РЕШЕНИЕ
№ 4966
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110127586 по описа за 2021 година
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Е.П. Ф.-К. твърди, че била назначена за началник на политическия
кабинет на министъра на вътрешните работи Б.Р.. На 17.05.2021 г. в сайта [сайт] била
публикувана статия със заглавие „Изплуваха скандални подробности за новата шефка
на [институция] кабинета на Б.Р.!”, в която били изнесени клеветнически данни и
невярна информация за нея. С цел привличане вниманието на читателите още в
заглавието на публикацията била включена клеветническата информация „Изплуваха
скандални подробности…”. Освен това в нея били посочени и следните неверни
твърдения: „…Ф.-К. е била уволнена дисциплинарно от К. Ц.” заради „установен
случай на конфликт на интереси” и „През февруари антикорупционната комисия внася
в Софийски градски съд искове срещу Б. като общата стойност на незаконно
придобитото имущество, за което претендира КПКОНПИ, стига до 406 милиона лева.
Скоро след това началникът на „Човешки ресурси” в К. Ф. е дисциплинарно уволнена с
мотив „конфликт на интереси”. Според исковата молба посочената в статията причина
за прекратяване на служебното правоотношение на Е.П. Ф.-К. с К. за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е невярна и цели
дискредитирането й пред обществото. Поддържа се, че не е вярно, че мотивите за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” е установен конфликт на интереси
по отношение на ищцата, както и че това е станало през м.февруари или скоро след
това. Твърди се, че уволнението на ищцата няма нищо общо с В. Б. или с внесените
срещу него искове. Според Е.П. Ф.-К. посочването на обстоятелството, че през
м.февруари КПКОНПИ е внесла иск в Софийски градски съд срещу В. Б., а след това,
че служебното й правоотношение е прекратено чрез налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение” поради установен конфликт на интереси, цели да направи
директна асоциация у читателите, че причината за дисциплинарното наказание е
установена връзка между В. Б. и Е. П. Ф.-К. и наличие на конфликт на интереси, пряко
свързан с личността на В. Б.. Ищцата твърди, че именно последното е невярно и
1
според нея представлява клевета. Сочи, че никъде в заповедта на председателя на
КПКОНПИ, с която е наложено дисциплинарното наказание, не е посочено, че спрямо
нея е установен конфликт на интереси, както и че такъв е основание за налагането на
това наказание. Поддържа, че цЕ.сочено са свързани две събития, без връзка по между
им – внесения от КПКОНПИ иск срещу В. Б. и прекратяването на служебното й
правоотношение, като била изведена причинно-следствена връзка между тях и
съждението, че второто е в пряка връзка с първото. Според Е.П. Ф.-К. целта на
публикацията е да внуши на читателя, че назначеното от П. на Р.Б. правителство не е
определено от него и не е сформирано по негова инициатива, а по чужда воля – в
частност на В. Б.. Същата поддържа, че статията й е причинила психически и
физически дискомфорт, че е засегнала негативно личността и професионалния й
авторитет като представител на уважавана държавна институция – М.в.р., честта и
достойнството й. Излага, че [фирма] следва да отговаря за претърпените от нея
неимуществени вреди, тъй като е издател на процесната публикация и собственик на
сайта [сайт]. С оглед на тези обстоятелства ищцата моли да бъде постановено решение,
с което ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 5000 лева.
Ответникът [фирма] оспорва предявения иск. Твърди, че изнесената информация в
процесната публикация, че за ищцата е бил установен конфликт на интереси в
дисциплинарното производство за уволнението й от КПКОНПИ, не е клевета. Сочи, че
в статията не е посочено, че Е.П. Ф.-К. е уволнена през м. февруари, както и че въобще
не се споменава кога е уволнена. Поддържа, че е разпространено прессъобщение на
пресцентъра на КПКОНПИ, в което К. ясно и точно съобщила, че „Със Заповед № [№]/
26.03.2021 г. на председателя на КПКОНПИ е установен конфликт на интереси по
отношение на г-жа Ф.-К. за това, че тя е участвала в процедура за собственото си
назначаване за директор на дирекция КСВ”. Ответникът твърди, че никъде не е
посочено, че уволнението на ищцата е породено от конфликт на интереси, свързани с
В. Б.. Поддържа, че в публикацията е дадена информация за личността на Б. и за
участието на Е.П. Ф.-К. в партията „Б.л.”. С отговора на исковата молба се сочи, че
никъде в статията няма клеветнически твърдения за личността на ищцата, които да са
уронили личния и професионалния й авторитет в качеството й на представител на
М.в.р., както и да са й нанесли психически или физически дискомфорт.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. [№]5, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
С доклада на делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са обявени за
безспорни между страните обстоятелствата, че статия със заглавие „Изплуваха
скандални подробности за новата шефка на [институция] кабинета на Б.Р.!” е била
публикувана на сайта [сайт], както и че ответникът е неин издател и собственик на
сайта.
Като писмено доказателство е прието копие от статията, от което е видно,
че същата има следното съдържание:
„Е.П. Ф.-К., шеф на кабинета на служебния министър Б.Р., до миналата година
е била служител в К. за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество (КПКОМПИ).
Това сочи биографичната справка на Ф., публикувана на официалната
интернет-страница на [институция]. Там обаче липсва една много важна
подробност, а именно, че Ф.-К. е била уволнена дисциплинарно от К. „Ц.” заради
установен случай на конфликт на интереси”, както съобщиха за [фирма] източници
от новата й месторабота [институция].
2
През януари антикорупционната комисия започва серия от дела за отнемане на
незаконно придобитото имущество на бизнесмена, укриващ се в Д. В. Б., на фирмите
му, както и на съпругата му Е.Д.. По същото време Е.П. Ф.-К. все още е началник на
отдел „Човешки ресурси” в КПКОНПИ.
През февруари антикорупционната комисия внася в Софийския градски съд
искове срещу Б. като общата стойност на незаконно придобитото имущество, за
което претендира КПКОНПИ, стига до 406 милиона лева. Скоро след това
началникът на „Човешки ресурси” в К. Ф. е дисциплинарно уволнена с мотив
„конфликт на интереси”, според източниците на [фирма].
След назначаването й през миналата седмица като шеф на кабинета на
вътрешния министър Б.Р., Ф.-К. бе посочена в медиите като учредител и член на
ръководството на партията на В. Б. – Б.л.. В официалния учредителен протокол на
Б.л. от 03 януари 2021 нейното име ясно личи сред учредителите. Ф.-К. е избрана за
член на Изпълнителния съвет на Б.л. под номер 13.
Според официална справка в Централната избирателна комисия (ЦИК), за
изборите на 4 април Е. Ф.-К. е регистрирана като кандидат за депутат от
партията-носител на Б. Б.н.о. – БНО в [№] МИР-София. Там водач беше В. Б., а тя е
в листата под номер 9. На 2 март Ф.-К. е подала до ЦИК искане да бъде заличена
като кандидат за народен представител. Искането е удовлетворено от К..
Вчера в интервю за БНР президентът Р.Р. отказа да отговори на въпроса кой е
посочил учредител и член на ръководството на партията на В. Б. за началник на
кабинета на служебния вътрешен министър. Р. се измъкна от темата като каза, че
това били писания от медиите, но Ф.-К. не била в листите на Б.л.. Партия с такова
име обаче на изборите нямаше, защото В. Б. използва името на БНО.
Днес служебният вътрешен министър Б.Р. в интервю за bTV направи
противоречиви изявления относно Ф.. Обяви, ни никой не му я е препоръчвал за шеф на
кабинета и в същото време изненадващо сподели: „Не мога да твърдя, че я
познавам”. Р. призна още, че се е запознал с В. Б. преди 30 години в почивна станция
на Министерски съвет във В.. Но отказа да каже за какво са си говорили.”
По делото е предоставено копие от Заповед РД-10-7/ 08.04.2020 г. на
председателя на К. за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество С. Ц., от което се установява, че на Е.П. Ф.-К., заемаща
длъжност „Началник на отдел „Човешки ресурси” при дирекция „Административно-
правно и информационно обслужване” е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” поради виновно неизпълнение на служебни задължения, с което
осъществила състава на чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 ЗДСл. Според заповедта
нарушението се изразява в това, че на 19.12.2019 г. с писмо, регистрирано в
деловодството на КПКОНПИ от Е.П. Ф.-К., адресирано до Ц.И. – директор на
дирекция ФСДУС, същата е представила утвърден от нея протокол № 2/ 19.12.2019 г.
за разпределение на непреките разходи за изплащане на членовете на екипа по проект
„Повишаване на експертния капацитет на КПКОНПИ за ефективно и професионално
изготвяне на оценка и анализ на съвкупности от парично оценими права и
задължения”, финансиран по програма „Добро управление”, ведно с обобщен отчет в
качеството й на ръководител на проекта, както и други документи. Изготвеният от
Е.П. Ф.-К. и утвърден от нея протокол за разпределение на непреки разходи не бил
представен на председателя на КПКОНПИ за одобрение според изискването на чл. 13,
ал. 2 от Вътрешните правила за управление и контрол на процедурите, документите
и финансовите средства по проект, финансиран от Оперативна програма „Добро
управление”, като по този начин отчетите не били одобрени от председателя на
КПКОНПИ. Освен това не било налице нареждане от председателя за изплащане на
3
допълнително възнаграждение на членовете на екипа. В заповедта е посочено още, че
с действията си Е.П. Ф.-К. е инициирала изплащане на суми в нарушение на
установените правила за това.
Прието е копие от прессъобщение от 18.05.2021 г. на К. за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, видно от което К.
е публикувала информация, че със Заповед № РД-10-04/ 26.03.2021 г. на председателя
на КПКОНПИ е установен конфликт на интереси по отношение на г-жа Ф.-К. за
това, че е участвала е процедура за собственото си назначение за директор на
дирекция КСВ, за което са й наложени финансови санкции. Посочено е също, че Е. Ф.-
К. е дисциплинарно уволнена със заповед на председателя на КПКОНПИ С. Ц. от
26.03.2020 г. от заеманата от нея длъжност началник-отдел „Човешки ресурси” в
дирекция „Административно-правно и информационно обслужване” поради
установени нарушения за неправилно изплащане на възнаграждения по изпълнение на
проект „Повишаване на експертния капацитет на КПКОНПИ за ефективно и
професионално изготвяне на оценка и анализ на съвкупности от парично оценими
права и задължения”, финансиран по Оперативна програма „Добро управление”, на
който г-жа Ф.-К. е била опредЕ. за ръководител на 26.08.2018 г. В прессъобщението е
разяснено, че установеното нарушение касае утвърждаване на документи от г-жа
Ф.-К., водещи до изпащане на допълнителни възнаграждения на екипа по проекта
(включително и на самата нея), без същите да са одобрени от председателя на
КПКОНПИ, каквито са изискванията на Вътрешните правила при изпълнение на
проекти по линия на Европейските структурни и инвестиционни фондове. Посочено е
още, че към момента на публикуването му заповедта за дисциплинарно уволнение,
както и тази за установяване на конфликт на интереси са предмет на съдебно
оспорване от Е.П. Ф.-К. и не е постановен окончателен съдебен акт.
От свидетелските показания на Р.Л.Е. се установява, че познава Е.П. Ф.-К. от
края на 2016 г., когато работели заедно в К. за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество. По това време ищцата била началник
на отдел „Човешки ресурси”. Когато свидетелката прочела процесната статия,
била шокирана. Установила, че обстоятелствата за прекратяване на
правоотношението на Е.П. Ф.-К. са изопачени и неверни. Според нея не била вярна
информацията за конфликт на интереси, която била отразена. Обадила се на
ищцата, а тя била много разстроена и не можела да си обясни защо се пишат
съответните твърдения. Не била в състояние да говори в този момент, поради което
поискала да се видят. Вечерта, същия ден двете се срещнали, а състоянието на Е.П.
Ф.-К. било плачевно. Била разстроена и притеснена, не била на себе си. След това се
виждали няколко пъти и на ищцата не било приятно да говори на тази тема.
Споделила, че е потърсила психиатрична помощ, тъй като не се чувства увредена в
себе си и продължава да сънува кошмари. Според Р.Л.Е. преди процесната публикации
не е имало подобни статии, но след това се появили.
