Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VІ-18, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря
КРИСТИНА ПЪРВАНОВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 156 по описа
за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 55 от ЗЗД.
Ищецът „М.“
ЕООД поддържа, че през 2013г. ответникът – „З.и.“ ЕООД като продавач е сключил със З.Б.И.като купувач предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно подробно описания
апартамент, находящ се в гр. София, бул.“*********, както и дворно място в
Банкя, също подробно описано, ведно с изградената в него на груб строеж масивна
двуетажна двуфамилна жилищна сграда. След разговори с кредитори на продавача,
на 01.12.2013г. между „З.и.“ ЕООД и ищеца е сключен също предварителен договор
за прехвърляне на недвижим имот, който е продължение на предходния, като
изрично е посочено, че ищецът е купувачът, посочен от З.И.съгласно чл. 1 от
договора. Сочи, че срещу прехвърляне на собствеността ищецът се е задължил да
изплати директно или поеме по силата на тристранни споразумения с кредиторите
описаните задължения на ответника, а именно по договор за банков кредит от
21.01.2008г., сключен с „Ю и Е.Д.Б.“ АД в размер на 40 000 евро, в размер
на 90 800 лв. към В. Г. Х., в размер на 80000 лв. към М. Д. Х., задължения
за заплащане на ремонтни работи съгласно договор за наем №77/22.08.2013г.,
сключен с „И.– 1“ ООД на стойност 55 640 лв. без ДДС. Сочи, че на
07.05.2014г. бил подписан и анекс с цел оптимизиране на разходите по сделката,
съгласно който ответникът се задължил да учреди и регистрира търговско
дружество, в което да апортира недвижимите имоти, предмет на предварителния
договор, а след това да прехвърли 100% от дружествените дялове на ищеца. Сочи,
че в изпълнение на това на 11.06.2014г. в ТР е регистрирано дружество „М.“
ЕООД. На 04.07.2014г. бил подписан договор за прехвърляне на дружествените
дялове от капитала му, съгласно който „З.и.“ ЕООД прехвърля притежаваните от
него 363 560 дружествени дяла, всеки с ноМ.лна стойност 100 лв., срещу
което ищецът е поел задължения на ответника в общ размер на 311 532,42лв.,
подробно и изчерпателно индивидуализирани в предварителния договор от
05.03.2014г. Сочи, че с договор за заместване в дълг, сключен с В. Х., ищеца и
ответника, са поети задълженията към този кредитор, като такъв договор бил
сключен и с М. Х.. Сочи, че междувременно със заповед за възлагане на ревизия,
е извършена такава на ответното дружество и са установени задължения по ЗДДС по
описания ревизионен акт от 09.09.2013г., който се оспорва пред административния
съд, но във връзка с него данъчната администрация е завела срещу ответника иск
по чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителна извършената апортна вноска,
като претенцията е уважена от СГС, с решение на VІ-2 състав под
№1025/25.05.2018г. по д.№5903/2016г. и потвърдено от САС по т.д.№3825/2018г.
Получава се, че имотите са отнети, а ищцовото дружество е направило редица
разходи и продължава да заплаща поетите задължения, като до момента са
изплатени 55 539,97 лв. – вноски по погасяване на банковия кредит. В
уточняваща допълнителна молба от 25.11.2019г. сочи, че с подадената искова
молба разваля процесния договор поради неизпълнение на задълженията на продавача
„З.и.“ ЕООД по договор за продажба на дружествени дялове, като с оглед
развалянето на договора, претендира плащане на процесните суми като платени на
отпаднало основание. Предвид горното претендира осъждане на ответника да му
заплати горепосочената сума в общ размер на 55 290,48 лв. като частичен
иск от обща сума 311 532,42лв., представляващи заплатени разходи и поети
задължения на ответника срещу прехвърляне на недвижими имоти. С уточняваща
молба от 04.04.2019г., към която е приложена и справка по чл.366 от ГПК
ищецъте посочил, че общата сума се
формира като сбор от описаните задължения – 90800 лв. – към В. Х., 80 000
лв. – към М. Х., 55 640 лв. – към „И.1“ ООД, задължения по банков кредит в
размер на 40 000 евро, до момента платени 55 290,48 лв. Уточнява, че
счита, че от датата на вписване на исковата молба и възбраната в полза на НАП
на 14.07.2016г. е отпаднало основанието за изпълнение на задълженията, респ.
платените разходи. Подробни доводи излага и в допълнителната искова молба от
05.08.2019г., както и в уточнителните молби от 04.10.2019г. и 25.11.2019г. В
хода на делото поддържа исковите си претенции чрез процесуалния си представител
– адв. Д., като претендира и разноски и възразява срещу размера на адвокатското
възнаграждение на ответната страна. От ищеца са постъпили и писмени бележки от
25.06.2020г.
Ответникът „З.и.“
ЕООД оспорва иска по съображения, изложени в отговора от 02.05.2019г. и
допълнителния отговор от 24.09.2019г., както и в хода на делото чрез
процесуалния си представител адв. Р. и адв. С., включително и по доводи,
изложени в писмена защита. Първоначално е посочил, че счита, че искът е
недопустим, тъй като ищецът претендирал вреди, които евентуално ще възникнат
при влизане в сила на решение в полза на НАП и последващо принудително
изпълнение срещу имущество на ищеца. Заявява оспорване на всички писмени доказателства като антидатирани и със съмнително авторство.
Оспорва соченото от ищеца изцяло, включително и твърденията за плащане към
кредиторите Х.. Относно сумата 66 768 лв. – за ремонтни дейности към „И.1“
ООД сочи, че е представена единствено фактура, но по същата получател е именно
ищеца, а не ответника, поради което не е ясно на какво основание се претендира сумата.
Оспорва се ищецът да е правил каквито и да е плащания срещу посочените
кредитори. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.12.2013г. е сключен
представения с исковата молба предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, по силата на който „З.И.“ ООД, представлявано от А.Х., като
продавач се е задължил да прехвърли на З.Б.И.като купувач, описаните два имота,
а именно: дворно място, представляващо парцел ІІІ-1543, кв.92, по плана на гр.
Банкя, с площ 594 кв.м., ведно със изградената в същото в груб строеж двуетажна
жилищна сграда, както и апартамент, находящ се в гр. Софхия, заемащ целия втори
етаж от пететажна жилищна сграда на бул.“******, със застроена площ от 282,97
кв.м., с идеални части от дворното място, и двата имота подробно описани в
договора, като в чл. 2 е посочено, че предвид наличието на договорни ипотеки
размерът и начина на плащане на продажната цена ще бъде уговорен допълнително,
най-късно в срок до 28.02.2014г. В чл. 4 е уговорено, че продавачът предава
владението на имота по чл.1, б.“б“ към датата на подписване на договора, като
купувачът има право да го ползва като собствен с грижата на добър стопанин.
Разноските по прехвърлянето е уговорено да се поемат изцяло от купувача.
На 05.03.2014г. е сключен
предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот, по силата на който „З.И.“
ООД, представлявано от А.Х., се е задължил да прехвърли на „М.А.Х. Л.“ ЕООД,
представлявано от управителя З.Б.И., собствеността върху същите два имота, а
именно: дворно място, представляващо парцел ІІІ-1543, кв.92, по плана на гр.
Банкя, с площ 594 кв.м., ведно със изградената в същото в груб строеж двуетажна
жилищна сграда, както и апартамент, находящ се в гр. Софхия, заемащ целия втори
етаж от пететажна жилищна сграда на бул.“******, със застроена площ от 282,97
кв.м., с идеални части от дворното място, и двата имота подробно описани в
договора, като е посочено, че върху апартамента към момента има вписани
договорна ипотека, учредена с нот.акт № 183, т.І, рег.№1638, дело №166/2008г. в
полза на „Ю и Е.Д.Б.“ АД за обезпечение на вземания по договор за банков кредит
от 21.01.2008г. и в полза на „Българска пощенска банка“ АД, учредена с нот. акт
№ 198, т.VІ, дело №1036/2005г. за вземания по два договора за банков кредит под
№ 1271 и 1272 от 18.10.2005г. В чл. 3 е уговорено, че срещу прехвърлянето на
собствеността, „М.А.Х. Л.“ ЕООД се задължава да изплати директно или да поема
по силата на тристранни споразумения с кредиторите описаните задължения на
прехвърлителя, а именно тези по договора за банков кредит, сключен с Ю и Е.Д.Б.“
АД от 21.01.2008г., задължение в размер на 90800 лв. към В. Г. Х. с падеж
30.11.2013г. съгласно споразумение от 30.11.2012г., задължение към М. Д. Х. в
размер на 80 000 лв. с падеж 30.11.2013г.
съгласно споразумение от 30.11.2012г.,
задължение за заплащане на местни данъци и такси към Столична община за
предходни години, изброени по размер,
както и задължение за заплащане на ремонтни работи съгласно договор за наем
№77/22.08.2013г., сключен с „И.-1“ ООД на стойност 55 640 лв. В чл. 4 е
уговорено, че „М.А.Х. Л.“ ЕООД поема всички задължения за лихви и неустойки,
произтичащи от горните, като се задължава да плати и данъците за 2014г. и да
поеме разноските по прехвърлянето на имотите. В чл. 9 е посочено, че договорът
се сключва в изпълнение на предварителния договор от 01.12.2013г., като именно
дружеството „М.А.Х. Л.“ ЕООД е купувачът, посочен от З. И..
С исковата молба е представено
споразумението от 30.11.2012г., с което се приема, че като бивши съдружници в „З.И.“
ООД М. Д. Х. и В. Г. Х. са правили допълнителни парични вноски, с два договора
от 19.11.2020г. са продали дружествените си дялове и предвид прекратяване на
участието си в дружеството, им се дължат следните суми за допълнителни парични
вноски – 80 000 лв. за първата и 90 800 лв. – за втората, които
дружеството се е задължило да заплати до 30.11.2013г.
На стр. 24 и следващите от делото
е представен договорът за банков кредит от 21.01.2008г., съгласно който „Ю и Е.Д.Б.“
АД предоставя на „З.И.“ ООД кредит под формата на кредитна линия в размер на
40 000 евро, със срок за погасяване 240 месеца.
Съгласно анекс към предварителния
договор, сключен на 07.05.2014г., с цел оптимизиране на разходите по сделката,
страните са се уговорили, че „З.и.“ ЕООД се задължава да учреди и регистрира
търговско дружество, в което да апортира имотите, предмет на предварителния
договор, а след регистрирането му да прехвърли 100% от дружествените дялове от
капитала на новоучреденото дружество на „М.А.Х. Л.“ ЕООД.
На 04.07.2014г. е сключен
представения с исковата молба, а впоследствие в съдебно заседание на
19.06.2020г. и в оригинал за констатация договор за прехвърляне на дружествени
дялове, съгласно който „З.и.“ ЕООД прехвърля 100% от дружествените дялове от
капитала на новоучреденото дружество – „М.“ ЕООД, ЕИК*******, на „М.А.Х. Л.“
ЕООД. Договорът е с нотариална заверка от същата дата от нотариус Рашева.
С исковата молба са представени
два договора за заместване в дълг, без вписана дата на подписване, които са
сключени между „З.и.“ ЕООД, „М.А.Х. Л.“ ЕООД и съответно В. Х. и М. Х.,
съгласно които новият длъжник „М.А.Х. Л.“ ЕООД поема описаното задължение на
първоначални длъжник - „З.и.“ ЕООД, като срокът за изпълнение се продължава с
нов шестмесечен, считано от датата на подписване на договора. Екземплярите,
които са представени с исковата молба са подписани от кредитора, първоначалния
длъжник, като от страна на „М.А.Х. Л.“ ЕООД има само поставен печат на
дружеството, но не и подпис. В съдебното заседание на 19.06.2020г. ищецът е
представил в оригинал и в заверени копия същите договори, по които се
констатира, че има поставен подпис за ищеца, изпълнен със синя химикална паста.
На стр. 30 и следващите е
представен ревизионен акт №20412007835/09.09.2013г., издаден от К.Л., главен
инспектор по приходите при НАП, с който въз основа на извършената ревизия на „З.и.“
ЕООД по ЗДДС и ЗКПО за периода от 2007г. до 2010г. въз основа на описаните
констатации са установени задължения в посочцените размери, а именно общо за
довнасяне 212 766,76 лв. Актът е връчен на 17.10.2013г. съгласно
приложената разписка. Същият е бил обжалван след потвърждаването му от
Директора на Дирекция „ОДОП“ с решение № 602/04.04.2014г., пред АССГ, като с
решение № 1490/07.03.2016г. на АССГ, І отд., 43 състав по ахд.№5852/2014г,
жалбата е отхвърлена.
С решение на СГС, VІ-2 състав от
25.05.2018г. по т.д.№5903/2016г. е обявена
по предявения от Държавата, чрез Териториална дирекция на Националната
агенция за приходите – София, с адрес – гр. София, ул. „*******срещу „З.И."
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и М.“ ЕООД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 216, ал. 1,
т. 6 ДОПК за недействителна по отношение на Държавата апортна
сделка, съставляваща непарична вноска, извършена на 11.06.2014 г. от „З.И." ЕООД, ЕИК *******, в капитала на „М.“ ЕООД, ЕИК*******,
и имаща за свои предмет, както следва : 1./ АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София,
бул. "*******(сто и четиринадесет), заемащ целия втори етаж (над партера и
мецанина) от пет етажна жилищна сграда,със застроена площ от 282.97
кв.м.(двеста осемдесет й два кв.м. и деветдесет и седем кв.см.), състоящ се от
седем стаи, кухня и сервизни помещения при съседи: отгоре-апартамент трети
етаж, собственост на Г.Д.Г., отдолу-апартамент първи етаж, собственост на Л.П.Х.,
заедно с 14.85% (четиринадесет цяло и осемдесет и пет процента) идеални части
от общите части на сградата и 12,73% (дванадесет цяло и седемдесет и три
процента) идеални части от дворното място в което е построена сградата,
съставляващо имот пл. № 194 (сто деветдесет и четири), от кв. 723 (седемстотин
двадесет и три) по плана на гр. София, местността ГТЦ, зона Г-13 (тринадесет), 1
цялото с площ от 1670 кв.м. (хиляда шестотин и седемдесет) , при съседи на
мястото: бул."В.Левски", ул. Стара Планина, ул. ********(сто
деветдесет и пет) от кв. 723 (седемстотин двадесет и три) и им. Пл. № 208
(двеста и осем) от кв. 723 (седемстотин двадесет и три) по плана на гр. София,
а съгласно СХЕМА № 15-122037-25.04.2014 г. на Служба по ГКК - гр.София, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
45/09.07.2010 г. на Изпълнителния Директор на АГКК съставляващ САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 68134.404.182.1.2. (шест, осем,
едно,три,четири,четири,нула,четири, едно,осем,две.едно.две.), находящ се в сграда
1 (едно), разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.404.182(шест,осем,едно, три,четири.четири, нула,четири, едно,осем,две), с
предназначение Жилище, Апартамент, с брой нива на обекта 1 (едно), с площ от
282.97 кв.м.(двеста осемдесет и два кв.м. и деветдесет и седем кв.см.), с
прилежащи идеални части 14.85% (четиринадесет цяло и осемдесет и пет процента)
от общите части на сградата, без описани съседи по скицата, заедно с 12,73%
(дванадесет цяло и седемдесет и три процента) идеални части от дворно място,
съставляващо" съгласно СКИЦА на поземлен имот № 15-57003-13.03.2014 г. на
Служба по ГКК- гр.София, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18- 45/09.07.2010 г. на Изп.Директор на АГКК
съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.404.182
(шест,осем,едно,три,четири.четири, нула,четири.едно, осем,две), с адрес гр.
София, Район Оборище, бул."********(сто и четиринадесет), с площ от 1735
(хиляда седемстотин тридесет и пет) кв.м., с трайно предназначение на територията
урбанизирана, с начин на трайно ползуване - за друг обществен обект,комплекс,
при съседи на поземления имот: ПИ 68134.404.339
(шест,осем,едно,три,четири.четири, нула,четири.три,три,девет), ПИ 68134.
404.338 (шест,осем,едно,три,четири.четири,нула,четири.три,три, осем), ПИ
68134.404.180 (шест,осем,едно,три,четири,четири,нула,четири.едно,осем,нула), ПИ
68134.404.353 (шест, осем,едно, три,четири.четири, нула, четири.три,пет,три),
ПИ 68134.404.181 (шест,осем,едно, три,четири.четири, нула, четири, едно, осем,едно);
2./ дворно място, находящо се в гр.
София, кв. Банкя, съставляващо УПИШ- 1543 (трети за имот планоснимачен номер
хиляда петстотин четиридесет и три), квартал 92 (деветдесет и втори) по плана
на гр. Банкя, София, целият на площ от 594 (петстотин деветдесет и четири)
кв.метра при съседи съгласно скица:улица, парцел X- 1543, парцел VI-508 и парцел
11-500, ЗАЕДНО с изградената в същото дворно място в груб строеж МАСИВНА
ДВУЕТАЖНА ДВУФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 76 (седемдесет и
шест) кв.метра и състояща се в сутерена от гараж, механична работилница към
гаража, склад и сервизни помещения; на партера от дневна, кабинет, кухня и
сервизни помещения; на етажа от дневна, две спални, кухня и сервизни помещения
и на мансардния етаж - студио, спалня, сервизни помещения и лоджия. Решението е
потвърдено от САС съгласно представеното на стр. 60 и следващите от делото решение
от 27.11.2018г. по Търговско дело 3825/2018 Апелативен съд – София, което е
влязло в сила, след като с определение от 30.1.2020г. по Търговско дело
1207/2019г. на ВКС, І т.о. не е допусната касация, като определението е
представено в хода на делото.
На стр. 67 и следващите са
представени документи от Пощенска банка, от които се установява, че на
21.02.2014г. са внесени от ищеца 200 лв. за погасяване на кредит. Представен е
отчет по сметка от 11.03.2014г. за 121,80
евро като комисионна за кредит МФ вал. Подновяване, кр. сделка № 857674, но
този отчет е с кредит от сметката на „М.А.Х. Л.“ ЕООД и не се установява от
отчета, че тези суми са постъпили за погасяване на задължения на „З.и.“ ЕООД,
нито по посочения в анекса договор за кредит. Под същия номер операция от
11.03.2014г. е представен отчет по сметка за 238,22, дебит, но отново не се
установява погасяване именно по договора. Горното важи и за всички последващи
отчети по сметка, в които има отразени суми като дебит и кредит, но всички те
са от описаната сметка на ищеца, без да е видно погасяване на задължения на „З.И.“
ООД. В допълнителната искова молба се твърди, че тази сметка била открита
специално да обслужва кредита на „З.и.“ ЕООД, но такива доказателства не са
представени по делото. Видно от отчетите по същите са налице покупки на валута,
плащане на имуществена застраховка към „У.“ АД, но не се установява за какво
точно е застраховката. От отчетите по сметката е видно, че има суми за
усвояване на кредит, напр. стр. 74 отчет от 10.03.2014г. е видно усвояване на
400 евро кредит. Посочения номер кредит във всички отчети е 857674, но не се
установява същият да кореспондира и съответства на номера на договора за
кредит, по който е поет ангажимент да се плаща и е представен по делото. В
отчетите по сметка има и тегления, като например от 03.06.2014г. на каса от З. И.,
която е управител на „М.“ ЕООД към 2014г. на 980 евро, на 08.05.- 4 800,
на 15.05 – теглене на каса 2050, и др.
операции. В повечето отчети фигурира продажба на валута, комисионна – такса
поддръжка и такса ангажимент, но същите са по посочения номер кредитна сделка,
която е различна от номера на договора за кредит. Съдът намира, че от така
представените отчети по сметка не се установява твърдението на ищеца, че е
заплащал задължения на „З.и.“ ЕООД по процесния договор за кредит, с изключение
на сумата 200 лв. за погасяване на кредит от 21.02.2014г., за която сума е представено
бордеро, в което изрично е посочено, че е погасяване на кредит под № BL11660. Каква е кредитна сделка № 857674, по която са начислявани
сумите и че с операциите, отразени в отчетите по сметка са погасявани
задължения по договор за кредит № BL11660 на „З.и.“
ЕООД от представените документи от ищеца не се установява.
Към документите на стр. 72 от
делото е представен вносен документ от 07.08.2014г. за заплатена държавна такса от 50 лв. по дело
5852/2014г. на 43 състав на АССГ, което е делото по жалба срещу ревизионния
акт, но видно от отбелязването наредител е „З.и.“ ЕООД и по никакъв начин не се
установява тази сума да е платена от ищеца.
На стр. 73 от делото е
представена фактура № 1423 от 06.03.2014г., с която за СМР съгласно акт обр. 19
от 05.03.2014г. за обект ремонт на офис на бул. „Васил *******, на „М.А.Х. Л.“
ЕООД е начислена сума за плащане с ДДС в размер на 66 768,00 лв. Представен
е на стр. 233 и следващите и самия протокол 1 за установяване на
завършване на СМР, по които възложител е
посочен, обаче, именно ищеца „М.А.Х. Л.“ ЕООД, а изпълнител – „И.– 1“ ООД. Начинът
на плащане е посочен с платежно нареждане, а такова не е представено. В
отчетите за сметка от „Ю Б.“ АД има такъв за периода от 12.02.2014г. до
31.03.2014г., в който плащане на такава сума не фигурира, също не фигурира и в
отчета за април 2014г. – стр. 77 и изобщо няма данни за нареждане за такава
сума и в полза на такъв съконтрахент в представените отчети по сметка. Съдът
след щателно запознаване с всеки един отчет по сметка не констатира превод в
полза на „И.1“ да е отразен по посочената сметка, нито пък такава сума, поради
което намира, че доказателства за заплащането от страна на ищеца на сумата по
фактурата няма.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Ищецът след многократни указания с
последната уточнителна молба е посочил, че претендираните от него суми са
заплатени задължения на ответника „З.и.“ ЕООД, поети срещу прехвърляне на
недвижими имоти. Първоначално е твърдял, макар да поддържа същия довод и в
писмените си бележки, че от датата на вписване на исковата молба и възбраната в
полза на НАП върху процесните имоти, които е придобил чрез дяловете на
дружеството „М.“ ЕООД, било отпаднало основанието за заплащане на задълженията
и платените суми подлежали на възстановяване. С молба от 25.11.2019г. е
уточнил, че исковата му молба следвала да се счита за уведомление до ответника
за разваляне на договора за продажба на дружествени дялове от 04.07.2014г.
поради неизпълнение от ответника, поради което претендира сумите на отпаднало
основание. За да бъде уважена исковата претенция на ищеца същият следва при
пълно и главно доказване да установи какво му е указано и в определението по
доклада от 26.11.2019г., че е заплатил твърдяните процесни суми, размера им и
отпадането на основанието за плащането им. Договорът за прехвърляне
на дружествени дялове е двустранен и консенсуален договор, съгласно който
едната страна - продавач на дяловете, се съгласява да прехвърли собствеността
върху дяловете си в дружеството на другата страна - купувач, която поема
насрещно задължение да плати определената в договора за прехвърляне на
дружествени дялове продажна цена. Видно от представения договор за прехвърляне
на дружсетвени дялове от 04.07.2014 г., същият е сключен в предписаната от
закона форма и по делото не се установи ответникът да е прехвърлил дялове,
които не притежава, следователно е изправна страна по този договор, доколкото е
изпълнил в пълен обем облигационните си задължения по него. Какво действително
имущество на дружеството стои зад прехвърлените дялове, не влияе на
действителността и изпълнението на договора за прехвърляне на дяловете, а и
ищецът никъде не твърди, че е налице неизпълнение на ответника по този договор.
Следователно процесният договор е изпълнен от ответника и не се установява от
съда да е налице основание за развалянето му от ищеца.
Съдът намира за основателни
възраженията на ответника, че не може да се приеме за основателен довода на
ищеца, че с вписване на исковата молба от НАП и възбраната на имотите, отпадало
основанието ищецът да престира по сключения договор. Задълженията на ищеца са
поети не по договора за прехвърляне на дружествени дялове, а по договора за
прехвърляне на недвижими имоти от 05.03.2014г. Изявление от ищеца за разваляне
на този договор, имащ характер на предварителен такъв, няма изрично.
Развалянето на договора се извършва от изправната страна при наличие на
съответните предпоставки, а именно виновно неизпълнение на съконтрахента и то с
изрично волеизявление, адресирано към насрещната страна по договора. Има
практика на съдилищата, че волеизявлението за разваляне може да бъде
обективирано и в исковата молба за търсене на суми въз основа на отпаданото
договорно основание, но въпреки това следва отново да има изрично изявление за
разваляне, а такова от ищеца относно горепосочения договор няма. Същият е
формулирал твърдения за това по другия договор – за продажба на дружествени
дялове. Самото насочване на претенции на трето лице към имотите, които са
предмет на договора, не означава, че същият следва да се счита за автоматично прекратен
или че правата на придобилият имотите по същия отпадат. Това се случва едва с
удовлетворяване на претенцията, както при евентуална евикция на купувача.
Доколкото по договора за прехвърляне на имота, прехвърлителят има задълженията
като продавач по договор за продажба на недвижим имот, следва да бъдат
приложени по аналогия правилата на ЗЗД и да се приеме, че едва при евикция на
купувача, в случая приобретателя на имотите, той има правата спрямо
съконтрахента си по чл. 189-192 от ЗЗД. Сключеният между страните договор
първоначално от 05.03.2014г. е за прехвърляне на недвижим имот, като ответникът
е поел задължението да прехвърли на ищеца описаните два имота, върху които е
имало вписани тежести, срещу задължението на ищеца да поеме описаните задължения
към трети лица, а именно тези по договора за кредит, както и спрямо В. Х., М. Х.,
също и към Столична община и към „И.-1“ ООД. По този договор, съобразно анекса,
ответникът е изпълнил задължението си, като е регистрирал търговското дружество
„М.“ ЕООД, апортирал е в неговия капитал процесните имоти и е прехвърлил
дружествените дялове на ищеца с представения договор от 04.07.2014г. До
подаване на исковата молба, ищецът по никакъв начин не е волеизразил желанието
си за разваляне на който и да е от сключените с ответника договори, нито този
за прехвърляне на имотите от 05.03.2014г., нито договора за прехвърляне на
дружествени дялове от 04.07.2014г. Видно от поредицата от сделки, целта е била
ищцовото дружество да придобие процесните имоти, но вместо с директна
покупко-продажба, страните са избрали това да стане по заобиколен начин –
апортирането им в капитала на едно дружество и прехвърляне на дружествените
дялове. С решение на СГС, VІ-2 състав от 25.05.2018г. по т.д.№5903/2016г. е
обявена по предявения от Държавата,
чрез Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, с
адрес – гр. София, ул. „*******срещу „З.И." ЕООД, и М.“ ЕООД, ЕИК*******,
иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК за недействителна по отношение на Държавата апортна сделка, съставляваща непарична
вноска, извършена на 11.06.2014 г. от „З.И." ЕООД в капитала на „М.“
ЕООД по отношение на процесните два имота, като решението е влязло в сила едва
на 30.01.2020г. Следователно едва към тази дата може да се приеме, че с оглед
недействителността на апорта е налице неизпълнение на задължението на ответника
да прехвърли описаните имоти по уговорения между страните начин и едва след
тази дата за ищеца е възникнало правото да заяви разваляне на сключения договор
и съответно да претендира връщане на престираното по него. Предвид горното,
няма как с исковата молба, която е от 24.01.2019г. ищецът да развали сключения
договор, тъй като към тази дата нито има такова изявление по нея, нито има
съответното основание за същото. Следователно за да се установи, че ищецът е
упражнил правото си да развали сключения с ответника договор, за да може да
претендира последиците от това действие, а именно реституция на даденото по
него, следва да установи надлежното разваляне на договора, което следва да се
извърши с волеизявление към насрещната страна – съконтрахент. Такова изявление
липсва в исковата молба. Заявено е за първи път твърдение за разваляне на
договора в молба от 25.11.2019г., а не изявление за същото, но то не е
адресирано към ответника, а към съда, който не е страна по материалното
правоотношение. Следователно данни сключеният на 05.03.2014г. договор с анекс
към него от 07.05.2014г., на основание на което ищецът твърди, че е поел и
платил задължения към трети лица, не се установява да са надлежно развалени от
същия, а именно с волеизявление, което да е отправил към своя съконтрахент.
Само на това основание претенциите на ищеца би следвало да бъдат отхвърлени,
тъй като дори и при евикция на приобретателя на имота от трето лице, а в случая
НАП само е обявила относителна недействителност на апортната сделка, правата на
приобретателя възникват след надлежно упражняване на правото на разваляне на
договора, а не само и единствено поради насочена искова молба с претенции срещу
имота и вписана възбрана, както твърди и смята ищеца.
Независимо
от горното, първата и основна предпоставка за да бъдат уважени претенциите на
ищеца, е да се установи, че той е изплатил поетите чужди задължения за
процесните суми, за което е отпаднало основанието. Такива надлежни
доказателства не са представени в частта относно сумите, които се твърди, че са
платени на В. и М. Х.. Представени са доказателства за поемане на задълженията
по договор за заместване в дълг само спрямо двете физически лица – В. Х. и М. Х.,
но ищецът, въпреки указаната му доказателствена тежест, така и не установи, че
е заплатил каквито и да е било суми на тези две лица. Доказателства за плащане
или погасяване по какъвто и да е друг начин на поетото задължение към В. Х. в
размер на 90 800 лв. и към М. Х. в размер на 80 000 лв. ищецът не е
представил. Никъде в представените отчети от сметки не е отразено нареждане за
превод или плащане към тези лица или на подобни суми. Други доказателства за
плащане или погасяване на тези задължения ищецът не е представил, нещо повече,
не твърди конкретна дата и/или начин на погасяване. Същото важи и за
задълженията към „И.-1“ ООД. Ищецът е представил фактура № 1423 от
06.03.2014г., с която за СМР съгласно акт обр. 19 от 05.03.2014г. за обект
ремонт на офис на бул. „Васил *******, на „М.А.Х. Л.“ ЕООД е начислена сума за
плащане с ДДС в размер на 66 768,00 лв., както и протокол 1 за
установяване на завършване на СМР, по
които възложител е посочен, обаче, именно ищеца „М.А.Х. Л.“ ЕООД, а изпълнител
– „И.– 1“ ООД. Начинът на плащане е посочен с платежно нареждане, а такова не е
представено. В отчетите за сметка от „Ю Б.“ АД плащане на такава сума не
фигурира и изобщо няма данни за нареждане за такава сума и в полза на такъв
съконтрахент в представените отчети по сметка. Следователно и по това перо в
размер на 66 768 лв. с ДДС няма доказателства сумите да са платени от
ищеца, респ. погасени по друг начин, за да се обсъжда въобще дали подлежат на
връщане като платени без основание. Основателни са доводите на ответника, че липсват каквито и да е писмени доказателства за сключване на тристранно
споразумение или изплащане на задълженията на ответника към Столична община.
Следователно ищецът се явява неизправна страна по сключения договор, тъй като и
спрямо СО не установи нито да е поел, нито да е платил задълженията. Съдът
намира, че с изключение на сумата от 200 лв., която е платена по банково
бордеро от на 21.02.2014г., не се установява ищецът да е платил задължения на
ответника. Всички последващи отчети по сметка, представени по делото, в които
има отразени суми като дебит и кредит, са от описаната сметка на ищеца, без да
е видно погасяване на задължения на „З.И.“ ООД. В допълнителната искова молба
се твърди, че тази сметка била открита специално да обслужва кредита на „З.и.“
ЕООД, но такива доказателства не са представени по делото. Видно от отчетите по
същите са налице покупки на валута, плащане на имуществена застраховка към „У.“
АД, но не се установява за какво точно е застраховката. От отчетите по сметката
е видно, че има суми за усвояване на кредит, напр. стр. 74 отчет от
10.03.2014г. е видно усвояване на 400 евро кредит. Посочения номер кредит във
всички отчети е 857674, но не се установява същият да кореспондира и
съответства на номера на договора за кредит, сключен с Ю и Е.Д.Б.“ АД от
21.01.2008г., по който е поет ангажимент да се плаща и е представен по делото.
В отчетите по сметка има и тегления, като например от 03.06.2014г. на каса от З.
И., която е управител на „М.“ ЕООД към 2014г. на 980 евро, на 08.05.-
4 800, на 15.05 – теглене на каса 2050,
и др. операции. В повечето отчети фигурира продажба на валута,
комисионна – такса поддръжка и такса ангажимент, но същите са по посочения
номер кредитна сделка, която е различна от номера на договора за кредит. Съдът
намира, че от така представените отчети по сметка не се установява твърдението
на ищеца, че е заплащал задължения на „З.и.“ ЕООД по процесния договор за
кредит, с изключение на сумата 200 лв. за погасяване на кредит от 21.02.2014г.,
за която сума е представено бордеро, в което изрично е посочено, че е
погасяване на кредит под № BL11660. Каква е кредитна сделка № 857674, по която са начислявани сумите и че с
операциите, отразени в отчетите по сметка са погасявани задължения по договор
за кредит № BL11660 на „З.и.“ ЕООД от представените документи от ищеца не се установява. Предвид
горното и по това перо ищецът не е установил надлежно изпълнение на поетите
задължения, за да има право на реституция на платеното на отпаднало правно
основание, с изключение на сумата от 200 лв. Присъждане на тази сума от 200
лв., обаче, не се следва, тъй като задълженията за плащане са по договора от
05.03.2014г., който не се установи да е развален от ищеца или да е прекратен на
друго основание, за да се приеме от настоящия съд, че е отпаднало основанието
за плащане на тази сума.
С оглед гореизложените мотиви съдът намира, че ищецът не
установи предпоставките за уважаване на исковите му претенции, поради което
същите следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски,
а такива се следват на ответника, който е заявил и изрично претендирал
разноски. В случая разноските, които търси ответника са 8900 лв. – адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.04.2019г., който
е представен на стр.298 от делото, и в който чл. 3 е отразено, че сумата е
платена в брой при подписване и договорът служи за разписка. Ищцовата страна е
заявила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като съдът
намира, че същото е основателно. Делото не е с фактическа и правна сложност, а
проведените повече от едно съдебни заседания са се наложили поради оспорване и
необходимост от представяне на документи в оригинал. С оглед горното
възражението е основателно. Следва да
се има предвид, че съдът споделя практиката на съдилищата, че че приложими при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение
са разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. на ВАС, които имат материалноправен
характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, доколкото
на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е придадено обратно
действие. В тази насока е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда
на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 782/12.12.2014 г. по ч.т.д. № 3545/2014
г. на II ТО на ВКС, определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014 г. на
IV ГО на ВКС и определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV
ГО на ВКС. Следователно последващата
отмяна с решението на ВАС, в сила от 15.05.2020г. на текстовете на Наредбата,
не влияе върху процесното адвокатско възнаграждение, което следва да се прецени
с оглед датата на сключване на договора за правна защита – 27.04.2019г. и
действащата към този момент редакция на разпоредбите. Съобразно чл. 7, ал.2 от
Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., т.е. в случая 2188,71лв. Съобразно параграф 2а
от ДР на Наредбата за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, но в случая не са налице данни, че адвокатът на ответника е регистриран
по ЗДДС и е начислил такова, като в договора не е отразено, нито е представена
данъчна фактура. С оглед горното искането на ищеца за намаляване поради
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, което да му се
присъди, е основателно. Исканото адвокатско възнаграждение е 8900 лв., което е
значително над минималното такова, а именно почти тройно. Предвид горното при
присъждане на разноските, адвокатското възнаграждение на ответника следва да
бъде намалено до минималния размер по Наредба №1/2004г., а именно сумата от 2188,71лв.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.А.Х. Л.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище
и адрес на управление ***, срещу „З.И.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представляван от В. Х., частични искове с правно основание
чл. 55, ал.1 от ЗЗД общо за сумата 55 290,48 лв. / петдесет и пет
хиляди двеста и деветдесет лева и четиридесет и осем стотинки/ като частичен
иск от обща сума 311 532,42лв., представляващи заплатени разходи и поети
задължения на ответника срещу прехвърляне на недвижими имоти, формираща се като
сбор от описаните задължения – 90800 лв. – към В. Х., 80 000 лв. – към М. Х.,
55 640 лв. – към „И.1“ ООД, задължения по банков кредит в размер на
55 290,48 лв., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК „М.А.Х. Л.“ ЕООД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на „З.И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от В. Х., сумата от 2188,71лв. / две хиляди сто осемдесет и осем лева и седемдесет и една
стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски .
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните на
посочените от тях съдебни адреси.
СЪДИЯ: