№ 32275
гр. София, 08.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110109958 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК,по молба на ответника.
Моли се съдът да измени решението си, в частта за разноските
В дадения срок за отговор на молбата по чл. 248 ГПК ответната страна по молбата
счита същата за изцяло неоснователна.
Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок от легитимирана
страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Действително, доводът на защитата на ответната страна, че не е налице преклузия
относно възражението за недължимост на разноските, е основателен- тези доводи могат да
се сочат до приключване на съдебното дирене пред СРС, доколкото претенцията за разноски
може да се прави от всяка от страните до този момент.
Същевременно, СРС поддържа втория си довод, с който е отхвърлил претенцията на
ответника по чл.78,ал.2 ГПК – доводът, че ответникът не доказа твърдението си, посочено с
молба от 6.6.2024г., че не е станал повод за завеждане на делото. Отрицателните факти също
подлежат на доказване, доказването при тях е непълно, чрез доказване на положителните
факти, които пречат на отрицателния факт да произведе правни последици.
Към молбата не са представени доказателства, че изпълнителното производство е
било прекратено, на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
Дори да се приеме, че това твърдение е доказано, то прекратяването на основание
чл.433,ал.1,т.8 ГПК настъпва по силата на юридически факт /изтичане на определен в закона
срок/, и волята на взискателя – ответник няма никакво правно значение за последващите
правни действия на ЧСИ, който единствено е задължен да констатира настъпилото
прекратяване на изпълнението, поради перемпция.
Доводите на защитата на ответника, че ищецът е можел извънсъдебно да се позове на
давността, следва да се разгледат през призмата на продължаващото към предявяване на
1
иска изпълнение срещу ищеца. Позоваването на погасителна давност пред ЧСИ, който
прави искане за принудително изпълнение, няма правно действие /не е сред посочените в
чл.433 ГПК предпоставки за прекратяване/, а позоваването пред взискателя, който поддържа
принудителното изпълнение /и разчита, че ЧСИ, че или ще събере вземането, или ще
констатира прекратяването на изпълнението, поради изтичане на 2- годишен срок на
кредиторово бездействие/, не сочи на извод на поведение, което не е станало повод за
завеждане на делото. След прекратяването, взискателят отново може да иска изпълнителния
лист, въз основа на който да образува ново изпълнително дело, и при погасено по давност
вземане.
Единственият начин длъжникът да се освободи от задължението, а да предяви
установителен иск, при последиците, на чл-433,ал.1,т.1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ изцяло молба №185387/6.6.2024г. по чл. 248 ГПК за
изменение на решението, в частта за разноски.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на ответника. Препис да се връчи и на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2