№ 128
гр. 1000 София , 28.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Андрей А. Ангелов
Членове:Емил И. Дечев
Кристина Е. Гюрова
като разгледа докладваното от Кристина Е. Гюрова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100601986 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХII НПК, вр. с чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по жалба, с вх. № 21025487/20.04.2021 г., подадена от адв. Й.С. -
упълномощен защитник на подсъдимата М. А. Л., срещу определение от 12.04.2021 г.,
постановено в открито съдебно заседание по НОХД № 3505/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 135 състав, с което е прекратено съдебното
производство по делото и същото е върнато на Софийска районна прокуратура за
отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното
определение. Твърди се, че посочената в обвинителния акт правна квалификация на
деянието, е правилна. Поддържа се, че с оглед поведението на обвиняемата и действията,
които е предприела за оказване помощ на пострадалата, правилно деянието е било
квалифицирано като такова по чл. 343а, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 343, ал. 3, пр. “последно“, б.“а“,
пр. 2 вр. ал. 1, б.“б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Оспорва се възприетия от
първостепенния съд извод, че разпоредбите на чл. 343а, ал. 1, б."в" и б."г" НК обхващат
единствено случаите на причинена средна или тежка телесна повреда, или смърт на повече
от едно лице. Сочи се, че доколкото в разпоредбата на чл. 343а НК е уреден привилигирован
състав на престъплението, то за предвиденото по-тежко такова, извършено от обвиняемата
Л., чл. 343а НК би следвало да се приложи и спрямо по-леко наказуем резултат, в случаите
когато поведението на обвиняемия е такова, каквото е визирано в правната норма. Излага се,
че препращането в букви „в“ и „г“ на чл. 343а, ал. 1 НК е към ал. 2 на чл. 343 преди
преномерирането й в ал. 3. Предвид това, се моли обжалваното определение да бъде
отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
1
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите в частния протест и
доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:
Обвиняемата М. А. Л. е била привлечена като обвиняем с постановление от
24.11.2020 г. на СРП, връчено й на 08.12.2020 г., за това че на 20.02.2020 г., около 18:50 ч., в
гр. София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сеат“,
модел „Ибиза“, с рег. № *********, като се движела по ул. „Димитър Петков“, с посока на
движение от ул. „Цар Симеон“ към ул. „Враня“, в района на кръстовището с бул.
„Сливница“, при извършване на маневра „ляв завой“ към бул. „Константин Величков“, на
пешеходна пътека, нарушила правилата за движение по пътищата: чл. 119, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“, като по
непредпазливост причинила на пешеходката М.Б.М.-С., пресичаща пътното платно в посока
от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, по пешеходна пътека
обозначена с пътна маркировка М 8.2 от ППЗДвП, средна телесна повреда по см. на чл. 129,
ал. 2 вр. ал. 1 НК, изразяваща се в счупване на горния край на голямопищялната кост на
дясната подбедрица, довело до трайно затруднение движенията на десния долен крайник за
срок повече от 30 дни, като след деянието Л. е направила всичко зависещо от нея за оказване
на помощ на пострадалата М.-С., откарвайки пострадалата до лечебно заведение
УМБАЛСМ „Пирогов“ - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 343, ал. 3, пр.
последно, б.“а“, пр. 2 вр. ал. 1, б.„б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Производството по НОХД № 3505/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО,
135 състав, е образувано по внесен в Софийски районен съд обвинителен акт против М. А.
Л. за това, че на 20.02.2020 г., около 18:50 ч., в гр. София, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № *********, като
се движела по ул. „Димитър Петков“, с посока на движение от ул. „Цар Симеон“ към ул.
„Враня“, в района на кръстовището с бул. „Сливница“, при извършване на маневра „ляв
завой“ към бул. „Константин Величков“, на пешеходна пътека, нарушила правилата за
движение по пътищата: чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.“, като по непредпазливост причинила на
пешеходката М.Б.М.-С., пресичаща пътното платно в посока от ляво на дясно спрямо
посоката на движение на автомобила по пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка
М 8.2 от ППЗДвП, средна телесна повреда по см. на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, изразяваща се
в счупване на горния край на голямопищялната кост на дясната подбедрица, довело до
трайно затруднение движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни, като след
деянието Л. е направила всичко зависещо от нея за оказване на помощ на пострадалата М.-
С., откарвайки пострадалата до лечебно заведение УМБАЛСМ „Пирогов“ - престъпление по
чл. 343а, ал. 1, б.“в“ вр. 343, ал. 3, пр. “последно“, б.“а“, пр. 2 вр. ал. 1, б.“б“, пр. 2 вр. чл.
2
342, ал. 1, пр. 3 НК.
С определение от 12.04.2021 г. първоинстанционният съд е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на
допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че описаната
в обвинителния акт фактическа обстановка не съответства на дадената цифрова правна
квалификация. За да достигне до този извод, СРС е мотивирал, че обвинението е за
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.“в“, вр. чл. 343, ал. 3, пр. “последно“, б.“а“, пр. 2, вр. ал. 1,
б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, но разпоредбата на чл. 343а, ал. 1, б.“в“ НК не
препраща към ал. 3 на чл. 343 НК. В атакуваното определение е посочено, че препращането
в букви „в“ и „г“ на чл. 343а, ал. 1 е към ал. 2 на чл. 343 преди преномерирането й в ал. 3 с
ДВ бр.92/2002 г. Районният съд е счел, че в процесния случай е неприложима
привилигированата норма на чл. 343а, ал. 1, б. „б“ НК, като е обосновал, че от съдържанието
на разпоредбите на чл.343а, ал. 1, б."в" и б."г" НК, е видно че са изрично възпроизведени
само съставомерните последици по чл. 343, ал. 3 пр. 2, б."а" и б."б", и те обхващат
единствено случаите на средна или тежка телесна повреда, или смърт на повече от едно
лице, като се е позовал и на задължителните указания, дадени с ППВС №1/83г., т.5.
Настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от процесуално-легитимирана страна, в срока по чл. 342,
ал. 1 НПК, в надлежна писмена форма, срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно чл. 249,
ал. 3 НПК, поради което въззивният състав я намира за допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Аргументите на съда в тази
насока са следните:
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ВКС, ОСНК, чрез обвинителния
акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган.
Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието
на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на
доказване и осъществяване на правото на защита. В обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като
непосочването им съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което при
всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното
производство.
Настоящата съдебна инстанция намира за правилна, обоснована и законосъобразна
констатацията на съдията-докладчик от първостепенния съд, че при изготвяне на
обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото
на защита на обвиняемата, а също и на пострадалото лице. Настоящият съдебен състав се
солидаризира със становището, залегнало в атакуваното определение, че внесеният от СРП
обвинителен акт не е годен да очертае фактическите и правни рамки на едно евентуално
съдебно производство.
В конкретния случай, правилно съдията-докладчик е приел, че описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка не съответства на дадената цифрова правна
3
квалификация. В обвинителния акт е посочено, че на 20.02.2020 г., около 18:50 ч., в гр.
София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сеат“, модел
„Ибиза“, с рег. № *********, като се движела по ул. „Димитър Петков“, с посока на
движение от ул. „Цар Симеон“ към ул. „Враня“, в района на кръстовището с бул.
„Сливница“, при извършване на маневра „ляв завой“ към бул. „Константин Величков“, на
пешеходна пътека, нарушила правилата за движение по пътищата по чл. 119, ал. 1 от
ЗДвП, като по непредпразливост причинила на пешеходката М.Б.М.-С., пресичаща пътното
платно в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила по
пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка М 8.2 от ППЗДвП, средна телесна
повреда по см. на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, изразяваща се в счупване на горния край на
голямопищялната кост на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение движенията на
десния долен крайник за срок повече от 30 дни, като след деянието Л. е направила всичко
зависещо от нея за оказване на помощ на пострадалата М.-С., откарвайки пострадалата
до лечебно заведение УМБАЛСМ „Пирогов“. При така изложената в обвинението
фактическа обстановка, погрешно е изписана цифровата квалификация на деянието – чл.
343а, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 343, ал. 3, пр. “последно“, б.“а“, пр. 2 вр. ал. 1,б.“б“, пр. 2 вр. чл. 342,
ал. 1, пр.3 НК. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 343а, ал. 1, б.”в” НК касае хипотези,
когато за дадено деяние не е налице квалифициращо обстоятелство по чл. 343, ал. 3 НК,
каквото се сочи, че е налице в настоящия случай, а именно деянието да е осъществено на
пешеходна пътека. Въззивният съдебен състав намира, че е недопустимо приложението на
чл. 343а НК при ПТП, причинено на пешеходна пътека. Верен е в този смисъл изводът на
СРС, че разпоредбите на чл. 343а, ал.1, б."в" и б."г" НК обхващат единствено случаите на
средна или тежка телесна повреда, или смърт на повече от едно лице, и следователно
намалената отговорност по чл. 343а НК е неприложима. Ако законодателят беше преценил
че привилигированата норма на чл. 343а НК следва да намери приложение за
квалифициращите обстоятелства по чл. 343, ал. 3 НК, сред които е и извършване на
деянието на пешеходна пътека, то последните щяха да бъдат включени в разпоредбата на
чл. 343а НК като изрично изброяване наред с причинените средни или тежки телесни
повреди или смърт на повече от едно лице. Правилно са били съобразени от
първоинстанционния съд постановките на Постановление № 1 от 17.1.1983 г. по н. д. № 8/82
г., Пленум на ВС. Според това постановление, оказването на помощ не е намаляващо
отговорността обстоятелство, когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от
местопроизшествието. В цитираното Постановление е отразено, че изричното посочване в
разпоредбите на чл. 343а, ал. 1, б. "в" и "г" НК на съставомерните последици е използвано с
цел да се изключат другите случаи, когато са налице и квалифициращите обстоятелства
"пияно състояние" и "избягал от местопроизшествието". В противен случай законодателят
би се задоволил само с посочване на текста, до който се отнася намаляващото отговорността
обстоятелство, както това е направил по отношение на ал. 1 на чл. 343 НК. Настоящият
съдебен състав намира, че това се отнася и за квалифициращите случаи - ако деянието е
извършено след употреба на наркотични вещества или техни аналози, деецът е управлявал,
без да има необходимата правоспособност или на пешеходна пътека, като те не са посочени
в ПП на ВС, тъй като са включени в разпоредбата на закона след Постановлението, поради и
което приложението на чл. 343а НК е изключено и за квалифициращото обстоятелство „на
пешеходна пътека“. Следователно макар изрично да не е предвидено в нормата на 343а, ал.
1, б. „в“ НК, че се изключва приложението на привилигированата разпоредба при
причиняване на престъпен резултат на пешеходна пътека, то свързаното тълкуване на тази
разпоредба с нормата на чл. 343, ал. 1 НК налага извод, че е недопустимо приложението на
чл. 343а НК при ПТП, причинено на пешеходна пътека.
В заключение следва да се посочи, че приложението на привилигирования състав на
чл. 343а, ал.1, б.”в” НК се изключва с оглед квалифициращото обстоятелство по чл. 343, ал.
3, пр. последно – деянието е извършено на пешеходна пътека, с оглед на което
4
законосъобразно първостепенният съд е счел обвинението за неясно, и като такова
ограничаващо правата на обвиняемата и пострадалата.
Поради това допуснатите нарушения се явяват съществени такива, даващи основание
за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на досъдебното
производство за отстраняване на визираните противоречия и неясноти в обвинителния акт, а
оплакванията на жалбоподателя за противното, са неоснователни.
По изложените съображения СГС намира, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.04.2021 г., постановено в открито съдебно
заседание по НОХД № 3505/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 135 състав, с което, на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, е
прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на Софийска районна
прокуратура за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени
процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5