Р
Е Ш Е Н И
Е №
Гр.Ловеч, 17.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Даниела Кирова, като разгледа докладваното от съдия М.Вълчева
в.гр.д. № 720 по описа за 2020 година и
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на
РБългария против решение № 260029/29.10.2020 г.
по гр.д. № 328/2020 г. по описа на РС – Тетевен, с което Прокуратурата на Република България е осъдена
да заплати на Ц.И.Ц., ЕГН ********** *** на
основание чл.
2, ал. 1 т.3, във вр. с чл.4 и чл.8, ал.1 от ЗОДОВ сумата 500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от прекратено ДП № 50/2019 г. на РУ МВР ****в частта, в която е образувано за
престъпление по чл.325, ал.1 от НК
и незаконно привличане като обвиняем за извършено от него престъпления по чл.339,
ал.1 от НК във вр. с чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 10.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като
искът за разликата над уважения до предявения размер от 2 000.00 лв. като
неоснователен отхвърлил. Със същото решение Прокуратурата на Република България
е осъдена да заплати на Ц.И.Ц. с горните данни на основание чл. 2, ал 1, т.3, във вр. с чл.4 и чл.8, ал.1 от ЗОДОВ сумата 800.00
лв. имуществени вреди за заплатено
адвокатско възнаграждение за един
адвокат за защита по ДП № 50/2019 г. на РУ МВР Ябланица, както и 232,14лв. за
адвокатско възнаграждение и 10.00 лв. държавна такса.
Счита, че
решението е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Твърди, че
преживените от ищеца негативни емоции и влошено здравословно състояние, не са
пряк и единствен резултат от обвинението. Позовава се на приложената по делото
справка за съдимост, от която се установява, че Ц.И.Ц. вече е бил осъждан с
влезли в сила присъди за престъпления от общ характер. Затова счита, че
присъдената на ищеца сума е завишена по размер и несъобразена с разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД. Изтъква, че в случая показанията на разпитаните свидетели не
кореспондират с представените писмени доказателства.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от
въззиваемия Ц.И.Ц. чрез пълномощника адв.Г.У. от САК. В него моли съда да
остави без уважение въззивната жалба и потвърди решението на ТРС като правилно
и обосновано.
В съдебно въззивникът, чрез
представителя на ОП-Ловеч прокурор Кирил Петров, поддържа подадената въззина
жалба на изложените в нея основания.
Въззиваемият редовно призован
не се явява в съдебно заседание. В подадената от неговия пълномощник адв.У.
молба заявява, че оспорва въззивната жалба, поддържа подадения отговор и моли
да му се присъдят разноските за настоящето производство.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните във въззивната жалба основания.
Решението
на ТРС е валидно и допустимо.
Ловешкият
окръжен съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Производството по гр.д. №
328/2020 г.
на РС Тетевен е образувано по предявена
искова молба от Ц.И.Ц. *** против Прокуратурата на
Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3, вр. с чл.4 и чл.8 от ЗОДОВ.
В нея твърди, че на 03.04.2019 г. около 02.30
ч. бил задържан със заповед на органите на МВР на осн.чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
вр.чл.325, ал.1 от НК в РУ-****за срок от 24 ч., като не му била осигурена възможност за достъп до адвокат при
задържането. Посочва, че на същия ден му
бил извършен „обиск на лице“, а така също и „претърсване и изземване“, като за
това били съставени и съответните протоколи от органите на МВР. Изтъква,
че по този повод срещу него било
образувано ДП № 50/19 г. на РУ - Ябланица, пр.пр.№ 520/19 г. на РП-Тетевен по
чл.325,а л.1 и по чл.339, ал.1 от НК. Твърди, че на 14.05.2019 г. бил разпитан
по това дело в качеството на „свидетел“, а на 01.08.2019 г. бил привлечен и
разпитан вече в качеството му на „обвиняем“. Веднага след това му била съставена и пълна криминалистическа
регистрация по чл.68 от ЗМВР, с което действие изпитал много силно унижение,
срам, гняв и притеснение.
Излага, че на 20.08.2019 г. с
постановление на РП-Тетевен частично било прекратено наказателното
производство срещу него за престъпление по чл.325, ал.1 от НК. На
30.09.2019 г. с второ постановление на РП-Тетевен било прекратено и наказателното
производство за повдигнатото му обвинение по чл.339, ал.1 от НК.
Твърди, че срещу него била
извършена наказателна репресия и преследване в продължение на около 4 месеца, която
по никакъв начин не била оправдана и още в началото следвало да се извърши
предварителна проверка по случая, за да се види, че няма данни за образуването
на наказателно производство. Не оспорва, че имал предишни осъждания, но цялото
това време изпитал неудобство, стрес, срам и унижение както в личен, така и в
обществен план сред близки и познати. Счита, че е извършено посегателство върху
неговата чест, достойнство и добро име. Твърди, че претърпял отрицателни
емоции, вкл. злепоставяне пред близките му, обкръжаващата го социална среда и особено
в семейството. В резултат на това
претърпял много силни морални, нравствени и психически страдания, получил и високо
кръвно налягане.
Моли
съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати 800 лв.
имуществени вреди по адвокатски договор с пълномощно № 24/01.08.2019 г.,
приложен към делото и 2000 лв. неимуществени вреди.
В постъпилия в срока по чл.131 ГПК отговор на ИМ,
ответникът оспорва изцяло
исковите претенции по основание и размер. Твърди, че Прокуратурата на РБ не е
пасивно материалноправно легитимирана да отговоря за претърпени вреди от
полицейското задържане за 24 часа и криминалистическата регистрация, тъй като
са извършени по реда на ЗМВР, а не по НПК. Счита, че отговорността на
прокуратурата не следва да бъде ангажирана за деянието по чл.325 НК, тъй като
за него ищецът не е бил привличан като обвиняем, а е разпитван като свидетел. Наказателното
производство за обвинението по чл. 339, ал.1 НК по отношение на 2 бр. патрони
12 кал. е прекратено на основание чл. 9, ал.2 НК, а за останалите патрони -
поради това, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Изтъква, че
твърденията на ищеца за извършена наказателна репресия и преследване за около 4
месеца се опровергават от доказателствата по делото, тъй като е привлечен като
обвиняем на 01.08.2019 г., а досъдебното производство е прекратено на
30.09.2019 г. Посочва, че наказателното производство е било образувано и водено
и срещу друго лице — В.Върбанов, чието процесуално поведение също е било от значение за неговата продължителност.
Оспорва като неоснователна претенцията за имуществени вреди, представляващи
направени разноски за адвокатско възнаграждение в хода на досъдебното
производство в размер на 800 лв., тъй като липсват доказателства за реалното изплащане на сумата.
На последно място твърди, че неоснователно законната лихва върху обезщетенията
за имуществени и неимуществени вреди се претендирала от 30.09.2019 г. - датата,
на която е прекратено досъдебното производство за обвинението по чл. 339, ал.1 НК. Счита, че при доказана основателност на претенциите, лихвата ще се дължи от датата, на която посоченото
постановление на РП - Тетевен е придобило стабилност и за която дата не са
ангажирани доказателства.
Между
страните по делото не се спори, а това се установява и от приетото като
доказателство ДП 50/2019 г. по описа на РУ на МВР Ябланица, че на 03.04.2019 г. е образувано
досъдебно производство на осн. чл.212, ал.2 от НПК за това, че на 02.04.2019 г. около 23.50 ч в
с. Добревци, обл. Ловеч, ул. ”В.Левски” № 2 са извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към
обществото - престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Със заповед за задържане на лице рег. №
451зз-34/03.04.2019 г. на осн. чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, във вр. с чл.325, ал.1 от НК, ищецът е задържан за срок от 24 часа в РУ – гр.Ябланица. На
същата дата е извършен и полицейски обиск на лице, което се установява от
приложения на л.53 от ДП № 50/2019 г. протокол.
На 14.05.2019 г. Ц.И. е разпитан в
качеството му на свидетел по образуваното ДП.
На
01.08.2019 г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на 03.04.2019 г. в
себе си в с. Орешене, обл. Ловеч в л.а „Мерцедес”184 с рег. № ОВ **** ВА,
негова собственост, паркиран на ул. „В.Л.” № 8 е държал боеприпаси за
огнестрелно оръжие 3 бр. патрони кал.12
с надпис „Bratan”, 1 бр. патрон с надпис „Мини магмун куршум”, 1 бр.
патрон калибър 12 с надпис „CHEDDITE”, 2
бр. кал. 12 с надпис „MASTER”, без да има за
това надлежно разрешение, каквото се изисква съобразно разпоредбата на чл.50,
ал.3 ЗОБВВПИ, според която „български граждани могат да придобиват огнестрелни
оръжия чрез закупуване, дарение, замяна
или по наследство, след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или
оправомощено от него длъжностно лице,
или от началника РУ на МВР по местонахождение на обекта за съхранение
или по постоянния адрес на физическото лице“ – престъпление по чл.339, ал.1 от НК, във вр.
с чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ, за което се предвижда лишаване от свобода от 2 до 8 години.
Не е спорен и факта, че с
постановление на Районна прокуратура - Тетевен от 20.08.2019 г., е прекратено
ДП № 50/2019 г. на РУ МВР - ****в частта, в която е образувано за престъпление
по чл.325, ал.1 от НК против В.Д.В.от с.
****и Ц.И.Ц. ***. Посочено е, че след влизане на постановлението в сила, да
бъде изготвен обвинителен акт против Ц.И.Ц. за престъпление по чл.339, ал.1 от НК във вр. чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ.
От приложеното с исковата молба постановление
на РП Тетевен от 30.09.2019 г. се установява, че ДП № 50/2019 г. на РУ МВР – Ябланица,
пр.пр. № 520/2019 г. е прекратено и в
частта, в която е повдигнато обвинение на ищеца за престъпление по чл.339, ал.1
от НК. В мотивите на същото е прието, че по отношение на притежаването на 2 бр.
патрони, 12 кал. от Ц. следва да се приложи нормата на чл.9, ал.2 от НК – маловажен
случай, а по отношение 3 бр. патрони
кал.12 с надпис „Bratan”, 1 бр. патрон с надпис „Мини магмун
куршум”, 1 бр. патрон калибър 12 с надпис „CHEDDITE” обвинението не е доказано по несъмнен начин.
От прието като доказателство ДП № 50/2019
г. се установява, че ищецът е бил представляван
от адв. Г.У.. От приложения на л.98 Договор за правна защита и съдействие
е видно, че размерът на договореното и
платено възнаграждение е 800.00 лв.
В
представената по делото справка от РУ на МВР – ****е посочено, че на лицето Ц.И.Ц.
е извършена полицейска регистрация с № 10419 от 01.08.2019 г. по ДП №50/2019 г.
по описа на РУ –****и към 28.09.2020 г. няма данни относно заповед за снемане на същата.
От приложената към ДП №50/2019 г. по описа на
РУ –****справка за съдимост е видно, че ищецът е осъждан четири пъти за различни
престъпления в периода 2001 г. - 2015 г. с наложени различни по вид и тежест
наказания, в т.ч. и лишаване от свобода за 3 месеца при строг режим по НОХД №
212/2015 г. на РС - Тетевен.
За
доказване на изложените в ИМ обстоятелства, от ищеца са ангажирани и гласни
доказателства чрез разпита на св.З.Н.Л.– негова майка и И.С.Д.. От показанията
на св.Л., които съдът на основание
чл.172 от ГПК цени с оглед всички данни по делото се установява, че през април
2019 г. от ****се обадил съпругът й, че в дома им има полиция и искали да
правят обиск. Твърди, че от полицаите разбрала, че синът й бил задържан през
нощта, тъй като в съседно село имало инцидент. В показанията си излага, че преди
2-3 години синът й бил ловец и имал ловна
пушка и патрони. Потвърждава, че при обиска намерили патрони в джип, който се
намирал в съседен двор. Не отрича, че синът й е осъждан, но твърди, че след
случилото не бил жизнерадостен като преди. Затворил се в себе си, станал
нервен, повече мълчал, не се хранил редовно и започнал да вдига кръвно. Споделя
за случай през лятото на 2019 г., когато си дошъл разтреперан, тъй като му
взели пръстови отпечатъци и бил сниман като
криминален.
В показанията си св. И.С.твърди, че
от известно време ищецът претърпял промяна в поведението - станал затворен,
депресиран, не бил весел като преди.
Споделил му, че го набедили в съседното село ****за разни неща, но това
не било вярно, не се чувствал добре, не му се общувало, вдигал кръвно. Свидетелят
твърди, че ищецът изпитвал срам от колегите си, че работодателят му раздухва и
те вече знаят. Ищецът, с когото живеят на една улица му казал,че са му вземани
някакви отпечатъци и бил унил.
При така приети за установени факти въззивната
инстанция приема, че районният съд е бил сезиран с иск правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Искът представлява претенция за обезщетяване от
страна на държавата на вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното
длъжностно лице, като процесуално легитимирани да отговарят са съответните
държавни учреждения в качеството им на процесуални субституенти на държавата. Правилно
районният съд е отбелязал, че тази отговорност има обективен характер и се
ангажира във всички случаи, когато е налице фактическият състав на някоя от
изчерпателно изброените хипотези.
От
доказателствата по настоящето дело безспорно се доказва, че срещу ищеца е било
образувано досъдебно производство, по което е бил привлечен като обвиняем за
извършено от него престъпление чл.339, ал.1 от НК, във вр. с чл.50, ал.3 от
ЗОБВВПИ на 01.08.2019 г., което е прекратено на 30.09.2019 г. с
Постановление на РП Тетевен, като е приложена нормата на чл.9, ал.2 от НК –
маловажен случай. За деянието по чл.325 от НК не му е повдигнато обвинение, а
образуваното ДП № 50/2019 г. на РУ МВР –****в тази част е прекратено с
постановление на РП - Тетевен от 20.08.2019 г. При тези данни са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България да обезщети
увредения за причинените му неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Твърденията на ищеца са, че претърпените от
него неимуществени вреди произтичат както от действията на прокуратурата във
връзка с повдигнатото му обвинение и прекратяване наказателното производство,
така и от действия на разследващите органи при РУ на МВР - ****по досъдебното
производство във връзка със задържането му за срок от 24 часа на осн. чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР и извършена криминалистическа регистрация по чл.68 от ЗМВР.
Настоящата инстанция не споделя мотивите на районния съд, че не може да се произнася
по отношение на МВР, тъй като няма искане за това в петитума. Този
извод на ТРС противоречи на съдебната практика. Съгласно чл. 68, ал.1 и ал. 3 ЗМВР, полицейските органи извършват полицейската регистрация на лица, които са
привлечени като обвиняеми за извършено престъпление от общ характер, като за
целите на регистрацията събират за лицата личните им данни, дактилоскопират и
фотографират лицата и изземват образци за ДНК профил. Полицейската регистрация
се снема, когато е извършена в нарушение на закона, наказателното производство
е прекратено, приключило е с влязла в сила оправдателна присъда или с
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание, както и когато лицето е починало – чл. 68, ал. 5 ЗМВР. Тази уредба
на полицейската регистрация сочи, че тя не може да бъде извършена по преценка
на органите на МВР, а само в рамките на започнало от прокуратурата наказателно
преследване за извършено престъпление. Привличането на лицата като обвиняеми за
извършено престъпление от общ характер е действие, което се извършва под ръководството
и надзора на прокурора – чл. 219 НПК. Следователно от извършване на полицейската
регистрация до снемането й, повдигането и поддържането на наказателното
преследване е в рамките на правомощията на прокуратурата. Регистрацията е част
от мерките, които се предприемат срещу лицето, привлечено като обвиняем за
извършено умишлено престъпление от общ характер, поради което, когато
наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда или с
прекратяване на производството поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано, Прокуратурата на Република
България носи отговорност по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за претърпени неимуществени
вреди и от полицейска регистрация. Обстоятелството, че събираните при
регистрацията данни нямат публичен характер, не освобождава прокуратурата от
отговорността й за неимуществени вреди, когато по делото е установено, че
самите действия по извършване на регистрацията са причинили душевен дискомфорт
на пострадалия от незаконно обвинение. Без правно значение е и че регистрацията
сама по себе си няма за цел унижението на лицето – такава цел при наказателното
производство няма нито едно от съдопроизводствените действия, но всяко от тях
причинява унижение, когато преследването е незаконно. В този смисъл е
постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение на ІV г.о. на ВКС по гр.д. №
1190/2016 г.
Във връзка със задържането му за срок от 24
часа на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да се отбележи, че съгласно чл.65 от ЗМВР, полицейските органи могат да
задържат физическо лице в някой от изчерпателно изброените случаи по чл.63,
ал.1 от ЗМВР за срок от 24 часа. Според разпоредбата на чл.64 от НПК прокурорът, след като повдигне обвинение, при
необходимост може да постанови задържане до 72 часа за довеждане на обвиняемия
пред съда, който единствен е компетентен в досъдебното производство да вземе
мярка за неотклонение „задържане под стража”. И в трите случая на задържане –
до 24 часа от полицейски орган на лице, до 72 часа от прокурор на обвиняем и
когато съдът налага мярка за неотклонение ”задържане под стража”, осъществяваната
принуда спрямо задържаното лице е идентична. Със задържането лицето се поставя
в принудителна изолация от неговите близки и обществото, налага му се определен
режим на поведение и се ограничават гарантирани му от Конституцията права.
Затова в случаите, когато лицето е оправдано или наказателното производство
прекратено, причинените му в резултат на незаконното задържане под стража неимуществени
вреди подлежат на обезщетяване. Редът, по който тези вреди се обезщетяват е по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като следващият се за тях размер се включва в общия
размер на дължимото обезщетение /съгласно приетото в т.13 от ТР №3/22.02004г.на
ВКС по т.д.№3/2004г.на ОСГК/. По реда на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ Държавата
отговаря самостоятелно за вреди само в случаите, когато задържането под стража
е изрично отменено като незаконно, като в този случай е без значение по какъв
начин се е развило досъдебното и съдебното производството, каквото хипотеза в
случая не е налице. В този смисъл са и постановените по реда на чл.290 от ГПК
решения по гр.д. № 849/2010 г., гр.д. № 273/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС и др. Цитираната
от първоинстанционния съд съдебна практика касае извършваната от полицейските
органи административна дейност, каквото хипотеза не е налице в настоящето
производство. Изложените съображения водят до извод за неоснователност и на
направените в тази насока възражения от ответника в отговора на ИМ.
С оглед доказателствата по
делото и цитираната съдебна практика, въззивната инстанция счита, че при
определяне размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се
вземат предвид и претърпените такива във връзка с извършената криминалистическа
регистрация и задържането на ищеца за срок от 24 часа от полицейските органи.
Размерът
на обезщетението за търпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. При исковете по чл. 2 ЗОДОВ, критериите за определяне справедливо обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, следва да се
съобразят с постановките на т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г.
по тълк. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, като се вземат предвид всички
обстоятелства: броят на деянията, за които е производството е прекратено или е
постановена оправдателна присъда, причинна връзка между незаконността на всяко
едно от обвиненията, за които обвинението е прекратено или постановена
оправдателна присъда, продължителността на наложената мярка за неотклонение
"задържане под стража" или друга мярка за процесуална принуда и
причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за
справедливост. От съществено значение е как обвиненията са се отразили върху
пострадалия с оглед на неговата личност, начина му на живот, среда и ценностна
система, степента и интензитета на преживените от него емоционални страдания,
отражения върху социалните контакти, минали осъждания и др.
В
случая на ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер по чл.
339, ал. 1 НК, което е тежко по
смисъла на чл.
93, т. 7 НК. На досъдебното производство е бил задържан за срок от 24 часа
по ЗМВР, в което време е бил лишен от възможността да се придвижва свободно.
Наказателното производство в досъдебната фаза след привличането му като
обвиняем е продължило само два месеца.
По-горе
беше посочено, че от приложената справка за съдимост е видно, че ищецът е
осъждан 4 пъти за различни престъпления от общ характер, като по последното
НХОД № 212/2015 г. на ТРС е изтърпял и наложените му наказания лишаване от свобода.
От
показанията на св.Л.и св.Д.се установява, че в поведението на ищеца е настъпила
промяна – не бил жизнерадостен, избягвал да контактува с хората, затворил се в
себе си, сподели за преживените негативни изживявания във връзка с извършената
криминалистическа регистрация. Недоказани обаче са твърденията на ищеца, че
поради образуваното досъдебно производство и привличането му като
обвиняем е вдигнал кръвно, тъй като не
са представени медицински документи.
Въз
основа тези доказателства настоящата инстанция също приема, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди в причинна връзка с незаконното обвинение,
задържането под стража за срок от 24 часа, извършената криминалистическа
регистрация по чл.68 от ЗМВР, които не могат да се изключат поради обремененото
му съдебно минало с множество осъждания и обстоятелството, че е търпял
наказание лишаване от свобода. В редица решения на ВКС се приема, че по време
на воденото наказателно производство по обвинение в престъпление, по което е
постановена оправдателна присъда или същото е прекратено, лицето нормално
изпитва негативни изживявания като безпокойство, тревожност, стрес,
несигурност, ограничения и смущения в социалното общуване, нарушения в общото
здравословно състояние и др. Тези душевни болки и страдания са в рамките на
обичайните за личност, подведена под наказателна отговорност, поради което за
тяхното наличие не е необходимо провеждането на главно и пълно доказване.
Заявените с исковата молба морални вреди са именно от посоченото естество - ищецът
изпитвал срам, неудобство, стрес, станал затворен, считал за засегнатите своята
чест и достойнство. Наред с тях при определяне размера на обезщетението съдът
съобрази и тежестта на престъплението по повдигнатото обвинение,
продължителността на досъдебното производство след повдигане на обвинението - 2
месеца, „задържането под стража" за срок от 24 часа, както и направената
криминалистическа регистрация. Същевременно следва да се отчетат миналите
осъждания, включително търпяно наказание лишаване от свобода, които безспорно
са се отразили на личността му и съставляват източник на душевни болки и
страдания, но в по-малка степен от негативните изживявания на лице, което не е
било обект на наказателно преследване. Поради това настоящата инстанция също
приема, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 2000 лв. е
значително завишено и явно несъразмерно с критериите за справедливост.
Въззивният
състав счита, че определеното от районния съд обезщетение в размер на 500.00 лв.,
в което следва да се включи и обезщетение за причинени на ищеца вреди от
задържането му под стража за срок от 24 часа от полицейските органи и
извършената криминалистическа регистрация са достатъчни да възмездят
претърпените от него негативни изживявания и е в съответствие с принципа на
справедливост.
Правилно
районният съд е уважил и претенцията на ищеца за сумата от 800.00 лв.,
представляваща платено адвокатско възнаграждение за защитата му по досъдебното
производство № 50/2019 г. на РУ на МВР –Ябланица, тъй като претендираните имуществени
вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В договор за правна защита и
съдействие с адв.У. изрично е отбелязано, че договореното възнаграждение от 800
лв. е платено в брой.
В съответствие със съдебната практика районният
съд е присъдил и законната лихва, считано от
10.10.2019 г. - датата на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на
ДП по отношение на обвинението по чл.339, ал.1 от НК.
Поради изложените мотиви и съвпадане на
крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение на РС Тетевен следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба оставена
без уважение.
При този изход на процеса Прокуратурата на
Република България следва да бъде
осъдена да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за настоящата
инстанция в размер на сумата 300.00 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание
чл.271, ал.1 от ГПК, ЛОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260029 от 29.10.2020 г., постановено по гр.д. № 328/2020 г. по описа на РС –
Тетевен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България с адрес гр. София, бул.
„В.“№2 , Съдебна Палата, да заплати на Ц.И.Ц., ЕГН ********** *** направените по делото
разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 300.00 лв. платено
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.