№ 434
гр. София , 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря АННА Щ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20211110206685 по описа за 2021 година
Съдът като разгледа материалите по делото прие следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл. 189, ал. 8 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на М. ИВ. К. ЕГН ********** чрез адв. М.М. срещу
електронен фиш серия К № ..., издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21,
ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложена
„глоба” в размер на 600 лева.
В жалбата е направено възражение за допуснати процесуални нарушение при издаване
на атакувания електронен фиш – липса на точно описание на мястото на нарушението;
липса на посочване дали нарушението е извършено в населено място или извън него. Твърди
се и неправилни квалификация на нарушението, доколкото били смесени нормите на чл. 21,
ал. 2 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Оспорва се и нарушението, като се твърди, че към датата и
часа, визирани в електронния фиш, автомобилът на жалбоподателя е бил в автосервиз, което
било видно от представената по делото фактура. С тези доводи е направено искане за отмяна
на електронния фиш. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. По делото е постъпила молба от адв. Михайлов, в която е изложено
1
становище по съществото на спора. Като допълнителни аргументи за незаконосъобразност
на атакувания електронен фиш се сочи липсата на протокол за експлоатация на
техническото средство, с което е измерена скоростта и снимков материал, от който да е
видно мястото на поставянето му. Липсвали данни по какъв начин било поставено
техническото средство и дали са били спазени техническите изисквания за насочването му.
Не било ясно и какво е било ограничението на скоростта. Прави се възражение за липса на
валидно удостоверение за одобрен тип средство на измерване, както и протокол за
преминала последваща проверка.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата и моли същата
да бъде оставена без уважение. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на претендирано адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства
и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок, от процесуални
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и
материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
На 02.04.2021г. около обяд в гр. София, на ул. „Околовръстен път” № 188 И.Л. -
младши автоконтрольор в ОПП-СДВР изпълнявал служебните си задължения, като
осъществявал контрол по спазване правилата за движение, в частност измервал скоростта на
движение на автомобилите в района, движещи се по ул. „Околовръстен път” с посока от
бул. „Симеоновско шосе” към бул. „Св. Климент Охридски”. Измерването на скоростта се
извършвало с АТСС ARH CAM S1 с № ....
Ограничението на скоростта в района била 80 км./ч., обозначена с пътен знак В26.
В 14.09ч. на същата дата и място била засечена скорост на движение на МПС – лек
автомобил „..” с рег. № .....
Била отчетена скорост на движение 124 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в
полеви условия 3 % при скорост над 100 км./ч.).
След служебна проверка в масивите на МВР било установено, че автомобилът е
собственост на М. ИВ. К. ЕГН **********.
При така установеното срещу М.К. бил издаден електронен фиш серия К № ....
2
Автоматизираното техническо средство ARH CAM S1 с № ... било преминала
последваща проверка за техническа годност на 08.03.2021г. със срок на валидност една
година.
Съгласно справка от СО, ведно с приложени към нея скици на организация на
движението на процесния пътен участък - към дата 02.04.2021г. ограничението на скоростта
е било 80 км./м., въведено с пътен знак В26.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: снимков материал относно измерената скорост; протокол за
използване на техническо средство, ежедневна форма на отчет, протокол за преминал
технически преглед на техническо средство; снимков материал на мястото на поставяне на
АТСС, с което е била измерена скоростта; снимков материал относно наличието на пътен
знак В26 на процесния пътен участък, сочещ ограничение на скоростта – 80 км./ч.;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване; справка за собствеността на
автомобила.
Относно ограничението на скоростта на процесната дата съдът се позова на справката
на СО и приложените към нея скици на пътния участък, както и на приложения към
преписката снимков материал. Видно от справката – ограничението на скоростта в
процесния пътен участък е било 80 км./ч., въведено с пътен знак В26.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система без човешка
намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. В
процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
"автоматизирано техническо средство или система“. Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
3
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че
една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г.
на Върховния административен съд, с което реализирането на
административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по
пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни
системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на
водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран
процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и
настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията
по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически
средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са
въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При
въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган -
Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата,
генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. В тази насока по делото е приобщено и удостоверението за одобрен
тип средство за измерване, поради което възраженията в тази насока се явяват
неоснователни.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един
и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Въпреки, че липсват възражение в тази насока, съдът намира за нужно да обърне
внимание, че по отношение на електронните фишове, приложение не намира разпоредбата
на чл. 34 ЗАНН. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в
сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Самият
електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него
освен, че се установява нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение.
Тоест тук процедурата е различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а
двата акта са инкорпорирани в електронния фиш. Следователно не може да се приложи
4
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, относно сроковете за издаване на АУАН и НП, тъй като ел.
фиш е приравнен на наказателно постановление, а за дата на издаването му се счита датата
на извършеното нарушение.
Към дата 02.04.2021г., когато е извършено нарушението, нормата на чл. 165, ал. 2, т. 8
от ЗДвП, предвиждаща обозначаване чрез поставяне на пътни знаци, оповестяване в
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи на участъците от пътя, на които се осъществява контрол по спазването
на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи, е била
отменена с ДВ бр. 54 от 05.07.2017г., поради което и към датата на нарушението, същата не
е била приложима. Тази отмяна на разпоредбата е влязла в сила на 09.07.2017г., и от този
момент е отпаднало изискването на оповестяване на контрола на скоростта.
В случая нарушението е установено от АТСС ARH CAM S1 с № ..., надлежно
калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва
от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък
от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно
нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен
издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Този състав не споделя възраженията на жалбоподателя за липса на протокол за
експлоатация на техническото средство, доколкото видно от материалите по делото, такъв е
налице. В него изрично е посочена посоката на движение на автомобилите, чиято скорост е
била измервана, мястото на извършване на измерването, режим на измерване – стационарен
и посока на действие – приближаващ. Налице е и снимков материал на местоположението
на самата АТСС. Ето защо, съдът не споделя и възраженията за липсата на данни по какъв
начин е било поставено техническото средство и дали са били спазени техническите
изисквания за насочването му. В тази насока съдът ще обърне внимание, че експлоатацията
на АТСС се извършва от длъжностни лица – служители на отдел „Пътна полиция”, които
преминават съответен курс за обучение за надлежна експлоатация на техническите средства
за измерване.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като МПС е заснето с АТСС за
превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени датата и
часът на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или
този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
5
В случая по делото безспорно се установява, че към датата на нарушението собственик
на лекия автомобил е бил именно жалбоподателя К., поради което правилно е ангажирана
именно неговата отговорност. Същият не се е възползвал от възможността, предвидена в чл.
189, ал.5 от ЗДвП, след получаване на електронния фиш и в 14- дневен срок да подаде
писмена декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство,
поради което следва да бъде прието, че именно той е управлявал автомобила си.
Що се отнася до приложената по делото фактура № .. от дата 02.04.2021г., то
посочения в нея час – 17.17ч. установява единствено часа на издаване на фактурата, но не и
обстоятелството, че към този час процесният автомобил е бил в автосервиз. Ето защо, съдът
не прие за основателни и тези възражения.
Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити във връзка с извършеното
нарушение, визирани в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а именно: дата, място, начин на извършване на
нарушението и самоличност на нарушителя, като съдът не прие за основателни и
възраженията в тази насока. В електронния фиш изрично е посочено, че скоростта на
движение е касаела населено място, като същата е била установена с пътен знак В26.
Посочена е допустимата скорост – 80 км./м., като всички тези факти и обстоятелства се
установяват и от приобщената по делото справка от СО, ведно със скиците на пътния
участък. Достатъчно ясно е описано и самото място на нарушението.
Разликата в засечената скорост от 128 км/ч и посочената в ел. фиш скорост от 124 км/ч
се дължи на така наречения "толеранс", който представлява възможната процентна грешка
при засичането на скоростта. Този толеранс е 3 % от засечената скорост и се отчита в полза
на нарушителя, като засечената от радара скорост се намалява именно с тези 3 %, когато
скоростта на автомобила е над 100 км./ч. Точно заради това не може да се говори за
нарушаване правата на жалбоподателя, поради неяснота или противоречия в издадения ел.
фиш. Напротив, правата му са напълно защитени, тъй като евентуално възможната грешка
при отчитането на скоростта е изчислена в негова полза.
От приложения към преписката протокол за последваща проверка на процесното
АТСС се установява, че системата е одобрена да служи за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение, надлежно калибрована и технически годна към датата на
нарушението за осъществяване на посочения видеоконтрол. Мястото на извършване на
проверката е мястото на позициониране на системата, а мястото на позициониране е именно
мястото, където е установено нарушението.
В конкретния случай нарушението е безспорно установено, доколкото при разрешена
скорост на движение до 80 км./ч., въведено с пътен знак, съгласно нормата на чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 ЗДвП, водачът се е движел с 124 км./ч., превишавайки допустимата скорост с 44
км./ч.
6
Този състав не счита, че е налице и неправилна квалификация на нарушението,
доколкото в чл. 21, ал. 1 ЗДвП са посочени допустимите скорости за движения на МПС за
населено място, извън населено място, автомагистрала и скоростен път, докато в ал. 2 на
същия текст на закона е уредено правилото, че когато скоростта, която не следва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, то това се установява с пътен знак. Т.е., в ал. 1
е уредено основното правило, което произтича от закона, а в ал. 2 е частния случай на
ограничения на скоростта, въведена с пътен знак. При това положение и доколкото в случая
ограничението на скоростта е било обозначено с пътен знак В26, то правилно е направена и
връзка между чл. 21, ал. 2 и ал. 1 ЗДвП.
Законосъобразно за това нарушение на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
600 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, съгласно която - за превишаване над 40 км./ч.
водачите са санкционират с глоба 600 лв.
Размерът на глобата е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за
нейното намаляване се явява безпредметно.
Нарушението е извършено виновно при форма на вината непредпазливост –
небрежност, тъй като водачът е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасните последици, имал е обективната възможност за това, не го е сторил, с
което е нарушил закона.
С оглед на горното електронният фиш се явява издаден съобразно правилата на
материалния и процесуалния закон и като такъв следа да бъде потвърден.
При този изход на делото претенцията на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да
бъде уважена. От друга страна искането за присъждане на разноски от страна на
жалбоподателя се явява неоснователно.
В разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН е предвидено, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
В чл. 37, ал. 1 ЗПП от своя страна е предвидено, че заплащането на правната помощ е
съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. На основание визираната норма е издадена
Наредба за заплащането на правната помощ, като в разпоредбата на чл. 27е е определено
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания - от 80 до 120 лв.
7
С оглед на горните разпоредби този състав счита, че жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на по сметка на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция,
определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в
съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Софийският районен съд,
НО, 100 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № ..., издаден от СДВР.
На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ ОСЪЖДА М. ИВ. К. ЕГН
********** с адрес: .... ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СДВР с адрес: гр. София, ул. „Антим I”
№ 5 сумата от 80 лева /осемдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8