М О Т И В И към НОХД № 649/2012 год. по описа на ВТРС
Обвинението срещу подсъдимия П.И.Л.,***, е по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201 от НК, затова, че
на 20.05.2011 г., в гр. Полски Тръмбеш, в качеството си на длъжностно лице - управител
на „Евроагроимпекс” ООД, присвоил чужди пари - сума в размер на 89 980
лева, собственост на „Евроагроимпекс” ООД, поверени му в това качество да ги
пази и управлява, като стойността на
присвоеното имущество е в големи размери.
С определение
от 07.03.2013 год. по искане на представителя на държавното обвинение, съдът по
реда на чл.287, ал.1 от НПК е допуснал изменение на обвинението, като е
променено местоизвършването на престъплението от гр.П.Тръмбеш в гр.***.
Предявен е граждански иск срещу подсъдимия от пострадалото ЮЛ – „Евроагроимпекс” ЕООД - гр.В.Тръново,
за сумата в размер на 89 980 лева, представляваща обезщетение за причинени
в резултат на престъплението имуществени
вреди.
Представителят на ВТРП подържа измененото обвинение,
като моли съда за налагане на наказание „лишаване от свобода” ориентирано към минималния
предвиден от закона размер и уважаване на гражданския иск.
Процесуалният представител на пострадалото ЮЛ
поддържа предявения граждански иск и също моли съда да го уважи.
Подсъдимият
дава подробни обяснения за процесните събития, като не се признава за виновен.
Твърди, че това са негови лични средства и правомерно се е разпоредил с тях.
Заедно със своя защитник поддържат, че съдът следва да произнесе съдебен акт, с
който да го оправдае изцяло, поради недоказаност, респективно несъставомерност
на деянието.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
През 2008 год. подсъдимият П.И.Л. и
свидетелката Г.М.М. учредили дружество „Евроагроимпекс” ООД, със седалище и
адрес на управление гр.В.Търново. Основният предмет на дейност на дружеството
било отглеждането на кокошки носачки и реализирането на яйца за пазара, която
дейност се осъществявала в птицеферма в с.Каранци, общ.Полски Тръмбеш.
Съдружници в дружеството били свидетелката Г.М. и подсъдимият П.Л., които имали
по 50 % участие, а управлението се осъществявало и от двамата – заедно и
поотделно. В качество си на управител подсъдимият Л. е имал достъп до
имуществото на търговеца, разполагал е с организационни и ръководни функции и е
представлявал дружеството. С оглед на това подсъдимият през инкриминирания
период е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1, б. „Б”
от НК.
Капиталът на дружеството първоначално бил 5
000 хиляди лева, съгласно изискванията на тогова действащия закон, като в
последствие бил увеличаван двукратно с по 100 хил. лева /на 04.03.2009 г. и
23.03.2009 г./ или общо 205 хил. лева.
За целта двамата съдружници внесли общо по
100 хил. лева, като при осъществяване на текущата дейност на дружеството за
периода 05.01.2009 г. - 08.11.2010 г., правили и допълнителни парични вноски по
смисъла на чл.134 от ТЗ. Личните средства, които подсъдимият предоставил в тази
връзка били в размер на 161 020 лева, като до 20.05.2011г. му били върнати част
от тях, а именно - 41 хил. лева. Респективно останало да получава още 120 020
лева.
На 20.05.2011 г. подсъдимият наредил превод
на сумата от 122 хил. лева от сметка на дружеството по сметка в „Банка ДСК” ЕАД
– клон *** на „Екоинвест 2008”
ООД – гр.***, в което дружество бил също съдружник. С другия съдружник в това
юридическо лице – свидетелката П.К., пък живеел на семейни начала. Липсвало всякакво
правно основание за този превод. На същата дата той върнал /превел/ сумата от
122 хил. лева от сметката на „Екоинвест 2008” ООД в друга сметка на процесното
дружеството в „Банка ДСК” ЕАД, но веднага след това я превел в собствената си
сметка в „Банка ДСК” ЕАД, клон гр.***, отново без правно основание. Същият ден
се разпоредил и с 88 хил. лева от сметката на „Евроагроимпекс” ООД в „Банка ДСК”
ЕАД, която сума привел в негова лична сметка в клона на банката в гр.***.
Впоследствие тази сума от 88 хил. лева била усвоена от подсъдимия в брой, на
каса на банката в същия клон, като за целта, предходния ден - 19.05.2011г., той
изготвил и Заявка за ангажиране на суми в брой.
Така, на 20.05.2011г. подсъдимият се
разпоредил с общо 210 хил. лева при положение, че имал да получава само 120 020
лева. В този смисъл разликата между 210 хил. лева и 120 020 лева, а именно 89
980 лева, се явява средства собственост на дружеството. Към процесната дата -
20.05.2011г. подсъдимият все още е бил съдружник и не са били налице никакви предвидени
в закона основания да получи дела си от капитала /чл.133 от ТЗ и чл.125, ал.3
от ТЗ/, респ. не е имал право да се разпорежда със сумата от 89 980 лева.
На 19.05.2011г., ден преди процесните
събития, подсъдимият е изготвил 2 броя уведомления до общото събрание на
„Евроагроимпекс” ООД - за прекратяване на участието му като съдружник в
дружеството и за прекратяване на сключения между него и дружеството договор за
управление, като същите са с нотариална заверка на подписите от 20.05.2011 год.
По делото са налични данни, че на
20.05.2011г., подсъдимият се е разпоредил и с други движими вещи, принадлежащи
към имуществото на пострадалото дружество, за които обаче липсва обвинение.
Горната фактическа обстановка съдът изведе
след внимателен собствен анализ на приобщените по надлежния процесуален ред по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, имащи
отношение към предмета на доказване – чл.102 от НПК. Други такива, даващи
основание да се приеме различна от описаната по-горе фактическа обстановка, не
се събраха в хода на съдебното следствие, включително и след разпита на
допуснатата от съда по искане на защитата свидетелка Х., заемаща длъжността
касиер в дружеството към инкриминирания период.
Последната не излага конкретни факти и
обстоятелства, имащи отношение към предмета на доказване. Показанията й са
твърде общи, лишени са от конкретика, поради което е и невъзможно да бъдат
отнесени към процесните събития или пък да бъдат направени съответни изводи въз
основа на тях. От нейните показание става ясно само едно, че с цел укриване на данъци в дружеството е водено
черно счетоводство и не са отчитани всички средства, които постъпват в касата
му.
Допуснатите от съда и изготвени допълнителни
ССЕ също не дават отговори на въпроси от конкретно значение за делото, поради
което и не следва да бъдат допълнително обсъждани.
Предвид изложеното дотук, съдът счита, че по отношение на фактическата
обстановка, очертана от разпита на свидетелите и приобщени по делото надлежни
писмени доказателства не съществуват никакви противоречия, както относно
обстоятелствата, свързани с времето и мястото на процесните събитията, така и
по отношение на авторството и механизма на изпълнителното деяние.
В противоречие с изложената по-горе и приета
от съда за установена фактическа обстановка са единствено обясненията на
подсъдимия. Следва обаче да се има предвид специфичния характер и
доказателствената същност на обясненията на подсъдимия, които имат двойствена
същност. От една страна те представляват гласно доказателствено средство, но от
друга - те са и средство за защита на самия подсъдим. Като доказателствено
средство, обясненията на подсъдимия следва да бъдат подложени на внимателна и
критична оценка, с оглед на това, че подсъдимият е най-заинтересован от изхода
на делото, поради което неговите обяснения следва да се обсъждат не изолирано,
а във връзка с останалите доказателства по делото. Доколкото обаче в случая
обясненията на подсъдимия не намират опора в доказателствения материал, съдът
ги цени единствено като защитна позиция.
С оглед на изложеното дотук следва да се
направи правният извод, че с деянието си, подсъдимият Л. е осъществил от
обективна и субективна страна, умишлено – при форма на вината пряк умисъл,
състава на престъплението по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201 от НК.
От обективна страна, за съставомерността на
престъплението „длъжностно присвояване” е необходимо установяването на първо
място, че длъжностното лице е присвоило чужди пари, вещи или други ценности и
на второ място, че тези чужди пари, вещи или други ценности са били връчени в
това му качество или поверени му да ги пази или управлява. Доколкото по делото
не може да има спор, че инкриминираната от държавното обвинение парична сума,
като част от партримониума на дружеството, която подсъдимият без каквото и да е
правно основание е привел по своя лична сметка, му е била поверена за пазене и управление, именно в това му длъжностно
качество, то от обективна страна е осъществен състава на престъплението по
чл.201 от НК. Следва да се има
предвид, че за съставомерността на деянието е без значение
обстоятелството дали подсъдимият се е разпоредил с предмета на престъплението в
свой личен интерес или в интерес на други лица. Безспорно стойността на присвоената парична сума надхвърля
с пъти размера на 70 мин. работни заплати за процесния период /ТР № 1 от
30.10.1998г. по н. д. № 1 от 1998г., ОСНК/, което от своя страна обуславя
квалификация на деянието по чл.202, ал.2, т.1 от НК. Същото е довършено от момента на прехвърляне на
сумите по личната сметка на подсъдимия, което е станало в клон на „Банка ДСК”
ЕАД в гр.***, в който смисъл правилно представителят на ВТРП измени обвинението.
Съдът не споделя доводите на защитата в насока, че
деянието било несъставомерно и нямало реална щета за дружеството, тъй като обобщено
в съдебната практика се приема, че след като едно търговското дружество бъде регистрирано по реда на ТЗ, то е юридическо
лице съгласно чл. 63, ал. 3 от ТЗ и в това си качество, то е самостоятелен
правен субект, който е имуществено обособен от своите членове и вложители. В
случая щета за дружеството има и тя е съразмерна с присвоената от подсъдимия
парична сума.
Наличието на черно счетоводство в дружеството също не може да обоснове
изводи различни от горните, тъй като по дело е безспорно установено, че именно
подсъдимият е човекът, който е организирал и ръководел дейността му, като го е
представлявал и в отношенията му с трети лица.
Обстоятелствата
дали и към настоящият момент подсъдимият не е получил своя дял от капитала, дали свидетелката М. е
сторила това или не, или пък помежду им има някакви неуредени финансови
отношения във връзка с членството им в дружеството, не заличават престъпния
характер на присвоителните му действия, предмет на настоящото производство.
Безспорен е факта, че към инкриминирания период, подсъдимият не е имал
абсолютно никакво основание да получи дела си от капитала. Нито по силата на
закона, нито по силата на дружествения договор е имал подобно правомощие.
Съгласно чл.17, ал.4 от Дружествения договор - напусналият съдружник има право
да получи вноската си в капитала на дружеството в тримесечен срок от прекратяване
на участието си в него, който срок дори не е започнал да тече към дата, на
която са предприети разпоредителните действия от страна на подсъдимия.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е действал със
съзнание, че предметът на престъплението са чужди пари, че те са му връчени
именно в качеството му на длъжностно лице - управител, съзнавал е и действията,
позволени му да върши с паричните средства. Освен това е предвиждал, че в
резултат на разпореждането сумите ще преминат в полза на самия него или на
други лица, съзнавал е, че това излиза извън предоставените му правомощия за
разпореждане, като пряко е целял престъпния резултат - да се разпореди
противозаконно с предмета на престъплението. Умисълът на подсъдимия се извлича
и от всички предприети от него действия на дати 19 и 20.05.2011г. - подаване на
уведомления до общото събрание на дружеството за
прекратяване на участието му като съдружник и за прекратяване на сключения
между него и дружеството договор за управление, банкови нареждания и преводи, изготвяне
на заявка до банката за ангажиране на суми в брой и съответно теглене на
сумата, разпореждане и с други движими вещи, принадлежащи към имуществото на
дружеството, невключени в обвинението. Всичко това говори за предварително
изготвен план и целенасоченост в действията му. Същият е действал с ясното съзнание за общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, като
пряко е целял настъпването на престъпния резултат – присвояване на предмета на
престъплението.
При реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия, съдът
прецени следното:
За престъплението по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл. 201 от НК,
законодателят е предвидил наказание от три до петнадесет години „лишаване от
свобода”. Като отчете степента на обществената опасност на деянието „длъжностно
присвояване” по принцип, която е висока, с оглед отношенията, които се засягат
с него и степента на обществената опасност на дееца - невисока, с оглед данните
за личността му и като прецени наличните смекчаващи отговорността обстоятелства
- чистото съдебно минало на подсъдимия, сравнително добрите му характеристични
данни и наличието на здравословни проблеми, както и отегчаващите такива - стойността
на предмета на престъплението, значително надхвърлящ квалификацията „големи
размери”, упорития престъпен умисъл при осъществяване на деянието и зачестилите
напоследък в страната ни престъпни посегателства от този вид, и при спазване на
разпоредбата на чл.54 от НК, счете, че необходимото и адекватно на целите по чл.36
от НК наказание, което подсъдимият Л. следва да понесе, е четири години
лишаване от свобода.
На основание чл.61, т.3 и чл.59, ал.1 от ЗИНЗС, съдът определи
първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”,
като подсъдимият следва да бъде настанен в затворническо общежитие от открит
тип.
На основание чл.202, ал.3, във вр. с чл.37, т.7 от НК, съдът наложи на
подсъдимия и кумулативно предвиденото за престъплението наказание, което
законът предвижда наред с наказанието „лишаване от свобода”, като го лиши от право да упражнява ръководна работа или
работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно
предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при
едноличен търговец за срок от 6 години, считано от влизане на присъдата в сила.
При преценка размера на това наказание, съдът се съобрази с тежестта на
извършеното, с изброените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, а също така съобрази и разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.202, ал.3 от НК, съдът може да постанови и
конфискация на имуществото на дееца, като в случаите по ал.2 на чл. 202 от НК,
конфискацията може да бъде на част или на цялото имущество. В настоящият
случай, съдът счете, че не следва да се възползва от предвидената в горната
разпоредба възможност, изхождайки най-вече от данните за личността на
подсъдимия и отчитайки, че налагането на това наказание наред с другите, би
било неоправдано репресивно.
Относно предявения граждански иск. По делото безспорно се установи
юридическият състав пораждащ гражданската отговорност при деликт - факта на
извършеното от подсъдимия престъпление, причинната връзка между деянието и
настъпилите имуществени вреди – в случая съвпадащи с причинените на пострадалото ЮЛ имотни вреди в размер на 89
980 лева. Ето защо, съдът уважи гражданската претенция в този размер, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 20.05.2011 г. до окончателното
изплащане на задължението, като присъди на пострадалото ЮЛ и направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 250 лева.
Присъдиха се ДТ върху размера на уважения граждански иск и направените
по делото разноски, които подсъдимият да заплати по сметка на ВТРС.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: