Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 333 01.10.2019г. град Стара
Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и
с участието
на
прокурор Петко Георгиев като
разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 385 по описа за 2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на М.И. ***, подадена чрез пълномощника
му адв. Ж.З. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, за присъждане на обезщетение в размер
на 800лв., за претърпени от М.И. имуществени вреди вследствие от отменено с
влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно в обжалваната му част Наказателно
постановление № 18-1228-003614 от 26.09.2018г., издадено от Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора.
Ищецът твърди, че с Наказателно постановление №
18-1228-003614 от 26.09.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – Стара Загора, са му били наложени административни наказания за
извършени нарушения по ЗДвП. М.И. е обжалвал наказателното постановление в
частта му за наложените на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП административни
наказания – глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца. С Решение № 800 от 27.12.2018г., постановено по АНД № 2704/ 2018г.
по описа на Районен съд – Стара Загора, Наказателно постановление №
18-1228-003614 от 26.09.2018г. е било потвърдено в оспорената му част. По
подадена от М.И. касационна жалба, с влязло в сила Решение № 90 от 27.03.2019г.
по КАНД № 51/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора, решението
на Старозагорския районен съд е отменено и вместо него е постановено друго, с
което Наказателно постановление № 18-1228-003614 от 26.09.2018г. на Началник
сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора в оспорената му част за наложените на
М. И. на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП административни наказания, е
отменено като незаконосъобразно. Ищецът
сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и
процесуалното представителство в образуваните съдебни производства по АНД №
2704/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара
Загора и по КАНД № 51/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е
упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждения за адвокатска защита
в общ размер на 800 лева за двете съдебни инстанции, съгласно договори за
правна защита и съдействие. Поддържа, че направените разходи за заплащане на
адвокатски възнаграждения представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно
постановление на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора. С оглед на
което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено
обезщетение в общ размер на 800лв., за претърпени в резултат на съдебно
установената като незаконосъобразна административна дейност имуществени вреди.
Ответникът – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор оспорва
предявения иск като недоказан и неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
държавата за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразна административна дейност. Излага доводи, че направените
разноски за адвокатски възнаграждения не представляват вреда – пряка и
непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление и че отговорността за разноски в съдебното производство може да
бъде реализирана единствено и само по реда и при условията на съответния
процесуален закон, като заплащането на разноските не може да се претендира при
условията на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Твърди, че не са и доказани по безспорен и
несъмнен начин направени от ищеца разходи за заплащане на адвокатски
възнаграждения във връзка с обжалването на наказателното постановление и
процесуалното представителство в съдебните производства. По съображения за
несъразмерност по критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата на договорените
и заплатени адвокатски възнаграждения, както и за тяхната необоснованост и
несправедливост от гл.т на действителната фактическа и правна сложност на
делата и обема на осъществената правна защита, исковата претенция се оспорва и
по размер. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск, като недоказан и
неоснователен.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение
че предявеният иск се явява доказан по основание, но не и по размер, тъй като
договорените и заплатени адвокатски възнаграждения са необосновани от гл.т на
действителната фактическа и правна сложност на делата и обема на осъществената
правна защита. Поддържа, че въз основа на разрешението, дадено в ТР № 1/
15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г.,
съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да
присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на
критериите на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
С Наказателно постановление № 18-1228-003614
от 26.09.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Стара Загора, на М.И. са наложени административни наказания, както следва: –
глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП;
глоба в размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева, на
основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, за нарушение на чл. 100,
ал.1, т.1 от ЗДвП. По жалба на М.И. срещу наказателното постановление в частта
му за наложените на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП административни
наказания, е било образувано АНД № 2704/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара
Загора. С Решение № 800 от 27.12.2018г.
по посоченото дело, Наказателно постановление № 18-1228-003614 от 26.09.2018г.
е било потвърдено в оспорената му част. По подадена от М.И. касационна жалба, с
влязло в сила Решение № 90 от 27.03.2019г. по КАНД № 51/ 2019г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, решението на Старозагорския районен съд е
отменено и вместо него е постановено друго, с което Наказателно постановление №
18-1228-003614 от 26.09.2018г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара
Загора в оспорената му част за наложените на М. И. на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП административни наказания – глоба в размер на 100лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца, е отменено като незаконосъобразно.
Видно от приложените по АНД № 2704/ 2018г. по
описа на Районен съд – Стара Загора Договор за правна защита и съдействие №
0211725 от 05.10.2018г. и пълномощни и по КАНД № 51/ 2019г. по описа на
Административен съд – Стара Загора Договор за правна защита и съдействие №
0226494 от 14.01.2019г. и пълномощно, М.И. е възложил и упълномощил адв. Ж.З. ***
и адв. М.З. от АК – Стара Загора, за осъществяване на процесуално
представителство по образуваното АНД съотв. КАНД във връзка с обжалването на
Наказателно постановление № 18-1228-003614 от 26.09.2018г., при договорено и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. /по Договор за
правна защита и съдействие № 0211725 от 05.10.2018г./ и в размер на 400лв. /по
Договор за правна защита и съдействие № 0226494 от 14.01.2019г./ или общо
договорени и заплатени адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции в
размер на 800 лева.
По
допустимостта на иска:
Искът за присъждане на
обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди
в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора наказателно постановление - т.е исковата молба е
подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по
аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ – Областна дирекция на
МВР – Стара Загора – юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР. Доколкото
наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на
нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност,
постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в
рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер
дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод
изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/
2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния
касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване
на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за
допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила
съдебно решение е отменено като незаконосъобразно в обжалваната му част наказателното
постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда
имуществени вреди.
Ето защо съдът приема,
че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на
разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск
срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, е основателен, по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква
при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В случая с предявения
иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като
незаконосъобразно в обжалваната му част с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението,
дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/
2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и
Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че
административнонаказателното производство по налагане на административни
наказания, представлява осъществяване на административна дейност от
административни органи при упражняване на нормативно регламентирани
административнонаказващи функции и правомощия. Независимо, че дейността по
административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена
дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни
последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от орган на администрацията, по административен
ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното
постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно
установено, че с Наказателно постановление № 18-1228-003614 от 26.09.2018г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на М.И.
са наложени административни наказания за извършени нарушения по ЗДвП. М.И. е
обжалвал наказателното постановление в частта му за наложените на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП административни наказания. С влязло в сила Решение №
90 от 27.03.2019г. по КАНД № 51/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара
Загора, Наказателно постановление № 18-1228-003614 от 26.09.2018г. на Началник
сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора в оспорената му част за наложените на
М. И. на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП административни наказания – глоба
в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, е
отменено като незаконосъобразно. С постановената отмяна на издаденото срещу М.И.
наказателно постановление в оспорената му част, като незаконосъобразно, съдът
приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при
изпълнение на административна дейност.
За ангажиране отговорността на държавата е
необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват
пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на администрацията.
В случая имуществените
вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца
разходи за заплащане на адвокатски възнаграждения за осъществената от адвокат правна
защита и съдействие във връзка с обжалването на НП № 18-1228-003614 от
26.09.2018г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора и процесуалното
представителство в съдебните производства по АНД № 2704/ 2018г. по описа на
Районен съд – Стара Загора и по КАНД № 51/ 2019г. по описа на Административен
съд – Стара Загора. За да се приеме, че ищецът М.И. действително е направил
такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските
за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По
аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г.
по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се
сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора
за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е
договорено и дали същото е заплатено. Противно
на твърденията на ответника, договорите за правна защита и съдействие,
заплатените по които договори адвокатски възнаграждения се претендират за
обезвреда в настоящото съдебно производство по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, са
били представени по АНД № 2704/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора и
по КАНД № 51/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора, поради
което неоснователно е възражението на процесуалния представител на ОД на МВР –
Стара Загора, че не е ясно за кои съдебни производства се отнасят документите
за извършените разходи за адвокатски възнаграждения. Видно от приложените по АНД № 2704/ 2018г. по описа на Районен съд –
Стара Загора Договор за правна защита и съдействие № 0211725 от 05.10.2018г. и
пълномощни и по КАНД № 51/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара
Загора Договор за правна защита и съдействие № 0226494 от 14.01.2019г. и
пълномощно, М.И. е възложил и упълномощил адвокат да осъществи процесуално
представителство по образуваното АНД съотв. КАНД във връзка с обжалването на
Наказателно постановление № 18-1228-003614 от 26.09.2018г. Съгласно
отбелязването в Договор за правна защита и съдействие № 0211725 от
05.10.2018г., договорено е възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 400лв., платимо в брой, като е удостоверено и че договорената като
възнаграждение сума в размер на 400 лева изцяло е заплатена от клиента т.е от М.И..
Съответно съгласно отбелязването в Договор за правна защита и съдействие №
0226494 от 14.01.2019г., договорено е възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 400лв., платимо в брой, като е удостоверено и че
договорената като възнаграждение сума в размер на 400 лева изцяло е заплатена
от М.И.. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското
възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че това възнаграждение е
платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част
има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/
06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо
отбелязванията в Договор за правна защита и съдействие № 0211725 от
05.10.2018г. и в Договор за правна защита и съдействие № 0226494 от
14.01.2019г., че договорените адвокатски възнаграждения /по 400 лева за двете
съдебни инстанции/ са платени от клиента – М.И., удостоверяват направените от
лицето разходи за адвокатска защита в производството по АНД № 2704/ 2018г. по
описа на РС – Стара Загора и по КАНД № 51/ 2019г. по описа на АС – Стара
Загора. Доколкото тези разходи се свързват с намаление на имуществения
патримониум на ищеца, то същите следва да се разглеждат като имуществени вреди
за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за
установено, че незаконосъобразно е било привлечено към
административнонаказателна отговорност и санкционирано с издаденото НП.
Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за
ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ –
реално претърпени от ищеца имуществени вреди.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице,
което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът
намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между
направените от ищеца разходи за адвокатски възнаграждения и незаконосъобразното
наказателно постановление в оспорената му част, тъй като адвокатската защита е
била ангажирана и съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебните
производства по обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от
ищеца М.И. на адвокат да осъществи процесуалното му представителство и защита
по образуваните АНД № 2704/ 2018г. по описа на РС – Стара Загора и по КАНД № 51/
2019г. по описа на АС – Стара Загора във връзка с обжалването на НП в частта му
за наложените на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП административни наказания и
съотв. заплащането на договорените за това адвокатски възнаграждения за
процесуално представителство в общ размер на 800лв. за двете съдебни инстанции,
пряко се свързват с незаконосъобразното издаване на наказателното постановление
и непосредствено са обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и
интересите на привлеченото към отговорност и санкционирано с НП лице. Обстоятелството,
че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не
е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане
на адвокатски възнаграждения от М.И., не е пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП в оспорената му част. Незаконосъобразният
акт на администрацията се явява причина за платените адвокатски възнаграждения
за осъщественото процесуално представителство във връзка с обжалването на този
акт. В този смисъл е и разрешението, дадено с
ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело
№ 2/ 2016г., с което се прие, че при предявени пред административните съдилища
искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ.
Исковата
претенция е доказана не само по основание, но и по размер. Действително,
съгласно разрешението, дадено в ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора
колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата от гл. т на обоснованост и справедливост
на размера на адвокатското възнаграждение т.е да е съразмерен на извършената
правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от
нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да
накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в
производството. В чл. 18, ал. 2 и ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв., като съгласно чл. 2, ал. 4
от посочената Наредба възнагражденията за процесуално
представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на
делото за ново разглеждане. В случая с Наказателно постановление №
18-1228-003614 от 26.09.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – Стара Загора, в обжалваната му, съответно отменената част, на М.И.
са наложени административни наказания – глоба в размер на 100лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП. Заплатените адвокатски възнаграждения - по Договор за
правна защита и съдействие № 0211725 от 05.10.2018г. в производството по АНД №
2704/ 2018г. по описа на РС – Стара Загора /в размер на 400 лева/ и по Договор
за правна защита и съдействие № 0226494 от 14.01.2019г. в производството по
КАНД № 51/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора /в размер на
400 лева/, действително са по-високи от минималния размер на адвокатското
възнаграждение, определено по правилата на чл. 18, ал. 2
и ал.3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл.2, ал.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. /в размер на 300 лева за всяка от съдебните инстанции/. С оглед
обаче предмета и обема на оказаната правна защита /процесуално представителство
с явяване на адвокат в съдебните заседания/ и извършените процесуални действия,
настоящият съдебен състав намира, че в случая уговореният и заплатен от ищеца
размер на адвокатските възнаграждения, не може да се определи нито като
прекомерен, нито като несъразмерен и несъответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата. Действително наказателното постановление
е отменено само в частта за наложените на М. И. на основание чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП административни наказания – глоба в размер на 100лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на това е именно частта, в която е
било и обжалвано и в този смисъл оспорването е било изцяло /а не както се
твърди частично/ уважено. Поради което обезщетението за претърпени имуществени
вреди от отмененото с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно
наказателно постановление в оспорената му част, следва да се определи в размера
на договорените и заплатени адвокатски възнаграждения, удостоверени в приложените
по АНД съотв. по КАНД договори за правна защита и съдействие. Вярно е, че
размерът на присъжданото обезщетение в производството по ЗОДОВ, което
възмездява разноските, понесени от страна по административно-наказателни дела,
не зависи единствено от уговореното между тези страни и техните процесуални
представители, но в случая адвокатските възнаграждения са съобразено с всички
изисквания, на които следва да отговаря определянето на дължимия адвокатски
хонорар, съгласно Закона за
адвокатурата – същите са справедливи и обосновани и не надвишават
съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. Заплатените
адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с
обжалването на наказателното постановление, са съразмерни на осъществената
правна защита и съобразени с чл.18, ал.2 и ал.3 във вр. с чл. 7, ал. 2 във вр.
с чл.2, ал.4 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като не може да се приеме, че в случая институтът на
обезщетението от непозволеното увреждане се използва като инструмент за
неоснователно обогатяване.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по
предявения от М.И. иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички
елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
Областна дирекция на МВР – Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени
от ищеца имуществени вреди в общ размер на 800лв., пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като
незаконосъобразно в обжалваната му част с влязло в сила съдебно решение Наказателно
постановление № 18-1228-003614 от 26.09.2018г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора.
При
прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото,
следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него
разноски, като Областна дирекция на МВР - Стара Загора бъде осъдена да заплати
на М.И. сумата от 410 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на
10 лева и 400 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат съгласно Договор за правна защита и съдействие от 30.05.2019г.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР – Стара Загора, гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев“ № 16, на основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на М.И. ***, ЕГН **********, сумата от 800 /осемстотин/
лева, представляваща обезщетение за претърпени от М.И. имуществени вреди вследствие
от отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно в
обжалваната му част Наказателно постановление № 18-1228-003614 от 26.09.2018г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, гр.
Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев“ № 16, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да
заплати на М.И. ***, ЕГН **********, сумата
от 410 /четиристотин и десет/ лева – разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: