№ 138
гр. С.З., 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20215500501478 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „О.*“ ЕООД чрез
адв.Е.С. против решение № 91 от 21.05.2021г., постановено по гр.дело №
3471/2020г. по описа на Районен съд – С.З., с което се осъжда по иска с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ „О.*“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., да заплати на В. М. К. сумата от 610,00 лв. -
представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за месец май
2020 г., дължимо във връзка с изпълняваната от него при ответника длъжност
„монтажник“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда - 09.09.2020 г., до окончателното
погасяване. Присъдени са и разноските по делото.
Въззивникът О.*“ ЕООД, гр. С.З., счита, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати процесуални
нарушения. Намира, че съдът неправилно е приел, че нямало извършено
плащане на претендираната сума от дружеството към ищеца-въззиваем и
нямало надлежно удостоверяване на факта на плащането. Излага подробни
съображения. Сочи, че според първото и допълнителното заключение на
назначената и неоспорена по делото съдебно-икономическа експертиза,
1
въззиваемият К. е получил трудовото си възнаграждение за месец май 2020г.,
като трудовото възнаграждение му е начислено в счетоводството на
дружеството и след направени удръжки му е изплатено нетното трудово
възнаграждение в размер на 473,35 лева. Твърди, че дружеството е изпълнило
задължението си по чл.128, т.2 от КТ да заплати всички трудови
възнаграждения на ищеца-въззиваем В. М. К.. Моли съда да отмени изцяло
първоинстанционното решение, както и да се присъдят разноските по делото.
Въззиваемият В. М. К., чрез пълномощника си адв.В.Л. от АК –
Х.,взема становище, че въззивната жалба е изцяло неоснователна, поради
което моли тя да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения по
оплакванията в жалбата. Счита, че изложените в нея изводи не следва да се
споделят, че съгласно съдебно-икономическата експертиза е получил
трудовото си възнаграждение за месец май 2020г. Твърди, че може да се
направи и категоричен извод, че претендираното трудово възнаграждение е
било начислено в счетоводството на въззивника, но без да му е изплатено.
Моли съда да потвърди решението на първата инстанция, както и да отхвърли
въззивната жалба. Претендира присъждане на направените разноски във
въззивната инстанция.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Първоначално с исковата молба са предявени два обективно съединени
осъдителни иска с правно основание в чл. 128, т. 2 КТ /претенцията за
неизплатено трудово възнаграждение в размер на 610,00 лв./ и чл. 224, ал. 1
КТ /претенцията за неизплатен неизползван платен годишен отпуск в размер
на 90,00 лв./. В о.с.з. от 23 април 2021 г. ищецът извършил отказ от иска с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ /претенцията за неизплатен неизползван
платен годишен отпуск в размер на 90,00 лв./ и с протоколно определение от
същата дата производството по този иск е прекратено.Поради това предмет на
делото е иск с правно основание в чл. 128, т. 2 КТ /претенция за неизплатено
трудово възнаграждение в размер на 610,00 лв./.
Ищецът В. М. К., твърди, че от 05.03.2020г. до 04.06.2020г. е бил в
трудови правоотношения по трудов договор от
05.03.2020 г. с ответника „О.*“ ЕООД, като е изпълнявал длъжността
2
„Монтажник“, с договорено месечно брутно трудово възнаграждение в
размер на 610 лева.
Със Заповед № 27/04.06.2020 г. на работодателя - ответник на основание
чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 05.06.2020г. било прекратено трудовото му
правоотношение с ответника. Заповедта била получена от ищеца на
04.06.2020г. Ищецът твърди, че не е получил трудовото си възнаграждение за
месец май - 2020г. в размер на 610,00 лева. Освен това при прекратяване на
трудовото му правоотношение работодателят не бил изплатил и полагащите
му се 3 дни неизползван от ищеца отпуск за 2020 г. в размер от 90,00
лева.Ищеца е отправил искане на основание чл. 128, т. 3 КТ, към
работодателя, да му се издаде извлечение от ведомостите за заплати за
неизплатените трудови възнаграждения и обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ,
но последния отказал да издаде искания документ. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати, сумата в общ размер на
700,00 лева, от която 610,00 лв. за неизплатено трудово възнаграждение за
месец май - 2020 г. и 90,00 лв. за неизползван отпуск за 2020г., ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба. В доклада по делото е посочено, че неподаването
на отговор на исковата молба не се дължи на особени непредвидени
обстоятелства и доводите на ответника в тази връзка не се приемат.
Ответникът обаче в о.с.з. заема позиция, че исковете са неоснователни, тъй
като трудовото възнаграждение за месец май 2020 г. е заплатено от ответника
на ищеца, както и са му платени 9 дни неизползван платен годишен отпуск за
2020 година. Платени са му 610 лева заплата за месец май 2020г., както и 305
лева обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Тези възражения са допустими
независимо от липсата на отговор на исковата молба, тъй като тези спорни
факти вече са въведени от ищеца в исковата молба и подлежат на
установяване в зависимост от разпределената доказателствена тежест. В този
смисъл ответникът моли за отхвърляне на двата иска.
Безспорно установено е между страните, че ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответника по силата на трудов договор /така и трудов
договор № 27/05.03.2020 г., л. 6 от делото/, че е работил реално през
процесния период /така и присъствена форма, л. 33 от делото/ и че брутния
3
размер на месечното трудовото възнаграждение на ищеца е в размер на 610,00
лв. /така заключение на съдебно-икономическа експертиза, л. 66-67 от
делото/.
Трудовият договор е бил прекратен на 04.06.2020 г. /вж. молба, заповед
и уведомление до НАП, л. 34-36 от делото/. Била е извършена проверка от
Инспекция по труда по сигнал на ищеца /писмо, л. 37-38 от делото/.
С оглед на изложеното, между страните по делото не е спорно, че за
периода от 05.03.2020 г. до 04.06.2020 г. ищецът В.К. е бил ангажиран по
трудово правоотношение с „О.“ ЕООД, по което е изпълнявал длъжността
„монтажник“ и с място на работа - в обект на работодателя. От представения
по делото трудов договор № 27/05.03.2020 г. се установява, че ответното
дружество се е задължило да заплаща на ищеца основно месечно трудово
възнаграждение възлизащо в размер на сумата от 610,00 лв., увеличено с 0,6%
за всяка прослужена година, платимо ежемесечно. Не е спорно също така, че
трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на страните на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ със заповед № 1701 от 14.11.2017 г. на
работодателя, считано от същата дата.
По делото за установяване на факта на заплащане на трудовото
възнаграждение на ищеца за м. май 2020 г. в първо о.с.з. /след доклада по
делото/ ответникът е представил платежна ведомост /л. 30 от делото/ и
фишове за работна заплата /л. 32/, като във връзка с направеното от ищеца
оспорване на платежната ведомост за м. май 2020 г., с твърдение, че не е
подписал същата, за изясняване на това обстоятелство е изслушано
заключение на съдебно почеркова експертиза /л. 44-61 от делото/ като
нейното „заключение, обективирано на л. 7 от експертизата е, че подписа на
платежната ведомост за м. май 2020 г. не е изписан/изпълнен от ищеца.
Отделно от това в о.с.з. вещото лице е категорично, че подписът във
ведомостта от м. май 2020 г. не е изпълнен от ищеца, като на вещото лице е
бил напълно достатъчен предоставеният сравнителен материал. Вещото лице
посочва, че в случая автоподлог не само не е налице, но не е и възможен и в
тази връзка е дал подробни разяснения. Съдът възприема изцяло направените
от вещото лице доказателствени /фактически/ изводи, тъй като експертизата е
изготвена компетентно и добросъвестно, като в.л. е изследвало пълно и
задълбочено предоставената му документация и е отговорило на поставените
задачи, предмет на допуснатата съдебно-почеркова експертиза. Въпреки
4
направеното от ответника оспорване на експертизата с твърдението, че е
налице автоподлог на подписа, ответникът не е поискал нова експертиза /вж.
протокол от о.с.з. на 19 март 2021 г./.
От заключението на приетата по делото съдебно икономическа
експертиза /неоспорено от страните/ се установява, че сумата за неизползван
платен годишен отпуск от ищеца за 9 дни за 2020 г. е в размер на общо 305,00
лв., а неговото бруто трудово възнаграждение е в размер на 610,00 лв.
Платежната ведомост за м. юни 2020 г. /л. 75-76 от делото/, която ответникът
е представил за установяване на плащането на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2020 г. на ищеца не е предмет на обсъждане поради
отказа от иска за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск.
За да бъде уважен предявения осъдителен иск по чл. 128, т. 2 КТ, следва
да бъде установено наличието на следните факти при условие на
кумулативност: 1. да е налице валидно трудово правоотношение между
ищеца /качеството му на работник /служител/ и ответника /в качеството му на
работодател/ за процесния период от време и относно посочената в исковата
молба длъжност, 2. реално полагане на труд от страна на ищеца при
ответника в процесния период, 3. претендираното трудово възнаграждение да
е уговорено в заявения размер и 4. неизпълнение от страна на работодателя на
задължението му за заплащане на дължимо трудово възнаграждение според
разпоредбите на чл. 242 - чл. 245 КТ.
Спорът по делото е сведен до факта има ли извършено плащане на
претендираната сума от страна на ответника към ищеца и надлежно
удостоверяване на този факт по настоящото дело.
Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения
трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово
възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от
него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по
влог на работника. Разписката е нарочно съставен свидетелстващ документ,
който материализира извънсъдебното признание на автора /лицето, което я е
подписало/, че той е получил нещо от посоченото в разписката лице.
Ведомостта и платежното нареждане са също нарочно съставени документи,
удостоверяващи плащане.
Представената по делото ведомост за работна заплата за месец май 2020
5
г., която по отношение на заявения в исковата молба месец е подписана от
ищеца, е оспорена. В рамките на открито производство по оспорване
истинността /автентичността на подписа за служител/ на документа по делото
са ангажирани специални знания посредством проведена съдебно-
графологическа експертиза. Заключението на съдебно-графологическа
експертиза, която се кредитира от съдебния състав като категорично,
професионално обосновано и категорично приемащо, че подписите за
служител, положени за В. М. К. във ведомостта за заплата за месец май 2020
г. не е изпълнен от лицето, сочено за нейн автор. За да достигне до това
заключение експерта е направил разбор на общите и частни признаци -
количество на движенията, форма на движенията, хоризонтална и/или
вертикална разтегнатост на движенията, разположение на движенията, посока
и други. Това заключение е било защитено от експерта в съдебно заседание,
като същия недвусмислено заявява, че се е запознал с оригинала на
ведомостта. Отделно от това на въпросите на ответника за наличие на
подобие на някои признаци на подписа в.л. обясни, че това е напълно
нормално с оглед стремежа за имитация на подписа. С оглед установената
неистинност /неавтентичност в оспорената част/ на този документ - платежна
ведомост за м. май 2020 г. в частта досежно подписа на ищеца и доказаното
оспорване, на основание чл. 194, ал. 2 ГПК настоящият съд изключва този
документ /ведомост за м. май 2020 г., л. 30 от делото/ от доказателствата по
делото Действително ответникът е оспорил заключението и изводите на в.л.,
повтаряйки твърденията си, че е налице автоподлог, но изрично е заявил, че
не желае назначаване на нова експертиза.
Други писмени доказателства не са ангажирани от страна на
работодателя, които да установят по безспорен и категоричен начин, че
процесното трудово възнаграждение е заплатено на ищеца.
Предвид гореизложеното, въззивният съд приема, че начисленото
трудово възнаграждение се дължи на ищеца, поради това, че от събраните по
делото доказателства не се установява ответното дружество да е заплатило на
ищеца дължимото по трудов договор № 27/05.03.2020 г. възнаграждение за м.
май 2020 г., в размер на сумата от 610,00 лв. поради което предявеният от В.
М. К. срещу „О.“ ЕООД иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ следва да
бъде уважен. Доказателствата по делото сочат на единствен извод, а именно,
че претендираното трудово възнаграждение е било начислено в
6
счетоводството на ответника, но без данни да е изплатено на ищеца.
Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на
събраните по делото доказателства.
Въззиваемият е направил искане за присъждане на разноските,
направени пред въззивната инстанция. С оглед изхода на делото –
неоснователност на въззивната жалба, следва въззивникът да бъде осъден да
заплати на въззиваемия направените разноски в настоящото производство,
които са в размер на 400 лв.
Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 91 от 21.05.2021г., постановено по
гр.дело № 3471/2020г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА „О.*“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С.З.,
ул. ****, ЕИК: ****, да заплати на В. М. К., и адрес: гр. Х., бул. ********,
ЕГН: ********** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща
направените разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7