№ 449
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20221000503322 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 01.08.2022 г., постановено по гр. д. № 11716/2021 г. по описа на СГС,
ГО, I-12 състав, изцяло е отхвърлен предявеният от В. И. М. срещу ЗК „Лев Инс” АД
осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 300000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди при влошаване на здравословното състояние на
пострадалия (т. нар. ексцес), изразяващо се в настъпили допълнителни вреди (болки и
страдания) вследствие възникнала инфекция и възпалителна реакция, довела до извършване
на двуетапно оперативно лечение (на 18.05.2020 г. и на 21.05.2020 г.), ведно със законната
лихва от момента на установяване на увреждането – 16.05.2020 г., до окончателното й
заплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че при присъждане на
заместващо обезщетение за причинените при настъпване на процесното застрахователно
събитие на ищеца неимуществени вреди в предходното съдебно производство съдът е взел
предвид развития възпалителен процес – остеомиелит, както и че към момента на
постановяване на решението този процес все още не е овладян и най-вероятно ще остане
пожизнен. Приел е за установено, че остеомиелитът и гнойно-възпалителният процес са
били безспорно констатирани и проявени още към момента на присъждане на
първоначалното обезщетение, поради което всички вредоносни последици, проявили се в
по-късен етап, са взети предвид при определяне размера на гаранционно-обезпечителната
отговорност на застрахователя - в предходния съдебен процес.
Така постановеното решение, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, е обжалвано изцяло от
ищеца, с правни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради неговата
необоснованост и постановяването му при нарушение на материалния закон и на
1
съдопроизводствените правила. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд
необосновано е достигнал до правния извод, че признаците на бъдещия гнойно-
възпалителен процес са били съобразени към момента на приключване на съдебното дирене
по първоначалното съдебно производство, като те са били взети предвид при определяне
размера на обезщетението за първоначално установените вредоносни последици. Твърди, че
от събраните по делото доказателства се изяснява допълнително влошаване на
здравословното състояние, свързано с развития впоследствие гнойно-възпалителен процес,
който към момента на приключване на съдебното дирене по гр. д. № 1518/2018 г. по описа
на САС, ГО, 12 с-в не е бил диагностициран. Счита, че при първоначалното определяне на
заместващото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди съдът е
съобразявал единствено заболяването остеомиелит на петата, както и благоприятните
прогнози при оздравителния процес на счупванията на бедрото и капачката, като към
момента на определяне на първоначалното заместващо обезщетение гнойната инфекция е
била единствено на дясната пета.
В писмения отговор въззиваемият поддържа, че при първоначално определяне на
дължимото обезщетение за причинените на ищеца от процесното застрахователно събитие
неимуществени вреди са взети предвид очакваните усложнения в здравословното състояние
на пострадалия, свързани както с хроничния гнойно-възпалителен процес, засягащ десния
крак, така и обстоятелството, че лечението ще продължи.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателствени
средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, ГО, I-12 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
(обезпечително-гаранционната) отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални
предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е
причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като с влязло в сила Решение № 20/11.02.2020 г. по т. д. 247/2019 г., по описа на
ВКС, ТК, II отд. е решен предходен правен спор между същите страни по чл. 432, ал. 1 КЗ за
установяване възникването и съществуването на право на застрахователно обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно
събитие – в размер на сумата от 128000 лв. (след отчитане на степента на съпричиняване от
пострадалия – 20%, при общ размер от 160000 лв. на определеното по справедливост
заместващо обезщетение ), със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че към
2
момента на настъпване на телесните увреждания на ищеца ответното застрахователно
дружество е обезпечавало деликтната отговорност на делинквента (М. Х. Л.), който при
управление на МПС е причинил телесни увреждания на В. И. М.. Следователно, правният
спор по настоящото съдебно производство се съсредоточава върху правнорелевантното
обстоятелство дали е настъпило твръдяното от ищеца влошаване на неговото здравословно
състояние, респ. дали причинените от твърдения ексцес неимуществени вреди не са взети
предвид при определяне на дължимото заместващо застрахователно обезщетение в
предходния съдебен процес между страните в настоящото съдебно производство – към
момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция (на 04.10.2018 г.).
Съгласно т. 18 от ТР № 1/4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК макар и
мотивите на съдебното решение, които обосновават формираната и изразена правосъдна
воля на решаващия орган, да не се ползват със сила на пресъдено нещо, те съдържат редица
констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти. Следователно, за да се
установи дали в предходното съдебно производство между страните в настоящия процес е
ангажирана обезпечително-гаранционната отговорност на ответното застрахователно
дружество за процесните неимуществени вреди, предмет на предявения по настоящото
исково производство осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, следва конкретно да се изследва за репариране на какви неимуществени вреди е
присъдено застрахователно обезщетение по предходното исково производство – в размер на
сумата от 160000 лв. (преди съобразяване на степента на съпричиняване вследствие
противоправното поведение на пострадалия). В този смисъл са и задължителните за
правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 10 от ППВС № 4/1975 г. – „От
принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди (чл. 51,
ал. 1 ЗЗД) следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в
сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново
обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с
увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се
дублира с вече присъденото за първоначалното страдание... Ново обезщетение не се дължи
също така, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на
здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда”.
Както бе изяснено, въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната
жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК,
като дължи произнасяне само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба.
Спорът пред настоящата съдебна инстанция, въведен чрез релевираните от въззивника
правни доводи, се съсредоточава върху обстоятелството дали проявилите се по-късно
подуване и оток в областта на десния доен крайник, респ. инфекциозен гонит и оток в
областта на дясна колянна става, съпроводено с двуетапно оперативно лечение (на
18.05.2020 г. и на 21.05.2020 г.), са довели до обективно влошаване на състоянието на
пострадалия в сравнение със състоянието му към момента на определяне на обезщетението
3
по първоначалното производство и дали настъпилите вреди са обхванати от присъденото по
делото обезщетение.
От обстоятелствената част (мотивите) на влязлото в сила Решение № 20/11.02.2020 г.
по т. д. 247/2019 г., по описа на ВКС, ТК, II отд., се установява, че в предходното исково
производство за причинените на ищеца неимуществени вреди от настъпване на процесното
застрахователно събитие (проявили се и установени до края на съдебното дирене – на
04.10.2018 г.) е определено заместващо обезщетение в размер на 160000 лв. (намалено на
128000 лв. поради прието съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното
поведение на пострадалия в обем от 20%). При определяне на обезщетението съдът е
съобразил характера на причинените тежки физически увреждания – 1) счупване на тялото
на дясната бедрена кост; 2) пунктиформена рана на дясното бедро; 3) закрито счупване на
дясната коленна капачка; 4) закрито счупване на дясната петна кост с остеомиелит; 5) травма
на нервните коренчета в поясния отдел на гръбначния стълб, които са довели до намалени
обеми в движението на дясната тазобедрена става и на десните коленна и глезенна стави, и
отстраняването на част от дясната пета. Изяснено е, че лечебният процес е съпътстван с
проведени две последователни оперативни манипулации, но впоследствие се е възбудило
гнойно огнище в дясната пета, което е наложило оперативно премахване на нежизнени
фрагменти от петната кост и изчистване на раната. Прието е, че е доказана причинно-
следствената връзка на остеомиелита с причинените травми от ПТП, проявен е гнойно-
възпалителен процес, засегнал бедрената кост. Установено е, че на дясното бедро има все
още три открити рани с дренажи за отделяне на гноен секрет. Дясната тазобедрена става,
съответните коленна и глезенна стави са със значително затруднено движение.
Тъй като съдебното дирене в предходното исково производство е приключило на
04.10.2018 г., в този момент е настъпило преклудиращото действие на силата на пресъдено
нещо, поради което настоящият съд трябва да вземе предвид само по-късно настъпилите
правнорелевантни факти – до приключване на съдебното дирене пред САС.
От приетата от СГС като компетентно изготвена и неоспорена от страните СМЕ се
установява, че въпреки първоначалното лечение впоследствие се е проявил голям оток на
дясната пета, на дясното бедро и на дясното коляно, като след преглед на 14.02.2018 г.
(преди приключване на съдебното дирене в предходното исково производство) ищецът е
бил приет за болнично лечение, като е опериран два пъти за лечение при установен остеит
на дясната пета и остеит на дясната бедрена кост, но въпреки проведената костна операция
възпалителният процес продължил развитието си, поради което на 24.04.2018 г. ищецът
отново постъпил за операция и на 16.04.2018 г. за пореден път е бил опериран. Въпреки
проведените операции и широкоспектърно антибиотично лечение състоянието на ищеца
периодично се е влошавало, което е наложило на 30.08.2018 г. отново да постъпи в
болнично заведение за поредна операция на настъпилото възпаление на дясното коляно.
Последвали са нови операции на бедрото.
Влошеното общо състояние на пострадалия е дало основание на ТЕЛК да го
освидетелства и с Експертни решения от 2017 г., от 2018 г. и от 2019 г. му е била определена
100% загуба на трудоспособност.
След продължително (2-години) затихване на възпалителния процес на 16.05.2020 г.
(след приключване на съдебното дирене в предходното исково производство)
здравословното състояние на пострадалия се е влошило, като отново е бил приет за
4
болнично и оперативно лечение с диагноза: „Състояние след фактура на дясната бедрена
кост. Гонит на дясното коляно”. Постъпил с оток, болка на дясното коляно и инфекция на
бедрената кост, като е опериран на 18.05.2020 г. – при отварянето на дясната колянна става е
била отстранена 200 мл. гнойна колекция. На 21.05.2020 г. отново е била извършена
операция, като лечението е продължило с медикаментозна терапия. При последното
освидетелстване от ТЕЛК (на 28.02.2021 г.) ищецът е с намалена трудоспособност от 75%.
Вещото лице установява, че първоначално – 4-5 месеца след настъпване на
процесната злополука (на 22.08.2016 г.), инфекцията е била локализирана в областта на
дясната петна кост, многофрагментно счупена. Въпреки проведените 5 последователни
операции гнойният процес се е разширявал, което е наложило част от петната кост да бъде
отстранена, а продължително време на дясното бедро да остане тръбен лаваж и дренаж,
както и инфекцията да бъде третирана с мощни и различни широкоспектърни антибиотици.
След извършен на 11.04.2022 г. личен преглед от СМЕ е установено, че счупените
кости на дясната бедрена кост са зараснали с малка деформация от натрупания калус,
счупената многофрагментна пета е зараснала с остатъчен дефект, като 1/3 от нея е
отстранена за ограничаване на гнойния процес. Общото състояние на ищеца е
стабилизирано и в момента няма действащи фистули, от които да секретира гнойна
колекция. Изяснява се правнорелевантното обстоятелство, че към настоящия момент
инфекциозният процес е затихнал, но не може с положителност да се твърди каква ще
бъде бъдещата перспектива, като се има предвид хроничния характер на този вид
инфекция.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически)
изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е
извършило личен преглед на пострадалия и изследвало пълно и задълбочено представените
по делото медицински документи, като е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет
на допуснатата СМЕ.
При така приетите за установени правнозначими факти настоящият съдебен състав
намира, че неправилно първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че
претендираните от ищеца вреди са включени в предметния обхват на присъденото
обезщетение по предходното съдебно производство, както и че в процесния случай не е
установено влошаване на обективното състояние на пострадалото лице, поради което за
ищеца не е възникнало право на допълнително обезщетение вследствие на настъпил ексцес.
Този извод е необоснован съобразно фактите, изяснени чрез събраните по делото
доказателствени средства.
Действително, към момента на приключване на съдебното дирене по предходното
исково производство е било налице гнойно огнище в дясната пета, което е наложило
оперативно премахване на нежизнени фрагменти от петната кост и изчистване на раната,
като гнойно-възпалителен процес е засегнал бедрената кост, а на дясното бедро все още са
съществували три открити рани с дренажи за отделяне на гноен секрет. Но обективно съдът
не е могъл да вземе предвид последващите усложнения, свързани с нови гнойни колекции в
увредения долен крайник, което е наложило ново двуетапно оперативно лечение. В
предходното исково производство не е изяснявано обстоятелството дали тези гнойни-
възпалителни процеси ще хронифицират във времето и как те ще се отразят в перспектива,
за да бъдат взети предвид при определяне на общия размер на заместващото обезщетение
(включващо и бъдещите сигурни болки и страдания, свързани с инфекциозния процес).
Нещо повече, от приетата в настоящото исково производство СМЕ се установи по
несъмнен начин, че възпалителният процес е бил затихнал в един продължителен период –
за около 2 години, поради което съдът по предходното дело не е имал възможност да
прогнозира кога и в какво точно ще се изразява последващото влошаване на здравето (с
отделянето на гноен секрет в увредения долен крайник). Едва след 2 години от момента,
когато е приключило съдебното дирене по първия процес, този инфекциозен процес се е
проявил – с остра симптоматика: гонит на дясното коляно, с оток, болка на дясното коляно и
инфекция на бедрената кост, като пострадалият е опериран на 18.05.2020 г. и на 21.05.2020
5
г. – при отварянето на дясната колянна става е била отстранена 200 мл. гнойна колекция.
Тъй като съдът, присъдил първото заместващо обезщетение, поради обективни причини не е
могъл да съобрази последващите инфекциозни процеси (кога ще се развият, с какъв
интензитет, колко ще продължи възстановителният процес и дали ще бъдат премахнати за
продължителен период негативните последици от костната инфекция), правното съждение
на първоинстанционния съд, че това влошаване на здравето е било налице към момента на
определяне на първоначалното обезщетение, респ. е било предвидено и съобразено, се явява
необосновано.
До края на съдебното дирене в настоящото исково производство не бе установено с
висока степен на сигурност дали, кога и с какъв интензитет би се проявил отново гнойно-
възпалителен процес в тялото на ищеца, който да е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпване на процесното застрахователно събитие, поради което и настоящият въззивен
съд не би могъл да вземе предвид евентуалните бъдещи усложнения, причинени от нова
инфекция на увредения долен крайник (в случай че застрахователят поддържа, че този
инфекциозен процес е хроничен, за да се избегнат последващи съдебни спорове, страните
биха могли чрез спогодба да уредят окончателно всички възникнали правоотношения при
настъпилия покрит застрахователен риск по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите).
Но същественото в настоящия процес е, че по несъмнен начин е установено
наличието на влошаване на обективното състояние на пострадалото лице, вследствие на
получената травма (при необходимата причинно-следствена връзка), изразяващо се в
допълнително и съществено задълбочаване на предходната инфекция и възпалителен
процес, което не е било и не е могло поради обективни причини да бъде установено от съда
в производството, приключило с Решение № 20/11.02.2020 г. по т. д. 247/2019 г., по описа на
ВКС, ТК, II отд.
При установеното допълнително влошаване в обективното състояние на пострадалия
(ексцес) - последващ гонит на дясното коляно, за лечението на който се е достигнало до две
оперативни интервенции, при които от дясната колянна става е била отстранена 200 мл.
гнойна колекция, настоящият съдебен състав счита, че са осъществени всички
материалноправни предпоставки за възникване на претендираното от ищеца право на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение
следва да се вземе предвид обстоятелството, че вследствие настъпилия ексцес ищецът е
претърпял болки и страдания, които допълнително са влошили тежкото и мъчително
състояние, в което той се е намирал преди възникването на новоустановените вредоносни
последици (придвижвал се е самостоятелно с видимо накуцваща надясно походка,
стъпвайки на външния ръб на дясното ходило, което води до бърза умора, куцане и
деформация на обувката; трудно кляка и трудно изкачва стълбите). По делото не е изяснен
обаче действителният период на възстановяване при осъщественото двуетапно оперативно
лечение, поради което съдът трябва да приеме, че този оздравителен процес е протекъл в
6
препоръчания с Епикриза с изх. № 13714/26.05.2020 г. (л. 213 и сл. от кориците на
първоинстанционното дело) срок за антикоагулантна терапия за 6 седмици, т.е. за месец и
половина.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на пострадалия за причинените му вследствие установената нова
гнойна инфекция (значително влошило здравето, съчетана с две хирургически операции в
един кратък период от време) неимуществени вреди е в размер на 50000 лв. Законодателят е
определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените
от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10,400 млн. лв., независимо от
броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна
норма). Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на
действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява
парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на
имуществени блага чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като
емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие - 16.05.2020 г.
(ексцеса), и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната
практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни
допълнителни увреждания, водещи до съществено влошаване на здравословното състояние
на пострадал на работоспособна възраст, настоящата съдебна инстанция приема, че
заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания вследствие на
настъпилото влошаване на здравословното му състояние (т. нар. „ексцес”) е в размер на
сумата от 50000 лв. Съдът взема предвид и обстоятелството, че следоперативният период е
бил кратък (около 1 месец и половина) и безпроблемен.
Неоснователно обаче се явява своевременно релевираното от ответника частично
правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
То се основава не на факти, настъпили при влошаването на здравословното състояние на
пострадалия, за което се присъжда заместващо обезщетение, а на неговото противоправно
поведение при настъпване на процесното ПТП. Тъй като при ексцес са възникнали нови
обстоятелства след преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на решението, с
което е присъдено първоначалното застрахователно обезщетение, е допустимо възражението
за съпричиняване да обхваща единствено новонастъпилите факти, като противоправното
поведение на увредения трябва да е в пряка причинно-следствена връзка със самия ексцес.
В този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 167/30.12.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2005/2014 г., I т. о., ТК практика на ВКС, което дава конкретен отговор на
този правен въпрос: „В производството по чл. 51, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл.
226, ал. 1 КЗ предмет на установяване е друг фактически състав - влошаване състоянието на
увредения и причинната връзка на това влошаване с увреждането, за което е била
ангажирана отговорността на застрахователя в предходното производство. По отношение на
7
него би било възможно застрахователят да направи възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, но само
по отношение отговорността за ексцес - дали увреденият е допринесъл за новите последици
от увреждането, ако такива са налице. Поради това и отговорът на поставения правен въпрос
е: С влязлото в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, с което е
установен фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, се преклудира спорът за допринасяне на
вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В последващо производство по чл. 51,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД между същите страни или правоприемниците им за вреди от ексцес,
възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само по отношение на ексцеса”.
Ответникът нито твърди, нито установява, че констатираното влошаване на
здравословното състояние на ищеца се дължи на проявена от него небрежност при лечебния
и възстановителния процес.
Неоснователно се явява и възражението за изтекла обща (5-годишна) погасителна
давност. Съгласно правната норма, уредена в чл. 378, ал. 4 КЗ, във вр. с чл. 378, ал. 2 КЗ, при
ексцес по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите давността е 5-годишна от датата на настъпването или узнаването за
ексцеса. Влошаването на здравословното състояние, предмет на настоящото исково
производство, е настъпило на 16.05.2020 г., като не са изтекли 5 години преди да бъде
предявен искът (на 27.09.2021 г.), с който е прекъснато теченето на общата погасителна
давност.
След като искът за заплащане на обезщетение на ищеца за причинените му
неимуществени вреди от процесното застрахователно събитие е основателен, следва да бъде
уважено и акцесорното искане - за заплащане на законната лихва върху главницата, но не от
момента на установяване на ексцеса (16.05.2020 г.), а от уведомяването на застрахователя за
новата искова претенция на 05.03.2021 г. (молбата на адв. В. О. от САК, адресирана до
ответното застрахователно дружество, се намира на л. 222 от кориците на
първоинстанционното дело) до окончателното й заплащане – на общо основание е
приложима разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ (настъпването на екцеса е ново
застрахователно събитие – с нов юридически факт, поради което от този момент това
задължение става изискуемо, но за да отговоря за забавата на делинквента застрахователят
трябва да бъде уведомен).
Следователно, решението трябва да бъде отменено в частта, в която искът с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен до сумата от 50000 лв.,
като следва да бъде присъдено заместващо обезщетение в този размер за влошаването на
здравословното състояние на ищеца вследствие на установения на 16.05.2020 г.
инфекциозен процес, ведно със законната лихва от 05.03.2021 г. до окончателното й
заплащане. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която ищецът е бил осъден да
заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата над 416,67 лв. до
присъдения размер от 500 лв., представляваща сборът от осъществените съдебни разноски
пред СГС. Съобразно уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят съдебни разноски, сторени пред СГС, в размер на 33,33 лв.,
представляващи заплатено възнаграждение за изготвяне и изслушване на СМЕ.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. В. В. О. от САК трябва да се присъди
8
сумата от 338,53 лв. с ДДС (в релевантната редакция на приложимия подзаконов
нормативен акт) – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред СГС, както и сумата от 930 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство пред САС.
Тъй като въззивникът-ищец е бил освободен от съда от заплащане на държавна такса
в производството пред двете съдебни инстанции, по правилата на чл. 78, ал. 6 ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на СГС 2000 лв. държавна
такса, а в полза на САС - сумата в размер на 1000 лв. - държавна такса за разглеждане на
въззивната жалба.
За отхвърлената част от предявената въззивна жалба, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП в полза на
въззиваемия-ответник трябва да бъде присъдена сумата от 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред САС (съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото).
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 01.08.2022 г., постановено по гр. д. № 11716/2021 г. по описа
на СГС, ГО, I-12 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. И. М. срещу ЗК
„ЛЕВ ИНС” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД до сумата
от 50000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за причинени неимуществени
вреди (болки и страдания) от допълнително влошаване (ексцес) на здравословното
състояние на пострадалия В. И. М., изразяващо се във възникнала инфекция и възпалителна
реакция, довела до извършване на двуетапно оперативно лечение (на 18.05.2020 г. и на
21.05.2020 г.), ведно със законната лихва от 05.03.2021 до окончателното му заплащане,
както и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК В. И. М. е осъден да заплати
на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД сумата над 416,67 лв. до присъдения размер от 500 лв. – съдебни
разноски пред СГС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д да заплати на В. И. М., ЕГН **********, с адрес с.
***, ул. „***” по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата
от 50000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за причинени неимуществени
вреди (болки и страдания) от допълнително влошаване (ексцес) на здравословното
състояние на пострадалия В. И. М., изразяващо се във възникнала инфекция и възпалителна
реакция, довела до извършване на двуетапно оперативно лечение (на 18.05.2020 г. и на
21.05.2020 г.), ведно със законната лихва от 05.03.2021 до окончателното му заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на В. И. М.
сумата от 33,33 лв. – съдебни разноски пред СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на адв. В. В.
О. от САК, с адрес гр. ***, ул. „***” № **, партер, ап. * сумата от 338,53 лв. с ДДС – за
осъщественото пред СГС безплатно процесуално представителство, както и сумата от 930
лв. с ДДС – за осъщественото безплатно процесуално представителство пред САС.
9
ОСЪЖДА чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37
ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП В. И. М. да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД сумата от 200 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред
САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД да заплати в полза на бюджета на СГС сумата от 2000 лв. - държавна такса, а в
полза на бюджета на САС – сумата от 1000 лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10