О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№......... 05.11.2018 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ граждански състав
На 05 ноември
2018 г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 4206 по описа за 2018 година:
Съдът счита, че предявения иск е допустим,
поради което следва да го насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба документи, тъй
като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на
спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147, т. 1 и т. 2 ГПК.
С
оглед изясняване на обстоятелствата по делото следва да се допуснат до разпит посочените в исковата молба
двама свидетели, както и да се даде възможност на ответника да води двама
свидетели в съдебно заседание.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл.140 ал.3 ГПК следва
да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти
страните към доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на
процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че
неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за
разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ.
невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят
желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното, на основание чл.
140 от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по
делото:
Предявен е иск по чл.108 от ЗС.
Ищецът Х.В.М. твърди
в исковата си молба, че с ответницата С.И.И. се запознали през м.юни 2011 год.,
като много скоро след запознанството им решили да живеят заедно (на семейни
начала) и наели апартамент под наем в гр.Стара Загора.
Разбирали се
добре и живеели в разбирателство. По това време ищецът работил като „маневрист”
към „БДЖ Товарни превози и ответницата също, като „описвачка”, но през 2012
год. същата била съкратена от предприятието.
Твърди, че
решили да потърсят за покупка стара къща в някое от селата около Стара Загора и
през месец май.2012 год. с Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот
№147, том I , рег. 02457, дело № 113 на Нотариус Маргарита Илиева, рег.№406 в
Нотариалната камара, закупили от Ангел и Тонка Еневи ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-ДВОРНО
МЯСТО, находящо се в с.Хан Аспарухово, община и област Стара Загора, с площ 620
кв.м. по нотариален акт и данъчна оценка, а по актуална скица с площ 570 км.м.,
представляващо кадастрална основа на УПИ УИ-35(седми-тридесет и пет) в
кв.5(пети), съгласно плана за регулация, утвърден със Заповед №100 от 30.01.1987
г., целият с площ от 600 кв.м., с неуредени регулационни отношения за 5 (пет) кв.м,
от улица с неприложена регулация и с неприложена регулация към съседни
поземлени имоти в сроковете на параграф 6 от ЗУТ както следва: 5 (пет) кв.м. от
ПИ №37;15 (петнадесет) кв.м от ПИ №38 и 5(пет) кв.м.
Паричният заем,
който ищецът изтеглил за покупка на имота изплатил изцяло сам със собствени
средства. От събрани от него средства (заплати, пенсия, обезщетения и помощ от
децата му) изплатил наведнъж сумата по Договора за кредит на 22.11.2016г. със
сключено Извънсъдебно споразумение за незабавно плащане, като към тази дата вече
изплатил сумата от 18 752 лева и внесъл само остатъка от заема в размер на 1 262.00
лева. Заявява, че изтеглил 8000.00 лева, а върнал почти 20 000 лева.
Счита, че
ответницата ползвала и владеела ½ идеална част от посочения по-горе
недвижим имот без основание и без да имала принос при покупката на същия.
Вложените при придобиването на имота средства били изцяло лично негови.
Продажната
цена на описания по горе имот била в размер на 4000.00 (четири хиляди лева).
Данъчната
оценка на имота, съгласно Удостоверение за данъчна оценка, издадено от Община
Стара Загора с изх. № Д0005611БЦ/21.05.2018 год. била 3586.00 (три хиляди
петстотин осемдесет и шест лева).
Заявява, че средствата
за покупката на имота изтеглил с кредит от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като
сключил с тях Договор за кредит № ********** за сумата от 8000.00 (осем хиляди
лева). Твърди, че бил наясно, че съгласно условията на този договор ще върне
много повече пари, но вярвал много на ответницата и без да се замислял се решил
в името на това да имат свой дом, като вярвал, че и тя ще му помага за
изплащането на заема.
През 2014
година получил инфаркт на миокарда и захарен диабет, което наложило ищецът да
лежи в болница и да бъде в болнични няколко месеца. През този период от време нямал
възможност да внася пари по кредита и бил в просрочие, но ответницата не му
помогнала. След заболяванията му, през 2015 год. се пенсионирал с 426.00 лева
пенсия. Получил и от предприятието „БДЖ Товарни превози” 900.00 лева
допълнително заплащане-обезщетение по чл.331 КТ.,както и 2000.00 лева от ДПФ
„Съгласие” и успял донякъде да навакса закъснението по изплащането на кредита.
След покупката
на гореописаният имот в с. Хан Аспарухово направил частични ремонти в къщата и
двора (смяна на ВиК тръби за мръсна вода и ремонт в банята, фаянс в коридора.)
Жилищната част на имота се състояла от две стаи и една малка кухня и коридор
между тях.
След
съкращаването от работа на ответницата от „БДЖ” през 2012 год., до настоящия
момент същата не работи.
Всички
средства за покупката на имота и направените допълнителни ремонти изплащал само
ищецът от изтегления кредит, от заплатата му и изплатеното обезщетение от
предприятието след пенсионирането му и от ДПФ. Твърди, че много често му
помагали и дъщерите му, които живеели и работили в чужбина.
От една година
насам отношенията им с ответницата били крайно изострени, като тя изведнъж решила
и му заявила, че вече всеки от тях щял да живее сам за себе си и раздели стаите
в къщата, като същата обитавала по-голямата стая (12 кв.м.), а ищецът
по-малката (9 кв.м.) и общи за ползване оставали кухнята, коридора и санитарния
възел. Всеки за себе си ползвал кухнята за приготвяна на храна и се хранил сам,
а разноските по домакинството (ток, вода)се плащали по равно.
Дворът също
разделили на две половини, като в едната се отглеждал зеленчук, а другата
оставал за негово стопанство.
Отношенията им
били нетърпими, като за всяко негово движение в къщата или двора се критикувало
и се започвали кавги и скандали от страна на ответницата.
Моли съда
постанови решение, с което да признае спрямо С.И.И., ЕГН: **********, че Х.В.М.
ЕГН: ********** е собственик по Нотариален акт за покупко продажба на недвижим
имот №147, том I , рег. 02457, дело № 113 на Нотариус Маргарита Илиева,
рег.№406 в Нотариалната камара,на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-ДВОРНО МЯСТО, находящо се в
с.Хан Аспарухово,община и област Стара Загора, с площ 620 кв.м. по нотариален
акт и данъчна оценка,а по актуална скица с площ 570 км.м., представляващо
кадастрална основа на УПИ VII-35(седми-тридесет и пет) в кв.5(пети), с площ от
600 кв.м., с неуредени регулационни отношения за 5(пет)кв.м. от улица с
неприложена регулация и с неприложена регулация към съседни поземлени имоти в
сроковете на параграф 6 от ЗУТ, както следва: 5(пет) кв.м. от ПИ №37; 15(петнадесет)кв.м.от
ПИ №38 и 5(пет) кв.м. от ПИ №40,при граници: от северозапад УПИ Х-40, от югоизток-
улица,от североизток-УПИ-IV-39,V-38,VI-37 и от югозапад УПИ VIII-34, ЗАЕДНО с
построените в него ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА, представляваща търпим строеж
съгласно параграф 16, ал.1 от ЗУТ и ПРИСТРОЙКА КЪМ КЪЩА–СКЛАД узаконени с Акт
за узаконяване № 20/27.04.2002 год. на Община Стара Загора.;
Моли съда да
осъди С.И.И. ЕГН ********** да предаде на Х.В.М. ЕГН ********** ползването на
½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-ДВОРНО МЯСТО, изходящо се в с.Хан Аспарухово,
община и област Стара Загора с площ 620 кв.м. по нотариален акт и данъчна
оценка, а по актуална скица с площ 570 км м представляващо кадастрална основа
на УПИ VII-35 (седми-тридесет и пет) в кв. 5 (пети), съгласно плана за
регулация, утвърден със Заповед №100 от 30.01.1987 г., целият с площ 600 кв.м.,
с неуредени регулационни отношения за 5 (пет) кв.м, от улица с неприложена
регулация и с неприложена регулация към съседни поземлени имоти в сроковете на
6 от ЗУТ, както следва: 5(пет) кв.м. от ПИ №37; 15( петнадесет) кв.м. от ПИ №38
и 5 (пет) кв.м. от ПИ №40, при граници: от северозапад УПИ X-40, от
югоизток-улица, от североизток-УПИ-IV-39, V-38, VI-37 и от югозапад УПИ
VIII-34, ЗАЕДНО с построените в него ПАЯНТОВА ЖЛИЩНА СГРАДА, представляваща
търпил строеж съгласно параграф 16, ал. 1 от ЗУТ и ПРИСТРОЙКА КЪМ КЪЩА-СКЛАД,
узаконени с Акт за узаконяване от ПИ №40, при граници: от северозапад УПИ Х-40,
от югоизток-улица,от североизток- УПИ-IV-39, V-38, VI-37 и от югозапад УПИ VIII-34,
ЗАЕДНО с построените в него ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА, представлява ща търпим
строеж съгласно параграф 16,ал.1 от ЗУТ и ПРИСТРОЙКА КЪМ КЪЩА-СКЛАД, узаконени
с Акт за узаконяване № 20/27.04.2002 год. на Община Стара Загора. Претендира за
направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ С.И.И.
представя отговор в законоустановения срок. Твърди, че предявените искове са недопустими и неоснователни.
С формулирания
от ищеца петитум същият е отправил две искания до съда, а именно: да признае за
установено спрямо ответницата, че Х.В.М. (ищец) бил собственик по Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 147. том I, рег. № 02457, дело № 113 на
Нотариус Маргарита Илиева, рег. № 406 в НК, на: Поземлен имот – ДВОРНО МЯСТО,
находящо се в с. Хан Аспарухово, община и област Стара Загора, с площ 620 кв.м.
по нотариален акт и данъчна оценка, а по актуална скица с площ 570 кв.м.,
представляващо кадастрална основа на УПИ VII - 35 (седми-тридесет и пет) в кв.
5 (пети), с площ от 600 кв.м., с неуредени регулационни отношения за 5(пет)
кв.м. от улица с неприложена регулация и с неприложена регулация към съседни
поземлени имоти в сроковете на параграф 6 от ЗУТ, както следва: 5 (пет) кв.м.
от ПИ № 37; 15 (петнадесет) кв.м. от ПИ № 38 и 5(пет) кв.м. от ПИ № 40, при
граници: от северозапад УПИ Х-40, от югоизток - улица, от североизток - УПИ IV-39,
V-38, VI-37 и от югозапад УПИ VIII-34, заедно с построените в него ПАЯНТОВА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, представляваща търпим строеж съгласно параграф 16, ал.1 от ЗУТ
и ПРИСТРОЙКА КЪМ КЪЩА – СКЛАД, узаконени с Акт за узаконяване № 20/27.04.2002г.
на Община Стара Загора; да осъди ответницата С.И.И. да предаде на Х.В.М.
ползването на VI идеална част от подробно описания по-горе поземлен имот,
заедно с подробно описаните постройки в него.
Заявява, че от
така формулираните искания би могъл да се направи извод, че ищецът търси
едновременна защита в обхвата на разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК на правата си
по отношение на целия процесен имот, и защита по чл.108 ЗС с предмет правата му
върху ½ идеална част от процесния имот. Или, че била
налице хипотеза на обективно кумулативно съединени искове по чл.124, ал.1 ГПК и
чл.108 от ЗС. Самият ищец посочил като правно основание разпоредбите на чл.124,
ал.1 ГПК във вр. с чл.108 ЗС.
Твърди, че както
било посочено, ищецът искал да бъде признат по отношение на ответницата на
собственик на целия процесен имот по силата на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 147, том I, рег. № 02457, дело № 113 на
Нотариус Маргарита Илиева, рег. № 406 в НК, представен като доказателство към исковата
молба. Видно от съдържанието на горепосочения нотариален акт, ищецът и
ответницата в качеството си на купувачи били закупили от продавачите Ангел Желязков
Енев и съпругата му Тонка Стоянова Енева, съответно били придобили
собствеността върху процесния имот при равни квоти за сумата от 4000 лв., която
сума съгласно нотариалния акт купувачите били изплатили напълно в брой на
продавачите преди подписване на нотариалния договор. Следователно като пряка и
непосредствена последица на извършената разпоредителна сделка под формата на
покупко-продажба С.И.И. и Х.В.М. били придобили в обикновена съсобственост при
равни квоти правото на собственост върху процесния имот. Тоест всеки от тях е придобил в своя патримониум правото на
собственост върху ½ ид.част от недвижимия имот.
Процесният
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том I, рег. № 02457,
дело № 113 на Нотариус Маргарита Илиева, рег. № 406 в НК представлявал
нотариално удостоверяване по смисъла на чл.569, т.1 ГПК, т.е. конститутивен
нотариален акт, и по правната си природа представлявал официален свидетелстващ
документ по чл.179, ал.1 ГПК. Като такъв конститутивният нотариален акт се
ползвал с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост. Съгласно чл. 179, ал.1 ГПК официалният документ, издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлявал
доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него
действия. Нотариалният акт за сделка, какъвто бил процесният, притежавал
обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължавал
да приемат, че посоченото в акта лице бил собственик на имота. В това се
изразявало легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на
правото на собственост. Обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт
досежно удостовереното право на собственост се признава в класическата
юриспруденция и в съдебната практика, според които за оборването на тази
доказателствена сила било необходимо пълно обратно доказване. В производството
по издаване на т.н. конститутивен нотариален акт, се удостоверявали
волеизявления на лица, насочени към сключването на сделка, целяща прехвърляне
на права (частен диспозитивен документ в тази му част, снабден с формална
доказателствена сила). Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, имал
значението на форма на действителност и бил елемент от фактическия състав, от
който възниквали последиците на удостоверената правна сделка, като в това се
изразявал конститутивният ефект на този нотариален акт.
Изхождайки
именно от представения като доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 147, том I, рег. № 02457, дело № 113 на Нотариус Маргарита
Илиева, рег. № 406 в НК, безспорно се установявило по делото, че всяка от
страните в производството била собственик при условията на обикновена съсобственост
с другия, на ½ идеална част от процесния имот. С исковата молба не били
наведени твърдения, нито било формулирано искане към съда да обяви нотариалния
акт за нищожен (чл.576 ГПК) поради пороци, които да водят до недействителност
на удостоверителното изявление и да го лишавали от неговата обвързваща
материална доказателствена сила, с която били снабдени официалните документи.
Не били наведени твърдения и относно незаконосъобразност на сделката,
обективирана в нотариалния акт, произтичаща от пороци, засегнали волеизявленията
на страните по извършената покупко-продажба, които да водят до невалидност на
правния акт (договора за покупко-продажба). Когато праводателят бил титуляр на
вещното право, а противното не се твърдяло от ищеца, настъпвало
вещнопрехвърлителното действие на сделката (в случая покупко-продажба), сключена
с нотариален акт.
Следователно,
предвид липсата на каквито и да било твърдения за невалидност на нотариалното удостоверяване
или на обективираната с него правна сделка (в случая покупко-продажба) бил налице
валиден нотариален акт и валидна и законосъобразна сделка, въз основа на която
всяка от страните по делото била придобила правото на собственост върху
½ идеална част от процесния имот. Тоест безспорен бил фактът, който се
потвърждавало и от представения от самия ищец нотариален акт, че ответницата
била легитимен и пълноправен собственик на ид. част от процесния имот. Ето
защо, искането на ищеца за признаване на установено правото му на собственост
върху целия имот по силата на процесния нотариален акт, било напълно
неоснователно и недоказано в частта му относно притежаваната от ответницата
½ идеална част от имота.
По отношение
на притежаваната от ищеца ½ ид. част от имота искането било недопустимо
поради липса на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска. Процесуалната допустимост на иска предполагала същият да
бил предявен при спазване на всички положителни или евентуално при липса на
отрицателни процесуални предпоставки за надлежното упражняване на иска за
собственост. При защита на собствеността с иска по чл. 124, ал.1 ГПК в тежест
на ищцовата страна е установяване на правен интерес от търсената защита, по
отношение на лицето - ответник. Ищецът можел да насочи исковата си претенция
спрямо всяко физическо или юридическо лице, но само и доколкото твърди в
исковата си молба, че последният имал поведение или прояви, с които
притежаваното от ищеца право на собственост било застрашено, нарушено или
оспорвано, както и че именно спрямо лицето ответник следвало да се реализира
търсената на субективното материално право съдебна защита. Тъй като този иск
бил установителен, предпоставка за неговата допустимост била за ищеца да
съществувал правен интерес от предявяването му. В производството по този иск ищецът доказвал фактите, от които произтичал
правният му интерес. Както ставало ясно, в настоящия случай, подобни твърдения
от ищеца категорично не били налице. Напротив, видно от съдържанието на
исковата молба ищецът сам опровергавал допустимостта на искането си. Ищецът
ясно е посочил желанието и поведението на ответницата, насочени към фактическо
разпределение на ползването на имота, като всеки един от тях имал на
разположение за лично ползване отделно помещение, а общите части се ползвали и
от двамата. Посочил е, че разноските за домакинството се плащали по равно,
както и че дворът също бил разделен на две половини, като едната половина се
ползвала от ответницата. От изложените от ищеца твърдения и искания и
поведение, ставало ясно, че именно той бил страната, която оспорвала неоснователно
правото на собственост на ответницата. Искът по чл. 124, ал.1 ГПК досежно
притежаваната от ищеца ½ ид. част
от имота бил недопустим и поради факта, че с него бил предявен кумулативно и
иска по чл.108 от ЗС. Искът с правно основание чл. 108 от ЗС не можел да бъде
съединяван, с положителен установителен иск за собственост, тъй като този иск
се включвал в иска по чл. 108 от ЗС.
Заявява, че
искането по чл.108 ЗС било неясно формулирано от ищеца предвид факта, че
предмет на иска по чл.124, ал.1 ГПК е целият недвижим имот, а на иска по чл.108
е ½ ид.част от имота. Поради това не ставало ясно, дали с иска по чл.108
ЗС ищецът претендирал предаване на владението от ответницата на притежаваната
от него ½ ид. част или имал
претенции за предаване на владението на притежаваната от нея ½ ид. част.
Ето защо, в случай, че претенцията му по чл.108 от ЗС била насочена към
притежаваната от него ½ ид. част,
то както било посочено, искът по чл.124, ал.1 ГПК, касаещ правата му върху
притежаваната от ищеца ½ ид. част
бил недопустим и поради това, че било имплицитно включен в претенцията по чл.
108 ЗС за същия обект на собственост поради, което било недопустимо да бил
кумулативно съединяван с него.
Освен това,
искът бил неоснователен поради факта, че ищецът не притежавал право на
собственост върху притежаваната от ответницата ½ ид. ч. от процесния
имот, с оглед на което същия не притежавал материално-правна легитимация, което
обуславяла неоснователност на иск*.. По отношение на искането по чл. 108 ЗС:
Счита, че
същото било неясно формулирано досежно обекта на правото на собственост – дали
се претендира предаване на притежаваната от ищеца ½ ид. част, или същия имал претенции, предвид
искането по чл.124, ал. 1 ГПК за целия имот, за предаване на владението на притежаваната
от ответницата ½ ид. част от имота.
В случай, че
ищецът претендира от ответницата да му предаде владението на притежаваната от
него ½ ид. част от имота, то искът е неоснователен по следните
съображения:
Искът с правно
основание чл. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. Той е осъдителен по своя характер – цели осъждане на ответника да
върне неоснователно ползваната от него вещ на собственика. За да бъде
основателен искът, в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик или носител
на ограничено вещно право върху вещта и че тя се държи или владее от ответника.
За да бъде реализиран фактическият състав на разпоредбата на чл.108 ЗС следва
да бъде доказано кумулативно наличие и на двете предпоставки - правото на
собственост на ищеца и факта на държане или владеене на вещта от ответника.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том I, рег.
№ 02457, дело № 113 на Нотариус Маргарита Илиева, рег. № 406 в НК ищецът бил
собственик на ½ ид. част от процесния
имот. В случая обаче не било налице второто задължително необходимо за
уважаване на иска условие, а именно, че притежаваната от ищеца ½ идеална част се владее или държи от
ответницата без основание. Още повече, липсва изобщо владение от страна на
доверителката ми на идеалните части на ответника, било то основателно или не. В
подкрепа на това моли съда да има предвид по-рано изложените аргументи относно
това, че самият ищец твърди и заявява с исковата си молба, че в резултат на
своеобразно фактическо разпределение на ползването ответницата владее само
собствената й ½ ид. част, а ищецът се възползвал и упражнявал наравно
своите права, произтичащи от участието му в съсобствеността. От изложеното с
исковата молба нямало дори индиция, че ответница смущавала по какъвто и да било
начин владението (като елемент от вещното право на собственост) на ищеца, още
по-малко да владеела или държи собствените му ид. части. Във връзка с гореизложеното,
моли съда да приеме, че искът бил неоснователен и недоказан.
В случай, че
ищецът претендирал от ответницата да му предаде владението на притежаваната от
нея ½ ид. част от имота, то искът
бил неоснователен по следните съображения. Както било посочено, за уважаване на
иск с правно основание чл. 108 от ЗС било необходимо наличието на следните три
кумулативни предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, предмет на
ревандикация, вещта да се намирала във владение или държане на ответника, което
да не можело да бъде противопоставено на правото на собственост на ищеца. В
този случай, на още по-голямо основание било налице пълна неоснователност и недоказаност
на иска. Моли съда да вземе предвид аргументите, изложени по-рано относно
обстоятелството, че ответницата притежавала валидно право на собственост върху
½ ид.част от процесния имот, което ищецът по никакъв начин не успявал да
разколебае с твърденията си. С оглед на това и предвид абсолютната
неоснователност на искането на ищеца в частта, с която иска да бъде установено
правото му на собственост върху целия имот (т.е. върху притежавана от ответницата
друга ½ ид.част), моли съда да приеме, че претенцията на ищеца за
предаване на владението от страна на ответницата върху притежаваната от нея
½ идеална част от недвижимия имот било напълно неоснователно и
недоказано, тъй като ищецът не притежавал материално-правната легитимация на
собственик, за да реализирал основателно претенция по чл.108 ЗС.
Посочва, че
изложеното от ищеца във връзка с теглен от него кредит (при това без да
представя договор за кредит, по твърдения за сумата от 8000 лв. при цена на имота
от 4000 лв.), здравословното му състояние, размера на пенсията и на
обезщетението, помощта от близките му, ремонти и/или подобрения в имота биха
могли да са предмет на евентуални облигационни спорове или такива във връзка с
извършени подобрения, разпределяне на ползване, делба и т.н., но категорично не
касаят настоящия спор, още по-малко обосновават или доказват исканията му.
Някои от тях дори ги опровергавали.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове изцяло като недопустими,
неоснователни и недоказани.
Претендира за
разноските по делото.
От изложените обстоятелства в исковата молба се налага извода, че искът
следва да бъде квалифициран като такъв по чл.108 от ЗС. За да бъде уважен
ревандикационния иск по чл.108 от ЗС е нужно да са налице и трите кумулативно
дадени предпоставки: ищецът да е
собственик на вещта, предмет на иска, същата да се намира във владение на
ответника и той да я владее без основание/ в този смисъл е трайната съдебна
практика на ВКС/. В това производство ищецът следва да докаже
кумулативното наличие на трите предпоставки, на които основава иска си.
Ответникът следва да докаже възраженията си.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: нотариален акт № 147, том I, рег. № 2457,
дело № 113 от 2012г., удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО005611БЦ/21.05.2018г.,
скица № 1166/25.05.2015г., извънсъдебно споразумение за незабавно разплащане №
**********, разписка за получаване на парични средства, копие от трудова книжка
/стр.18 и 19/, фиш №43/юли 2015г., преводно
нареждане от 03.12.2015г., експертно решение
№ 0667, разпореждане № **********/01.07.2018г.
ДОПУСКА като свидетели по делото АНГЕЛ ЖЕЛЯЗКОВ ЕНЕВ И ТОНКА СТОЯНОВА
ЕНЕВА, които да се призоват за съдебно заседание на адреса, посочен
в исковата молба на ищеца.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ
на ответника да води двама свидетели в открито съдебно заседание.
ПРИЛАГА към делото б.б. за платена
държавна такса, пълномощно на адвокат В.З.
и на адв. Албена Кантурска.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание
по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и
да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай,
че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да
посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени
непредвидени обстоятелства или са налице
хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация
или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да
се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат
право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице
предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за
открито съдебно заседание на 04.12.2018г. от 09.50ч. за която дата да се
призоват страните и свидетелите.
ПРЕПИС
от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на
ответника да се връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: