О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762 04.08.2020г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на четвърти август две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА
ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
- докладчик МАВРОДИЕВА
частно гр. дело №
1464 по описа за 2020
година.
Производството е
образувано по частна жалба на ,,Профи кредит България“ ЕООД гр.София против разпореждане
№ 3050 от 11.06.2020г., постановено по ч. гр. д. № 1084/2020 г. по описа на
Районен съд – Казанлък, с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 598.15
лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и за
сумата за 30 лв.непогасени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането за периода 10.02.2019г. до 31.07.2019г. по договор за потребителски
кредит Профи Кредит стандарт № **********/31.10.2018г.
Частният
жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането в обжалваната част,
поради постановяването му при неправилно приложение на разпоредбите на
заповедното производство и при превишаване на правомощията на съда. Излага
подробни съображения в жалбата си, цитира съдебна практика и моли въззивният
съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за
претендираните със заявлението суми. Претендира разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд,
след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното
дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство
е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,Профи кредит България“ ЕООД
гр.София срещу И.М.Ш. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1341.43лв.,
от които размер и валута 1280.35 лв., 554.19
лв. - главница; 98.01 лв. - договорно възнаграждение
за периода от 26.01.2019 г. до 31.07.2019 г.; 598.15 лв. – неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 30 лв. такси за извън
съдебно събиране на вземането за периода 10.02.2019г. – 31.07.2019г.; 61.08 лв.
- лихва за забава периода от 27.01.2019 г. до 31.07.2019 г. В заявлението е посочено, че вземането
произтича от договор за потребителски кредит № **********/31.10.2018г., сключен
с Профи кредит България“ ЕООД гр.София. Посочено е, че кредитополучателят дължи
неплатено договорно възнаграждение по заема в размер на 98.01 лв. По
споразумение за предоставяне пакет за допълнителни услуги длъжникът дължал
възнаграждение в размер на 598.15 лв. Начислени били суми за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 30 лв. Дължима била и лихва в размер на 61.08
лв. за периода 27.01.2019г. – 31.07.2019г. Предсрочната изискуемост настъпила
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което
длъжникът бил уведомен.
С обжалваната част
на разпореждането съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,Профи
кредит България“ ЕООД гр.София е поискало издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за сумата 598.15 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и за сумата за 30 лв. непогасени такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането за периода 10.02.2019г. до 31.07.2019г. по
договор за потребителски кредит Профи Кредит стандарт №
**********/31.10.2018г., като е приел,
че клаузите от договора, касаещи допълнителни такси и комисионни за
допълнителни услуги, над размера, посочен в чл.33, ал.1 ЗПК и такси за
извънсъдебно събиране на вземането противоречат на разпоредби на закона и на
добрите нрави.
Съгласно чл. 411 ГПК,
за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията
на чл. 127, ал.
1 и 3
и чл. 128, т. 1
и 2 ГПК,
да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е
налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или
седалище на територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или
седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК. В конкретния случай
въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.
2, т. 2 ГПК, тъй като искането за присъждане на суми, съгласно
клаузите на договора за потребителски кредит относно уговореното възнаграждение
за допълнителен пакет за допълнителни услуги, такси за извънсъдебно събиране на
вземането и лихва за забава над законната противоречат на закона и на добрите
нрави.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а ЗПК
изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В случая възнаграждението за
допълнителни услуги е определено общо за няколко различни услуги. От друга
страна, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, като
дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените в него услуги и
без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действието на сключения между страните договор. На следващо място, с
уговарянето на допълнително възнаграждение за допълнителни услуги, в размер на
главницата по договора за кредит, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР. Предвид
противоречието й с императивни правни норми, клаузата в договора за
заплащане възнаграждение за закупен допълнителен пакет от допълнителни
услуги на основание чл.21, ал. 3ПК е
нищожна.
Съгласно чл. 33,
ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя, кредиторът има право само на законна
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Всякакви различни уговорки
за начисляването такси за извънсъдебно събиране на вземането, са нищожни. Още
повече, че тези такси за извънсъдебно събиране на вземането не са такси за
реални разходи, а на практика представляват неустойки, чиято дължимост изцяло е
свързана със забава на длъжника.
Съгласно разпоредбата
на чл. 411,
ал.2, ГПК, в последната му редакция - ДВ
бр.100/ 20.12.2019г., съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането
е в противоречие със закона или с добрите нрави или искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Налице е трайна съдебна практика, съгласно която съдът
следи служебно за наличието на противоречие на искането със закона и при
констатиране на такова отказва издаване на заповед за изпълнение. (О-974-
По повод
оплакванията във въззивната жалба въззивният съд намира, че посочените по-горе
клаузи от договора за потребителски кредит носят всички белези на неравноправни
по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
тъй като нарушават изискването за добросъвестност и създават значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. В текстовете
на чл. 143, т. 1 - т. 19 ЗЗП
са изброени възможни проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от
т. 20 на чл.
143 ЗПК изброяването е примерно, а не изчерпателно. Констатираното
противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание спорните клаузи
да се приемат за нищожни като неравноправни, като и на това основание
заявлението да бъде отхвърлено.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е
неоснователна. Разпореждането в обжалваната част, в която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК
като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3050 от 11.06.2020г., постановено по
ч. гр. д. № 1084/2020 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: