№ 175
гр. Б. , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120201690 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на Г. М. П.
с ЕГН ********** от гр.Б., ж.к.“З.“ бл.... и съдебен адрес в гр.Б., ул.“О.“ №85 чрез адв.А.А.
АК-Б. надлежно упълномощен против наказателно постановление №20-0431-
000123/24.09.2020г на Началник І-во РУ-Б. към ОДМВР-Б., с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушаване на чл.140 ал.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП.
Недоволен от това наказателно постановление е останал жалбоподателят. Счита
същото за неправилно. Излага съображения, че в НП не е дадено описание на МПС, за да
бъде установено дали същото подлежи на регистрация. Счита, че не е посочено
изчерпателно коя от двете хипотези на чл.175 ал.3 от ЗДвП е приложена. Алтернативно
моли за приложението на чл.28 от ЗАНН. Ангажират се нови писмени доказателства.
Претендират се разноски –представен е договор за правна защита и съдействие.
Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява.
Представлява се от упълномощен адвокат. Поддържа жалбата и сочи, че нарушението не е
доказано по несъмнен начин. Възразява, че не са представени писмени доказателства
касаещи компетентността на актосъставителя.
За административнонаказващия орган редовно призован не се явява представител. Не
се взема отношение по жалбата и не моли за присъждане на разноски по делото.
След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
На първо място жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице
посочено в наказателното постановление като нарушител пред териториално и материално
компетентен съд. Съдържа изискуемите от закона реквизити и процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните причини:
На 03.09.2020г, около 22,10 часа свидетелите К.Ч. и Иван Колев и двамата
инспектори в І-во РУ-Б. изпълнявали служебни мероприятия на територията на І-во РУ-Б. и
се намирали на бул.“М. Л.“ до бл.42 в посока ул.“М.“. Спрели за проверка водач на МПС –
марка Рено модел Меган с рег. №... сив на цвят собственост на Б. Е. Н. с ЕГН **********.
Водач на автомобила бил Г. М. П. с ЕГН ********** При проверката се оказало, че водачът
П. управлявал автомобил, за който е била служебно прекратена регистрацията от 20.07.2020г
по чл.143 ал.15 от ЗДвП. За това нарушение инспектор Ч. съставил акт за установяване на
административно нарушение (лист 4 от делото), с квалификация по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят подписал акта без възражения. Бил му връчен екземпляр.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта.
Като взел предвид акта и останалите писмени доказателства
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №20-
0431-000123 на 24.09.2020г при идентичност на фактическата обстановка и правната
квалификация на нарушението описано в акта. На основание чл.175 ал.3 предложение първо
от ЗДвП наложил на жалбоподателя П. наказанието глоба в размер от 200 лева и го лишил
от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за несъмнено и категорично доказана въз
основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели като ги намира за безпристрастни и
логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че както актът, така и
НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове. При издаването
на АУАН и НП, от формална страна са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57
от ЗАНН. И двата акта се издадени в сроковете на чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Компетентността на актосъставителя изхожда от представената Заповед с рег. №8121з-
515/14.05.2018г (лист 6 от делото).
В случая и административнонаказващият орган не е изследвал вината на
жалбоподателя.
От правна страна съдът приема, че на първо място както актът, така и НП са
издадени от компетентни органи и в кръга на правомощията им по закон. Издадени са в
предвидените от закона срокове.
2
Съгласно чл.143 ал.15 от ЗДвП служебно с отбелязване и информационната система
за регистрация се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да
пререгистрира превозното средство. Съдът приема, че от обективна страна формално е
осъществен състава на чл.140 ал.1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно е избрана тази
правна квалификация. Правилно и законосъобразно е определена и
административнонаказателната норма на чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП.
Независимо от това нарушението не е доказано от субективна страна. Това е така, тъй като
административнонаказващият орган не е посочил дали водачът на МПС П. е знаел от
собственика за служебно прекратената регистрация. Това е важно да бъде доказано по
несъмнен начин, с оглед доказването на извършено административно нарушение от
субективна страна. Ако се вземе предвид възражението на жалбоподателя, че не е знаел дали
новият собственик е пререгистрирал МПС в КАТ, излиза че наказващият орган не е
определил по несъмнен начин субектът, който следва да понесе
административнонаказателна отговорност. В производството по обжалването на
наказателните постановления наказващият орган е длъжен да докаже извършеното
нарушение, както от обективна, така и от субективна страна. Това в настоящия казус не е
сторено.
НП следва да бъде безусловно отменено като неправилно.
Предвид изхода на спора съдът следва да осъден административнонаказващия орган
за заплати на жалбоподателя направените в хода на производството съдебно-деловодни
разноски –по адвокатско пълномощно в размер на 300 лева, като раз0мерът е съобразен с
чл.18 ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 предложение трето и ал.3 от
ЗАНН, Б.кият районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-0431-000123/24.09.2020г на Началник І-
во РУ-Б. към ОДМВР-Б., с което на Г. М. П. с ЕГН ********** от гр.Б., ж.к.“З.“ бл.... и
съдебен адрес в гр.Б., ул.“О.“ №85 чрез адв.А.А. АК-Б. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и
на основание чл. 175 ал.3 предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200
(двеста) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати на Г. М. П. с ЕГН ********** от гр.Б., ж.к.“З.“
бл.... разноските по адвокатско пълномощно в размер на 300 лева.
3
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административния съд-Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4