Решение по дело №715/2020 на Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№235                                              15.06.2021г.                          гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

 

На осми юни                                                                                                 2021г.

в открито заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

 

Секретар: Албена Ангелова

 

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №715 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

         Образувано е по жалба на „БИ МАРМО“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ №47, вх. Б, ет.8, ап.56, представлявано от управителя Н.И.Ф., против РА № Р-16002419008159-091-001/10.08.2020 г., издаден от Н.Ж.К.на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Б.Г.Ч. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 528/29.10.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт на „БИ МАРМО“ ЕООД не е признат данъчен кредит в размер на 23 118.55 лв., с прилежащи лихви 2 322.98 лв. и допълнително са установени следните задължения: корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. в размер на 1 225.00 лв. и прилежащи лихви в размер на 155.52 лв. и корпоративен данък по ЗКПО за 2019г. в размер на 10328.70 лв.

         В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва като неправилни, незаконосъобразни, необосновани и противоречащи на събраните в хода на ревизията доказателства, съображенията на органите по приходите, мотивирали направения извод за наличие на основание да бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика „НАЙК - ВКП“ ООД. Поддържа, че от представените в хода на проведеното ревизионно производство доказателства по несъмнен начин се установява както реалността на осъществените доставки, така и фактическото извършване на услугите - предмет на фактурираните доставки. Подробно са развити и съображения за това какво следва да представи данъчно задълженото лице, за да се ползва от правото на данъчен кредит, като се твърди, че дружеството е изпълнило тези свои задължения, а ревизиращите органи не са обсъдили представените доказателства. Твърди, че данъчно задълженото лице не може да бъде държано отговорно за действията на преките си доставчици, и въз основа на тях не може да му бъде ограничавано правото на приспадане на данъчен кредит. В тази връзка изтъква, че не са съобразени наложените от практиката на СЕС правила за формиране на изводи относно обстоятелствата, които изключват признаване правото на данъчен кредит, въпреки съставяне и представяне на необходимите документи. По отношение на отказаното с РА право на данъчен кредит в общ размер на 434.91 лева по фактури, издадени от „МЕБЕЛИ ИВЕКС“ ООД, „РОЛПЛАСТ“ ЕООД и „ДЖАМБО ЕС.Б“ ЕООД, жалбоподателят заявява, че закупените по тези фактури стоки – диван, ПВЦ прозорци, врати и детски играчки, са заведени като активи в счетоводството на дружеството, като същите се използват за дейността му и са налични в наетия магазин, съгласно сключения договор за наем от 01.06.2019г., който представя към жалбата си. Оспорва се и извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2018г. и 2019г. с отчетените и съответно непризнати разходи за услугите, извършени от доставчика „НАЙК – ВКП“ ООД и с разходите за покупката на посочените стоки от „МЕБЕЛИ ИВЕКС“ ООД, „РОЛПЛАСТ“ ЕООД и „ДЖАМБО ЕС.Б“ ЕООД. Изложени са съображения, че тези разходи са документално обосновани, отразяват вярно посочените в тях стопански операции и са осчетоводени в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане Ревизионен акт № Р-16002419008159-091-001/ 10.08.2020г., потвърден с Решение № 528/ 29.10.2020г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен.

         Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, за което излага подробни съображения в представеното писмено становище.

 

         Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

         Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002419008159-020-001 от 12.12.2019г., издадена от Й. Т. М., на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „БИ м.“ ЕООД, ЕИК *********, с обхват задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.07.2018 до 30.11.2019г. Ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: Б.Г.Ч. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Г. Н. К. – главен инспектор по приходите /л.77, т.I от делото/. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 02.01.2020г. по електронен път /л.79, т.I/. Със Заповед за изменение на заповед възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-16002419008159-020-002/ 01.04.2020г., /л.82, т.I/ на началник сектор при ТД на НАП Й. Т. М., обхватът на ревизията е останал в същите параметри и от същите лица, като е определен срок на завършването й до 02.06.2020г. Със ЗИЗВР № Р-16002419008159-020-003 /26.05.2020г. /л.261, т.II/ на началник сектор при ТД на НАП Й. М. е променен обхвата на ревизията като са включени и задължения за корпоративен данък за периода от 08.01.2018г. до 31.12.2019г., при запазване на срока за приключването й, както и органите, които да я извършат. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество.

         С цел установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, в хода на ревизията, са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице, с които са изискани първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри и търговска документация, извършени са справки, присъединени са доказателства и са съставени протоколи за извършени насрещни проверки; предприети са действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в РД

         Въз основа на извършената на дружеството ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – Б.Г.Ч. на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Г. Н. К. на длъжност главен инспектор по приходите е съставен и подписан Ревизионен доклад № Р-16002419008159-092-001/ 16.06.2020г. /л.59-74, т.I от делото/, с който по отношение на ревизираното лице „БИ м.“ ЕООД гр. Стара Загора, се предлага установяване на задължения за корпоративен данък за 2018г. в размер на 1 225.00 лева и лихви 150.41 лева и за 2019г. в размер на 15 008.53 лева, както и на задължения за ДДС в размер на 23 118.55 лева с прилежащи лихви в размер на 2 226.65 лева.

         По отношение на задълженията по ЗДДС са направени констатации, въз основа на които е прието, че се следва отказ на упражнено от ревизираното дружество право на данъчен кредит по конкретно посочени доставки в ревизирания период с доставчици „НАЙК – ВКП“ ООД, „МЕБЕЛИ ИВЕКС“ ООД, „РОЛПЛАСТ“ ЕООД и „ДЖАМБО ЕС.Б“ ЕООД, по които регистрираното лице „БИ м.“ ЕООД е получател, като съответно на тези изводи са направени корекции относно декларираните задължения за съответните данъчни периоди, в които правото на данъчен кредит по тези доставки, е било упражнено.

         Прието е, че на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, следва да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер 22 683.64 лв. за доставките по общо 24 бр. фактури, подробно описани в констативната част на съставения РД, издадени от „НАЙК – ВКП“ ООД, с получател „БИ м.“ ЕООД по съображения, че няма реално извършени доставки с предмета, посочен в тези фактури.

         Също така, на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, органите по приходите не са признали и упражненото право на данъчен кредит в общ размер на 434.91 лв. по три броя фактури, издадени съответно от „МЕБЕЛИ ИВЕКС“ ООД, „РОЛПЛАСТ“ ЕООД и „ДЖАМБО ЕС.Б“ ЕООД, тъй като са приели, че закупените стоки – диван, PVC прозорци и врати и детски играчки, са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

         В хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че основната дейност на „БИ м." ЕООД през ревизираните периоди е търговия с пчелен восък и пчелни продукти.

         С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за коректното определяне на данъчните задължения на „БИ м.“ ЕООД на основание чл. 37, ал. 3. чл. 53 и чл. 56. ал. 1 от ДОПК, на ревизираното лице са били връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/, както следва: ИПДПОЗЛ № Р-16002419008159-040-001/ 22.01.2020г./л.1, т.II от делото/ и ИПДПОЗЛ № Р-16002419008159-040-002/ 31.03.2020г./л.128, т.II/. С тях са изискани цялата заведена счетоводна отчетност на дружеството за периода от 01.07.2018г.-30.11.2019г., счетоводни регистри, оборотни ведомости, главна книга за всяка година от ревизирания период, всички първични счетоводни документи – фактури за покупки и продажби, банкови извлечения, копия на договори с контрагенти, както и на договори за наети помещения, транспортни средства и др.; декларация за вида на основната дейност, вид, брой и адрес на обектите, от които тя се осъществява, регистрирани ЕКАФП и сключени трудови договори. Изискано е представянето на фактури за покупки, издадени от „НАЙК – ВПК“ ООД, както и договори и други документи във връзка с доставките на услуги, приемо-предавателни протоколи, калкулация на разходите за извършените услуги; информация относно обекта/мястото/, където са извършени услугите, лицата, от които са извършени и документи за тяхната квалификация. Изискани са и справки по образец. Допълнително, по отношение на получените доставки на стоки – PVC врати и прозорци, диван и детски играчки, са изискани документи и обяснения относно предназначението и целта на покупките и как те са свързани с дейността на дружеството.

         В изпълнение на тези искания, от ревизираното лице, са представени документи и писмени обяснения, подробно описани в РД.

         Въз основа на събраните доказателства, от ревизията е установено, че за данъчен период м. 08.2019г., от „БИ м.“ ЕООД е упражнено право на данъчен кредит в общ размер на 434.91 лева, по следните фактури:

         фактура № **********/09.08.2019 г. с предмет аванс за диван, издадена от „МЕБЕЛИ ИВВЕКС“ ООД гр. Стара Загора с ЕИК *********, с данъчна основа в размер на 667.93 лева и ДДС - 133.59 лева;

         фактура № **********/15.07.2019 г. с предмет PVC прозорци и врати, издадена от „РОЛПЛАСТ“ ЕООД гр. София с ЕИК *********, с данъчна основа в размер на1445.83 лева и ДДС – 289.17 лева;

         по фактура № **********/01.08.2019 г. с предмет детски играчки, издадена от „ДЖАМБО ЕС.Б“ ЕООД гр. София с ЕИК *********, с данъчна основа в размер на 60.77 лева и ДДС – 12.15 лева.

         За тези доставки, ревизиращите органи са констатирали, че в представената оборотната ведомост на „БИ м.“ ЕООД за 2019 г./л.7, т.II/ няма заведени сгради, а според представена декларация/л.5, т.II/ от управителя на задълженото лице, дружеството няма обекти, от които да осъществява дейността си, тъй като продукцията се изкупувала от земеделски производители и се съхранявала при тях до реализацията й. Въз основа на това е прието, че разходите за закупуване на процесните стоки не са свързани с основната дейност на ревизираното лице, която е търговия с пчелен восък и пчелни продукти. Направен е извод, че правото на данъчен кредит не следва да се признава на основание чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС, тъй като не е доказано, че фактурираните стоки са във връзка с икономическата дейност на дружеството.

         По отношение на доставките от „НАЙК – ВКП“ ООД гр. Стара Загора, с ЕИК ********* в хода на ревизията е установено, че това дружество е издател на 24 бр. фактури/л.323 и сл., т.II/, подробно описани в констативната част на РД, издадени през периода от 06.03.2018 г. до 23.10.2019г. Като предмет на доставките в съставените първични счетоводни документи е посочено „счетоводна услуга“.

         На „НАЙК - ВКП“ ЕООД е извършена насрещна проверка, завършила с протокол № П- 16002420026974-141-001/ 27.02.2020 г. /л.156, т.II/. Във връзка с насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ от 17.02.2020 г. /л.159, т.II/, което е било връчено по електронен път на 17.02.2019г/л.162, т.II/. В отговор на това искане, от страна на проверяваното лице, с вх. № 4639/24.02.2020г./л.163 и сл. т. II/, са представени копия на процесните фактури/л.168-201, т.II/, хронологични регистри на клиент „ФИЛИПОВИ И КОМПАНИЯ“ ЕООД (предишното наименование на „БИ м.“ ЕООД) на счетоводна сметка 411 - Клиенти и 501 - Каса в левове, регистрационен талон на лек автомобил, както и фактури за ел. енергия и вода. Представена е и писмена декларация/л.163, т.II/ от управителят на „НАЙК - ВКП“ ООД, в която се декларира, че предмет на доставките са счетоводни услуги, съгласно договори и калкулации, които прилага/л.202-л.256, т.II/. Посочва, че фактурите и калкулациите са приети от Н. Ф., управител на „БИ м.“ ЕООД, а разплащането е извършено в брой. Лицето твърди, че автомобилът, с който са извършени услугите на ревизираното лице е лизингов.

         При проверка в информационния масив на НАП е установено, че процесните фактури са включени в дневниците за продажби на дружеството за съответните данъчни периоди с получател по тях „БИ м.“ ЕООД.

         В протокола от извършената насрещна проверка е отразено, че към част от процесните фактури, са приложени описи на извършените услуги с разценки, като по отношение на разплащането по тях, е констатирано, че са приложени копия на дублиращи фискални бонове от ЕКАФП № DY348174 и ФП № 36428974. Посочено е, че от страна на „НАЙК – ВКП“ ООД не са представени документи, удостоверяващи образованието и квалификацията на лицата, извършили фактурираните на „БИ м.“ ЕООД счетоводни услуги, въпреки, че такива са били изискани в хода на проверката.

         При насрещната проверка, по данни от информационната система на НАП и направена справка за актуалното състояние на всички действащи трудови договори/л.174, т.II/ е установено, че доставчикът е разполагал с лица, назначени по трудови правоотношения на следните длъжности: продавач-консултант, отчетник счетоводство, касиер счетоводство, главен счетоводител и други, като в уведомленията преобладаващо е била посочена дейност - „Търговия на дребно с хляб, хлебни, захарни и сладкарски изделия“.

            В съставения при проверката протокол е посочено още, че на „НАЙК-ВКП“ ООД е била извършена ревизия по ЗДДС и към 27.02.2020 г. дружеството има задължения към бюджета в размер на 1 076 782.66 лв.

         Във връзка с доставките от „НАЙК - ВКП“ ООД и по повод цитираното по-горе ИПДПОЗЛ № Р-16002419008159-040-001/ 22.01.2020г./л.1, т.II/, от ревизираното лице - „БИ м.“ ЕООД, с вх. №2446/ 27.01.2020г./л.5, т. II/ освен процесните фактури, са били представени фискални бонове за извършени разплащания в брой, издадени от ФУ DY435442 с ФП 36593478 и ФУ DY348174 с ФП 36428974; калкулации, спецификации и справки за направени разходи за процесните доставки; договори за счетоводно обслужване, договор за предоставяне на персонал и Приложение № 1 и Приложение № 2 към договорите, за които в ревизионния доклад е посочено, че представляват приемо - предавателни протоколи; хронологични регистри с доставчик „НАЙК - ВКП“ ООД, от които е видно осчетоводяването на доставките/л.268 и сл., т.II/.

         От ревизираното лице е била представена и декларация/л.5, т.II/, в която се декларира, че дружеството не разполага с административен персонал и поради тази причина наема външна фирма да извършва цялата административна работа, свързана с дейността. Сочи се, че персоналът на „НАЙК – ВКП“ ООД пътува из страната, взема проби от суровините, носи ги в лаборатории, за да бъдат изследвани и след това дружеството сключва договор за покупко-продажба със земеделските производители. Заявява се, че за всяка проверка пред различни институции представител на посоченото дружество придружава управителя на „БИ м.“ ЕООД.

         В хода на ревизията, органите по приходите са установили, че за ревизирания период „НАЙК – ВКП“ ООД има назначени само двама служители за дейност „Счетоводни, одиторски дейности и данъчни консултации“ на длъжност „мениджър обработка на данни“ и „финансов анализатор“. Останалите 24 бр. подадени уведомления са за служители за дейност „Търговия на дребно с хляб, хлебни, захарни и сладкарски изделия“. Изтъкнато е, че за целия ревизиран период от „НАЙК-ВКП" ООД не са извършени плащания за фондовете на ДОО, ЗО, УПФ и ДОД за тези служители. В РД е посочено, че от доставчика не са представени документи, относно лицата, участвали при извършването на услугите към ревизираното лице, дипломи или сертификати за квалификация на персонала.

         По отношение на разплащането по фактурите и представените от доставчика, в хода на насрещната проверка, дублиращи се фискални бонове, издадени от ЕКАФП с инд. № DY348174 с ФП 36428974, от ревизиращите органи е била извършена проверка в ИС на НАП. Констатирано е, че от ЕКАФП с инд. № DY348174 с ФП 36428974 не са отчитани обороти за ревизирания период, а от ЕКАФП с инд. № DY435442 с ФП 36593478 са отчитани обороти, но в дати различни от тези на които са издадени фискалните бонове към фактурите на „БИ м.“ ЕООД (с изключение на 2 дни). Направен е извод, че отразеното счетоводно плащане е фиктивно.

         Констатирано е също, че данъчната основа на всички получени доставки от контрагенти на ревизираното лице за ревизирания период е в размер на 261 973.57 лв., а данъчната основа на фактурираните от „НАЙК – ВКП“ ООД счетоводни услуги за същия период възлиза на стойност 113 418.24 лв., което е 43,29 % от всички покупки на ревизираното дружество. Формиран е извод, че липсва всякаква икономическа и бизнес логика над 40% от всички разходи на дружеството да са за счетоводни услуги.

         Органите по приходите са коментирали и извършената на дружеството-доставчик ревизия по ЗДДС, касаеща определени данъчни периоди на 2018 г. и 2019 г. С протокол № 1637143/01.06.2020г./л.133, т.II/ са присъединени РА № Р-16002419000413-091-001/ 12.11.2019г./л.135-л.140, т.II/ и РД № Р-16002419000413-092-001/ 14.10.2019г./л.141-л.154, т.II/ на „НАЙК ВКП" ЕООД с ЕИК *********. Посочено е, че в хода на тази ревизия, на управителя на „НАЙК - ВКП“ ООД са били връчени 3 бр. ИПДПОЗЛ, с които от него на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изискано представяне на съпътстващи документи във връзка с извършените счетоводни услуги. От страна на дружеството такива не са били представени. При ревизията е било направено заключението, че „НАЙК - ВКП“ ООД не доказва реално осъществени от него счетоводни услуги на големи стойности към различни дружества, които се явяват получатели на фактури с посочен в тях предмет „счетоводно обслужване“ или „счетоводни услуги“, сред които е и „БИ м.“ ЕООД. С оглед разпоредбата на чл.85 от ЗДДС ревизиращият орган не е извършил корекция в размера на начисления от страна на „НАЙК - ВКП“ ООД косвен данък. Издаденият на дружеството-доставчик РА № Р-16002419000413-091-001/12.11.2019 г. не е обжалван по административен ред и същият е влязъл в законна сила.

         Във връзка с гореизложеното, при така установените факти и обстоятелства ревизиращия екип е приел, че от представените документи, разгледани поотделно и в съвкупност, не е доказано реално изпълнение на доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС от страна на сочения като доставчик „НАЙК-ВКП“ ООД. Изтъкнато е, че "БИ м." ЕООД не е могло да не знае, че участва в доставки, които не са извършени въобще. Направен е извод, че доставчикът е посочил неправомерно косвен данък в издадените от него фактури, тъй като в случая се касае за формално фактуриране на доставки, без реално осъществяване на такива, поради което на основание чл.70, ал.5 ЗДДС във връзка с чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС и чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС за „БИ м.“ ЕООД не са налице условията и предпоставките за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 22 683.64 лв. по процесните 24 бр. фактури.

         Констатациите по ЗКПО в РД, са направени въз основа на фактическите установявания за липса на реално осъществени доставки на услуги по процесните фактури, издадени от „НАЙК –ВКП“ ООД. В тази връзка органите по приходите са приели, че тези фактури не отразяват вярно посочените в тях стопански операции, с което е нарушено изискването за документална обоснованост. Поради това и на основание чл.26 т.2 от ЗКПО във връзка с чл.10, ал.1 и чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат на „БИ м.“ ЕООД за 2018г., като същият е увеличен със сумата от 12 250.00 лева, представляваща отчетени разходи за външни услуги по фактури, издадени от „НАЙК - ВКП“ ООД. В резултат на което е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за периода в размер на 1 225.00 лева с прилежащи лихви в размер на 150.41 лева. На същото основание, за 2019г. увеличението на финансовия резултат е със сумата от 101 168.24 лева, с разходите за счетоводни услуги по фактури, издадени от „НАЙК - ВКП“ ООД. В ревизионния доклад, счетоводния финансов резултат на дружеството е бил увеличен и по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО за 2019 г. в размер на 2 118.71 лв. – отчетени разходи по сметка 601 за детски играчи, диван и врати. За тези разходи е прието, че същите не са свързани с дейността на дружеството, която е търговия с пчелен восък и пчелни продукти. Посочено е, че от събраните по преписката доказателства, се установява, че „БИ м.“ ЕООД не разполага със сгради или обекти, които да са собствени или наети, поради което направения разход не може да се приеме за присъщ на дейността. С оглед на това на „БИ м.“ ЕООД е установен допълнителен корпоративен данък за 2019г. в размер на 10 328.70 лева.

         Ревизионният доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 16.06.2020г., съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път (л. 75, т.I от делото). Срокът за подаване на възражение и представяне на доказателства е бил удължен по молба на ревизираното лице до 30.07.2020г., видно от уведомление № Р-16002419008159-РУС-001/ 29.06.2020г./л.54, т.I/

         На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице не е подадено възражение срещу констатациите в РД.

         Въз основа на съставения Ревизионен доклад № Р-16002419008159-092-001/ 16.06.2020г. и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от Н.Ж.К.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Б.Г.Ч. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002419008159-091-001/10.08.2020г., с който на „БИ м.“ ЕООД не е признат данъчен кредит в размер на 23 118.55 лв., с прилежащи лихви 2 322.98 лв. и допълнително са установени следните задължения: корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. в размер на 1 225.00 лв. и прилежащи лихви в размер на 155.52 лв. и корпоративен данък по ЗКПО за 2019г. в размер на 10 328.70 лв. В акта е посочено, че дължимите лихви са изчислени към 01.07.2020г., предвид постъпило плащане от ревизираното лице. В РА е посочено, че мотивите за издаването му са събраните в хода на ревизията доказателства, направените констатации и изводи, фактическа и правна обосновка, подробно описани в РД № Р-16002419008159-092-001/ 16.06.2020г., неразделна част от ревизионния акт. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от Н. К. и Б. Ч., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

         Ревизионният акт е връчен на „БИ м.“ ЕООД на 11.08.2020г., видно удостоверение за извършено връчване по електронен път /л.50, т.I от делото/.

         В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, „БИ м.“ ЕООД е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена до Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив на 25.08.2020г. жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх.№ 70-00-8301/ 25.08.2020г.

         С Решение № 528/ 29.10.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, в производство по чл.155 ал.2 от ДОПК, е потвърден изцяло РА № Р-16002419008159-091-001 от 10.08.2020г., за непризнат по отношение на „БИ м.“ ЕООД данъчен кредит на стойност 23 118.55лв., ведно с начислените прилежащи лихви в размер на 2 322.98лв., както и допълнително установения корпоративен данък за 2018г. и 2019г., съответно в размер на 1 225.00лв. с прилежащи лихви 155.52 лева и в размер на 10 328.70лв. След обсъждане на всички оплаквания на ревизираното лице за издаване на РА в нарушение на материалния закон, с решението на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив са потвърдени констатациите относно наличието на основание да бъде отказано на „БИ м.“ ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 434.91 лева по фактури, издадени от „МЕБЕЛИ ИВЕКС“ ООД, „РОЛПЛАСТ“ ЕООД и „ДЖАМБО ЕС.Б“ ЕООД, посочени в констативната част на съставения ревизионен доклад. Възприето е установеното в хода на ревизията, че закупените от тези трима доставчици стоки – диван, PVC врати и прозорци и детски играчки, са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Посочено е, че нито в хода на извършеното ревизионно производство, нито при административното обжалване от страна на „БИ м.“ ЕООД са били представени каквито и да било преки или косвени доказателства, освен неговото твърдение, че въпросните стоки, се ползват за дейността на дружеството. Изтъква се, че единствено в подадената жалба срещу спорния РА лицето за първи път изнася твърдения, че стоките са налични в нает от дружеството обект (магазин), но доказателства в тази насока не били представени. Отбелязано е в тази връзка, че самият жалбоподателят по време на ревизията е декларирал, че дружеството няма обекти. Такива не били установени и от органите по приходите. В хода административното обжалване също е извършена проверка, при която не е установено „БИ м.“ ЕООД да има регистрирано фискално устройство с дистанционна връзка с НАП, включително и на сочения от жалбоподателя адрес, на който би следвало да се намира магазина. При така установените факти и обстоятелства, и след като „БИ м.“ ЕООД не е представило доказателства, че процесните стоки/активи са предназначени за независимата му икономическа дейност и ползваният данъчен кредит за тях е свързан с извършване на облагаеми доставки, решаващият орган е приел, че правилно органите по приходите са приложили нормата на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, като основание за отказ на данъчен кредит по спорните доставки.

         По отношение на констатациите, с които е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 22683.64 лева по 24 бр. фактури с предмет счетоводни услуги, издадени от „НАЙК – ВКП“ ООД, в решението напълно са споделени доводите и аргументите, въз основа на които е оспорена реалността на процесните доставки на услуги. Посочва се, че представените в хода на ревизията от „БИ м.“ ЕООД определени документи, по никакъв начин не удостоверят и не доказват реалното осъществяване на конкретни счетоводни услуги, имащи отношение към обема на извършваната от ревизираното лице стопанска дейност. Относно представените договори за счетоводно обслужване, ведно с приложенията към тях, указващи задълженията на изпълнителя по договора, е посочено, че наличието на сключен договор не е достатъчно основание да се приеме, че е налице реално извършена доставка по смисъла на ЗДДС. Изложени са доводи, че въпросният договор установява единствено и само едно облигационно отношение между две страни, но за целите на данъчното облагане по ЗДДС следва да са налице конкретни доказателства относно реалното изпълнение на фактурираните доставки. Посочено е, че в хода на ревизията не са представени такива доказателства, поради което не се установява реално престиране на счетоводни услуги, а е налице само едно фиктивно фактуриране от страна на „НАЙК - ВКП“ ООД. Като допълнителен аргумент за липса на реална доставка е посочен анализът, направен въз основа на извършена от решаващия орган проверка на данните, съдържащи се в ИС на НАП. Установено било, че в подадените за 2018г. и 2019г. годишни финансови отчети „БИ м.“ ЕООД е декларирало дълготрайни материални активи само за 2019 г. – машини, производствено оборудване и апаратура на стойност 4 хил. лв. Дружеството е отчело разходи за персонал за 2019 г. в размер на 3 хил. лв. Посочва се, че декларираният общ размер на реализираните от дружеството приходи от продажби на стоки възлиза на сумата от 93 хил. лв. за 2018г. и в размер на 265 хил. лв. за 2019г. Отчетените от „БИ м.“ ЕООД разходи за суровини, материали и външни услуги през 2018 г. е 38 хил. лв., а през 2019 г. - 139 хил. лв. С оглед посочените данни, е обосновано заключението, че наличните в дружеството ДМА, размера на отчетените от него разходи по икономически елементи и обема на реализираните приходи по никакъв начин не могат да обосноват извод, че в рамките на 18 месеца от 01.07.2018г. до 30.11.2019г. на този търговец е следвало да бъде оказвано счетоводно обслужване на приблизителна стойност от 114 000.00 лв., предвид факта, че общата стойност на данъчните основи по издадените от „НАЙК - ВКП“ ООД фактури е 113 418.24 лв., по които „БИ м.“ ЕООД неправомерно е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 22 683.64 лв. Решаващият орган е приел, че така установените в хода на ревизията факти и обстоятелства, подкрепени със съответните доказателства, налагат извод, че издадените от този доставчик фактури, не документират реално осъществени /изпълнени/ доставки на счетоводни услуги по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС, а отразеният в тях косвен данък се явява начислен неправомерно по см. на чл.70, ал.5 от ЗДДС.

         С решението са потвърдени и констатациите по Закона за корпоративното подоходно облагане, въз основа на които е прието, че следва да бъде извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат на „БИм.“ ЕООД за 2018г. и 2019г. по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО, във връзка с чл.10 от ЗКПО, съответно със суми в размер на 12 250.00 лв. и 101 168.24 лв., представляващи отчетени разходи за външни услуги по 24 бр. фактури, издадени от „НАЙК - ВКП“ ООД. Въз основа на фактическите установявания и по аргументите, изложени в частта за ДДС е прието, че доставките, чийто предмет са извършени разнородни счетоводни услуги, не са реално извършени. Посочено е, че реалното наличие на доставка не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в дневниците за покупки и продажби или счетоводни регистри за съответния период. Изтъкнато е, че за целите на ЗКПО доказването на реалността на сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи за дейността при получателя по фактурите. Излагат се и съображения, че само наличието на фактури не може да бъде основание за признаване на разходите по тях, след като действителното извършване на същите не е установено по безспорен начин. В допълнение, с оглед констатацията в РД, че липсват доказателства за реалното осъществяване на посочените услуги, решаващият орган е направил извод, че в конкретния случай, намира приложение и разпоредбата на чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО, според която за отклонение от данъчно облагане се счита и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. В решението са изложени и доводи относно констатацията в ревизионния доклад, че фактури, платени в брой, не са придружени от фискална касова бележка, издадена съобразно специфичните изисквания на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министерството на финансите, а са от устройство, от което не са отчетени обороти от ЕКАПФ в съответните периоди. С оглед на това са изложени съображения, че след като по законодателен път е поставяно изискване за притежание на фискална касова бележка от фискално устройство, отговарящи на реда, определен с наредбата на министъра на финансите, то е без значение какви са причините и чия е вината, поради която издадените процесни фактури не са придружени от фискален бон или придружаващият такъв не отговаря на законовите изисквания. Обоснован е извод, че в конкретния случай не са спазени изискванията на чл.10, ал.4 от ЗКПО. В тази връзка е изтъкнато, че цитираната норма има императивно съдържание и същата е насочена към дисциплиниране на стопанските субекти при отчитане на разходите за данъчни цели, респективно за предотвратяване на случаите на укриване на продажби и приходи от тях.

         С решението на директора на дирекция ОДОП Пловдив са потвърдени и констатациите в РА, направени по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО за 2019 г. в размер на 2 118.71 лв. – отчетени разходи по сметка 601 за детски играчи, диван и врати. Изцяло са възприети аргументите, въз основа на които е прието от ревизиращите органи, че се касае за разходи, несвързани с дейността на дружеството, с които следва да бъде коригиран счетоводния му финансов резултат.

         С оглед на изложеното е обоснован извод за законосъобразност на ревизионния акт и в частта на допълнително установените преки данъци - корпоративен данък за 2018г. в размер на 1 225.00лв. и лихва 155.52лв. и корпоративен данък за 2019г. в размер на 10 328.70лв.

         Решение № 528/ 29.10.2020г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив е връчено „БИ м.“ ЕООД по електронен път на 29.10.2020г. /л.30, т. I от делото/.

         По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис, както и доказателства, представени и събрани по искане на оспорващото дружество.

         За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на жалбоподателя, е назначена и изпълнена Съдебно – счетоводна експертиза /на л.121 – л.125 в том I от делото/. Според заключението на вещото лице жалбоподателят е организирал и води двустранно счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти. Посочено е, че „БИ м.“ ЕООД е осчетоводило процесните фактури, издадени от „НАЙК - ВКП” ООД, „МЕБЕЛИ ИВЕКС“ ООД и „РОЛПЛАСТ“ ЕООД, като същите са включени дневниците за покупките и справките-декларации за съответния данъчен период. Разплащането по фактурите е било извършено в брой. Изтъкнато е, че доставчика на счетоводни услуги - „НАЙК - ВКП“ ЕООД, издал процесните фактури е отразил същите в дневниците за продажбите. Вещото лице посочва, че тези първични счетоводни документи, съдържат необходимите реквизити, към тях е прикрепен фискален бон и поради това счита, че е налице документална обоснованост по смисъла на чл.10, ал.1 и 4 от ЗКПО. Въз основа на представени, от управителя на „НАЙК – ВКП“ ООД, ведомости за заплати за процесния период, вещото лице е обосновало заключение, че доставчикът - „НАЙК – ВКП” ЕООД е начислил трудови възнаграждения на служителите си, работещи като счетоводители и данъчни консултанти. Според заключението на експертизата, „БИ м.” ЕООД не получавало счетоводни услуги - идентични като предмет и обем на услугите по процесните фактури от „НАЙК - ВКП" ООД от други доставчици. Вещото лице е установило още, че в счетоводството на „БИ м.“ ЕООД не са налични счетоводни статии във връзка с платен наем по представения с жалбата договор за наем на недвижим имот, находящ се в *****. Заключението на ССчЕ, в частта относно изводите на вещото лице за начислени от „НАЙК – ВКП“ ООД трудови възнаграждения на негови служители като счетоводители и консултанти, както и относно факта на плащане по процесните фактури, издадени от това дружество, е оспорено като неправилно, необективно и немотивирано. От процесуалния представител на ответника се възразява и по отношение на дадения отговор от вещото лице на въпроса: налице ли е документална обоснованост по смисъла на чл.10 от ЗКПО, като счита, че същият е недопустим, тъй като касае правния спор по ЗKПO.

         По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето В.В.Ж..

         Свидетелката В.Ж. заявява, че е съдружник и управител в „НАЙК – ВКП“ ООД. Посочва, че това дружество е имало договорни отношения с „БИ м.“ ЕООД по повод на счетоводни и други административни услуги. Изтъква, че към всяка фактура, която е издала за извършените услуги има договор и калкулация за направените разходи от дружеството за нейното извършване. Освен счетоводните услуги, месечно приключване, ДДС декларации и осигуровки, свидетелката твърди, че и се е налагало да прави и други услуги, като напр. да придружава управителката, упълномощено или наето от нея лице, на срещи и сключване на договори за покупката на пчелни продукти. Пътувала е из цяла България. Заявява, че „БИ м.“ ООД продава в ЕС пчелни продукти - восък, мед и други, но ги закупува от различни земеделски производители по 20-30 кг. Сочи, че закупените продукти се събирали в помещение, стопанисвано от фирма „БИ м.“ ООД, до момента на тяхната реализация. Свидетелката твърди, че тя или неин служител, са присъствали на всички срещи със земеделски производители, като всички договори с тях били изготвени от счетоводната й къща. Пояснява, че е участвала в целия процес по изкупуване на пчелните продукти и експедирането на стоката към купувача, включително и при изпращането на проби до лаборатории в гр. Пловдив. Посочва, че в различните години в счетоводната къща са работили различен брой, наети служители - между 10-15 човека. Изтъква, че за извършване на дейността нейната фирма е ползвала лизингов автомобил, като при ревизията е представила касови бележки за горивото, тъй като не е ползвала фактури. Обяснява, че цената на горивото е включена в цената, която „БИ м.“ ЕООД заплаща за предоставените услуги, поради което фактури не са й били нужни. В тази връзка, свидетелката описва и начина, по който са били договаряни цените на процесните счетоводни услуги. Твърди, че „БИ м.“ ЕООД разполага с офис в гр. Стара Загора, който се намира ****, в нова сграда, която е търговски център. Пояснява, че офисът е собственост на физическо лице, но разходи за наем не са осчетоводявани, тъй като се ползва срещу подобрения на имота.

 

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002419008159-091-001/ 10.08.2020г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

         Оспорването на РА № Р-16002419008159-091-001/10.08.2020г., потвърден с Решение № 528/ 29.10.2020г. на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

         Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

         Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.87-л.89, т. I от делото/. В случая Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419008159-020-001 от 12.12.2019г., е издадена от Й. Т. М. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419008159-020-001 от 12.12.2019г. и Заповеди за изменение на ЗВР № Р-16002419008159-020-002 от 01.04.2020г. и № Р-16002419008159-020-003 от 26.05.2020г., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – Й. Т. М..

         Възложената ревизия на „БИ м.“ ЕООД е извършена от определените със ЗВР № Р-16002419008159-020-001 от 12.12.2019г. органи по приходите – Б.Г.Ч. на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Г. Н. К. – главен инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002419008159-092-001/ 16.06.2020г. /чл.117, ал.1 от ДОПК/.

         По делото е представена заповед № РД-09-1021/ 22.07.2020г./л.232, т.I/ на Директора на ТД на НАП Пловдив, с която Й. Т. М., началник сектор „Ревизии“ е била изключена от органите, определени да издават заповеди за възлагане на ревизии, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии и да изпълняват правомощията по чл.119, ал.2 от ДОПК, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/ и напускане системата на НАП. По тази причина, със заповед № РД-09-1022/ 22.07.2020г./л.234, т.I/ на Директора на ТД на НАП Пловдив, на основание чл.7, ал.3 от ДОПК, са иззети правомощията на Й. Т. М. като възлагащ орган по процесната ревизия и същите са възложени на Н. Ж. К., началник сектор „Ревизии“, видно от Приложение №1 към заповедта/л.236, т.I/.

         Въз основа на тези заповеди, оспорения Ревизионен акт № Р-16002419008159-091-001 от 10.08.2020г. е издаден от Н.Ж.К. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на „БИ м.“ ЕООД и от Борислав Чапразов на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизия. В тази връзка, съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, съгласно която ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. В случая, от съдържанието на приложените заповеди, се установява, че е налице основание за изземване на правомощията за възлагане на ревизия и тези за издаване на РА, по смисъла на чл.7, ал.3 от ДОПК и възлагането им на друг орган. Напускането на системата на НАП, поради придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, представлява именно случай на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, предвиден в цитираната разпоредба. За пълнота, следва да се посочи, изземването на преписката и възлагането й на друг орган, равен по степен е извършено от компетентния за това горестоящ орган – териториалния директор, съгласно чл.7, ал.3 от ЗНАП.

         С оглед на изложеното, издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.

         Посочените по-горе, заповед за възлагане на ревизия, заповеди за изменението й, съставения въз основа на ревизията Ревизионен доклад № Р-16002419008159-092-001/ 16.06.2020г. и РА № Р-16002419008159-091-001 от 10.08.2020г., са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R в т.I от делото/. От представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.

         Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е неразделна част от него.

         Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи на 16.06.2020г., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. РД съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

         Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:

         По ЗДДС:

         С обжалвания РА № Р-16002419008159-091-001 от 10.08.2020г. са установени задължения на „БИ м.“ ЕООД за данък върху добавената стойност, произтичащи непризнат данъчен кредит в общ размер на 22 683.64лв. за определени данъчни периоди през 2018г. и 2019г., по фактури, издадени от „НАЙК - ВКП“ ООД. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, е отказано право на приспадане на данъчен кредит за процесните доставки по фактурите, издадени от посочения доставчик, с получател „БИ м.“ ЕООД. От фактическа страна отказът се основава на съображения, че не е доказано реалното извършване на доставките от посочения във фактурите доставчик, съответно че не е доказано възникнало данъчно събитие и право на приспадане на данъчен кредит съгласно чл.68, ал.2 от ЗДДС за ревизираното лице.

         Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Облагаема, според чл.12, ал.1 ЗДДС, е доставката на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършаването на доставката е данъчно събитие (чл.25, ал.1 ЗДДС), което в съответствие с нормата на чл.25, ал.2 ЗДДС възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена, а услугата е извършена. Тогава, съгласно чл.25, ал.6, т.1 ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното лице да го начисли.

         Едновременно с настъпване на изискуемостта на данъка, на основание чл.68, ал.2 ЗДДС и чл.167 от Директива 2006/112/ЕО, възниква правото на приспадането му. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, националният законодател, транспонирайки чл.168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО, в нормата на чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС е уредил право на регистрирано лице да приспадне данъка за стоките или услугите, използвани за целите на извършваните от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчик, регистриран по този закон.

         По аргумент от чл.25, ал.2 ЗДДС без реално извършване на услуга по смисъла на чл.9 ЗДДС данъчно събитие по чл.25, ал.1 ЗДДС не настъпва, респективно – не възниква изискуемост на данъка в хипотезата на чл.25, ал.6, т.1 ЗДДС, а оттам – по аргумент от чл.68, ал.2 ЗДДС не възниква и функционално свързаното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС, поради което същото не може да бъде упражнено дори при наличие на хипотезата на чл.71, ал.1, т.1 ЗДДС (аналогична на чл.178, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО).

От така посочената регламентация следва извода, че наличието на действително осъществена доставка с предмет прехвърляне собствеността върху стока, респ. с предмет извършване на услуга, е условие /предпоставка/ за възникване на правото на данъчен кредит, като изпълнението на тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването на преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка на стока не е налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал.1, т.1 във вр. с чл. 69, ал.1, т.1 във вр. с чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС респ. по чл.168 б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка, която съществува само документално, но не е реална. Основание за този извод следва и от практиката на СЕС, според която за да се признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки/ т.31 и т.32 от Решение от 06.12.2012г. на СЕС по дело С-285/11/. Ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително предадени и получени от доставчика на получателя стоки и услуги, то правото на приспадане не следва да се признае. В същото време СЕС нееднократно е посочвал, че не е възможно приспадане на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, като трябва да се държи сметка, че реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон. Реалното извършване на доставка е положителен факт от обективната действителност, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за осъществени сделки, както и писмени доказателства за осъществяването им, съответно с вида и естеството на доставките. Липсата на такива доказателства може да обоснове извод за липса на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

         В ДОПК не се съдържат особени правила относно разпределението на доказателствената тежест в производство при ревизия по общия ред на чл.112–120 ДОПК, поради което субсидиарно приложение намират правилата за доказване, установени в АПК и ГПК (арг. от § 2 ДР на ДОПК). „БИ м.“ ЕООД черпи право на приспадане на данъчен кредит от спорните фактури, претендирайки го по съдебен ред след отказ за признаването му с ревизионния акт, поради което на основание чл.154, ал.1 ГПК и чл.170, ал.2 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК негова е тежестта да докаже всички факти, на които основава искането си за признаване на това право, за да установи, че са изпълнени условията за възникването и упражняването му. Жалбоподателят носи тежестта да докаже реалността на доставките по процесните фактури, тъй като той твърди положителния факт, че такива доставки са осъществени и именно в това твърдение се състои възражението му срещу незаконосъобразността на РА. Същият следва да проведе пълно доказване на своето оспорване, като създаде сигурно убеждение у съда в съществуването на фактите и връзките между фактите. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест, както административният решаващ орган, така и съдът, имат правото, но и задължението да приемат за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Доказателствената тежест в производството е указана от съда на жалбоподателя в първото по делото заседание от 26.01.2021 г., като на страните е предоставена възможност да предприемат съответните процесуални действия.

         В съдебното производство жалбоподателят не доказа наличието на материалноправните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит по фактурираните доставки на счетоводни услуги от посочения по-горе доставчик – не се събраха достатъчно преки или косвени доказателства, установяващи реалността на доставките. В тази връзка, съдът намира, че правилно с РА е отказано правото на данъчен кредит по 24 бр. фактури, издадени от „НАЙК - ВКП“ ООД с предмет „счетоводни услуги“. По отношение на тези доставки, от ревизираното лице и доставчика са представени всички процесни фактури/л.168-201, т.II/, фискални касови бележки за плащане, 14 бр. договори за счетоводни услуги и два договора за предоставяне на персонал, както и приложения №1 и №2 към договорите/л.202-л.256, т.II/. Към част от фактурите са приложени калкулации, именувани „разходи по фактура…“. От „БИ м.“ ЕООД са представени и хронологични регистри с доставчик „НАЙК - ВКП“ ООД, от които е видно осчетоводяването на доставките/л.268 и сл., т.II/. От така представените доказателства обаче не може да се установи реалността на доставките на фактурираните услуги.

         Принципно, относно доставките на услуги от значение е обезпечеността на доставчика за извършването им, надлежното предаване и приемане изпълнението на услугите, наличието на краен обективно установен резултат от тях. Договорените услуги – дори без изричен писмен договор, следва да са конкретни и да е определен способът за предоставянето им на възложителя. Необходимо е да има доказателства за извършването им от изпълнителя и съответното им прехвърляне на получателя.

         В процесните фактури за доставка на счетоводни услуги, издадени от „НАЙК – ВКП“ ООД/л.168 и сл., т.II/ не се сочи конкретна счетоводна услуга, която да е извършена. Не се съдържа достатъчно необходима информация в какво се изразяват посочените във фактурите услуги и как е определена единичната стойност на услугите, което не позволява да се установи начина на калкулиране на цената на услугите и нейните елементи – материали и вложен труд.

         Липсващата индивидуализация на вида на услугите не може да се извлече и от договорите за счетоводни услуги, които са еднотипни, идентични и общо формулирани договори за счетоводно обслужване, в които не се съдържа конкретно описание на вида на услугите. В по-голяма част от договорите в чл. 1 е посочено, че това счетоводно обслужване се състои в извършването на услуги и дейности, описани подробно в Приложение №1. Но в представените приложения №1 към тези договори, също не са посочени конкретни по вид и обем счетоводни услуги. В тях общо са договорени задълженията на изпълнителя „НАЙК – ВКП“ ООД, което не позволява да се индивидуализира това, което е фактурирано. В този смисъл, не са налице доказателства какви са възложените счетоводни услуги, проучвания, извършени ли са такива и в какво конкретно се изразяват, от кого, кога, какво договаряне и консултации конкретно са постигнати, извършени и по какви въпроси.

         По делото освен процесните фактури не се представят други документи, доказващи реалното извършване на услугите. Не са представени приемо-предавателни протоколи, въпреки, че в ревизионния доклад е записано, че Приложение №2 към договорите за счетоводно обслужване, представляват такива протоколи, заключение, което съда не споделя. От представените по делото приложения №2 към договорите за счетоводно обслужване не се установява приемане и предаване на конкретен резултат по договорена и извършена счетоводна услуга - липсва описание на това което се предава, съотв. приема, неговия вид и количество. С тях страните са договорили по-скоро начина на формиране на възнаграждението на изпълнителя, като същите наподобяват на ценоразпис, но не и на конкретно договорено възнаграждение за определена работа. Не се представиха и други съпътстващи документи във връзка с извършените счетоводни услуги или носители на информация, които да съдържат данни за извършената работа, както и доказателства за извършването им и начина, по който те са достигнали до възложителя – „БИ м.“ ЕООД. Не се установява и в какво се изразява счетоводното обслужване. Отделно от това, липсва каквато и да било информация за предаване на счетоводни документи от жалбоподателя на „НАЙК - ВКП“ ООД, както и такава за последващата им обработка от този доставчик на услугата, поради което наличието на договор и издаването на фактура не представляват доказателства за реално изпълнение на услугата. Наличието на водено счетоводство на жалбоподателя не обусловя извод, че то е водено от „НАЙК – ВКП“ ООД, за което липсват каквито и да било писмени данни.

         По отношение на представените калкулации към някои от фактурите, именувани „разходи по фактура…“ следва да се посочи, че в тях също не се съдържа информация за конкретния обем на извършената услуга, нито за датата, на която те са съставени. Тъй като в тези калкулации няма индивидуализиране на услугите, се създава впечатление за напълно произволно определяне на цените на една и съща дейност. Така например за „проверка НАП“ веднъж е определена цена 1100 лева, друг път 170 лева, трети път 850 лева, 1250 лева, 1700 лева, 203.81 лева и т.н., без да става ясно какво е съдържанието на тази услуга. Както се каза по–горе притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в тях стопански операции и в случая не е установено извършването на услугите, свързани с осъществяване на доставката на услуги по смисъла чл. 9, ал. 1 ЗДДС от прекия доставчик на жалбоподателя.

         Не водят до друго заключение и представените два броя договори за предоставяне на персонал, съответно от 31.05.2019г. и от 06.06.2019г./л.207 и л.254, т.II/. Освен изложеното до тук, касаещо договорите за счетоводно обслужване, тези два договора са изключително неясни. В тях се говори, както за възложител и изпълнител по договора, така и за наемател и наемодател. Отделно от това в чл.1, ал.2 от тези договори е предвидено, че „работното място на служителите за срока на договора ще бъде в обект складова база на наемателя, намиращ се в гр. Стара Загора“. Видно от събраните по делото доказателства, не се установява жалбоподателят да е имал търговски, складови или други помещения, собствени или наети, в които да е осъществявал своята дейност. Ревизираното лице, както в представена декларация/л.5, т.II/, така и в справка за недвижими имоти/л.121, т.II/, ясно е заявило, още в хода на ревизията, че не притежава и не използва търговски обекти. Такива няма заведени и представената оборотна ведомост за 2019г./л.7, т.II/. Неоснователни са твърденията в жалбата, че „БИ м.“ ЕООД използва нает търговски обект(магазин). В тази връзка, представения договор за наем на недвижим имот от 01.06.2019г./л.14, т.I/, освен че представлява частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила и няма достоверна дата, същия не кореспондират и с другите събрани по делото доказателства. Според вещото лице при жалбоподателя не са налични счетоводни статии във връзка с платен наем по сключения договор, въпреки, че такъв е дължим в размер на 100 лева месечно, видно от чл.2, ал.1 от договора. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелката Ж., според която разходи за наем не са осчетоводявани, тъй като имота се ползва срещу подобрения, извършени в него. Нито в договора за наем, нито в представения към него анекс е предвидена или договорена подобна възможност. Предвид обстоятелството, че тези документи не са били представени в хода на ревизията и в производството по обжалване на РА по административен ред, може да се направи извод, че същите са съставени единствено за целите на настоящото съдебно производство.

         Липсват и документи, установяващи възможността на доставчика да извърши фактурираните консултантски и счетоводни услуги, които както обосновано е прието от ревизиращите органи предвид спецификата си, предполагат наличие на нает квалифициран персонал. Доказателства в тази връзка, относно квалификацията и образованието на лицата, извършвали процесните услуги, не са представени, въпреки, че са били изискани по надлежния ред, както от ревизираното лице, така и от неговия доставчик. Това обстоятелство обосновава законосъобразността на изведения от органите по приходите извод за липса на кадрова обезпеченост на „НАЙК – ВКП“ ООД, който не се разколебава от представените в хода на ревизията трудови договори. По необходимост, а и в контекста на правилото на чл. 10 от Закона за счетоводството следва да е посочено лицето, съставило счетоводните документи. В процесния период, не се установява месечните справки-декларации на дружеството, придружителните писма към уведомленията по чл. 62 КТ, ГДД по чл. 92 ЗКПО и ОПР да са заверени, подписани и подавани от името на „НАЙК – ВКП“ ООД.

         Неоснователно жалбоподателят обосновава реалността на доставките и с представените доказателства (фискални бонове) за извършени плащания в брой.

         Принципно отчитането на оборотите от получените плащания в брой не рефлектира на правото на приспадане и не може да се противопостави на добросъвестния получател. В случая обаче, макар да е установено, че представените към фактурите фискални бонове, са издадени от регистрирани ЕКАФП, при съпоставка с отчетените към НАП продажби, органите по приходите са констатирали несъответствия, които поставят под съмнение факта на реално разплащане по процесните фактури, респ. действителността на доставките. При направената проверка в ИС на НАП по отношение на издадените касови бележки от „НАЙК – ВКП“ ООД е установено, че от ЕКАФП с инд. № DY348174 с ФП 36428974 не са отчитани обороти за ревизирания период, т.е. няма отразени продажби в информационната база на НАП, а от ЕКАФП с инд. № DY435442 с ФП 36593478 са отчитани обороти, но в дати различни от тези на които са издадени фискалните бонове към фактурите на „БИ м.“ ЕООД (с изключение на 2 дни).

         Констатациите и извода за липса на реални доставки се потвърждават и от съставения ревизионен акт на доставчика, с който е прието, че декларираните от него доставки не са доказани и посоченият във фактурите ДДС е изискуем на основание чл. 85 от ЗДДС – вж. приложения по преписката РА № Р-16002419008159-091-001/10.08.2020 г., издаден на „НАЙК-ВКП“ ООД. Макар тези констатации, като предмет на друго ревизионно производство да не са определящи, същите пряко касаят периодите на извършване на процесните доставки, поради което обосновано могат да се ползват като аргумент в подкрепа на извода на ревизиращите, че доставките не са реално извършени.

         Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че органите по приходите основателно са отказали да признаят на жалбоподателя право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „НАЙК - ВКП“ ЕООД.

         Констатациите на органите по приходите не се оборват и от заключението на изпълнената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Със заключението се потвърждава единствено изпълнението на формалните предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, но не и съществуването на материалноправните такива от гл.т. реалността на фактурираните доставки на услуги. Само въз основа на обстоятелството, че фактурите са осчетоводени при получателя и е отразено плащане в брой, не следва извод за реалност на фактурираните услуги. Осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното извършване на услугите, защото представлява удостоверяване на това обстоятелство от самото ревизирано лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдения факт. В тази връзка неоснователни са доводите на жалбоподателя, че самата фактура и счетоводното й отразяване при получателя по доставката, доказва реалността на фактурираните доставки. Счетоводството е производно и отразява предходно съставени първични документи. При наличие на данни по делото за съставени документи, които не отразяват реални стопански операции, заключението на ССчЕ, изготвено на база на същите тези документи, не доказва реалност на доставките на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. В тази връзка съдът определя като необоснован извода на експертизата, че процесните доставки, са били платени в брой. Обстоятелството, че при „БИ м.“ ЕООД е осчетоводено плащане в брой по фактурите, не означава, че действително е налице такова. В тази връзка съдът споделя констатациите в РД, които не се опровергаха от жалбоподателя. Както бе посочено по-горе, липсват каквито и да било категорични данни, които да позволяват да се направи извод, че фактурираните счетоводни услуги са били платени.

         С оглед на гореизложеното очевидно необосновано е твърдението на жалбоподателя, че от представените в хода на проведеното ревизионно производство доказателства по несъмнен начин се установява както реалността на осъществените доставки, така и фактическото извършване на услугите - предмет на фактурираните доставки. Представените от ревизираното лице документи не отразяват надеждна одитна следа, която да свързва фактурата и доставката. Правилото данъчно задълженото лице да осигури такъв контрол върху стопанската дейност, който да дава възможност за проследяване на всички елементи на стопанската операция в тяхната взаимовръзка е транспонирано в националното законодателство с нормата на чл. 114, ал. 10 от ЗДДС, което правило е приложимо за РБългария като член на ЕС и преди влизане в сила на посочената норма на ЗДДС, по силата на въведеното с Директива 2010/45/ЕС от 13.07.2010г. изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС по отношение правилата за фактуриране /чл. 233 от Директивата/. Надеждната одитна следа е налице, когато връзката между отделните документи и осчетоводени операции е лесно и бързо установима и осигурява намиране на търсената връзка между издадена фактура и извършена доставка. С оглед на установените при ревизията факти и обстоятелства, които не се опровергаха от събрани в хода на съдебното производство доказателства, съдът приема, че в настоящия случай не е налице надеждна одитна следа между процесните фактури и сочените доставки.

         Противно на твърденията на жалбоподателя, отказът за признаване на правото на данъчен кредит не е обоснован с обстоятелства, които според практиката на СЕС са неотносими към правото на данъчен кредит, а именно: непредставянето от страна на доставчиците на доказателства за реално извършване на доставките и за наличието на кадрова и материална обезпеченост за извършване на фактурираните доставки.

         В случая правото на данъчен кредит е отказано поради обстоятелството, че самото ревизирано дружество не разполага и не представя доказателства, от които да се установи конкретния предмет на фактурираните услуги и реалното им извършване, а посочените обстоятелства относно, непредставянето на доказателства от страна на доставчика и недоказаната му възможност да извърши фактурираните услуги са само косвени доказателства в подкрепа на фактическия извод, че процесните фактури не отразяват реални доставки от посочения в тях издател.

         Дори и да се приеме, че ревизираното лице не носи отговорност за поведението на своя доставчик /в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя/, всеки получател по доставка има задължението да прояви минимална добросъвестност, като изисква и съхранява при себе си съпровождащи доставките документи и връзката им с последващи доставки, с цел удостоверяване и доказване на правата си пред приходната администрация. От анализа на доказателствата е видно, че всички представени договори, сключени между „БИ м.“ ЕООД и „НАЙК – ВКП“ ООД, както и всички представени приложения към тях, са еднотипни и с идентично съдържание, като в нито един от документите не се съдържа конкретна информация за фактурираните услуги, нито са конкретизирани вида и обема на възложените, респ. на изпълнените дейности, което при едни действителни и реални търговски отношения би било напълно неприемливо за търговските интереси на договарящите търговци. Жалбоподателят, като получател на доставките на услуги и титуляр на правото по чл. 68, ал. 1 ЗДДС, е заинтересован да обезпечи онези доказателства, които да създадат сигурно убеждение у органите по приходите, респективно у съда, че доставките от конкретните доставчици са били действително реализирани. А в случая, документите, които „БИ м.“ ЕООД е съставяло като страна по процесните доставки, не дават достатъчно ясна информация относно вида на услугите и резултата от тях.

         С оглед на гореизложеното съдът приема, че с процесните фактури, издадени от „НАЙК - ВКП“ ЕООД, е документирано привидно извършване на доставки на услуги. Този извод следва от изложените по-горе съображения, че във всички фактури, по които е отказано право на данъчен кредит, липсва индивидуализация на вида на услугата, а такава не е налице и в представените договори, приложения към тях и калкулации. В тази връзка в решението си по дело С - 271/12 Съдът на ЕС изрично е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. По аргумент от разрешението, дадено с т. 27 – т.36 от посоченото решение на СЕС, изначалната непълнота на фактурата, препятства приспадането на ДДС. Действително, от практиката на СЕС следва, че национална практика /мярка/, която основно подчинява признаването на определено данъчно предимство на спазването на формални задължения /каквото е изискването за фактуриране с определени параметри/, без да вземе предвид материалноправните изисквания, надхвърля необходимото за правилното събиране на данъка, освен когато нарушаването на формалните изисквания възпрепятства предоставянето на сигурно /решително/ доказателство за изпълнението на материалноправните изисквания. В случая нарушаването на формалните изисквания възпрепятства установяването на изпълнението на материалноправните изисквания за възникване на правото на данъчен кредит, тъй като процесните фактури не съдържат конкретни параметри на фактурираните като престирани услуги, като липсват и допълнителни, съпътстващи доставките документи, които да конкретизират тези услуги.

Доколкото не може да се направи несъмнен извод, че процесните доставки на услуги по издадените от „НАЙК - ВКП“ ООД фактури, са осъществени, следва извода, че по тези фактури ДДС е неправомерно начислен и е налице хипотезата на чл.70, ал.5 от ЗДДС – за „БИ м.“ ЕООД не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит.

         На следващо място, по отношение фактическата установеност, обосновала прилагане на чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС не се представиха доказателства, опровергаващи констатациите на приходните органи. „БИ м.“ ЕООД е отчело извършени разходи за покупка на диван, PVC врати и прозорци, както и за детски играчки, по три броя фактури, издадени съответно от „МЕБЕЛИ ИВЕКС“ ООД, „РОЛПЛАСТ“ ЕООД и „ДЖАМБО ЕС.Б“ ЕООД, по които е упражнило право на приспадане на данъчен в общ размер на 434.91 лв. Правото на приспадане на данъчен кредит в посочения размер е отказано поради факта че закупените стоки – диван, PVC прозорци и врати и детски играчки, са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, тъй като „БИ м.“ ЕООД не разполага със собствени търговски обекти. Този извод на органите по приходите е обоснован, имайки предвид и изложеното по-горе в настоящото решение относно представения договор за наем на недвижим имот. В този смисъл, съдът намира, че по категоричен начин се установи, че ревизираното лице не притежава търговски обект, собствен или нает, в който да използва закупените стоки – диван, врати и прозорци. Предвид основната дейност на „БИ м.“ ЕООД – търговия с пчелен восък и пчелни продукти, не се представиха доказателства и за ползването на детските играчки за изпълнение на облагаеми доставки.

По ЗКПО:

Във връзка с изложените мотиви, касаещи неправомерно начислен ДДС, съдът намира, че жалбата е неоснователна и в частта срещу РА, с която е определен корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Съгласно чл. 18 от ЗКПО, данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон. Положителният данъчен финансов резултат е данъчна печалба, а отрицателният данъчен финансов резултат е данъчна загуба. Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба. Според чл. 22 от същия закон, данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в този закон, с данъчните постоянни разлики, данъчните временни разлики и други суми предвидени в тази част.

В разглеждания случай, за оспорващия е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2018г. и 2019г. със сумите от непризнатите разходи за външни услуги, документирани с фактурите, издадени от посочения в РД доставчик „НАЙК – ВКП“ ООД, съответно с 12250.00 лева и 101 168.24 лева. В резултат на това е формиран положителен финансов резултат, въз основа на който са установени допълнителните задължения за корпоративен данък.

Според чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В случая по изложените в частта по ЗДДС мотиви, съставените по спорните доставки документи не отразяват вярно стопанските операции, след като доставките не са реално осъществени. Що се отнася до заключението на вещото лице в частта, в която приема, че процесните разходи са документално обосновани по смисъла на чл.10, ал.1 и ал.4 от ЗКПО, следва да се посочи, че в тази част заключението дава отговор на правен въпрос и то на този правен въпрос, на който съдът, след преценка на всички доказателства по делото, следва да отговори, за да прецени материалната законосъобразност на оспорения акт. Съгласно чл.195, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Въпросът дали процесните разходи за счетоводни услуги са документално обосновани не е въпрос, за който са необходими специални знания из сочените области, а е правен и е от компетентността на съда. В конкретния случай, при недоказаност на извършване на доставките, осчетоводяването на разходи във връзка с тях е незаконосъобразно, поради което обосновано с РА е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството с непризнатите на основание чл.26, т. 2 ЗКПО разходи по спорните фактури и е установен корпоративен данък за внасяне.

В допълнение следва да бъде посочено, че въз основа на фактическите установявания за липса на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от „НАЙК - ВКП“ ЕООД, правилно Директорът на Дирекция ОДОП Пловдив е приел, че е осъществена и хипотезата на отклонение от данъчно облагане по чл. 16, ал.2, т.4 от ЗКПО. Тази норма предвижда че възнаграждението, платено за услуги, които не са реално извършени, се счита за отклонение от данъчно облагане. За да може плащането по дадена доставка да бъде признато като разход по реда на ЗКПО и съответно да бъде намален финансовия резултат, е необходимо доставката да бъде реално извършена, какъвто настоящият случай не е. С отчитането на разходи за услуги, които не са осъществени, дружеството е целяло заобикаляне на данъчния закон и избягване на данъчно облагане. В подкрепа на този извод, основателно решаващият административен орган е изтъкнал и констатацията, че фактури, платени в брой, не са придружени от фискални касови бележки, издадени съобразно специфичните изисквания на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министерството на финансите, а са от устройство, от което не са отчетени обороти в съответните периоди. В тази връзка правилно е посочено, че това от своя страна е самостоятелно основание, документирания с процесните фактури разход да не бъде признат за данъчни цели, съгласно чл.10, ал.4 от ЗКПО.

По отношение на констатациите в РА, направени по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО, се касае за извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2019г. със сума в размер на 2 118.71 лева, представляваща отчетени разходи по сметка 601 за детски играчки, диван и врати, за които е прието, че не са свързани с дейността на ревизираното лице. По силата на цитираната разпоредба, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността. В този обхват са всякакви разходи, които не са присъщи за дейността или потенциално не създават доход за дейността на данъчно задълженото лице, като разходи за материали, услуги и стоки, чието предназначение е за лични цели и/или актив, който не се ползва в дейността, вкл. се ползва от съдружник, собственик, управител или неговото семейство или др. в тази насока. Съобразено е, че данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е в зависимост от документалното им доказване и с оглед необходимостта от извършването им за реализиране целите и предмета на дейност на предприятието. За да бъдат признати процесните разходи е необходимо доказване на реалното им ползване за дейността на дружеството, каквото в конкретния случай не се установи. Не са представени доказателства, които да укажат връзка между посочените разходи и дейността на ревизираното лице. РА е обжалван в цялост, но отсъстват конкретни възражения относно неблагоприятните правни изводи в тази му част.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспореният Ревизионен акт № Р-16002419008159-091-001/ 10.08.2020г., с който на „БИ м.“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер 23 118.42 лв., с прилежащи лихви 2 322.98 лева и допълнително са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. в размер на 1 225.00 лв., с прилежащи лихви в размер на 155.52 лева и за 2019г. в размер на 10 328.70лв., е правилен и законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, „БИ м.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 644.52 лева, определено съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК   Старозагорският административен съд 

 

Р Е Ш И:

 

        ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БИ м.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 47, вх. Б, ет.8, ап.56, представлявано от управителя Н.И.Ф., срещу Ревизионен акт № Р-16002419008159-091-001/ 10.08.2020г., издаден от Н.Ж.К.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Б.Г.Ч. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 528 от 29.10.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, с който ревизионен акт на „БИ м.“ ЕООД не е признат данъчен кредит в размер на 23 118.55 лв., с прилежащи лихви 2 322.98 лв. и допълнително са установени следните задължения: корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. в размер на 1 225.00 лв. и прилежащи лихви в размер на 155.52 лв. и корпоративен данък по ЗКПО за 2019г. в размер на 10 328.70 лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА „БИ м.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 47, вх. Б, ет.8, ап.56, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата 1 644.52 лева /хиляда шестстотин четиридесет и четири лева и петдесет и две ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: