Р Е Ш Е Н И Е
№
***, 18.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на осемнадесети септември през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова, като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 9515 по описа за 2016г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от Ч.Ц.Н. ***, офис 1 против В.Н.Н., ЕГН**********,*** и И.Р.Н.,
ЕГН**********,***, като малолетен представляван от Ц.И.Д., ЕГН**********, в
която се твърди, че първият от ответниците е длъжник на ищеца по настоящото
дело за сумата от 360 лв. по силата на Определение №921/28.02.14 год. на РС ***
постановено по гр.д. №427/14 год. Твърди, че след издаване на изпълнителния
лист, при ЧСИ В.С.с рег. №906 и Район на действие ***ския ОС е образувано
изп.д. №***. Твърди, че към момента на завеждането на настоящото дело няма
погашения по цитираното дело. Твърди, че освен по описаното вземане първият
ответник е длъжник на ищеца по настоящото дело и за сумата от 325 лв. по силата
на Решение №440/14.11.16 год. на ОС гр.Русе, постановено по в.гр.д. №467/16 год. Твърди, че
след издаване на изпълнителния лист от първоинстанционния съд - Районен съд ***
по гр.д. №6580/15 год. при ЧСИ В.С.с рег. №906 и Район на действие ***ския ОС е
образувано изп.д. №***. Твърди, че към момента на завеждането на настоящото
дело няма погашения по цитираното изпълнително дело. Твърди, че след направена
справка от страна на ЧСИ, му станало известно, че първият ответник на 21.11.16
г., е подарил на внука си - втория ответник, притежаваните от него права върху следния
недвижим имот, а именно: 1/6 ид.ч. от ***с
изложение - изток - юг - север, представляващ ***с индификатор ***по
кадастралната карта на ***, одобрена със Заповед №РД-18-71/06.06.2008 г. на ***на
Агенция по кадастъра, находящ се на втория етаж на триетажна жилищна сграда на ***,
който самостоятелен имот обект попада в сграда №1, разположена в поземлен имот
с индификатор ***, с предназначение - жилище, ***, с площ по документ 90 кв.м.,
брой нива: 1, състоящ се от ***, при съседи на самостоятелния обект: на същия
етаж -***.1.5; под обекта - ***.1.1; над-обекта - ***.1.7, съгласно схема
№15-546157/08.11.2016 г. на СГКК - ***, а съгласно документ за собственост - от
долу - ап. на Л.С.и Й.М.К.; от изток - двор, ведно с ***в североизточната част
на мазата с полезна площ от 18 кв.м., при съседи; маза на Х.и В.Г.; коридор и
двор, както и ***в югоизточната част на тавана с площ 26 кв.м., при
съседи:тавани на Л.С.и Й.К., Х.и В.Г.; коридор и двор, ведно с 1/9 ид.ч. от
стълбището, общата избена част, общата таванска част, външната водопроводна
инсталация, външната канализация, външната ел. мрежа до ел. табло и 1/9 ид.ч.
от правото на строеж върху държавна земя съставляваща парцел 9 в стр.кв. 172 по
плана на ***. Счита, че извършването на описаното по-горе дарение е направено с
цел увреждане интересите на ищеца като кредитор.
Моли да бъде обявено за
недействително спрямо Ч.Ц.Н. *** действие ОС ***, ЕИК В.С.извършеното дарение с
нот.акт №145 том II рег. №3354 дело №322 от 2016 г. на Нотариус И.И.с Район на
действие Районен съд *** и регистрационен №007 при Нотариалната камара, вписан
в службата по Вписвания *** с вх. Рег. №17006 от 21.11.16 г. като акт №17 том
37 дело №7056/16 год. от страна на В.Н. ***, ЕГН ********** на И.Р.Н. ***,***,
ЕГН **********, като малолетен представляван от законния си представител Ц.И.Д..,
ЕГН ********** за следния недвижим имот: : 1/6 ид.ч. от ***с изложение - изток
- юг - север, представляващ ***с индификатор ***по кадастралната карта на ***,
одобрена със Заповед №РД-18-71/06.06.2008 г. на ***на Агенция по кадастъра,
находящ се на втория етаж на триетажна жилищна сграда на ***, който
самостоятелен имот обект попада в сграда №1, разположена в поземлен имот с
индификатор ***, с предназначение - жилище, ***, с площ по документ 90 кв.м.,
брой нива: 1, състоящ се от ***, при съседи на самостоятелния обект: на същия
етаж -***.1.5; под обекта - ***.1.1; над-обекта - ***.1.7, съгласно схема
№15-546157/08.11.2016 г. на СГКК - ***, а съгласно документ за собственост - от
долу - ап. на Л.С.и Й.М.К.; от изток - двор, ведно с ***в североизточната част
на мазата с полезна площ от 18 кв.м., при съседи: маза на Х.и В.Г.; коридор и
двор, както и ***в югоизточната част на тавана с площ 26 кв.м., при
съседи:тавани на Л.С.и Й.К., Х.и В.Г.; коридор и двор, ведно с 1/9 ид.ч. от
стълбището, общата избена част, общата таванска част, външната водопроводна
инсталация, външната канализация, външната ел. мрежа до ел. табло и 1/9 ид.ч.
от правото на строеж върху държавна земя съставляваща парцел 9 в стр.кв. 172 по
плана на ***. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК не
е постъпил писмен отговор от ответника И.Р.Н.. В съдебно заседание назначения
процесуален представител на ответника И.Н. по реда на Закон за правната помощ взема
становище за неоснователност на предявения иск, като счита, че сделката не е
увреждаща с оглед ниския размер на задължението, което може да бъде покрито от
текущите доходи на длъжника, поради което не е необходимо да се стига до отмяна
на сделка с недвижим имот на много по-висока стойност. Счита, че принудителното
изпълнение върху този имот ще противоречи на чл.12 и чл.13 от Етичния кодекс на
ЧСИ. Излага съображения, че с евентуалното уважаване на иска ще се наруши
най-добрия интерес на детето И.Н., установен в чл.3, т.3 ЗЗДет., тъй като ще
трябва да търпи принудително изпълнение върху своя имот. Моли искът да бъде
отхвърлен.
В срока за отговор е
постъпил писмен отговор от ответника В.Н., както и множество изявления, жалби и
оспорвания, в които има изявления от задължителното съдържание на отговора по
смисъла на чл.131 ГПК. В тях по същество се оспорва качеството на ищеца на
кредитор на първия ответник по делото, както и факта, че първия ответник е бил
съсобственик в процесния имот. В.Н. твърди, че макар да е вписан в процесния
нотариален акт, той не е бил съсобственик в процесния имот- ***, находящ се в ***.
Твърди, че то е било собствено на родителите на ***му и след тяхната смърт,
правото на собственост върху процесния недвижим имот е преминало към
наследниците – ***на В.Н. и нейния ***. Твърди, че В.Н. е включен в сделката по
процесния нотариален акт, тъй като нотариуса бил преценил, че след като имота е
наследен по време на брака, то В.Н. е съсобственик. Твърди, че имота е
деклариран в НАП като съсобствен на ***му и на нейния ***, като В.Н. не е
декларирал съсобственост в имота. Твърди, че не е плащал данъци за имота.
Счита, че процесния, нотариален акт, съставен на 21.11.2016г. предшества по
време, възникването на качеството на кредитор на ищеца по отношение на първия
ответник. Твърди, че разпорежданията за издаване на изпълнителните листи, на които се позовава
ищеца са обжалвани от него, поради което вземането на ищеца по тях не е
установено с влязъл в сила съдебен акт. Претендира направени деловодни разноски
в размер на 684,00 лв. и ½ за втора инстанция- за направени разноски за
4-5 администрирания.
По делото е конституиран
като трето лице-помагач на страната на ответниците В.Н.Н. и И.Р.Н., Т.И.Н., която взема становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди, че имотът, предмет на исковата претенция е наследствен
и е придобит по наследство от нея и нейния ***, като В.Н. не е бил
съсобственик.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото
не е спорно, че първия ответник В.Н.Н. е дядо на втория ответник И.Р.Н.. Този
факт се установява и от обясненията на В.Н., дадени по реда на чл.176 ГПК.
Не е спорно между
страните и се установява от НА за Дарение на недвижим имот № 145, том II, рег.№ 3354, дело №
322/2016г. от 21.11.2016г.по описа на нотариус И.И., че Т.И.Н. и В.Н.Н. от една
страна, в качеството си на дарители са дарили на И.Р.Н. като дарен собствените си 2/3 ИДЕАЛНИ ЧАСТИ, от които
1/3-една трета идеална част е лична, придобита по наследство на първия дарител ,
а 1/3-една трета идеална част е
придобита по време на брака с втория дарител, от следния недвижим имот, а
именно: ***/ четири/ с изложение - изток - юг -север, представляващ ***с
идентификатор ***/ петдесет и шест хиляди седемстотин двадесет и две, точка,
шестстотин шестдесет и две, точка, петстотин двадесет и пет, точка, едно,
точка, четири / по кадастралната карта на ***, одобрена със заповед №
РД-18-71/06.06,2008 г. на ***на Агенция по кадастъра, изходящ се на втория етаж
на триетажна жилищна сграда на ***в ***, който самостоятелен обект попада в
сграда № 1 /едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор ***/ / петдесет
и шест хиляди седемстотин двадесет и две, точка, шестстотин шестдесет и две,
точка, петстотин двадесет и пет /, с предназначение: - жилище, ***, с площ по
документ 90.00 кв.м./ деветдесет кв.м./ без стълбището, брой нива: 1/едно/,
състоящ се от ***, при съседи на самостоятелния обект: на съшия етаж- ***.1.5;
под обекта - ***.1.1: над обекта -***.1.7. съгласно схема №
15-546157/06.11.2016г. на СГКК-***, а съгласно документ за собственост-от
долу-ап.на Л.Л.С.; и Й.М.К.; от изток-двор, ведно с ***в североизточната част на
мазата с полезна площ от 18,00 кв.м/осемнадесет кв.м./ при съседи: мази на Л.С.и
Й.К.; маза на Х.и В.Г.; коридор и двор, както и ***в югоизточната част на
тавана с площ 26 кв.м./двадесет и шест кв.м,/, при съседи: тавани на Л.С.и Й.К.,
Х.и В.Г.; коридор и двор, ведно с 1/9 идеална част от стълбището, общата избена
част, общата таванска част, външната водопроводна инсталация, външната
канализация, външната ел.мрежа до ел.таблото и 1/ 9 /една девета/ идеална част
от правото на строеж върху държавна земя съставляваща парцел 9 в стр.кв.172 по
плана на ***. Нотариалният акт е оспорен от ответника В.Н., като документ
придобит от ответника в незаконна процедура и е направил искане, същият да бъде
изключен на това основание от доказателствата по делото. Нотариалния акт не оспорен по отношение на
неговата истинност или авторство, поради което и не е открито производство по
оспорването му по реда на чл.193 ГПК. Само в хипотезата на чл.194, ал.4 ГПК,
ако при открито производство по оспорването му по реда на чл.193 ГПК, документа
бъде признат за неистински, същия може да бъде изключен от доказателствата по
делото. Предвид изложеното, представения нотариален акт не може да бъде
изключен от доказателствата по делото.По същество дори липсва оспорване от
страна на ответниците, че нотариалният акт е неистински. Оспорването е само в
частта, по отношение начина, по който ищеца по делото се е снабдил с препис на
нотариалния акт, който начин не съставлява предмет на установяване в настоящото
производство и няма отношение към годността на оспорения нотариален акт като
доказателство по делото.
Видно от Нотариален акт
за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 129, том VII, дело № 1329/1993г. от
27.04.1993г. на нотариус при ***ски районен съд И.И.П.е прехвърлил на дъщеря си
Т.И.Н. следния недвижим имот: 2/6 от ***, ***, състоящ се от две стаи, хол,
кухня, баня, клозет с изложение изток-юг-север, на масивна триетажна сграда,
находящ се в ***, застроен в дворно място на кв.метри 264, съставляващо парцел
9 от стр.кв.172 със съседи на ***: долу-Л.Л.С.и Й.М.К., отгоре- Х.и В.Д., от
запад-А.и Н.К., от изток- двор, на застроена площ на ***а 90кв.м. без
стълбището, заедно с 2/6 от ***в североизточната част на мазето с полезна площ 18 кв.м. при
съседи: Л.С.и Й.К., Х.и В.Г., коридор и двор и 2/6 от ***в югоизточната страна
на тавана от 26 кв.м., при съседи: Л.С.и Й.К., Х.и В.Г., коридор и двор, ведно
с 2/6 идеални части от 1/9 идеална част от стълбището, 2/6 от общата избена
част, 2/6 от общата таванска част, 2/6 от външна водопроводна инсталация, 2/6
от външна канализация, 2/6 от ел.мрежа до ел.табло и 2/6 от 1/9 част от
отстъпеното право на строеж върху държавна земя, съставляващо парцел 9 от
стр.кв.172 по плана на ***, СРЕЩУ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО на Т.И.Н. да гледа и издържа ***до
края на живота му. Прехвърлителят си запазва правото да живее в имота до края
на живота си.
Видно от Справка по лице
по партидата на И.И.П./л.190 от делото/ се установява, че на дата 15.11.2005г.
и вписан отказ на И.П.от правото на ползване на ***, находящ се в *** с площ от
90 кв.м. заедно с маза от 18 кв.м. и таван от 26 кв.м. Като собственик е
вписана Т.И.Н.. На същата дата е вписана и договорна ипотека върху същия имот и
е вписан като ипотекарен длъжник И.И.П.. На дата 10.01.2009г. е вписано
заличаване на ипотеката, при което вече като ипотекарни длъжници са вписани В.Н.Н.,
Х.Г.И., С.И.П., Т.И.Н., И.И.П.и ***.
Видно от Постановление № 7265/20.07.2017г. на ВКП/л.433-436
от делото/ са потвърдени постановленията на АП-Велико Търново, ОП-*** и РП-***,
с които е отказано да се образува наказателно производство за използване от ***и
***на *** за използване пред съда на документи с невярно съдържание. В мотивите
на постановлението се съдържат съображения, че ***, находящ в ***, по
наследство е преминал от ***на В.Н. на ***Т.Н. и ***, поради което В.Н.
неправилно е вписан като клиент на топлинна енергия, тъй като не е бил
собственик на процесния имот, нито на право на ползване.
Установява се от Решение
№ 440/14.11.2016г., постановено по в.гр.д.№ 467/2016г. по описа на ОС-Русе,
което е окончателно като необжалваемо, че В.Н.Н. е осъден да заплати на Ч.Ц.Н.
сумата от 325 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Видно от Определение №
337/18.07.2017г. по в.ч.гр.д.№ 526/2017г. по описа на ОС-Велико Търново, съдът е стигнал до извода, че Решение №
440/14.11.2016г., постановено по в.гр.д.№ 467/2016г. по описа на ОС-Русе, с
което решение е приключено гр.д.№ 6580/2015г. по описа на РС-***, В.Н.Н. е
осъден да заплати на Ч.Ц.Н. сумата от 325 лв. разноски по въззивното
производство. С определението е
потвърдено разпореждане от 24.11.2016г. по гр.д.№ 6580/2017г., с което е
разпоредено издаването на изпълнителен лист за сумата от 325,00 лв. по в.гр.д.
№ 647/2016г. на ОС-Русе с решение № 440/14.11.2016г.
Видно от Определение №
921/28.02.2014г., постановено по гр.д.№ 427/2014г. по описа на РС-***, В.Н. Н.е
осъден да заплати на Ч.Ц.Н. сумата от 360 лв. разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Определението е потвърдено Определение № 643/06.06.2014г.,
постановено по в.ч.гр.д.№ 492/2014г. по описа на ОС-Русе.
Установява се от
Определение № 271/25.05.2017г., постановено по в.ч.гр.д.№ 373/2017г. по описа
на ОС-Велико Търново, че в мотивите на определението, съдът е достигнал до
извода, че Определение № 921/28.02.2014г., постановено по гр.д.№ 427/2014г. по
описа на РС-*** е влязло в сила и по тази причина е оставена без уважение
частната жалба на В.Н. срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист за
сумата 360 лв. направени разноски, присъдени с влязлото сила Определение № 921/28.02.2014г., постановено по
гр.д.№ 427/2014г. по описа на РС-***.
Установява се от Удостоверение
№ 10264/16.12.2016г., издадено по изп.д.№ *** по описа на ЧСИ В.С., че в него е
удостоверено, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.02.2015г., на
основание на съдебно определение по гр.д.№ 427/2014г. по описа на РС-*** е
образувано изпълнително дело № *** срещу В.Н.Н., по което лицето дължи сумите
от : 365 лв. присъдени разноски, 420 лв. разноски по изпълнителното дело и
160,20 лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 16.12.2016г. Удостоверението е
оспорено по съдържание от ответника В.Н. и е открито производство по
оспорването му по реда на чл.193 ГПК. В тежест на оспорилата го страна е
възложена доказателствената тежест за доказване на неговата неистинност. В тази
връзка е изискан и приложен препис от изпълнително
дело № ***, от което се установи, че удостоверението отразява вярно задълженията
към датата на издаване на удостоверението по изпълнителното дело, формирани от
сумата по изпълнителния лист-360 лв., 5 лв. за издаване на изпълнителния лист,
съобразно направеното искане на кредитора в молбата, 420 лв. за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство и заплатените и дължими такси по
Тарифата към ЗЧСИ. Доколко изчислените суми за съответните такси на за
изпълнителното дело са верни и дължими, както и дали е дължим посочения размер
на адвокатското възнаграждение не са предмет на оспорване и на установяване в
настоящото производство и по същество удостоверението отразява вярно фактите по
изпълнителното дело съм момента на издаването му. Предвид изложеното и на
основание чл.194, ал.2 ГПК приема, че оспорването е недоказано.
Установява се от
Удостоверение № 10266/16.12.2016г., издадено по изп.д.№ *** по описа на ЧСИ В.С.,
че в него е удостоверено, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на
24.11.2016г., на основание на съдебно Решение по гр.д.№ 6580/2015г. по описа на
РС-*** е образувано изпълнително дело № *** срещу В.Н.Н., по което лицето дължи
сумите от : 330 лв. присъдени разноски, 420 лв. разноски по изпълнителното дело
и 222,20 лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 16.12.2016г. Удостоверението е
оспорено по съдържание от ответника В.Н. и е открито производство по
оспорването му по реда на чл.193 ГПК. В тежест на оспорилата го страна е
възложена доказателствената тежест за доказване на неговата неистинност. В тази
връзка е изискан и приложен препис от
изпълнително дело № ***, от което се установи, че удостоверението
отразява вярно задълженията към датата на издаване на удостоверението по
изпълнителното дело, формирани от сумата по изпълнителния лист-325 лв., 5 лв.
за издаване на изпълнителния лист, съобразно направеното искане на кредитора в
молбата, 420 лв. за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и
заплатените и дължими такси по Тарифата към ЗЧСИ. Доколко изчислените суми за
съответните такси на за изпълнителното дело са верни и дължими, както и дали е
дължим посочения размер на адвокатското възнаграждение не са предмет на
оспорване и на установяване в настоящото производство и по същество
удостоверението отразява вярно фактите по изпълнителното дело съм момента на
издаването му. Предвид изложеното и на основание чл.194, ал.2 ГПК приема, че
оспорването е недоказано.
По делото са представени
и други, неотносими писмени доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Ответника В.Н. е
направил възражение за недопустимост на исковата претенция, тъй като между
същите страни има други висящи дела, което не са приключили. Съдът намира
възражението за неоснователно. Съгласно чл.126, ал.1 ГПК Когато в един и същ
съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото
основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно
от съда. Видно от посочената норма е, че недопустима е по-късно заведена
претенция, само в случай, че има друго образувано и висящо дело, което да е
между същите страни, на същото основание и за същото искане. По делото не се
ангажираха доказателства за такова дело между същите страни, на същото
основание и със същото искане. Предвид изложеното съдът намира възражението за
неоснователно. По делото се установи, че между същите страни има множество
производства, не се установи обаче, идентичност на някое от тях с настоящото
съдебно производство. Не се установи и влязло в сила решение по същия спор,
което да съставлява основание за недопустимост на претенцията на основание
чл.299 ГПК. Липсват доказателства, а дори и твърдения, че същия спор между
страните вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение.
Искът по чл. 135 от ЗЗД е правен способ за защита на кредитора срещу
разпоредителните действия на длъжника, с които последният намалява или
обременява имуществото си, предназначено съгл. чл. 133 от ЗЗД да служи за удовлетворяване
на кредиторите, и по този начин създава опасност за реализиране на вземането на
кредитора. Целта на иска по чл. 135 от ЗЗД е да запази целостта на длъжниковото
имущество, за да могат кредиторите да се удовлетворят от него, вкл. чрез
способите на принудителното изпълнение. Предявяването на иск по чл. 135 от ЗЗД
по същността си представлява правно действие на кредитора, с което той
упражнява изрично признатото му от закона материално субективно право, имащо
преобразуващ характер, да поиска от съда да обяви за недействително спрямо него
извършено от длъжника валидно правно действие /сделка/, с което последният се е
разпоредил с имуществено право от своя актив и по този начин е намалил
патримониума си. Правото на кредитора по чл. 135 от ЗЗД е вторично, тъй като е
обусловено от наличие на друго правоотношение - това, което възниква от
действието или сделката, с които длъжникът прехвърля /обременява имуществото
си/ в полза на трето лице и по този начин уврежда кредитора. Поради
преобразуващия характер на правото на кредитора, искът, с който това право се
упражнява, е конститутивен - насочен е към предизвикване на правна промяна като
изначално действителното правно действие на длъжника, с което той се разпорежда
с имуществото си в полза на трето лице, бъде обявено за недействително спрямо
кредитора. Недействителността е относителна - само спрямо кредитора - ищец по
иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД, а по отношение на всички останали трети
лица действието остава валидно, действително.
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да
иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако при извършването им е знаел за увреждането. От
съдържанието на цитираната разпоредба следва извод, че фактическият състав, при
който възниква право на иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, включва няколко
елемента:1/. Извършване на действие от длъжника, засягащо имуществото му. 2/.
Действието на длъжника да уврежда кредитора. Действието е увреждащо, когато има
за последица намаляване на имуществото на длъжника или негово обременяване,
както и когато се затруднява удовлетворяването на кредиторите чрез неговата
трансформация и възможността за принудително изпълнение върху конкретни имоти
на длъжника. 3/. Кредитор, притежаващ вземане срещу длъжника.Правото на иск по
чл. 135 от ЗЗД принадлежи само на лице, което има качеството
"кредитор" на длъжника, извършил правното действие, което се иска да
бъде обявено за относително недействително спрямо кредитора. Качеството
"кредитор" е обусловено от съществуването на вземане към длъжника.
Вземането, на което ищецът основава качеството си на кредитор може да е парично
или непарично. Освен това по правило трябва да е възникнало преди извършване на
увреждащото действие от длъжника и да съществува при извършването му.
Ирелевантно за спора по чл. 135 от ЗЗД е дали вземането е изискуемо и ликвидно
към момента на осъществяване на разпоредителната сделка или действие -
достатъчно е да е възникнало и да не е погасено чрез плащане. Без значение за
основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД е и размерът на вземането, когато то
е парично. 4/. Знание за увреждането.Основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД
е обусловена от субективен елемент - наличие на знание /представа/ у длъжника,
че извършвайки определено правно действие с имуществото си, уврежда свой
кредитор. В съдебната практика се приема, че не е необходимо намерение за
увреждане, т. е. умишлено предприето намаляване, а е достатъчно простото знание
у длъжника, че той има кредитори, които биха могли да се удовлетворят от
имуществото му /чл. 133 от ЗЗД/, ако не изпълни задълженията си към тях, и че
вследствие на съответната сделка/действие се увреждат техните интереси. В
хипотезата на възмездни сделки /какъвто, обаче настоящия случай не е/
недействителността на извършеното действие се обуславя не само от знанието на
длъжника за увреждащия характер, а и от едновременното знание на третото лице,
с което длъжникът е договарял. Нормата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД въвежда една
оборима презумпция за знание за увреждането, когато третото лице, в чиято полза
е извършено действието, е съпруг, *** или сестра, низходящ или възходящ на
длъжника.Тъй като това са правопораждащите юридически факти, ищецът носи
доказателствената тежест да установи същите по реда на пълното и главно
доказване. Липсата на която и да е от тези кумулативни предпоставки води до
извод за неоснователност на претенцията.
На първо място следва да бъде посочено, че ищеца
твърди, че качеството му на кредитор е възникнало преди сделката, предмет на
предявения иск. Спорно между страните е дали ищеца има качеството на кредитор
спрямо първия ответник по делото В.Н. и ако има това качество, кога е
възникнало то- преди оспорената разпоредителна сделка или след това. Ищецът се
позовава на две вземания, които го легитимират като кредитор на първия ответник
В.Н.- за сумата от 360 лв. по силата на Определение №921/28.02.14 год. на РС ***
постановено по гр.д. №427/14 год. и сумата от 325 лв. по силата на Решение
№440/14.11.16 год. на ОС гр.Русе,
постановено по в.гр.д. №467/16 год. От представените по делото заверен препис на гр.д.№ 427/2014г. по описа
на РС-***, както и гр.д.№ 6580/2015г. по описа на РС-***, се установи, че с Решение
№ 440/14.11.2016г., постановено по в.гр.д.№ 467/2016г. по описа на ОС-Русе,
което е окончателно като необжалваемо, В.Н.Н.
е осъден да заплати на Ч.Ц.Н. сумата от 325 лв. за направени разноски за
адвокатско възнаграждение. Решението е влязло в сила на датата на неговото
постановяване като необжалваемо. Предвид изложеното вземането е възникнало на
посочената дата 14.11.2016г. Видно е от
Определение № 337/18.07.2017г. по в.ч.гр.д.№ 526/2017г. по описа на ОС-Велико
Търново, че съдът е стигнал до извода,
че Решение № 440/14.11.2016г., постановено по в.гр.д.№ 467/2016г. по описа на
ОС-Русе, с което решение е приключено гр.д.№ 6580/2015г. по описа на РС-***, В.Н.Н.
е осъден да заплати на Ч.Ц.Н. сумата от 325 лв. разноски по въззивното
производство. С определението е
потвърдено разпореждане от 24.11.2016г. по гр.д.№ 6580/2017г., с което е
разпоредено издаването на изпълнителен лист за сумата от 325,00 лв. по в.гр.д.
№ 647/2016г. на ОС-Русе с решение № 440/14.11.2016г. С оглед изложеното съдът
приема, че вземането е възникнало преди датата на процесното разпореждане с
недвижимия имот на 21.11.2016г.
Видно е от Определение № 921/28.02.2014г.,
постановено по гр.д.№ 427/2014г. по описа на РС-***, В.Н. Н.е осъден да заплати
на Ч.Ц.Н. сумата от 360 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението е потвърдено Определение № 643/06.06.2014г., постановено по
в.ч.гр.д.№ 492/2014г. по описа на ОС-Русе. Вземането е възникнало на датата на
потвърждаване на Определение № 921/28.02.2014г., а именно 06.06.2014г., т.е
отново преди датата на оспорената разпоредителна сделка с недвижим имот. Установява
се от Определение № 271/25.05.2017г., постановено по в.ч.гр.д.№ 373/2017г. по
описа на ОС-Велико Търново, че в мотивите на определението, съдът е достигнал
до извода, че Определение № 921/28.02.2014г., постановено по гр.д.№ 427/2014г.
по описа на РС-*** е влязло в сила и по тази причина е оставена без уважение
частната жалба на В.Н. срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист за
сумата 360 лв. направени разноски, присъдени с влязлото сила Определение № 921/28.02.2014г., постановено
по гр.д.№ 427/2014г. по описа на РС-***.
Всички последващи оспорвания на издадените
изпълнителни листи, въз основа на влезлите в сила Определение №
921/28.02.2014г., постановено по гр.д.№ 427/2014г. и Решение №
440/14.11.2016г., постановено по в.гр.д.№ 467/2016г. по описа на ОС-Русе са
ирелевантни. Те имат отношение само към принудителното изпълнение на вземанията
които са възникнали по силата на влезлите в сила съдебни актове, но не и към
възникването на самите вземания. За наличието на вземане дори не е необходимо,
то да е установено между страните със съдебен акт. Всяко е едно извънсъдебно
вземане също може да обоснове основе основателност на иск с правно основание
чл.135 ЗЗД. Въпреки това следва да бъде посочено, че по делото се установи, че
и оспорването на разпорежданията за
издаване на изпълнителни листи е останало безуспешно и разпорежданията за
издаване на изпълнителните листи за присъдените суми от 325,00 лв. и 360,00 лв.
са потвърдени.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че ищеца по
делото има две вземания- за сумата от 325 лв. и за сумата от 360 лв. срещу
първия ответник по делото В.Н., които са възникнали преди оспорената
разпоредителна сделка от 21.11.2016г., обективирана в НА за Дарение на недвижим имот № 145, том II,
рег.№ 3354, дело № 322/2016г. от 21.11.2016г.по описа на нотариус И.И.. Последващите
действия по доброволно или принудително изпълнение на задължението нямат
отношение към възникването на вземането, както и на качеството на кредитор на Ч.Ц.Н.
по отношение на ответника В.Н.. Евентуалното доброволно или принудително
изпълнение на задължението има отношение само към негово последващо погасяване,
но не и към възникването на вземането. По делото не се ангажираха доказателства
от ответниците по делото, че вземането е погасено и Ч.Ц.Н. вече не е кредитор
на първия ответник за посочените в исковата молба вземания. По делото липсват
дори наведени твърдения от такова естество от ответниците по делото.
Не е спорно по делото, че първия ответник В.Н. и
третото лице-помагач Т.Н. са прехвърлили на втория ответник И.Н./техен внук/
с НА за Дарение на недвижим имот № 145, том II, рег.№
3354, дело № 322/2016г. от 21.11.2016г.по описа на нотариус ***собствените си
2/3 ИДЕАЛНИ ЧАСТИ, от които 1/3-една трета идеална част е лична, придобита по
наследство на първия дарител , а
1/3-една трета идеална част е придобита по време на брака с втория
дарител, от следния недвижим имот, а именно: ***/ четири/ с изложение - изток -
юг -север, представляващ ***с идентификатор ***/ петдесет и шест хиляди
седемстотин двадесет и две, точка, шестстотин шестдесет и две, точка, петстотин
двадесет и пет, точка, едно, точка, четири / по кадастралната карта на ***,
одобрена със заповед № РД-18-71/06.06,2008 г. на ***на Агенция по кадастъра,
изходящ се на втория етаж на триетажна жилищна сграда на ***в ***, който
самостоятелен обект попада в сграда № 1 /едно/, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***/ / петдесет и шест хиляди седемстотин двадесет и две, точка,
шестстотин шестдесет и две, точка, петстотин двадесет и пет /, с
предназначение: - жилище, ***, с площ по документ 90.00 кв.м./ деветдесет
кв.м./ без стълбището, брой нива: 1/едно/, състоящ се от ***, при съседи на
самостоятелния обект: на съшия етаж- ***.1.5; под обекта - ***.1.1: над обекта
-***.1.7. съгласно схема № 15-546157/06.11.2016г. на СГКК-***, а съгласно
документ за собственост-от долу-ап.на Л.Л.С.; и Й.М.К.; от изток-двор, ведно с ***в
североизточната част на мазата с полезна площ от 18,00 кв.м/осемнадесет кв.м./
при съседи: мази на Л.С.и Й.К.; маза на Х.и В.Г.; коридор и двор, както и ***в
югоизточната част на тавана с площ 26 кв.м./двадесет и шест кв.м,/, при съседи:
тавани на Л.С.и Й.К., Х.и В.Г.; коридор и двор, ведно с 1/9 идеална част от
стълбището, общата избена част, общата таванска част, външната водопроводна
инсталация, външната канализация, външната ел.мрежа до ел.таблото и 1/ 9 /една
девета/ идеална част от правото на строеж върху държавна земя съставляваща
парцел 9 в стр.кв.172 по плана на ***.
Ответниците по делото оспорват факта, че В.Н. е бил
съсобственик в недвижимия имот- ***, находящ се в ***, с твърдения, че имота е
придобит по наследство и по дарение от Т.Н. и нейния ***, тъй като той е бил
собственост на техните родители. От представения Нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 129, том VII, дело № 1329/1993г. от
27.04.1993г. на нотариус при ***ски районен съд, се установи, че И.И.П.е
прехвърлил на дъщеря си Т.И.Н. следния недвижим имот: 2/6 от ***, ***, състоящ
се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет с изложение изток-юг-север, на масивна
триетажна сграда, находящ се в ***., застроен в дворно място на кв.метри 264,
съставляващо парцел 9 от стр.кв.172 със съседи на ***: долу-Л.Л.С.и Й.М.К.,
отгоре- Х.и В.Д., от запад-А.и Н.К., от изток- двор, на застроена площ на ***а
90кв.м. без стълбището, заедно с 2/6 от ***в североизточната част на мазето с полезна площ 18 кв.м. при
съседи: Л.С.и Й.К., Х.и В.Г., коридор и двор и 2/6 от ***в югоизточната страна
на тавана от 26 кв.м., при съседи: Л.С.и Й.К., Х.и В.Г., коридор и двор, ведно
с 2/6 идеални части от 1/9 идеална част от стълбището, 2/6 от общата избена
част, 2/6 от общата таванска част, 2/6 от външна водопроводна инсталация, 2/6
от външна канализация, 2/6 от ел.мрежа до ел.табло и 2/6 от 1/9 част от
отстъпеното право на строеж върху държавна земя, съставляващо парцел 9 от
стр.кв.172 по плана на ***, СРЕЩУ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО на Т.И.Н. да гледа и издържа ***до
края на живота му. Прехвърлителят си запазва правото да живее в имота до края
на живота си. Не е спорно, че посоченото
разпореждане е извършено по време на брака на Т.Н. с В.Н.. Разпореждането с
недвижими имот срещу задължението за издръжка и гледане е възмездна сделка,
като насрещната престация срещу прехвърленото право на собственост е издръжката
и гледането на прехвърлителя от приобретателя на имота. За нея са приложими
правилата на продажбата. Придобитите по
време на брака по възмезден начин вещни права стават съпружеска имуществена
общност. Предвид изложеното, съдът приема, че прехвърлените по силата но
посочения нотариален акт 2/6 идеални части от процесния *** са станали
съпружеска имуществена общност на Т.Н. и В.Н.. Не е налице безвъзмездна дарствена
сделка, каквито са твърденията на ответниците по делото, а се установи
прехвърляне на имота срещу издръжка и гледане. Нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 129, том VII,
дело № 1329/1993г. от 27.04.1993г. на нотариус при ***ски районен съд не е
оспорен от ответниците по делото. Следва да бъде посочено, че въпреки
оспорването, че само Т.Н. е собственик на процесните 2/6 идеални части от
имота, същата не се е ползвала от правната възможност на чл.225 ГПК за главно
встъпване в производството по делото и не е предявила иск срещу страните по
спора, да установи претендираното самостоятелно право върху предмета на спора. Т.Н.
е поискала и е допусната да участва в производството по делото само като трето
лице-помагач на страната на ответниците, но не е направила искане за главно
встъпване в производството по делото. Ответника В.Н. излага съображения, че в
постановление на Прокуратура на РБ, както и в постановено съдебно решение в
производство между *** и ответника В.Н. е прието, че В.Н. не е собственик. В мотивите на Постановление №
7265/20.07.2017г. на ВКП се съдържа подобен извод, но същия не съставлява
окончателно произнасяне по въпроса със собствеността, а съставлява само
аргумент за постановяване на прокурорския акт, мотивите на който не се ползват
със сила на пресъдено нещо. В мотивите на съдебното решение по гр.д.№
4054/2016г., съдът е стигнал до извод, че по делото е останал недоказан, от
носещия доказателствената тежест ищец ***, че В.Н. е собственик в ***, находящ
се в ***. Този извод на съда, почива на събраните по посоченото дело
доказателства, които са различни от събраните в настоящото производство и също
не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на установяване на правото
на собственост в имота.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 5/2013 на
ОСГТК на ВКС За личен дълг на единия съпруг
разпоредителната сделка с имот,
притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на
чл.135 ЗЗД за ½ идеална част от имота. Павловият иск е облигационен, а не вещен иск. Няма спор в правната доктрина
за това, какви
са последиците от
решението за уважаване на
Павловия иск. Изрично
е посочено, че
увреждащата сделка остава
действителна за страните
по нея (прехвърлител/и и приобретател). Сделката е недействителна, т.е. счита се за нестанала, само по отношение на кредитора - ищец. От това
следва, че искът с правно основание чл.135 ЗЗД няма вещноправно
действие. При уважаването
му, прехвърленото имущество не
излиза от патримониума
на приобретателя. При успешното
провеждане на Павловия
иск, кредиторът -ищец по паричното вземане получава възможността да
насочи изпълнението за удовлетворяване
на вземането си
към прехвърленото имущество, независимо, че
то е преминало
в патримониума на
трето лице. Интересът от
провеждането на иска
по чл.135 ЗЗД
е обусловен от създаването на възможност за насочване на
принудително изпълнение към чужда вещ,
доколкото приобретателят й не
отговаря за задълженията към
кредитора. Собственикът на
тази вещ понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея
за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен
при възмездното й
придобиване – действал е със знанието,
че сделката е увреждаща – чл.135 ал.1
предл.2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно. Уважаването на
иска не създава
солидарна отговорност между
ответниците за изпълнение
на паричното задължение, легитимиращо ищеца
като кредитор, както
и не легитимира приобретателя
като длъжник. За
него единствено се
въвежда задължението да
предостави имуществото си за удовлетворяването на чуждо парично
задължение. Ако той
иска да се
освободи от изпълнението, може да
плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателя си, като след това
може да иска възмездяване от него. Предпоставка за провеждане на Павловия иск е вещта вече да е
отчуждена. След като вещта
е отчуждена, съпружеската имуществена
общност върху нея е била прекратена с настъпването на
вещно-транслативното действие на
разпореждането. Собственик на имота е третото лице-приобретател. С
уважаването на иска по чл.135 ЗЗД,
сделката си остава
действителна, имотът не
се връща в патримониума на
съпрузите и съпружеската
имуществена общност върху него не
се възстановява. Предмет на разглеждане и отговор е хипотезата, в която дългът
е личен на единия от съпрузите. Ищецът
по Павловия иск
има материалноправната
легитимация на кредитор
с подлежащо на
принудително удовлетворяване вземане; материалноправната легитимация на
длъжник има единият от
съпрузите - ответници. От субективна
страна е необходимо
знание на този
длъжник, че сделката
е увреждаща по отношение на
този кредитор. Ищецът
по Павловия иск
няма материалноправната
легитимация „кредитор” на
другия съпруг -ответник, съответно
по отношение на
ищеца този ответник
няма качеството на длъжник.
Оттук следва действителността на извършеното от
него разпореждане с част от
имота и липсата
на увреждане на кредитора
от обективна и
от субективна страна.
С оглед гореизложеното и съобразяване
задължителната тълкувателна практика на ВКС, сделката може да бъде обявена за
относително недействителна спрямо ищеца само до размера на притежаваната от В.Н.
1/6 идеална част от процесния ***. Налице е
действие, с което се засяга имуществото на длъжника В.Н.. С тази
разпоредителна сделка се намалява имуществото на длъжника и представлява предпоставка за затрудняване на
събирането на вземането на кредитора. Увреждането е обективна предпоставка за
провеждане на иска и е налице, не само когато длъжникът се лишава изцяло от
своето имущество, а и когато само го намалява. Увреждането е налице и когато
длъжникът с правните си действия създава трудност за удовлетворяване на
кредитора. Несъмнено след извършената сделка на дарение от ответника, активите
на имущество му, от което ищецът би могъл да се удовлетвори са намалели, което
е довело до увреждане на кредитора. В този смисъл без значение са мотивите и
подбудите за сключването на сделката. Не се изисква и наличие на пряк умисъл за
увреждане от страна на длъжника. Достатъчно е знанието на длъжника, че има
кредитор и последният може да се удовлетвори от имуществото му, с което той се
разпорежда. Видно е, от приложените гр.д.№ 427/2014г. и № 6580/2015г. по описа
на РС-***, че на В.Н. надлежно са връчени преписи от актовете, с които той е
осъден да заплати сумите от 325,00 лв. и от 360 лв., като той е упражнил
правото си на жалба и е получил актовете, с които те са потвърдени. Видно е, че
на него му е било известно, че има влезли в сила актове, по силата на които той
е осъден да заплати на Ч.Ц.Н. посочените суми преди датата на оспорената
сделка- 21.11.2016г.
Оспорената сделка, обектививирана в НА за Дарение на недвижим имот № 145, том
II, рег.№ 3354, дело № 322/2016г. от 21.11.2016г.по описа на нотариус И.И.е
безвъзмездна, поради което е достатъчно знанието на длъжника за това, че с тези
си действия уврежда кредитора. Знанието на ответника И.Н. е ирелевантно, поради
факта, че увреждащите действия са
безвъзмездни и следват по време възникването на задължението на В.Н. към Ч.Ц.Н.
Релевантен е единствено факта на знанието на В.Н., че с оспорените сделки
уврежда ищеца Ч.Ц.Н.
Изложеното мотивира съда да приеме за основателна и
доказана предявената искова претенция като следва да бъде обявена за
относително недействителна по отношение на Ч.Ц.Н. сделката, обективирана в НА
за Дарение на недвижим имот № 145, том II, рег.№ 3354, дело № 322/2016г. от
21.11.2016г.по описа на нотариус И.И., по силата на което Т.И.Н. и В.Н.Н. от
една страна, в качеството си на дарители са дарили на И.Р.Н. като дарен собствените си 2/3 ИДЕАЛНИ ЧАСТИ, от които
1/3-една трета идеална част е лична, придобита по наследство на първия дарител
, а 1/3-една трета идеална част е
придобита по време на брака с втория дарител, от следния недвижим имот, а
именно: 1/6 идеална част от ***/ четири/
с изложение - изток - юг -север, представляващ ***с идентификатор ***/ петдесет
и шест хиляди седемстотин двадесет и две, точка, шестстотин шестдесет и две,
точка, петстотин двадесет и пет, точка, едно, точка, четири / по кадастралната
карта на ***, одобрена със заповед № РД-18-71/06.06,2008 г. на ***на Агенция по
кадастъра, изходящ се на втория етаж на триетажна жилищна сграда на ***в ***,
който самостоятелен обект попада в сграда № 1 /едно/, разположена в поземлен
имот с идентификатор ***/ / петдесет и шест хиляди седемстотин двадесет и две,
точка, шестстотин шестдесет и две, точка, петстотин двадесет и пет /, с
предназначение: - жилище, ***, с площ по документ 90.00 кв.м./ деветдесет
кв.м./ без стълбището, брой нива: 1/едно/, състоящ се от ***, при съседи на
самостоятелния обект: на съшия етаж- ***.1.5; под обекта - ***.1.1: над обекта
-***.1.7. съгласно схема № 15-546157/06.11.2016г. на СГКК-***, а съгласно
документ за собственост-от долу-ап.на Л.Л.С.; и Й.М.К.; от изток-двор, ведно с ***в
североизточната част на мазата с полезна площ от 18,00 кв.м/осемнадесет кв.м./
при съседи: мази на Л.С.и Й.К.; маза на Х.и В.Г.; коридор и двор, както и ***в
югоизточната част на тавана с площ 26 кв.м./двадесет и шест кв.м,/, при съседи:
тавани на Л.С.и Й.К., Х.и В.Г.; коридор и двор, ведно с 1/9 идеална част от
стълбището, общата избена част, общата таванска част, външната водопроводна
инсталация, външната канализация, външната ел.мрежа до ел.таблото и 1/ 9 /една
девета/ идеална част от правото на строеж върху държавна земя съставляваща
парцел 9 в стр.кв.172 по плана на ***.
Само за пълнота
на изложението може да бъде посочено, че посочените от ***на ответника И.Н.
чл.12 и чл.13 от Етичен кодекс на частните съдебни изпълнители са ирелевантни
към настоящото производство. Същите норми следва да бъдат съблюдавани от частния
изпълнител в хода на изпълнителното производство, а не да бъдат съобразени в
настоящото съдебно производство.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата,
направените от нея разноски в настоящото производство за държавна такса,
адвокатско възнаграждение, удостоверения, вписване на ИМ, в размер на 1042,38
лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл.135, ал.1 ЗЗД, по отношение на Ч.Ц.Н. ***, офис 1, по
искът предявен срещу В.Н.Н., ЕГН**********,*** и И.Р.Н., ЕГН**********,*** Договор
за дарение, обективиран в НА за Дарение
на недвижим имот № 145, том II, рег.№ 3354, дело № 322/2016г. от 21.11.2016г.по
описа на нотариус И.И., по силата на което Т.И.Н. и В.Н.Н. от една страна,
в качеството си на дарители са дарили на И.Р.Н. като дарен собствените си 2/3 ИДЕАЛНИ ЧАСТИ, от които
1/3-една трета идеална част е лична, придобита по наследство на първия дарител
, а 1/3-една трета идеална част е
придобита по време на брака с втория дарител, от следния недвижим имот, а
именно: В ЧАСТТА ДО 1/6 ИДЕАЛНА ЧАСТ, собственост на В.Н.Н., ЕГН********** от ***/
четири/ с изложение - изток - юг -север, представляващ ***с идентификатор ***/
петдесет и шест хиляди седемстотин двадесет и две, точка, шестстотин шестдесет
и две, точка, петстотин двадесет и пет, точка, едно, точка, четири / по
кадастралната карта на ***, одобрена със заповед № РД-18-71/06.06,2008 г. на ***на
Агенция по кадастъра, находящ се на втория етаж на триетажна жилищна сграда
на ***в ***, който самостоятелен обект попада в сграда № 1 /едно/,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***/ / петдесет и шест хиляди
седемстотин двадесет и две, точка, шестстотин шестдесет и две, точка, петстотин
двадесет и пет /, с предназначение: - жилище, ***, с площ по документ 90.00
кв.м./ деветдесет кв.м./ без стълбището, брой нива: 1/едно/, състоящ се от ***,
при съседи на самостоятелния обект: на съшия етаж- ***.1.5; под обекта - ***.1.1:
над обекта -***.1.7. съгласно схема № 15-546157/06.11.2016г. на СГКК-***, а
съгласно документ за собственост-от долу-ап.на Л.Л.С.; и Й.М.К.; от изток-двор,
ведно с 1/6 идеална част от ***в североизточната част на мазата с
полезна площ от 18,00 кв.м/осемнадесет кв.м./ при съседи: мази на Л.С.и Й.К.;
маза на Х.и В.Г.; коридор и двор, както и 1-6 идеална част от ***в
югоизточната част на тавана с площ 26 кв.м./двадесет и шест кв.м,/, при съседи:
тавани на Л.С.и Й.К., Х.и В.Г.; коридор и двор, ведно с 1/9 идеална част от
стълбището, общата избена част, общата таванска част, външната водопроводна
инсталация, външната канализация, външната ел.мрежа до ел.таблото и 1/ 9 /една
девета/ идеална част от правото на строеж върху държавна земя съставляваща
парцел 9 в стр.кв.172 по плана на ***.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК, В.Н.Н., ЕГН**********,*** и И.Р.Н., ЕГН**********,***, като
малолетен представляван от Ц.И.Д., ЕГН********** да платят на Ч.Ц.Н. ***, офис 1 сумата от 1042,38 лв.
направени по делото разноски.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач, на страната на ответниците Т.И.Н., **********.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: