РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 28.02.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 05 февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 21
по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна
жалба от СД „РМ-Оригинал – Р.и Сие“, със седалище: гр. Русе, депозирана чрез адвокат-пълномощник
Н. Т. ***, против Решение № 835 от 25.11.2019 г., постановено по АНД № 1843/2019г.
по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 2019 - 0048762 от 05.08.2019 г., издадено от Директора на Регионална дирекция
за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе
към ГД “Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на
дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.127, ал. 3 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) и на основание чл. 222 от ЗЗП е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева. В
касационната жалба се развиват съображения за неправилност на постановеното
съдебно решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли
съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да
се отмени издаденото наказателно постановление.
Претендира и направените по делото разноски.
Ответната страна в производството –
КЗП – РД – Русе, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт В. Б., оспорва
основателността на жалбата. Претендира и присъждането на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
След като обсъди наведените в жалбата
касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По същество, жалбата е неоснователна.
След преценка на ангажираните по
делото, допустими и относими доказателства, районният съд е установил
фактическата обстановка по делото, въз основа на която е приел от правна
страна, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалният закон. Към
установеното нарушение правилно са приложени относимите законови разпоредби.
Нарушението по чл. 222, във вр. с чл. 127, ал. 3 от ЗЗП е доказано по несъмнен
начин въз основа на събраните допустими и относими доказателства. Съдът е
изложил мотиви и за правилната индивидуализация от страна на АНО на наложеното
наказание. По тези съображения съдът е потвърдил оспореното пред него
наказателно постановление като законосъобразно и обосновано.
Решението на районен съд е правилно.
Формулираните от съда правни изводи относно
процесното нарушение изцяло се споделят от настоящата инстанция, като
касационните оплаквания са неоснователни по следните съображения.
Въз основа на събраните по надлежен
ред относими за спора писмени и гласни доказателства, районният съд е установил
действителната фактическа обстановка и правилно е приложил материалния закон.
Правилен е правният извод на съда, че
санкционираното дружество безспорно е осъществило от обективна страна състава
на вмененото му нарушение по чл. 222, във вр. с
чл. 127, ал. 3 от ЗЗП.
Правилната преценка на
доказателствата по делото в случая води на единствения категоричен и
законосъобразен извод, че санкционираното дружество е
осъществило от обективна страна състава на административното нарушение по чл.
222, във вр. с чл. 127, ал. 3 от ЗЗП, като не е вписало предявената на
20.05.2019 г. устна рекламация
за ховърборд на потребител във водения регистър на предявените рекламации. В
тази насока нарушението е било категорично налице, като е без значение обстоятелството
дали потребителят е представил документите по чл. 125, ал. 4 от ЗЗП или не към
момента на предявяване на рекламацията. Едва при
подаването на рекламацията потребителят е длъжен да приложи касова бележка или
фактура; протоколи, актове или други документи, установяващи несъответствието
на стоката или услугата с договореното; други документи, установяващи претенцията
по основание и размер, съгласно чл. 125, ал. 4 от ЗЗП. Видно от посочените разпоредби, предявяване и подаване на рекламация са
различни действия, като за търговеца е установено задължение да приеме
своевременно (в срок съгласно чл. 126, ал. 1 от ЗЗП) предявената рекламация
(чл. 127, ал. 1 от ЗЗП) и да я опише в регистъра (чл. 127, ал. 3 от ЗЗП). Едва
след като приеме и регистрира предявена рекламация търговецът следва да прецени
дали да уважи или не рекламацията, т.е. дали рекламацията е предявена в срок,
придружена ли е с необходимите документи, основателна ли е (с оглед твърдението
на търговеца в случая, че служители са изпробвали на момента стоката и тя е
била изправна), се решава в хода на рекламационното производство и е въпрос по
същество. Произнасянето по същество по рекламацията, съответно извършване
преценка досежно нейната основателност може да бъде направено в следващ момент,
а именно в едномесечен срок от предявяване на рекламацията съгласно чл. 113,
ал. 2 от ЗЗП. При липса на начален момент, от който тече този срок, са нарушени
и правата на потребителя в едномесечен срок да бъде уведомен по основателността
на рекламацията му и евентуално стоката да бъде приведена в съответствие с
договора за продажба, да бъде направен отбив от цената или да бъде възстановена
заплатената сума. При произнасянето по същество по рекламацията, съответно при
извършване преценка досежно нейната основателност търговецът може да откаже да
удовлетвори заявената рекламация, но не и да откаже вписването й въобще, преценявайки
предварително нейната основателност.
С оглед гореизложеното настоящият съд
счита, че РС - Русе е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
С оглед на измененията
на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането от
процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за
юрисконсулт на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се
определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в
случая от 80 до 120 лв./. По преценка на фактическата и правна сложност на
казуса и при резултата от делото на Комисията за защита на потребителите следва
да бъдат присъдени деловодно разноски за процесуално представителство в размер
на 80 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 835 от 25.11.2019 г., постановено по АНД № 1843/2019 г. по
описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА СД „РМ - Оригинал – Р.и Сие“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, обл. Русе, бл. „Мара
Манева“, вх. Б, ет. 8, представлявано от М.Ц.Б. – Р., да заплати на Комисията
за защита на потребителите, гр. София сумата от 80 (осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.