№ 37
гр. П.***, 23.02.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–П.***, в открито съдебно заседание на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
При секретаря Е. В., като разгледа административно дело № 764/2020г. по
описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 211 от ЗМВР.
Образувано е по повод жалба на
Е.Б.Г.,*** против заповед рег. № 1983к-1388 от 29.09.2020г. на директор на
Главна дирекция „***“ в МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание
“Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР на държавен
служител.
С жалбата
се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна, поради допуснати съществени
нарушения на административно – производствените правила, изразяващи се в
издаване на заповедта извън срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Сочи, че е
налице противоречие с материалния закон,
поради това, че не е преценена тежестта на извършеното нарушение. С тези доводи се иска заповедта да се отмени
като незаконосъобразна и да се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. И.М.,***. Поддържа жалбата и
пледира същата да се уважи. Претендира присъждане на съдебни разноски. В
указания срок депозира писмени бележки.
Ответникът
по жалбата-Директор на Главна дирекция “***“ в МВР за представител изпраща юк.
К.***. Оспорва жалбата. Пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Доводите
са, че същата е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма,
при спазване на административно-производствените правила и при правилно
прилагане на материално правните разпоредби. Претендира присъждане на разноски.
Административен
съд – П.***, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят,
видно от акт за встъпване в длъжност, заема длъжността командир на екип в
сектор “***” на Пета Районна служба “***” към СД”***” при ГД”***”-МВР.
С
докладна записка с рег. № 5614р-213 от 18.02.2020г. Е.Г. е докладвал, че на
16.02.2020г., около 18.15ч. прибирайки се от с. К.*** за гр. П.***, в района на
кв. “***” е спрян за проверка на документи и проба за алкохол. Докладвал е, че
е отказал да го тестват с дрегер, след което е откаран в ЦСМП-П-к за даване на
кръвна проба и е отказал. Посочил е, че свидетелството за управление на МПС му
е отнето.
За
инцидента Началник на Пета РС”*** е сезирал Директора на СД”***” с докладна
записка рег. № 5614р-216 от 18.02.2020г.
Въз
основа на докладната записка, Директор на СД”***” с рег. № 764р-1774 от
27.02.2020г. е направил предложение до директора на Главна дирекция „***“ в МВР за образуване на
дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина.
Със
заповед № 1983к-431 от 17.03.2020г. на
директор на ГД”***” е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР срещу младши експерт
Е.Г., командир на екип в сектор “***” на Пета Районна служба “*** към СД”***”
при ГД”***”-МВР. Определена е дисциплинарна комисия, на която е възложено да
извърши разследване. Определен е срок за изготвяне на становище по случая до
29.05.2020г. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 21.04.2020г.
С искане
рег. № 5602р-1023 от 28.05.2020г. е поискано удължаване срока за приключване на
дисциплинарното производство. Със заповед № 1983к-779 от 29.05.2020г. директор
на ГД”***” е удължил срока до 29.06.2020г.
В хода на
дисциплинарното производство комисията е събрала доказателства. Изискани са
обяснения от Е.Г., от съпругата му З. Г.***, от дъщеря му В. Б., от В. Р.***, и
от служителите от ОД на МВР-П.***, съставили АУАН-Р.С. и Н.Й. и съответно
такива са постъпили. Към преписката са приобщени АУАН № 214902 от 16.02.2020г.;
талон за медицинско изследване № 075778; протокол за медицинско изследване;
ЗПАМ № 20-1158-000124/16.02.2020г. и НП № 20-1158-000836 от 19.03.2020г..
Въз
основа на направен анализ на събраните доказателства, комисията е изготвила
обобщена справка с рег. № 5602р-1248 от 26.06.2020г. Изготвена е покана с рег.
№ 5602р-1249 от 26.06.2020г. за запознаване с резултатите и за даване на
писмени обяснения, която е връчена на жалбоподателя на 26.06.202020г. След
запознаване с материалите по
дисциплинарното производство, жалбоподателят е депозирал възражение с вх. №
746-4326 от 29.06.2020г. , в което направил искане за събиране на нови
доказателства.
Изготвено
е становище рег. № 5602р-1257 от 29.06.2020г. В него е прието, че на
16.02.2020г., около 18.05ч. прибирайки се от с. К.*** за гр. П.***, в района на
кв. “***” е спрян за проверка от служители при ОД на МВР-П.***. При проверката
служителят е отказал да бъде тестван за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест “Дрегер” 7510, като заявил,
че пиел хапчета за високо кръвно и не се чувствал добре. Издаден му е талон за
медицинско изследване и с патрулния автомобил е отведен до ЦСМП-П.*** за даване
на кръвна проба. На място е отказал да му се направи лабораторно изследване.
Съставен му е АУАН серия № GA, № 214902 от 16.02.2020г. за нарушение на чл. 174, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Комисията е приела, че с
деянието-отказ да се изпълни разпореждане за даване на проба за алкохол и да направи медицинско
изследване, същият е допуснал нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, а
именно неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, във вр. с т. 19, т. 20 и т. 28 от Етичния кодекс във вр. с чл.
171 и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Прието е, че с деянието си служителят е уронил
престижа на службата, като вместо да спазва закона е извършил нарушение като е
отказал да бъде тестван за алкохол с техтическо средство. Същият е създал
впечатление, че служител на МВР си позволява да не се подчинява на нормативно
определените в закона правила, като отказва тест разчитайки, че служебното му
положение ще му предостави възможност да не носи отговорност за неправомерното
си поведение. Това се отразило изключително негативно върху авторитета на МВР и
имало за последица намаляване на общественото доверие за дейността му. Деянието
е квалифицирано като нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с т. 19, т. 20, т. 28, "а" и
"в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР, за което е предложено да се наложи
дисциплинарно наказание "уволнение".
С
докладна записка с рег. № 5602р-1270 от 30.06.2020г. председателят на комисията
е изпратил материалите от
дисциплинарното производство на директор на ГД”***”.
Със
заповед № 1983к-974 от 14.07.2020г. директор на ГД”***” е приел, че е
необходимо събиране на още доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение и
е разпоредил на дисциплинарно разследващия орган да ги събере и отново да
изготви нова обобщена справка и ново становище.
В
изпълнение на указаното, комисията е изискала записите от тел. 112, извадка от
амбулаторна книга и амбулаторен лист, относно отказа за даване на кръв за
изследване, повторно е изискала обяснения от мл. автоконтрольорите С. и Й.,
изискала е информация от системата АИС-ВОДПК за процесния ден. Изисканите
документи са представени на комисията. Същата подробно ги е обсъдила и
приобщила към материалите по дисциплинарното производство.
Изготвила
е обобщена справка с рег. № 5602р.1492 от 30.07.2020г. С покана с рег. №
5602р-1493 от 30.07.2020г. жалбоподателят е поканен да се запознае с
резултатите и да даде писмени обяснения.
На 30.07.2020г. жалбоподателят се е запознал с обобщената справка. Не са
постъпили обяснения или възражения, в указания 24 часов срок.
Изготвено
е становище рег. № 5602р-1518 от 31.07.2020г., с което изцяло е преповторено от
фактическа и правна страна изложеното в
становището от рег. № 5602р-1257 от 29.06.2020г. и е направено предложение да
се наложи дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за нарушение
на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с т. 19, т. 20, т. 28, "а" и
"в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
С
докладна записка с рег. №5602р-1519 от 31.07.2020г. материалите от
дисциплинарното производство са изпратени на директора на ГД”***”.
С покана
с рег. № 1983р-11435 от 17.08.2020г. директор на ГД”***” е предоставил на
жалбоподателя възможност за даване на обяснения. Поканата е връчена на
19.08.2020г. В посочения срок са постъпили възражения, в които се излагат
аргументи за липса на доказателства и се сочи, че наказателното постановление
не е влязло в сила.
Със
заповед № 1983к-1388 от 29.09.2020г. директор на ГД”***” е приел, че Е.Г. е
извършил неправомерни действия-отказ да изпълни разпореждане на служители от
сектор ПП за извършване на проверка за алкохол и не е изпълнил предписание за
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
в кръвта му, въпреки, че е бил транспортиран със служебен автомобил за даване на кръв за изследване за алкохол в
ЦСМП при МБАЛ“***“-П.***, в нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, с което
е допуснал нарушение на правилата на Етичния кодекс:
по т. 15”Държавният служител съобразява
законността на действията, които възнамерява да предприеме” като поради отказ
да бъде изпробван за употреба на алкохол му е съставен АУАН серия GA, № 214902
от 16.02.2020г., за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП; издадена му е
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1158-000124 по
чл. 171, т. 1, б.”б” от ЗДвП и му е издадено наказателно постановление №
20-1158-000836 за нарушение по чл. 173, ал. 3 от ЗДвП.
По т.
19”Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява”, като
с неправомерното си поведение отказ да изпълни разпореждане на служители от
сектор ПП за извършване на проверка за алкохол, удостоверено с протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол
в кръвта и след връчен му талон за изследване, същият отказал да даде кръв и
станал достояние на други служители от ОД на МВР-П.***, директор на ДНС-112,
длъжностни лица на МБАЛ”***”АД и уронил престижа на МВР и ГД”***” и формира
впечатление, че служителите му се намират в привилегировано положение спрямо
останалите граждани, при което могат да управляват безнаказано МПС, като
отказват да бъдат проверявани за алкохол.
По т. 20
“Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример
с поведението си” е прието, че служителят с поведението си дава лош пример на
гражданите да не спазват нормативно определените правила на ЗДвП и поведението
му е морално укоримо;
По т. 28,
б. “а”, „в“ Държавният служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството
си на участник в пътното движение се подчинява на нормативно определените
правила за движение по пътищата в Република България и на разпорежданията на
контролните органи”.
Така
посоченото е прието за нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и на основание
чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и
е прекратено служебното правоотношение в МВР. Видно от ръкописното отбелязване
върху заповедта същата е връчена на жалбоподателя на 08.10.2020г.
Жалба е
депозирана в Административен съд-София град на 23.10.2020г. Образувано е АД №
11171/2020г.. С определение № 8887 от 30.11.2020г. постановено по делото
производството пред АССГ е прекратено и делото изпратено по подсъдност на
Административен съд-П.***.
В хода на
настоящето съдебно производство се събраха гласни доказателства. До разпит се
допуснаха като свидетели Н.П.Й. и Р. Н. С., служители в сектор Пътна полиция
към ОД на МВР-П.***. Показанията им като
последователни и непротиворечиви се ценят изцяло. Същите напълно кореспондират
с дадените в хода на дисциплинарното производство писмени обяснения. Въз основа
на тях се приема, че жалбоподателят спрян за проверка по разпореждане на ОДЧ.
На посочените в АУАН дата, час и място, същият е бил сам в автомобила при
проверката и е имал качеството на водач на
МПС. Проверяващите са се
представили и са поискали документи. Видели са служебната му карта, от която са
разбрали, че същият е служител на МВР. Поканили са го да изпробват за употреба
на алкохол с техническо средство алкотест “Дрегер”. Проверяваният е отказал.
Издали са му талон за медицинско изследване, като последният е приет. Със
служебния автомобил са го транспортирали до Центъра за спешна медицинска
помощ-П.***. Там е отказал да даде кръв
за изследване. Не е създавал проблеми по време на проверката. За отказа да бъде
изпробван за алкохол са съставили АУАН, както и заповед за налагане на
принудителни административни мерки.
По искане
на защитата до разпит се допуснаха свидетелите В. Е. Б. и В. Г. Р.. В. Б.*** е
дъщеря на жалбоподателя и същата заяви, че желае да свидетелства. Показанията и
съвпадат с дадените пред комисията обяснения и се доразвиват. Пресъздава
последователно събитията през процесния ден и семейния скандал. Въз основа на
тях се приема, че същата се е обадила на тел.
112 и е подала сигнал за водач употребил алкохол, служител на МВР, който
може да окаже съпротива. Към настоящия
момент сочи, че се е обадила за лично отмъщение. Показанията й в частта, в
която сочи, че не е видяла баща й да употребява алкохол не се кредитират, тъй
като същите са житейски неоправдани и се възприемат за защитна теза.
В останалата част се ценят доколкото е налице и запис от тел. 112 и въз
основа на тях се приема, че същата е подала сигнал за пиян шофьор, служител на МВР, който може да
окаже съпротива.
Свидетеля
В. Р. е приятел на жалбоподателя. Чрез показанията се цели да се разколебае
доказателствената сила на съставения АУАН относно качеството на водач на
жалбоподателя към момента на проверката. Свидетелства, че е отишъл в с. К.***
заедно със сина си, след като Г. му се обадил да дойде да го прибере. Г. бил
разстроен, качил го на задната седалка в колата на Г., дал му вода, която взел от неговата кола и тръгнали за П.***. Не
е виждал съпругата на Г.. След като били спрени за проверка той се
усетил, че си е забравил документите в неговата кола и се притеснил. Тогава Г.
казал, че ще се оправи с колегите. Когато полицаите дошли Г. слязъл от задната седалка. Показанията не се
ценят. Същите като цяло пресъздават обясненията дадени в хода на дисциплинарното
производство, но се приемат за съставени за нуждите на дисциплинарното
производство. Съдът намира, че същите не са с интензитет да разколебаят
доказателствената сила на съставения АУАН и дадените под страх от наказателна
отговорност свидетелски показания на свидетелите очевидци С. и Й.. Последните
по категоричен начин са възприели за водач на МПС именно жалбоподателя Г., а не
друго лице. Именно Г. е отказал да бъде изпробван за алкохол и именно той е
отказал да даде кръвна проба в спешния център. Показанията му противоречат и на
докладната записка до прекия му ръководител изготвена от самия Г.
непосредствено след инцидента. Показанията му противоречат и на обясненията на
Зорница Георгиева, съпруга на жалбоподателя, в който е посочила, че го е видяла,
а той нея не. С оглед на това същите не се кредитират.
Горната
фактическа обстановка се възприе от документите в дисциплинарната преписка
приети като годни писмени доказателства, както и въз основа на обсъдените
по-горе гласни доказателства ангажирани в хода на съдебното производство.
При така
установените факти, настоящият състав на Административен съд – П.***, като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито законни права
и интереси са засегнати от оспорения акт, против заповед, подлежаща на
основание чл. 211 от ЗМВР на пряк съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от
ЗМВР във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, от директора
на Главна дирекция " Пожарна безопасност и защита на населението".
Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. Съдът приема, че оспорената заповед е издадена във формата по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР с точно и конкретно
описание на фактическата обстановка, с направена правна обосновка на
извършеното нарушение и наложеното наказание и въз основа на събрани по
надлежния ред доказателства, въз основа
на които е установено нарушението. Същата се позовава на обобщени справки с
рег. № 5602р-1248 от 26.06.2020г. и с рег. № 5602р-1492 от 30.07.2020г. и на
всички събрани и приобщени по преписката документи. С оглед на това същата е
мотивирана и не е налице основание за отмяна на акта в условията на чл. 146, т.
2 от АПК.
В хода на
дисциплинарното производство не са допуснати процесуални нарушения, който да
послужат като самостоятелно основание за отмяна на оспорваната заповед. Дисциплинарното производство е започнало със
заповед по чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР. В изпълнение на чл. 207, ал. 8, т. 1 от ЗМВР служителят е
запознат лично срещу подпис със заповедта за образуване на дисциплинарното
производство и с изготвените обобщени справки с резултатите от проверката на
дисциплинарната комисия. В хода на производството е ползвал адвокат, съгласно
чл. 205, ал. 3 от ЗМВР. Не е нарушено правото му на защита, видно от
дисциплинарната преписка служителят е депозирал писмени обяснения и отделно е
подал възражения срещу констатациите в обобщените справки. В хода на съдебното производство не са
ангажирани и не са представени никакви доказателства, които да променят
установеното от фактическа страна при дисциплинарната проверка, което сочи, че
същата е задълбочена, обективна и обстойна, като са обсъдени всички факти и
обстоятелства, включително и наведените от жалбоподателя.
Неоснователен
е единственият довод за допуснато
съществено процесуално нарушение, касателно
неспазване на законоустановения срок за налагане на дисциплинарното
наказание, съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР - не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.
В чл. 196, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че
дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя, а като релевантен за установяване на тези
обстоятелства ал. 2 на с. р. определя момента, в който материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ
орган. Трайно прието в съдебната практика е становището, че този момент
настъпва в момента, в който дисциплинарнонаказващият орган се е запознал за
първи път с констатациите по извършената проверка, позволяващи да се направят
обосновани предположения за извършеното нарушение и неговия извършител.
В случая,
такива констатации се съдържат в становище рег. № 5602р-1257 от 29.06.2020г. на
комисията, с която директорът на ГД”***” се е запознал на 01.07.2020г., видно
от направеното върху същата отбелязване. Независимо от връщането на
дисциплинарното производство със заповед № 1983к-974 от 14.07.2020г. директор
на ГД”***” за събиране на доказателства, началният момент, от който започва да
тече двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, е този на
първоначалното постъпване на материалите от проверката при дисциплинарнонаказващия
орган, арг. от чл. 58, във вр. с чл. 60 от Инструкция № 8121з-470 от
27.04.2015г. При действието на тази
нормативна регламентация, фактите в настоящия случай показват, че от
01.07.2020г. е започнал да тече двумесечният срок за налагане на дисциплинарното
наказание на Г., с оглед на което същият е следвало да изтече на 01.09.2020г.
По делото обаче са налични данни за това, че от
01.07.2020г. до 09.08.2020г. Г. е бил във временна неработоспособност по
болнични листи с №Е20200990237-10 календарни дни, №Е202016662642-20 календарни
дни и №Е20201632847-10 календарни дни, с оглед на което е ползвал разрешен законоустановен отпуск. На основание чл. 195, ал. 3 от ЗМВР срокът не се счита
за текъл през посочения период на законоустановен отпуск на служителя, поради
което крайната дата на изтичането на двумесечния срок следва да се измеси с
четирдесет дни, т. е. срокът по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР е изтекъл на
10.10.2020г. Заповедта, с която е наложено наказанието на Г., е издадена на
29.09.2020г., следователно същата е в рамките на законоустановения за това срок. С оглед на
изложеното доводите на жалбоподателя са напълно неоснователни. При
постановяване на оспорваната заповед не са допуснати нарушения на
административно производствените правила, който да се приемат за съществени и
на това основание актът да се отмени.
Правилно
е приложен и материалния закон. На младши експерт Е.Г. е вменено извършването на тежко нарушение на
служебната дисциплина и е доказано извършеното от него дисциплинарно нарушение,
тъй като същия при извършена полицейска проверка е отказал да му бъде направена
проверка за употреба на алкохол, което е несъвместимо с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР.
Не е спорно, че жалбоподателят е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, видно от приложени по
делото протоколи за това, а извършеното
от него деяние е несъвместимо с правилата на поведение на държавен служител от
системата на МВР и определено уронва престижа на службата, тъй като случаят е
станал обществено достояние.
В
оспорената заповед е посочено, че са нарушени разпоредбите на т. т. 15, 19, 20
и 28 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители от МВР.
Изрично в
т. 19 от Етичния кодекс, е предвидено задължението за държавния служител да
пази доброто име на институцията, която представлява, а в т. 20, е предвидено
да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението
си. В т. 28 от Етичния кодекс, е предвидено да се подчинява на нормативно
определените правила за движение по пътищата и на разпорежданията на
контролните органи относно установяване управлението на МПС след употреба на
алкохол или на друго упойващо вещество.
Видно от
събраните по делото доказателства (справки, докладни записки, обяснения на
жалбоподателя, талон за медицинско изследване, АУАН и НП, ЗПАМ), Г. е отказал
да се подложи на изследване с техническо средство за употреба на алкохол, като
е отказал и даването на кръвна проба, въпреки издаденият му талон за
изследване.
В ЗМВР не
е предвидено изрично, че отказа да бъде изследван за алкохол се приравнява на
установена употреба, подобно на разпоредби от Закона
за движението по пътищата, но в случая е налице неизпълнение на
разпорежданията на контролните органи. В същото време, от събраните по делото
материали, включително и от разпита на свидетелите от сектор пътна полиция, а и
от самата докладна от жалбоподателя
безспорно е установено, че Г. е отказал да бъде тестван за алкохол, като
е отказал и кръвна проба.
В случая
макар, да не е доказано, че на 16.02.2020г. жалбоподателя да е употребил
алкохол, то отказа да бъде тестван представлява нарушение на разпорежданията на
контролни органи, което представлява нарушение на Етичния кодекс. Да се приеме
обратното значи да се толерира отказа да се подложи на изследване и всъщност
държавния служител да ползва облаги от собственото си неправомерно поведение,
което е недопустимо.
Съдът
намира, че е безспорно доказано, че Г. е
бил водач на МПС, когато е бил поканен да му бъде извършена проба за
алкохол, което се потвърждава лично от подадената от него докладна записка по
повод, на която е иницирано и дисциплинарното производство и дадените от него
обяснения. Това се потвърждава и от показанията на свидетелите Й. и С., който
еднозначно сочат, че Г. е бил сам в автомобила и го е управлявал. Следователно същият
е бил водач на МПС и е длъжен да се съобразява с изискванията на ЗДвП,
включително забраната за употреба на алкохол и съответно да изпълни
разпореждането да бъде подложен на проверка. Приключването на административно-наказателно производство е
ирелевантно за настоящия спор, тъй като основание за налагане на
дисциплинарното наказание е нарушаването на правилата за поведение въведени от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи, а не отказ за даване проба за алкохол.
Съдът
намира за неоснователни доводите изложени в писмените бележки на процесуалния
представител касателно уронване на престижа на службата. Действително, както от
обясненията дадени от присъствалите полицейски служители в хода на
дисциплинарното производство, така и потвърдени и в съдебното производство, е
видно че жалбоподателя не е парадирал със служебното си положение и не се е
държал агресивно, но е видно, че
неговото поведение е станало известно освен на полицейските служители, на
дежурен ОДЧ, така и на други служители
външни лица-на служители на тел. 112 приели сигнала за пиян шофьор,
служител на МВР, както и лекарите в ЦСМП при МБАЛ “***”-П.***, където е откаран
за взимане на кръвна проба, каквато е отказана.
Неоснователни
са и доводите, че е нарушен чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Нарушението е такова, за
което задължително се налага дисциплинарно наказание уволнение. Извършените действия
безспорно представляват нарушение на Етичните правила, което накърнява доброто
име на институцията. Поради това поведението на служителя представлява
основание за дисциплинарно уволнение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като
тези деяния са несъвместими с етичните правила за поведение на служителя в МВР,
уронващи престижа на службата. В рамките на проведеното дисциплинарно
производство, безспорно е доказано извършеното тежко нарушение на служебната
дисциплина, за което следва да се наложи предвиденото в закона дисциплинарно
наказание.
При тези
данни изложеното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и
прекратяване на служебното правоотношение на Е.Г. е обосновано и съответно на
доказателствата. От правна страна същото е правилно квалифицирано като
извършване на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата и нарушение на
разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Съдът намира, че се доказва, че Г. е осъществил деяния, които са несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР по чл. по 203, ал.
1, т. 13, тъй като същия не е изпълнил разпорежданията на контролните органи за
установяване употребата на алкохол при управление на МПС, което се приравнява
на употреба на алкохол. Поведението му е несъвместимо с разпоредбите на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР и уронва престижа на
службата. То накърнява доброто име на институцията и като личен пример не
насърчава останалите членове на обществото да спазват закона, в нарушение на т.
19 и т. 20 от Етичния кодекс. Нарушението на т. 28 от Етичния кодекс е
несъвместимо с морала и уронва престижа на службата.
Нарушаването
на етичните правила за поведение, с което се уронва престижа на службата
представлява тежко дисциплинарно нарушение. Това е така, защото полицейският
служител е длъжен да пази доброто име на институцията, която представлява, да
насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, а
не сам да нарушава законите. Нарушението е допринесло за формиране на негативен
морален облик на самото министерство и е станало достояние не само на други полицейски
служители, но и на различни институции и е безспорно, че то е уронило престижа
на МВР.
След като
нарушението е безспорно установено, съвсем законосъобразно компетентният
дисциплинарнонаказващ орган, е ангажирал дисциплинарната отговорност на Е.Г..
Наред с това е преценил събраните доказателства и действайки при условията на
обвързана компетентност е наложил предвиденото в чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР дисциплинарно
наказание "уволнение", налагащо се задължително в случая на
извършване на тежко дисциплинарно нарушение, несъвместимо с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на
службата. Изрично в оспорената заповед е посочено, че е взето предвид
цялостното поведение на държавния служител по време на службата и всички
материали по дисциплинарното производство, поради което съдът счита че
наложеното наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.
С оглед
на изложеното жалбата против заповед рег. № 1983к-1388 от 29.09.2020г. на
директор на Главна дирекция „***“ в МВР, с която му е наложено дисциплинарно
наказание “Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР на
държавен служител е напълно неоснователна. Обжалваният административен акт е
издаден от компетентен орган, в изскуемата
от закона форма, без допуснати нарушения на административно
производствените правила и при правилно прилагане на материално правните
разпоредби. Същата е в съответствие и с целта на закона.
При този
изход на спора ответната страна има право на разноски. Същите са своевременно
поискани и се претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Искането е
основателно. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят ще
бъде осъден да заплати на ответната страна съдебни разноски за юрисконсулско
възнаграждение. Същото се определя на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
в размер на 100.00лв.
Водим от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК,
Административен съд-П.***
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба на Е.Б.Г. срещу заповед рег. № 1983к-1388 от 29.09.2020г. на директор на
Главна дирекция „***“ в МВР.
ОСЪЖДА
Е.Б.Г., с ЕГН **********,*** да заплати на Главна дирекция „***“ в МВР съдебни разноски в размер на
100.00 /сто/ лева.
Решението
може да се обжалва от страните в 14
дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Върховен
административен съд на Република България.
Съдия:/П/