Свидетелят Н.А.Н. твърди, че познава Е.П. Ф.-К. от [институция], когато
той бил назначен като неин шофьор. Ищцата била много притеснена от процесната
публикация. В министерството започнало да се говори и коментира изнесената в нея
информация. Когато вечерта се прибирали Е.П. Ф.-К. продължавала да бъде
притеснена, както и на следващата сутрин. Не била сговорчива и била различна от
предишните дни. Споделила, че не може да издържи на оказвания й натиск и обмисля
да напусне. Не можела да издържи на това, което се пишело по неин адрес. Според
свидетеля процесната публикация в „[фирма]” излязла няколко дни след
назначаването й в [институция], а след това били публикувани и други статии. Е.П.
Ф.-К. била разстроена от първата публикация, но и от следващите. Три седмици след
4
назначаването й напуснала поради натиска, който отказвали медиите върху нея.
От показанията на свидетеля И.Г.К. – главен редактор на „Информационна
агенция [фирма]” е видно, че издателството е публикувало материал за г-жа Ф..
Публикацията била във връзка със заповед на КПКОНПИ, в която бил констатиран
конфликт на интереси. В медийните среди се знаело за тази заповед и по повод
запитвания от „[медия]”, „[медия]”, [медия] и [медия] КПКОНПИ разпространила
съобщение, в което казусът бил подробно разгледан и описан по дати. В него се
говорело за конфликт на интереси. Това, което било записано в процесната
публикация, съвпадало с разпространената от КПКОНПИ информация. Според
свидетеля статията е публикувана на 17 май, а на 18 май излязло съобщението на К..
От заключението на съдебно-психологичната експертиза, което не е оспорено
от страните и се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено, се
установява, че вследствие на процесната публикация ищцата е преживяла стрес,
който се изразява в ескалиране на симптомите на съществуващо разстройство,
отключено в минал период, в който са настъпили промяна в начина на живот,
преживявания за безизходица и несправяне с елементарни битови ангажименти с
материален характер. Вещото лице М. посочва, че стресът е довел до състояния на
тревожност, депресивни изживявания, несигурност, страх от справяне като човек и
родител в материален план, накърняване на професионалния авторитет, който
ищцата е градила от началото на трудовия и образователния си път след завършване
на средното образование. Според нея към момента на изготвяне на заключението се
наблюдава нужда от поддържаща терапия при специалист психиатър:
медикаменти, които да имат ефекта на транквиланти или седативи, с цел
компенсиране на невротичните и психосоматични симптоми. Уточнява, че
провеждането на медикаментозна терапия при специалист психиатър е необходимо
да се проследява регулярно на всеки две седмици, както и че срокът на лечение ще
бъде определен по преценка на съответния специалист. При изслушване на
заключението в открито съдебно заседание вещото лице посочва, че промяна в
показателите на психо-емоционалната сфера на Е.П. Ф.-К. започва от събитията на
работното й място, а след процесната статия симптомите са ескалирали.
Поддържа, че към момента на проведеното с нея изследване симптомите били
актуални.
При горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважен искът по чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, от страна на ищеца
следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: че ответникът е публикувал и разпространил процесната
статия със заглавие „Изплуваха скандални подробности за новата шефка на
[институция] кабинета на Б.Р.!” в електронното си издание „[фирма]“;
противоправност на извършеното деяние; претърпените неимуществени вреди; както и
причина връзка между публикацията и вредите. Вината на автора на статията се
предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Обстоятелствата, че статията със заглавие „Изплуваха скандални подробности
за новата шефка на [институция] кабинета на Б.Р.!” е била публикувана на сайта [сайт],
както и че ответникът е неин издател и собственик на сайта, са обявени за безспорни
между страните с доклада на делото, поради което съдът ги приема за установени.
[фирма] като издател следва да отговаря за вредите, причинени на трети лица
при условията на чл. 45, ал. 1 ЗЗД от статии, публикувани на неговия сайт, доколкото
се явява възложил на работата по създаването и публикуването им. Издателят носи
отговорност на основание чл. 49 ЗЗД като възложител на работата за причинените
вреди от публикациите, съдържащи обидни или клеветнически твърдения или
5
внушения, като за предявената срещу него претенция за обезщетение за
претърпените вреди е без значение кой е действителният им автор. По отношение
на възложителя не се изисква да е действал виновно. Достатъчно е виновно поведение
от страна на автора на статията, на когото ответникът е възложил изготвянето
й. Отговорността на ответника произтича от качеството му на работодател, тъй като се
касае до извършване на действия в негов интерес, които спадат към областта, в която
той упражнява собствена дейност и резултатът, от които ще рефлектира в неговото
имущество, независимо от това дали авторите на публикациите се намират с него в
трудовоправни отношения или са свободно практикуващи журналисти.
С Конституцията на Р.Б. са прокламирани принципът на свобода на изразяване
(чл. 39, ал. 1) и принципът за свобода на медиите (чл. 40, ал. 1). Тази свобода обаче не
е безгранична, а следва да бъде съобразна с общия принцип да не се вреди другиму.
Съгласно чл. 39, ал. 2 от Конституцията правото на свободно изразяване не може да
се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. В светлината на
тези норми може да се направи извод, че медиите имат правото свободно да избират
темите, по които да работят, и свободно, без цензура да информират обществото
по тях, но като поднасят коректно и добросъвестно информацията на аудиторията
си, а не по начин, накърняващ доброто име и достойнството другиму. В противен
случай се осъществява съставът на непозволено увреждане.
За да бъдат определени дадени твърдения и внушения като клеветнически,
следва да бъде констатирано, както че са неистински (лъжливи), така и че имат
позорящ характер по отношение личността, към която са адресирани. Позорящи са
тези факти, които обективно накърняват доброто име на пострадалия в обществото
и са укорими от гледна точка на господстващия морал. Клеветата може да бъде
осъществена не само чрез пряко изнасяне или внушаване на невярна и позоряща
информация за съответно лице, но и когато неистинските и позорящи обстоятелства се
излагат като слух и съмнение (Решение № 51/ 1980 г. по н.д. № 26/ 1980 г., ВС, II НО).
Фактическите твърдения, за които се поддържа, че са клевета, подлежат на проверка за
вярност, а доказателствената тежест пада върху ответника, който следва да установи
съответствието им с обективната действителност. Ако те са верни, издателят не носи
отговорност, дори да позорят адресата им, а ако не са верни, издателят носи
отговорност, когато са позорящи и засягат неблагоприятно адресата и доколкото не е
положена дължимата грижа да бъде проверена достоверността на разпространената
информация (Решение № 62/ 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/ 2011 г., по описа на ВКС,
IV ГО).
В процесния случай съдебният състав намира, че въз основа на съдържанието
на цялата статия, начина на свързване на отделните факти за личността и
дейността (професионална и политическа) на ищцата и обстоятелствата около В.
Б., както и внушението, което оставя в читателя, авторът й не е поднесъл
информацията вярно и коректно. В началото на публикацията се изтъква
твърдението, че Е.П. Ф.-К. е била уволнена дисциплинарно от К. за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество заради установен
случай на конфликт на интереси. След него са изложени обстоятелства относно
предприети от К. съдебни действия, насочени към отнемане на незаконно придобито
имущество от В. Б., като едновременно с това се споменава името на ищцата, че
през този период е била началник на отдел „Човешки ресурси” в К., както и че скоро
след това е уволнена дисциплинарно с мотив конфликт на интереси. В публикацията е
изнесена и информация относно участието на Е.П. Ф.-К. в политически проекти на В.
Б.. Следователно на първо място статията съдържа еднозначно твърдение, че
ищцата е уволнена дисциплинарно като началник на отдел „Човешки ресурси” в К. за
6
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
поради установен конфликт на интереси, а на следващо място по начина на
съчетаване на отразените факти и обстоятелства и като бъде взето предвид
заглавието („Изплуваха скандални подробности за новата шефка на [институция]
кабинета на Б.Р.!”), което насочва, че е разкрита изключителна и компрометираща
информация за Е.П. Ф.-К., създава впечатление у читателя, че конфликтът на
интереси, поради който е освободена, е свързан с В. Б.. От страна на ответника,
върху който пада доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства, от
които да е видно, че тази информация е вярна, а от представеното по делото копие
от Заповед РД-10-7/ 08.04.2020 г. на председателя на К. за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество С. Ц. се установява
обратното – че мотивът за уволнението й е различен от посочения в статията.
Според Заповедта Е.П. Ф.-К. е освободена дисциплинарно от заемната от нея
длъжност „Началник на отдел „Човешки ресурси” при дирекция „Административно-
правно и информационно обслужване” поради установени нарушения при изплащане
на възнаграждения за изпълнение на проект „Повишаване на експертния капацитет
на КПКОНПИ за ефективно и професионално изготвяне на оценка и анализ на
съвкупности от парично оценими права и задължения”, финансиран по Оперативна
програма „Добро управление”, на който била ръководител, но не и поради установен
случай на конфликт на интереси, както твърди авторът на процесната публикация, и
то интереси, свързани с името на В. Б.. Макар Е.П. Ф.-К. да е уволнена
дисциплинарно от К. за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество, в статията не се сочи вярната причина за това, а се
поддържа твърдение за друг мотив. В прессъобщението на К. за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, на което се позовава
ответникът, също не е посочено, че ищцата е уволнена поради конфликт на
интереси, както и че този конфликт на интереси е свързан с личността или
политическите проекти на В. Б.. В него се съдържа информация за установен
конфликт на интереси по отношение на Ф.-К. за това, че е участвала в процедура за
собственото си назначение за директор на дирекция КСВ, за което са й наложени
финансови санкции, както и информация за отстраняването й от длъжността
началник-отдел „Човешки ресурси” в дирекция „Административно-правно и
информационно обслужване” поради установени нарушения при изплащане на
възнаграждения, но не и данни, че мотивът за уволнението е конфликт на интереси,
свързани с В. Б.. Въз основа на тези съображения се налага извод, че информацията,
изнесена в публикацията и внушена чрез нея, е невярна и некоректно поднесена. Въз
основа на последното съдът приема, че е налице една от предпоставките на
клеветата и следва да бъде направена преценка за наличието на другата
предпоставка – дали характерът на изнесените лъжливи данни е от такова
естество, че да опозори обективно личността на ищцата.
Информацията, която се внушава чрез публикацията, е за връзка между Е.П.
Ф.-К., В. Б. и политическите му проекти, както и че тази връзка е повод да бъде
отстранена дисциплинарно от заеманата от нея длъжност в К. за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Дисциплинарното
уволнение като факт сам по себе си е укорим от гледна точка на господстващото
обществено мнение, доколкото сочи, че лицето, на което е наложено, е извършило
виновно нарушение при изпълнение на служебните си задължения. Уволнението,
породено от установен конфликт на интереси, е осъдително в много по-голяма
степен, тъй като насочва, че уволненото лице, заемащо в случая длъжност като
началник на отдел в държавен орган, преднамерено и незаконосъобразно дава
предимство на частния пред публичния интерес. Особено предвид факта, че се
7
внушава конфликт на интереси поради връзка на Е.П. Ф.-К. с В. Б., който е
наказателно преследван и обвинен в извършване на повече от едно престъпления –
общоизвестни факти. Същият е спорна и нееднозначно приемана личност в
обществото, а името му е свързвано с извършване на неморални и незаконосъобразни
действия, макар да няма влязла в сила присъда, с която да е признат за виновен по
отношение на тях. Всички тези обстоятелства в своята съвкупност внушават, че
Е.П. Ф.-К. е безнравствена личност, която не изпълнява надлежно служебните си
задължения, а се води от частни интереси в ущърб на публичния интерес.
Последното е достатъчно укоримо и накърнява обективно доброто име на ищцата в
обществото.
Поведението на автора на публикацията е противоправно, нарушаващо общия
принцип да не се вреди другиму и осъществяващо състава на престъплението по чл.
147, ал. 1 НК. От страна на ответника не е доказано, че същото не е виновно, поради
което и на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме, че е налице и субективният
елемент на непозволеното увреждане.
Претърпените от Е.П. Ф.-К. неимуществени вреди и причинната им връзка с
процесната публикация се установяват от свидетелските показания на Р.Л.Е. и на
Н.А.Н., както и от заключението на съдебно-психологичната експертиза. От тях е
видно, че след публикуването на статията ищцата била изключително разстроена,
притеснена и афектирана, изпаднала в депресивни състояния, не можела да спи,
наложило се да потърси специализирана помощ.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че са налице предпоставките
на чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране отговорността на [фирма] за
причинените на Е.П. Ф.-К. неимуществени вреди. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За да бъде присъдено
справедливо обезщетение, съдът е длъжен да отчете вида и характера на вредите,
претърпени от ищеца и установени по делото, начина на извършването на деянието,
обстоятелствата, при които е извършено, продължителността и интензивността
на вредите, стандарта на живот в страната към момента на деянието и други
обективни фактори в зависимост от конкретната хипотеза. В процесния случай
вредите са причинени от статия, разпространена чрез интернет, тоест по начин,
позволяващ лесното и бързото й достигане до неограничен брой лица, включително
чрез споделянето й в социалните мрежи. Чрез нея е изнесена клеветническа
информация за ищцата, злепоставяща доброто й име и поставяща под съмнение
качествата й, както в личен, така и в професионален план. Претърпените от Е.П.
Ф.-К. вреди, непосредствено след публикацията, се изразяват в стрес, афект и
притеснение, тоест силно негативно засягане на емоционалното й състояние. От
заключението на съдебно-психологичната експертиза е видно, че същото е
продължило дълго във времето, включително към момента на депозиране на
заключението - 21.12.2021 г., тоест повече от седем месеца, както и че е налице
необходимост от поддържаща терапия, за да бъде преодоляно. При определяне
размера на обезщетението, което следва да заплати [фирма] в полза на ищцата,
следва да бъдат отчетени и останалите обстоятелства, които се установяват от
заключението, а именно, че ищцата е страдала от психосоматично разстройство,
отключено преди статията поради настъпила промяна в начина на живот, безизходица,
несигурност и неудобство, а статията е довела до ескалиране на симптомите му. Тоест
последната не е първоизточник на депресивното състояние на Е.П. Ф.-К., а е довела до
изключителното му засилване. Следва също да бъде съобразен и конкретният принос
на публикацията за влошаване на емоционалната сфера на ищцата на фона на
обстоятелството, че след нея в публичното пространство са разпространени и други
8
статии със сходно съдържание, което е видно от показанията на свидетелите Р.Л.Е. и
на Н.А.Н.. Последните са способствали за изостряне на негативното й психическо
състояние. Тези статии също са се отразили отрицателно върху публичния образ на
ищцата и на обществената оценка за личността й, като по този начин са допринесли
за претърпените от нея неимуществени вреди. От свидетелските показания на
Н.А.Н. се установява, че Е.П. Ф.-К. споделила с него, че не може да издържи на
натиска, който оказват медиите върху нея, тоест че състоянието й и негативните
емоции са били причинени, както от процесната публикация, така и от останалите
статии по неин адрес. Като съобрази всички тези обстоятелства, както и
стандарта на живот в Р.Б. към момента на настъпване на вредите, настоящият
състав намира, че [фирма] следва да бъде осъдено да заплати на Е.П. Ф.-К.
обезщетение в размер на 2800 лева, който е справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД, без
да води до неоснователното й обогатяване.
С оглед на изложените съображения съдът приема, че предявеният иск по чл.
49, вр. с чл.45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата 2800 лева и отхвърлен за
разликата до претендираните 5000 лева.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея съдебни разноски за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещото лице по съдебно-
психологичната експертиза, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 588
лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК Е.П. Ф.-К. следва да бъде осъдена да
заплати на [фирма] направените от него разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от иска, възлизащи на 264 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], да
заплати на Е.П. Ф.-К., ЕГН **********, с адрес: [адрес], на основание чл. 49, вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД сумата 2800 лева – обезщетените за неимуществени вреди, причинени
от статия, публикувана на 17.05.2021 г. в интернет-сайта [сайт] със заглавие
„Изплуваха скандални подробности за новата шефка на [институция] кабинета на
Б.Р.!”, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2800 лева до претендираните 5000 лева.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес],
да заплати на Е.П. Ф.-К., ЕГН **********, с адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 588 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА Е.П. Ф.-К., ЕГН **********, с адрес: [адрес], да заплати на
[фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата 264 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9
10