Решение по дело №1890/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба от С. П. С., [ЕГН], Затвор Бургас, срещу ГД ИН, София.

Ищецът твърди, че пребивава в затвора от 04.10.2021 г. и понастоящем е подсъдим. Обяснява, че при всеки прием в медицинския център отношението на медицинския фелдшер било неучтиво, грубо, дезинтересирано и непрофесионално. От дълго време имал проблеми със запушен нос (не можел да диша) и кашлица и се чувствал унизен и обиден от фелдшера, която, напоследък, при всеки преглед го принуждавала да пише декларация, че искал тя да го преглежда и лекува. Вече бил изготвил две декларации.

Изложението продължава с твърдения за неучтиво отношение от фелдшера към ищеца. Твърди, че същата се обръщала към него на „ти” и личала липсата на елементарно възпитание. С. потърсил, но никъде не открил (в ЗИЗНС, Нар. № 2, ЗЗ) „подобна глупост”. Така фелдшерът го унижавал.

Иска ГД ИН да бъде осъдена да му плати обезщетение в размер на 20 000 лв. за периода 01.09.2023 г. – 09.09.2023 г. за претърпени вреди – унижение и обида от неучтиво отношение към него на „ти” дори и в официални отговори от фелдшера, както и от крайно омерзителното принуждаване, чрез заплаха, че няма да бъде прегледан, да пише 2 пъти унизителни декларации. Обезщетението се претендира ведно със законната лихва от подаване на иска.

На ищеца е предоставена правна помощ и назначен процесуален представител адв. Скулиев от АК – Бургас.

В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния представител, искът се поддържа на изложените в исковата молба основания.

По същество се сочи, че С. бил принуждаван, за да бъде прегледан, да изготвя и подписва нарочни декларации. Твърди се грубо отношение на фелдшера на затвора към ищеца.

В срока за изготвяне на решението постъпи писмено становище лично от ищеца, в което наред с изложение по съществото на спора, се прави искане за изпращане на книжа от делото.

Ответникът – ГД „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието, редовно уведомен, не изпраща представител. Представя писмен отговор на исковата молба, медицинска справка с доказателства (л.45-67) и становище с доказателства (л.119-125). Намира иска за недопустим, евентуално неоснователен. Сочи се, че редът за търсене на отговорност е този по чл.45 от ЗЗД пред общите съдилища, тъй като медицинската помощ и лечение, извършвано в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода, не е административна дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията.

Твърди се, че по делото не са доказани неимуществени вреди. Сочи, че при посещенията си в медицинския център, С. винаги се държи грубо и арогантно, като няма друг лишен от свобода, който да проявява такава агресия срещу медицинските лица.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира исковата претенция за неоснователна и недоказана по основание и размер и иска същата да бъде отхвърлена изцяло.

Факти:

По делото не се спори, че ищецът С. П. С. пребивава в Затвор Бургас от 04.10.2021 г. и към датата на подаване на исковата молба – 12.10.2023 г. е подсъдим. През процесния период (01.09.2023 г. – 09.09.2023 г.) С. е бил подсъдим и се е намирал в Затвор Бургас.

Медицинският фелдшер в Затвор Бургас е представил всички молби, жалби и декларации (л.45-67, вкл. сочените от ищеца две декларации, с които заявява, че иска именно П. да го прегледа), подадени от С. до МЦ Затвор Бургас. От тези доказателства се установява, че С. многократно е посещавал медицинския център към затвора. Следва изрично да се отбележи, че нито едно от тези, саморъчно изготвени от С., писмени изявления, без изключение, не е с дата в рамките на исковия период. Нито датите поставяни от самия ищец, нито входящите, поставяни от затворническата администрация са в исковия период. Извън исковия период са и двете декларации със съгласие именно П. да го преглежда (л.57-58 и 124-125).

В писмено становище (л.119) ответникът описва, че С. П. С. е силно манипулативен и агресивен спрямо всеки, който се опита да опровергае твърденията му. Сочи, че грубото отношение в медицинския център не е от страна на фелдшера, а от страна на самия ищец.

Със становището е представена и медицинска справка от фелдшера, в която се описва, че след всеки медицински преглед С. веднага започва да пише молби или жалби, в които изразява недоволство от медицинските грижи, които получава и завежда безброй дела, в които твърди, че не му се обръща внимание. Посочена е разпоредбата на чл.12 от Кодекс за професионалната етика на лекарите в България, според който при породено недоверие между пациент и медицинско лице се отказва провеждане на медицински преглед. Тъй като С. винаги е недоволен от медицинската служба и по специално от фелдшера П., тя нямала право да проведе медицински преглед след заявеното от негова страна недоверие. Недоволството му отново щяло да бъде отнесено до съда. Предвид изложеното, но не по принуда, в присъствието на инспектор Л., на С. било съобщено, че ако желае да бъде прегледан, това ще бъде осъществено само ако напише декларация и изрази писмено съгласието си. Сочи се, че по никакъв начин С. не е бил поставян в унизително, омерзително, принудително и заплашително положение. Арогантното, агресивно и заплашително поведение е от страна на С. към работещите в медицинския център.

По делото е разпитана Р. П. – медицинският работник в Медицински център към Затвор Бургас. Същата потвърждава, че многократно е преглеждала ищеца С.. Два пъти е искала той да изготви и подпише декларация за преглед. Обяснява, че това се налага, тъй като ищецът се отнася към нея с недоверие, а според чл.12 от Кодекс за професионалната етика на лекарите в България, при взаимно недоверие прегледът може да бъде отказан. По тази причина П. изискала от С. да подпише декларация, че е съгласен да бъде прегледан. Ако бъде прегледан без негово съгласие, пак щял да сезира съда.

На следващо място, според свидетеля, „Вие“ е официално обръщение и се използва в определени институции. К. С. се обръща на „ти“, както и към всички останали лишени от свобода. Описва, че през юли и август била в отпуск и била замествана от колежка. През това време С. ходил на преглед и му било издадено направление за УНГ, което попаднало в него. Колежката въобще не разбрала и не видяла, че той има направление. Когато П. се върнала от отпуск на 1-ви октомври, започнали атаки срещу нея с въпроси от С. „имам ли за УНГ, нямам ли и ако имам, защо не съм изведен, ако нямам, защо нямам?“. Един ден С. отишъл в медицинския център и показал направлението, което подал на П.. За този случай П. подала докладна, защото С. я блъснал, нападнал я със стола и изтръгнал листа от ръката й. Тя искала да го копира, защото не било възможно С. да бъде изведен на външен лекар, ако няма направление.

В присъствие на инспектора, който довел С. за преглед, същият написал втората молба. Първата била написана в спалното помещение и отишъл с готова молба, но втората я написал пред фелдшера и инспектора. П. искала С. да декларира, че иска именно тя да го прегледа, тъй като друго медицинско лице няма. На следващо място се описва, че поради заплашителното поведение на С., П. заявила, че ще „му изработи вътрешна присъда”. Заявява, че С. винаги се държи страшно нагло, арогантно, цинично, обидно и унизително, винаги се кара с лош тон.

Правни изводи:

Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Последният в ал.1 въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал.2 за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а според ал.2, исковете за обезщетение се предявяват пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения.

Съгласно чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

С оглед изложеното, съдът счита, че искът е предявен от лице с правен интерес срещу надлежен ответник ГД ИН – юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, съгласно чл.12, ал.1 от ЗИНЗС, с териториални служби, каквито са затворите, съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС.

За да е основателен искът за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани:

- акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС;

- настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението;

- неимуществената вреда се предполага до доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.

Искът е неоснователен.

1. Неизчерпателно ЗИНЗС определя кои са органите по изпълнение на наказанията: министърът на правосъдието (чл.10), главният директор на ГДИН (чл.13, ал.2), началникът на затвор (чл.15), началникът на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ (чл.16а) и началниците на пробационните служби и арести (чл.16).

Изпълнението на наказанията освен от установените органи се осъществява пряко и от служители в ГД ИН и в териториалните й служби. Т.е. понятието „специализирани органи“ включва всеки административен орган или длъжностно лице, чиито правомощия, служебни или трудови задължения са свързани пряко с изпълнението на наказанията и постигането на неговите цели, описани в чл.2 от ЗИНЗС. Дейността, свързана с упражняване на лекарска практика, не съставлява „административна дейност“, в какъвто смисъл е и Решение № 7514/22.06.2015 г. на ВАС по адм. дело № 5842/2014 г., т.е. – лекарите/медицинските работници в медицинските центрове към затворите нямат качеството на административни органи/специализирани органи по изпълнение на наказанията. Макар да е в трудови правоотношения с ГД ИН конкретният медицински работник в медицинския център на Затвор Бургас не е специализиран орган по изпълнение на наказанията. Тя не е нито административен орган, нито длъжностно лице, чийто правомощия, служебни или трудови задължения са свързани пряко с изпълнението на наказанието на С. и постигането на неговите цели, описани в чл.2 от ЗИНЗС.

При това положение, претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като твърдените евентуални вреди не са причинени от специализиран орган по изпълнение на наказанията. Не е налице и акт, действие и/или бездействие, с който се нарушава чл.3 от ЗИНЗС. Изобщо, твърди се липса на уважение към ищеца от лице, което не е специализиран орган по изпълнение на наказанията, както и не се твърди конкретно действие или бездействие свързано с изпълнението на наказанията, а поведение, което ищецът субективно квалифицира като липса на уважение. Основният мотив за тази квалификация е обръщение на „ти”, а не на „Вие”, както и изготвяне и подписване на две декларации, според които се съгласявал да бъде прегледан именно от лицето, което проявявало неучтивото отношение.

Не са нужни нито специални знания, нито особени социални умения, за да се приеме, че обръщение на „ти” в никакъв случай не означава задължително липса на уважение. Напротив, би могло да се приеме, че се касае за близки, приятелски, колегиални, изобщо нормални човешки отношения, породени от ежедневния контакт между лицата, довели до обръщение сочещо на близост и доверие.

2. Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава десета от ЗИНЗС, глава трета от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода (Наредба № 2/22.03.2010 г.), издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1, изр.1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. В чл.129, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения. Съгласно чл.129, ал.2 от ЗИНЗС лечебните заведения по ал.1 са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти. Разпоредбата на чл.133, ал.1 от ЗИНЗС предвижда създаването на медицинските центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове.

Анализът на посочените разпоредби води до извод, че нормативно установеното задължение за администрацията на местата за лишаване от свобода е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнение на наложеното наказание (чл.128, ал.1 във вр. с чл.2, т.3 от ЗИНЗС).

По аргумент от чл.66 и сл. от Наредба № 2 администрацията на затвора няма правомощие да упражнява контрол върху дейността на съответния лекар, нито върху съдържанието и обосноваността на изготвяните от последния медицински документи, включително на амбулаторните листове. На следващо място в глава VІ на Наредбата императивно е определен обхватът на упражнявания от служителите на сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода” към ГДИН здравен контрол в местата за лишаване от свобода.

Съгласно чл.12, ал.1 и ал.2 от Кодекс за професионалната етика на лекарите в България, лекарят може да откаже лечението и консултацията, когато е убеден, че между него и пациента липсва необходимото доверие или липсват условия за изпълнението на неговите професионални права и задължения. Това не се отнася до задълженията му да окаже медицинска помощ при спешни случаи. Лекарят има право да откаже преглед, консултация и лечение, когато има пряка заплаха за здравето и живота му.

Ищецът заявява, че се отнася с недоверие към дейността на конкретния медицински работник. Същата представи доказателства, видно от които прием и преглед на С. в медицинския център в Затвор Бургас не е отказван. Действително, налице са двете декларации, които С. твърди, че е изготвял и подписвал (л.57-58 и 124-125), но не може да се приеме, че те нарушават разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС, именно защото, при възникналото недоверие, на основание чл.12, ал.1 и ал.2 от Кодекс за професионалната етика на лекарите в България, преглед изобщо е можело да бъде отказан. Съдът още веднъж отбелязва, че тези две декларации, както и всички други, сочени от ищеца и ангажирани по делото писмени доказателства, са с дати, поставени от ищеца и/или от администрацията на затвора, които са извън исковия период.

Съдът счита, че изискването за изготвяне и подписването на сочените декларации (въпреки, че ищецът не отрича, че едната от декларациите изготвил преди посещението в медицинския център) не може да се приеме за незаконосъобразно действие, което е поставило ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието изразяващо се в липса на медицинско обслужване. Налице е правна норма, която указва право на медицинския персонал за отказ на преглед при липса на доверие. Въпреки това, прегледи са били извършвани, което не е довело до уронване на човешкото му достойнство или подлагане на нечовешко и нехуманно отношение спрямо него. В случая от значение е, че въпреки обръщението на „ти”, на С. е бил осигуряван достъп до медицинско обслужване.

Изложеното мотивира съда да приеме, че не е налице незаконосъобразно действие или бездействие на затворническата администрация, което да е довело до нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

Предвид изложеното, съдът приема, че искът за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. за периода 01.09.2023 г. – 09.09.2023 г. не е доказан по основание и размер и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Поради установената неоснователност на исковата претенция следва да бъде уважено искането на ГД ИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.286, ал.2 от ЗИНЗС.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас, II-ри състав

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на С. П. С., [ЕГН], Затвор Бургас, срещу ГД ИН, София, за сума в размер на 20 000 лв. за периода 01.09.2023 г. – 09.09.2023 г. за претърпени вреди – унижение и обида от неучтиво отношение към него на „ти” дори и в официални отговори от фелдшера, както и от крайно омерзителното принуждаване, чрез заплаха, че няма да бъде прегледан, да пише 2 пъти унизителни декларации.

ОСЪЖДА С. П. С., [ЕГН], Затвор Бургас, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място], [улица]разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването.