобразен правен извод, че подсъдимият В. Г. е осъществил от
обективна и от субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.
343б, ал. 1 от НК, след като на 12.11.2023 г., около 01,20 ч., на ПП I-5, км. 127 + 800 м.,
управлявал товарен автомобил „***“ с peг. № ***, собственост на К.Н.М. от гр.
Габрово, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,42 промила,
установена по надлежен ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. №
ARNA – 0153. От обективна страна е установено по изисквания от процесуалния закон
несъмнен начин, че на посочената дата и място подсъдимият е управлявал МПС, след
употреба на алкохол над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, а от субективна
страна е действал при пряк умисъл, защото е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им,
като е имал ясното съзнание, че управлява превозното средство след употреба на
4
алкохол.
Основното оплакване на въззивния жалбоподател е по размера на наложените
му наказания, като се претендира наказанието лишаване от свобода да се определи при
приложение на чл. 55 от НК. Настоящият съд намира, че претенцията е изцяло
неоснователна, като изрично следва да се отбележи, че съставът на районния съд вече е
приложил чл. 55 от НК - определил е размера на наказанието лишаване от свобода под
най-ниския предел и не е наложил кумулативното наказание глоба.
За престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева, както и
лишаване от права по реда на чл. 343г от НК. В случая първоинстанционният съд е
счел, че са налице основанията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК за определяне на
наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел и неналагане на
кумулативното наказание глоба. Отчетените смекчаващи обстоятелства - чистото
съдебно минало на подсъдимото лице, направените самопризнания, критичното му
отношение към извършеното деяние и изразено съжаление, са оценени като
многобройни, при което така предвиденото наказание със специален минимум от една
година лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко. Прилагайки по този начин
закона, районният съд е наложил на подсъдимия Г. наказание от пет месеца лишаване
от свобода и на основание чл. 343г от НК го е лишил от право да управлява МПС за
срок от осем година.
Становището на въззивният съд е, че не са били налице основанията за
приложение на чл. 55 от НК. Поначало изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК
предполага кумулативното проявление на две условия – наличие на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства и убедителна констатация, че най-лекото,
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице. В
разглеждания случай не може да се приеме, че е налице кумулативност на двете
условия. Посочените от районния съд смекчаващи обстоятелства, дори и да се приеме,
че са проявени, не са нито изключителни, нито многобройни. Изцяло са игнорирани
наличните отегчаващи обстоятелства, изводими от данните от сектор „ПП“ при МВР за
подсъдимия в качеството му на водач на МПС. Сам контролирания съд е извел в
мотивите си констатацията, че за периода от 2000 г. до 2023 г. В. Г. е наказван 17 пъти
по административен ред с НП за нарушения на ЗДвП и 19 пъти му е нагана глоба с
фиш. При това положение е необосновано подминаването на тези обстоятелства и
неотчитането им при индивидуализация на наказанията. А административните
наказания, наложени на подсъдимия за нарушения на правилата за движение по
пътищата, илюстрират повтарящо се, еднотипно негово поведение като водач на МПС,
демонстриращ явно несъобразяване с правилата за движение, игнориращ задълженията
си, произтичащи от ЗДвП и ППЗДвП, което закономерно е довело и до нееднократното
5
му санкциониране. Настоящото въззивно производство е образувано само по жалба на
подсъдимия, поради което не може да се преодолее забраната за reformatio in peius.
Въззивният съд счита, че не са налице основания за допълнително облекчаване
на наказателната отговорност на подсъдимото лице, в каквато насока са исканията му.
При така очертаните отегчаващи обстоятелства намаляването на наложените с
присъдата наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление би било
проява на неоправдан либерализъм, конфронтиращ се с правилата на материалния
закон. Аргумент за това не могат да бъдат и съображенията от жалбата, основани
единствено на данни за семеен статус и необходимост от грижи за издържане и
възпитание на деца.
Правилно и обосновано районният съд е приел, че по отношение на В. Г. са
налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК. Изпълнени са формалните изисквания на
закона, като за постигане на целите на наказанието и преди за поправянето на
подсъдимия не е необходимо да бъде изолиран от обществото чрез ефективно
изпълнение на наказанието. Правилно първоинстанционният съд е определил на В. Г.
тригодишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.
Законосъобразно, на основание чл. 343г, във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК,
подсъдимият В. Г. е лишен от право да управлява моторно превозно средство, считано
от влизане на присъдата в сила, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато
времето, през което същият е бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява това право, считано от 12.11.2023 г.
Правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от
НК, като подсъдимият Г. е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 4510,00
лв., представляваща равностойността на товарен автомобил „***“ с peг. № ***,
собственост на К.Н.М. от гр. Габрово.
Правилно и законосъобразно съдът и приложил правилото на чл. 189, ал. 3 от
НПК, като е осъдил подсъдимия Г. да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово
сумата от 113,75 лева – разноски от досъдебното производство, както и да заплати по
сметка на Районен съд - Дряново сумата от 200,00 лв. - разноски за съдебната фаза на
процеса.
При извършената служебна проверка съдът не констатира присъдата да е
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
отмяната й.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да се потвърди.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от
НПК, Окръжен съд – Габрово
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1 от 18.01.2024 г. по НОХД № 142/2023 г. по
описа на Районен съд – Дряново.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7