Определение по дело №229/2019 на Окръжен съд - Варна

                                                   П Р О Т О К О Л

                                                                                              

10.07.2019 г.                                                                                                               гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                          ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На десети юли                                           Две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:    

                                                                       

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

                                                             ЧЛЕНОВE: ЖАНА МАРКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ

при секретар Румяна Дучева

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя

въззивно частно търговско дело № 229 по описа за 2019 г.

 

На поименното повикване в 13:30 часа, след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ^-ро от ГПК, се явиха:

                                    ______________________________________________________________

Кредитор „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание.

 

Длъжник Х.В.М., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание.

 

Вещото лице Е.А.А., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание.

 

Длъжникът М.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

                                       ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК докладва постъпилото възражение, съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 2024 от 31.05.2019 година.

Производството е по реда на чл. 423, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 77744/26.11.2018 г. на Х.В.М., съдържаща възражение по чл. 423, ал.1 ГПК срещу разпореждане по ч.гр.д. № 2591/2016 г. на ВРС, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената по това дело Заповед № 1218/10.03.2016 г., издадена в полза на заявителя „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и е разпоредено издаване на изпълнителен лист.

Възразилият длъжник твърди, че не е могъл да подаде възражение поради непредвидени обстоятелства. След дадено от ВРС разпореждане да наведе конкретни твърдения за непредвидените обстоятелства, препятствали възможността му да подаде възражения в срока по чл. 414 ГПК, длъжникът, с жалба вх. № 83447/17.12.2018 г., конкретизира, че се е запознал със заповед № 1218/10.03.2016г. на 17.12.2018 г., като същевременно сочи, че подписът върху разписка за връчване на покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20167160400157 от 07.07.2016 г. не е негов.

С определение № 598/13.02.2019 г. производството по настоящото дело е спряно до приключване на производството по в.ч.т.д. № 223/2019 г. по описа на ВОС, ТО, образувано по частна жалба на Х.В.М. срещу Разпореждане от 12.11.2018 г., с което е върнато подаденото от Х.В.М. възражение по чл. 414 ГПК вх. № 70116/26.10.2018г срещу заповед № 1218/10.03.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2591/2016г., по описа на ВРС, 34-ти състав.

С определение № 1355/11.04.2019 г. по в.ч.т.д. № 223/2019 г. по описа на ВОС частна жалба с вх. № 77744/26.11.2018 г. на Х.В.М. е върната, а производството по делото прекратено. Определението е влязло в законна сила на 23.04.2019 г., с което окончателно е отпаднала предпоставката на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по настоящото дело.

 

Длъжникът М.: Поддържам възражението.

 

 СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 20085  от 02.07.2019 г. по допуснатата съдебно почеркова експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.

 

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на съдебно почеркова експертиза, с оглед на което снема самоличността на вещото лице, както следва:

 

à Е.А.А. - 59 години; българин; български гражданин; неосъждан; без родство и дела със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

В.л. А.: Поддържам представеното писмено заключение.

 

             Длъжникът М.: Нямам въпроси към вещото лице.

 

СЪДЪТ намира, че представеното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-почеркова експертиза е от съществено значение за изясняване на спора и следва да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по делото, с оглед на което

 

                                             О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес изслушаното заключение на съдебно-почеркова експертиза, ведно с приложената към него справка- декларация.

 

ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещото лице Е.А.А. в размер на 150.00 лева, от внесения от длъжника за тази цел депозит. (изд. РКО от пл.н. от 17.06.2019 г.)

 

  Длъжникът М.: Аз извърших това деяние, за закупуването на техниката. Става дума за един „Samsung“, където липсват три вноски по единия уред и 6 вноски по другия уред. Общата сума е някъде към 2 000 лева.

  Лицата, на които съм направил услугата не са ги заплатили. Чисто и просто тия вещи, които ги изискват от мен и сумата, която трябва да заплатя – те не са при мен. Това го описах и го изпратих до Районна прокуратура и получих от тях известие за прекратяване – нито са ги питали, нито нищо.

   Аз съм пенсионер по болест и февруари месец претърпях операция за байпас. Тези уреди, които ги изискват от мен те ги няма в нас – те са при хора от съседна улица, които ме помолиха да им извърша услуга, а пък те не ги заплащат.

 

 СЪДЪТ като взе предвид изложеното във възражението по чл. 423 от ГПК и от друга страна събраните доказателства в хода на настоящото производство и заключението по съдебно почерковата експертиза, което следва да се кредитира като компетентно дадено, намира следното: съгласно чл. 423, ал, 1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд. С оглед заключението по почерковата експертиза, съдът приема, че Х.В.М. е узнал за образуваното заповедно производство по частно гражданско дело № 2591/2016г. по описа на ВРС и съответно за издадената заповед за изпълнение на 07.07.2016г., когато е връчена от ЧСИ Николай Георгиев покана за доброволно изпълнение, получена лично от длъжника така, както заключава и вещото лице по експертизата.

  С оглед на горното и доколкото настоящото възражение е постъпило в Районен съд - Варна на 26.11.2018 г. заведено с вх.№ 77744, съдът намира, че същото е депозирано след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.423, ал.1 от ГПК поради, което като недопустимо следва да се остави без разглеждане по същество.

  С оглед горното, СЪДЪТ

 

                                                О П Р Е Д Е Л И:

 

 ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение по чл.423 от ГПК, обективирано в частна жалба с вх. № 77744 от 26.11.2018 г.  на ВРС от Х.В.М. против заповед за изпълнение на парично задължение № 1218 от 10.03.2016 г. по частно гражданско дело № 2591/2016 г. по описа на ВРС, 34-ти състав.

 

 ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по въззивно частно търговско дело № 229/2019 г. по опис на ВОС.

 

 Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд -  Варна в едноседмичен срок от днес за Х.В.М. и от получаване на съобщението за „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД.

 

 

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:40 часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.

 

 

 

                                                          СЕКРЕТАР: